МОТИВИ към Присъда по НОХД
№ 1295/2020г. по описа на РС-***Районна прокуратура внесла в
Районен съд гр.***ОА срещу П.Й.Л. , ЕГН **********,с който го обвинила в това,
че на 18.04.2020 г. в гр.***е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето
съдържание се отличават с изключителен цинизъм и дързост- престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
хода на съдебното производство процесуалния представител на Районна прокуратура
***поддържа така повдигнатото обвинение, като ангажира становище, че то се
явява доказано. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание съобразно закона, като отчете обстоятелството, че производството е
протекло по реда на “ съкратеното съдебно следствие “.
Подсъдимият,
редовно призован се явява лично,и със служебен защитник адв.***,като в съдебно
заседание признава авторството на деянието. След като на подсъдимата са
разяснени правата по чл.371 от НПК и последния изразява воля съдебното
производство да протече по реда на чл. 370 и сл. от НК, прави самопризнания
относно авторството и механизма на деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
Защитникът му
изразява становище,че описаното в ОА не съставлява престъпление по смисъла на
НК,а е дребно хулиганство. Пледира съдът да признае подсъдимия за невинен и да
му наложи наказание по УБДХ.
Съдът, като
прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
На 18.04.2020г. в гр.***, подсъдимият Л. управлявал лек
автомобил ***. В района на първата спирка на ж.к.***предизвикал ПТП. С лекия
автомобил се блъснал в дървета, намиращи се на разделителния остров между двете
платна. Водачът направил многократни опити да изкара автомобила. Маневрирал
напред и назад, за да успее да излезе.Получил се облак дим, но автомобилът не
можал да излезе, след което водачът слязъл от автомобила и си отишъл. Когато
слязъл от автомобила, намиращия се наблизо свидетел ***го попитал какво се е
случило и телефонирал, за да информира МВР за настъпилото ПТП. Водачът на
автомобила минал покрай него и заминал в посока бл.212. Още двама
свидетели-очевидци наблюдавали случилото се, а именно ***. На място на
произшествието пристигнал екип на ***-***и полицейски екип на ОДМВР - ***.
Полицейските служители-***установили настъпилото ПТП и предприели действия по
установяване самоличността на водача. Установили, че автомобилът е собственост
на ***от гр.***, но се ползва от подсъдимия П.Й.Л. ***. Полицейските служители
открили Л. в дома на сестра му. Бил във видимо нетрезво състояние. Още с
осъществяване на първия контакт с него започнал да се държи арогантно като не
дал възможност да му обяснят защо го търсят. Полицейските служители поискали да
отиде с тях на мястото на произшествието. Подсъдимият тръгнал по чорапи.
Върнали го да си обуе обувки. Започнал да обяснява, че нищо не бил направил,
викал, ръкомахал и говорел неуважително. Полицейските служители и подсъдимия
стигнали на местопроизшествието. Там изчакали да дойдат свидетелите ***, които
го разпознали като водача на лекия автомобил „***“. Докато чакали
свидетелите, Л. не спирал да ръкомаха,
да се движи и да говори на висок тон. Отправил реплики към полицейския служител
***:“Ти за какво си дошъл да ме викаш?“; „Какво искате от мен?“. Казал, че
следял всички полицаи и ги водел на отчет. Казал им, че те не знаели кой е той.
Заплашил ги с лице с псевдоним „***“, като обяснил, че сам той ще ги
оправи.Обърнал се и към ***като го нагрубил с думите „***“. Поради това, че
имало граждани на мястото, *** разпоредил на подсъдимия да не вика и да спазва
законосъобразно поведение. Това го провокирало още повече, приближил се към
него, продължил да крещи и да заплашва. Движенията му били агресивни, като че
ли в готовност да нанесе удар. Обяснявал, че полицейските служители не знаели с
кого си имали работа и цитирал имена на полицаи. Това наложило полицейските
служители да използват физическа сила и да му поставят белезници, след което го
отвели в сградата на ***РУ-***. Там подсъдимият продължил да се държи
агресивно, да заплашва и да говори на висок тон. Обиждал, твърдял, че били
неграмотни и не знаели как да си вършат работата. Отказал да подпише съставените
му АУАН и Протокол за ПТП.
