РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Белоградчик, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200233 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Й. К. от гр. В., обл. В., ж.к. „Х.” - ..., ет....,
ап...., с ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 6040890 от 15.06.2022 г. на ОД – МВР - Видин, с който на жалбоподателя е
наложена „глоба” в размер на 800,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не
законосъобразност на издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да
отмени същия. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата и отново иска отмяна на ел. фиш, поради
недоказаността приписаното нарушение – незаконосъобразно поставен
ограничителен скоростта знак, от където следва извода за липса на деянието.
Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата редовно призована за с. з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
1
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 15.06.2022 г. в 14.29 ч. на ул. „Г. Д.“ в с. Т., общ. Р., обл. В. до дом №
..., с автоматизирано техн. средство ARH CAM S1, било заснето МПС - лек
автомобил „ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“, с рег. № ВН 5387 АМ, което се движело
със скорост 82 км./ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип №
7465/15.06.2022 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална
скорост 40 км. ч., а установената – 82 км./ч., но след приспадане на
възможното отклонение в измерването, наказуемата е приета за 79км./ч., т.е.
отчетено било превишение от 39 км./ч. В снимковият материал посоката на
движение на автомобила се сочи като „отдалечаващ“ се.
За констатираното нарушение, на 15.06.2022 г. бил издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, на Е. К., като собственик на МПС, заснето в горния
клип, като наказанието е наложено на основание проява, извършена в
условията на „повторност“ / спрямо предходен ел. фиш с. К № 5695462/.
Същият е представен по админ. нак. преписка – той е от 11.03.22 г., за
нарушение по чл.21 ал.2 вр. 1 от ЗДвП на Е. К., но не е отразено дали и кога е
връчен на нарушителя, респ. дали и кога е влязъл в законна сила.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима – с оглед представеното от
въззиваемата страна писмо / изх. № 242000-5232/09.11.22 г. на РУ -
Белоградчик/, в което е отразено, че момента на връчване на фиша е
19.08.2022 г. А от представеното впоследствие и копие от жалба на Е. К. /
първоначално депозирана в РС – Видин/ е видно, че съдът е сезиран с нея на
31.08.2022 г., при което настоящият съдебен състав приема че жалбата, е
допустима – подадена в срок, а разгледана по същество, е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материалния и процесуален закон,
направени в хода на админ. нак. производство, които опорочават същото, като
процедура.
Въпреки, че по делото не са представени каквито и да било
доказателства, че автомобилът, с който е извършено твърдяното нарушение е
2
собственост на соченото ФЛ, този факт не се отрича от санкционираното
лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както се заявява.
Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени възражения в 14 дн.
срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП - чрез
декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването
МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на
съда.
Съдът на първо място, приема за безспорно установени обстоятелствата
– къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване на нарушението.
Доказано е и обстоятелството за предходно / от по-ранна дата/ нарушение от
жалбоподателя на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, за което е бил издаван ел. Фиш
с. К № 5695462, но не се установи елемента „повторност” към последвалото
нарушение - предмет на делото – т.е. няма доказателства деянието от 11.03.22
г. да е извършено преди по –малко от година, считано от 15.06.22 г., тъй като
не се доказа наложената санкция с първия фиш да е станала изискуема – дали
и кога / преди втората проява от 15.06.22 г./ е влязъл в сила фиша от 11.03.22
г.
По админ. нак. преписка иначе е представено доказателство – Протокол
№ 74-СГ-ИСИС/11.11.2021г. на БИМ-ГД“МИУ“, отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“, който удостоверява техническото
състояние – налична годност, на ползваното за измерване на скоростта на
преминаващите МПС, към 15.06.22 г., АТСС. Представено е и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване на скоростта на МПС - № 17.09.5126 със
срок на валидност 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.
Представено на следващо място е, доказателство – снимков материал,
онагледяващ поставен знак «В-26» предвиждащ ограничение на скоростта по
чл. 21 ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч.,
указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП за населено място, а знакът е монтиран под
тебела «Д-11» - за начало на такова, населено място – с.Т.. Налична по
преписката е и снимка на самото техническо средство – измервателен уред,
поставено встрани от пътната лента, дясна за движещите се, като
отдалечеващи се МПС. В Протокола от 15.06.22 г. за използване на АТСС
надлежно е отразено, че устройството, при стационарен режим на работа,
осъществява измерване на скоростта на движещи се в двете посоки МПС /
3
посока с. Д. и обратно/ поставено на ул. «Г. Д.» в с.Тополовец, като общото
ограничение на скоростта по този вид пътища е 50 км./ч., но с пътен знак за
ограничение на същата – е въведено такова от 40 км./ч., а АТСС е поставено
на 200 м. от този ограничителен знак. Допълнително в докладната записка №
242р-5835/16.06.22г. на полицейския служител, изготвил Протокола за
използване на АТСС, са надлежно отразени същия брой установени
нарушения, като в Протокола / 60 в случая/, в същия пътен участък / т.к. в
докладната има информация и за друг контролиран участък/.