В ***РУ-***подсъдимият Л. бил изпробван за алкохол с
техническо средство „*** като уреда отчел концентрация 1,98 промила алкохол в
издишания въздух.Това установява,че подсъдимият употребил алкохол,но не е
установено, че е управлявал МПС в такова състояние съгласно определеното в
закона.
Горната
фактическа обстановка,описана от прокурора в ОА съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност.
С
оглед изявлението на подсъдимият,потвърдено от защитника му, че желае
производството да се развие по реда на чл.371 т.1 от НПК, съдът одобри
изразеното съгласие от подсъдимия да не бъдат разпитвани лицата от списъка за
призоваване като свидетели, като се прочетат показанията им дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл.283 от НПК.
Съдът одобри изразеното
съгласие, доколкото разпитите на посочените свидетели са изготвени в
съответствие с установените от закона процесуални норми.
Съдът прочете показанията на
свидетелите, посочени в списъка към приложението по чл.246 ал.4 от НПК, а
именно: ******/листи от 2 до 13 от досъдебното производство/, като ги кредитира
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Предвид посоченото по горе
съда направи следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка е видно,че от
обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил с деянието си състава
на престъпление по смисъла на чл.325 ал.ІІ вр. с ал.I от НК. Описаните действия, съобразно приетата
за установена фактическа обстановка, не покриват състава на престъплението,
предмет на обвинението.
За да е осъществен съставът на чл.325, ал. 1 НК, законът и
практиката на ВКС изискват от обективна страна да са извършени непристойни
действия, (а такива, съгласно съдебната практика, са онези, които са
неприлични, безсрамни, които изразяват ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото), грубо нарушаващи обществения ред, (а такова
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред), и изразяващи явно неуважение към обществото, (което е налице,
когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността като антиобществения характер на тези действия се съзнава, както
от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние). Наличието на
така посочените признаци от обективна страна на състава на престъплението
хулиганство трябва да е кумулативно. От субективна страна деецът следва да
съзнава общественоопасния характер на това деяние, т. е., действията му трябва
да са насочени срещу реда, установен в страната и общественото спокойствие, и
той да иска или да допуска настъпването на общественоопасните последици. За
хулиганство може да се говори, само когато обществото като цялост е било
скандализирано,каквито доказателства не се събраха.
Анализирайки
поотделно всяко от описаните действия, извършени от подсъдимият, съдът е на мнение, че липсва кумулативната
наличност на описаните по-горе изисквания, за да се приеме, че от обективна
страна е осъществен състава на престъплението „хулиганство” по смисъла на НК.
Съдът
счита, че извършените от подсъдимия действия , а именно това,че не дал
възможност на полицаите да обяснят защо го търсят, това,че тръгнал без обувки
към паркинга, думите отправени към служителите на реда „Ти за какво си дошъл да
ме викаш?”, „Какво искате от мен?” , твърдението,че само „***” ще ги оправи,
думите отправени към св***” това,че викал, движенията му, твърдението,че
полицейските служители не знаели с кого си имали работа , твърдението, че
полицаите били неграмотни и не знаели как да си вършат работата са довели до
нарушаване на обществения ред и спокойствие, но тяхната обществена опасност е
по-ниска и те не съставляват грубо нарушаване на обществения ред и не са проява
на явно неуважение към обществото, поради което следва да бъдат квалифицирани
като актове на „дребно хулиганство”, по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, което е
административно нарушение, а не престъпление.
Освен
това не е установено, че подсъдимият, извършвайки описаните действия, е имал за
цел да изрази явното си неуважение към обществото,което е задължителен признак,
за да е налице престъплението „хулиганство”. Подсъдимият не е осъществил посочения престъпен състав и от субективна
страна, тъй като действията му не манифестират по груб начин неуважително или
крайно презрително отношение към обществото, като макар обидата към св.***да се явява персонално оскърбителна, отсъства и
изискуемата от съдебната практика безцеремонност и наглост, при потъпкването на
нравствените принципи и чувства на гражданите, каквото е изискването
на Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС, за да обуслови не само основната,
но и въведената по тежка квалификация на деянието.
Извършените
от подсъдимият действия не се характеризират като хулигански, в съответствие с
изискванията на Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС, което има
задължителен характер за съдилищата.
„Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга
нормите на социалистическата нравственост.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и
правилата на социалистическото общество. При това антиобщественият характер на
тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са
станали достояние.
Престъплението е налице, когато и двата признака са
осъществени.” Поначало престъплението хулиганство по чл.325 от НК се
различава от дребното хулиганство по по- високата степен на обществена
опасност, и по едновременното и задължително наличие на признаците „грубо
нарушаване на обществения ред”- като престъпен резултат, и специален мотив - „
явно неуважение на обществото”. За наличието на хулиганския мотив се съди по
това, че действията се извършват без смислена причина, и се обясняват само и
единствено като открита демонстрация на
незачитане на цялостно установения ред.
В конкретния случай съдът намира, че подсъдимият е нарушил
общественото спокойствие, което обаче не е престъпление. При пристигането на
органите на полицията той извършил описаните действия, но по своето съдържание
поведението му не е целяло демонстрация на неуважително и пренебрежително
отношение към членовете на обществото или да накърни обществения ред. В никакъв
случай, изхождайки от безспорно установените по делото обстоятелства, не може
да се направи извод с действията си подсъдимият грубо да е нарушили обществения
ред и по този начин да е засегнал важни държавни, обществени или лични
интереси, или по същество да е засегнал нормите на нравствеността.Безспорно е,
че в случая е налице непристойна проява от страна на подсъдимият – съответно
обидно поведение към полицейските служители и към св.***. Степента на
обществена опасност на тези му прояви обаче е по-ниска. Не е налице и грубо
нарушаване на обществения ред, както беше посочено и по-горе,както и проява на
явно неуважение към обществото. В този
смисъл проявата му съставлява акт на „дребно хулиганство” по смисъла на чл.1
ал.2 от УБДХ което е административно нарушение а не престъпление.
Горните
изводи на съда почиват и на богатата съдебна практика в тази насока,напр.
Решение № 261/30.05.2009г. на ВКС на РБ по НД№
232/2009 година, Решение по ВНОХД№215/12.05.2014г. на ОС гр.***, Решение
по ВНАХД№742/12.05.2014г. Решение № 247/ 13 януари 2020 г. на ВКС ***наказателно
отделение по наказателно дело № 818/2019
година.
Следователно
подсъдимият не е осъществил дори основният състав на чл.325 ал.1 от НК.
С
квалифицирането на престъплението по чл. 325 ал.2 от НК от прокурора неправилно
е приложен материалния закон. Тази норма предвижда три отделни хипотези на
квалифициран състав на престъплението: когато деянието е съпроводено със
съпротива на орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред, когато деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм, както и когато се отличава с изключителна
дързост. Прокурорът твърди,че престъплението е било осъществено при втория и
третия квалифициращи белега. Това обаче не е така,приложено към конкретните
факти по делото задължителни указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на
Пленума на ВС. Съгласно цитираното ПП на ВС,а и съгласно трайната практика на
ВКС,напр. Съгласно Р № 169/04.04.2011г. на ВСК наказателно дело № 1145/2011 г.
„Ако се приеме, че с действията спрямо
полицейските органи– буйстване, псуване, замахване към единия с юмрук,
несъгласие да му се поставят белезници и дърпане на антената на техния
автомобил, е осъществен квалифицирания състав на „хулиганство” по чл. 325 ал.2
от НК, то не става ясно с кои действия е осъществен неговия основен състав.
Затова в конкретния случай не е налице „съпровождане на хулиганството със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред”. Не се констатира от доказателствата деянието да се отличава с
изключителен цинизъм или изключителна дързост. С оглед на задължителните
указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС, съдилищата не са
изложили факти, различни от тези, които изпълват основния състав на
престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, и които да сочат на тези квалифициращи
обстоятелства. Незаконосъобразно е прието, че с действията си, насочени „не към
кого да е, а към органи на реда” е осъществен квалифицирания състав на
престъплението „хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.2 НК. Грубото нахалство и
тежкото оскърбление, посочени в раздел ІІ, точка 2 на посоченото ППВС, като
критерии за наличие на квалифициращия белег на престъплението, трябва да се
извличат от характеристиката на самите действия на дееца, а не от обекта, към
който са насочени те. В настоящия казус такива не се констатират. Ето защо,
като са квалифицирали деянието като престъпление по чл. 325 ал.2 от НК,
предходните инстанции са приложили неправилно материалния закон.” /Р №
169/04.04.2011г. на ВСК наказателно дело № 1145/2011 г/
Съобразно цитираното вече Постановление № 2/1974г. на Пленума
на ВС „Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато
непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна
дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към
обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се
скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.