На съда бяха представени допълнително доказателства, които той прие
и приобщи към доказателствения материал по делото – писмо на Кмета на
Община Ружинци и заверено копие от Решение №339/27.06.2022 г. на ОбС-
Ружинци, от които се установява, че към датата на нарушението, предмет на
делото – 15.06.2022г. не е имало поставен знак «В-26», въвеждащ
ограничение на скоростта, различно от законово допустимата максимална в
неселеното място, на табела «Д-11» за начало на населено място – с. Т., общ.
Р., от оторизирано лице/орган на власт. Такова решение – за поставяне същия
знак, на посоченото място, е взето на 27.06.2022 г. от Общински Съвет при
Община Р., а самият знак е монтиран фактически на 23.09.2022 г. от
служители на общинската администрация.
При така установените допълнително от съда факти, той се съгласява с
аргумента на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, изразено в
недоказаност на приписаното деяние – превишение на скоростта на
управлявано от жалбоподателя МПС, в населеното място, с 39 км./ч. Въпреки
наличния снимков материал по делото, както и данните от Протокола за
ползваното АТСС и докладната записка на полицейски служител при РУ -
Белоградчик – за действително наличен знак „В-26“ върху табелата на с.
Тополовец към 15.06.2022 г., не се установи кой и на какво основание е
поставил този знак, респ. не се доказа законосъобразността на въведеното
допълнително ограничение на скоростта в пътния участък. Неоснователното –
в смисъл недоказано законосъобразно въвеждане на това ограничение, води
до липса на задължение на водачите на преминаващите в участъка / в случая
през цялото населено място/ да се съобразяват с такова ограничение – да се
движат със скорост не повече от 40 км./.ч. За тях обаче, при така
констатираните обстоятелства, е било налично общото, сочено от самия закон
4
– ЗДвП, ограничение на максималната скорост на придвижване с МПС в
населени места – 50 км./ч.
Поради това, при приетото от съда законосъобразното иначе ползване в
случая на АТСС за измерване скоростта на преминаващите МПС /излизащи
от с. Т./ и установяване на тази скорост, водачът на МПС – жалбоподателят
Ем. К., би следвало да понесе отговорност за превишение от 29 км./ч. на
скоростта, с която е преминала покрай АТСС, на 15.06.2022 г., тъй като това е
реалното превишение спрямо допустимата скорост – от 50 км./ч. И няма
пречка съдът да приеме за извършено това, по-леко наказуемо деяние, като
измени ел. фиш и определи санкция на нарушителя по съответния текст и
цифрова квалификация от приложимия нормативен акт. / като тук следва да
се отчете и липсата на „повторност“-та, която съдът по-горе обясни за не
доказана и ще промени квалификацията, респ. санкцията и на това по-леко
наказуемо провинение/.
Съдът обаче, намира за допуснато от АНО едно много съществено
нарушение на правилата по ангажиране админ. нак. отговорност на дееца –
неправилно, непълно посочено в ел. фиш основание за налагане на санкцията,
възпрепятстващо нарушителя да разбере за какво точно провинение е
наказан.
Съдът намира, че правата на обвиненото лице са накърнени по този
начин – то не може да разбере кое, какво точно нарушение му е приписано, и
на кое основание е наказано.
Санкцията на К. е наложена / „глоба“ в размер на 800,00 лв./ - на осн.
чл.182 ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба – чл.182 ал.4 от ЗДвП, касае нарушения,
извършени в условията на “повторност“. Същата санкционна разпоредба /
чл.182 ал.4 от ЗДвП/ е бланкетна – тя препраща към чл.182 ал.1, ал.2 и ал.3
от закона, и то в различни варианти на няколкото точки по самите ал.1, ал.2 и
ал.3 от чл.182. Такова препращане, респ. обвързване на бланкетната норма с
конкретен състав на нарушение – няма направено от АНО, което препятства
съда и да измени първоначално определеното наказание, с прилагане на по-
лек състав на деянието /при прието иначе за извършено провинение/. Съдът
счита, че правилното и прецизно посочване на нарушението и основанието за
налагане на наказание в случая, изисква от АНО да е конкретизирал на кой
текст и цифра от чл.182 ал.1 ЗДвП се позовава / ал.1 - предвид
5
обстоятелството, че местонарушението е в населено място/, иначе има
непълнота на това санкционно основание.
При наличието на тези констатирани от съда обстоятелства, последният
намира, че неправилно е определена квалификацията на деянието, санкцията
за него – също.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш за налагане на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени издадения
Ел. фиш, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за
адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл.18 ал.2
вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. / ред. до 04.11.22 г./ за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в
тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в
размер на 370,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото: договор за правна защита и съдействие с адвокат,
пълномощно на такъв и списък с направени разноски, удостоверяващи, и че
възнаграждението в този размер е освен договорено и заплатено, поради
което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално
направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6040890 от
15.06.2022 г. на ОД – МВР - Видин, с който на Е. Й. К. от гр. В., обл. В., ж. к.
„Х.” - ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 800,00
лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин, с адрес гр. В., обл. В., ул. „Ц. С. В.” №
..., ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. К. от гр. В., обл. В., ж. к. „Х.” - ..., ет...., ап...., с ЕГН
**********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 370,00 лв.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7