Необходимо е съдилищата да изследват фактическия състав на
хулиганството, да посочват конкретни действия и съображения, които квалифицират
деянието като престъпление по чл. 325, ал.
2 НК.”
В настоящият случай отсъства
изискуемата от закона безцеремонност и наглост при потъпкването на нравствените
принципи и чувства на гражданите която изисква Постановление № 2/1974 г. на
Пленума на ВС което да обуслови не само основната, но и въведената по-тежка
квалификация на деянието.
При така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият не е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението «хулиганство».
Не е налице съставомерно деяние по
посочения наказателен закон.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да
съзнава всички признаци на състава. Действия могат да се квалифицират като
хулиганство, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от
съдържанието на неговия умисъл.
Както
за всяко умишлено престъпление, така и за деянието на подс.Л. следва
установяването на мотивите му да го извърши, изначално да цели да скандализира
обществото. В конкретния случай, след като е бил потърсен от служителите на
полицията,действията му не са ескалирали до степен да бъде накърнен грубо
обществения ред и спокойствие. Още по-малко може да се говори за проявление на
изключителен цинизъм и дързост в поведението му. Такива доказателства по делото не се събраха.
Цялостното
поведение подсъдимия по скоро кореспондира с известна невъздържаност, повлияна
и от употребения алкохол, което трудно може да пренесе деятелността му на
плоскостта на хулиганството по смисъла на чл.325, ал.1, а още по-малко на това
по ал.2 от НК.
Ето
защо съдът призна подсъдимия за невиннен
и го оправда.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 УБДХ „дребно хулиганство” е непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс.
Предвид по-ниската си
обществена опасност от хулиганството по НК, дребното хулиганство е
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Според цитираната
разпоредба на УБДХ проявите на дребно хулиганство са конкретизирани в три
групи: употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично
място пред повече хора; оскърбително отношение към гражданите или органите на
властта или на обществеността; скарване, сбиване или други подобни действия, с
които се нарушава общественият ред и спокойствие. За да е осъществен състав на
дребно хулиганство, следва да е извършено деяние, което с оглед своите
обективни и субективни признаци, да попада към една от посочените групи.
В
конкретния случай се установи, че подсъдимият Л. е извършил проява,която да се
квалифицира като нарушение по УБДХ, изразяваща се в оскърбителни към реда и
спокойствието действия на публично място, насочено към нарушаване на
обществения ред, т.е. по делото са налични доказателства за извършена
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни и неприлични изрази на
публично място, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите
на властта, с които се нарушава общественият ред и спокойствие - чл. 1, ал. 2
от УБДХ.
След
като е налице деяние, което да осъществява обективните и субективните признаци
на състава на дребното хулиганство, очертани в разпоредбата на чл.1, ал.2 УБДХ,
е налице и визираното административно нарушение, за което Съдът,съобразно
правомощията си по чл. 305 ал.6 от НПК вр. с чл.301 ал.4 от НПК му наложи
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид
процесуалното поведение на подсъдимия, обществената опасност на деянието и
дееца, причините и мотивите за извършването на проявата.
При
определяне на наказанието, Съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Към смекчаващите вината обстоятелства попада това, че подс.Л. е
неосъждан, признава извършените от него действия и съжалява за тях, поради
всичко това съдът предпочете по-леката от предвидените в УБДХ санкции, а именно
глобата, тъй като задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно
тежка санкция за подобно нарушение. Ето защо, съдът намери, че в случая следва
да се наложи глоба в предвидения в УБДХ размер над минималния, а именно такъв
от 200 лева,съобразявайки това,че Л. е безработен.
Съдът
намира, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен
съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на
обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно
обществения ред и спокойствие и е съобразен с материалното състояние на нарушителя.
По
изложените съображения, Съдът постанови мотивите си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: