№ 116
гр. С.З., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501440 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.21, ал.1
от СК.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника СТ. М. СТ. от гр.С.З., срещу
Решение № 54/28.04.2021г., постановено по гр.д.№ 20205530103248 по описа
на РС- С.З., което считат за неправилно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, тъй като PC бил уважил предявения иск
по чл.23, ал.1 от СК, като неправилно бил приел за установено спрямо него,
½
че ищцата/негова бивша съпруга/ е била собственичка на идеални части от
процесния недвижим имот/склад/. Излага подробни фактически и правни
аргументи в своя полза, че в процесния нотариален акт за покупко- продажба
на спорния по делото имот не било отразено, че бащата на ищцата бил платил
покупно- продажната цена, тъй като цялата цена била платена от страните по
него - тоест от двамата купувачи. В хода на първоинстанционното дело не
били представени доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение, че цялата
сума от тогавашните 1 518 100 лв. била платена само от бащата на ищцата
Д.В., нямало представен договор за дарение или друг документ, от който по
категоричен начин да стане ясно, че родителите на ищцата Г.С. са й дарили
парична сума, за закупуването на 1/2 ид.част от процесното складово
помещение. Не били събрани доказателства и дали е разполагал бащата на
ищцата с паричен ресурс, за да й направи дарение на 1/2 част от сумата за
1
покупката при закупуване правото на строеж на помещението в размер на
тогавашните 759 050 лв. Счита, че не били доказали твърденията в исковата
молба, че покупно- продажната цена на процесния недвижим имот била
платена от бащата на ищцата преди сключването на брака й с ответника. В
подкрепа на това сочи представеното от него Удостоверение за въвеждане в
експлоатация от 06.07.2006г. на процесното складово помещение, с което
било доказано по безспорен начин, че същото е било построено по време на
брака на страните. Според него ищцата не била доказа, че родителите й са
участвали в построяването на процесното помещение с пари, които да са
дарили само на нея. Счита, че атакуваното Решение на РС било
немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, че съдът не бил отчел
основния негов принос за придобиването на процесния недвижим имот,
поради което моли то да бъде изцяло отменено от настоящата въззивна
инстанция, и да бъде постановено ново изцяло позитивно за него, като се
приложела необорената презумпция за съвместен принос по смисъла на чл.21,
ал.3 от СК, със законните последици. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящата въззивна съдебно инстанция. Претендира за
разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията
на процесуалания му представител- адвокат по делото. Представил и списък
на разноските си пред въззивния съд по реда на чл.80 от ГПК.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба от другата страна- ищцата Г. Д. СТ. от гр.С.З.,
която счита, че в.жалба е неоснователна, тъй като атакуваното с нея решение
на PC- С.З. било изцяло съответстващо с реалната действителност и
съобразено с всички събрани по делото доказателства, че вътрешните
отношения между съпрузите подлежали на уреждане след прекратяването на
брака в зависимост от основанието, на което са дадени средствата, че искът
по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на
имуществени отношения и на съвместният принос, като нейно основание и
обяснение, съвместният принос на съпрузите се предполагал оборимо при
възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко -
продажба на недвижим имот. Поради което моли в.жалба да се остави изцяло
без уважение, със законните последици от това. Няма свои нови
доказателствени искания. Претендира разноските си пред въззивната
инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат. Не е представил списък на разноските си пред настоящата въззивна
инстанция по чл.80 от ГПК.
Въззивният ОС- С.З., след като провери събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и
приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за
установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и
правна обстановка по делото:
По принцип претендираната имуществена трансформацията е възможна
при доказване произхода на средствата, с които е закупен процесния
2
недвижим имот, като искът по чл.23 от СК представлява коректив на общото
правило за съпружеска имуществена общност/СИО/, като режима на
имуществени отношения и на съвместния принос, нейното основание и
обяснение, съвместният принос на всеки един от двамата съпрузи се
предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е
договорът за покупко- продажба на недвижим имот или на ограниченото
вещно право на строеж за него. Критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен, като се
изследва характерът на вложените в придобиването парични средства- лични,
дарени, заемни и други. Пред РС ищцовата страна успешно е доказала, че
предоставените от родителите на съпругата парични средства са били
вложени именно в закупуването на имота, поради което и очевидно заради
това самият нотариален акт за придобиване правото на строеж е на имената
на съпругата- ищца и на баща й- трето за делото лице, всеки с по ½ ид.ч. от
същото. Безспорно построяването на това складово помещение е започнало
още през 1995г., преди сключването на брак между страните на 06.09.1998г.,
когато е била платена покупната цена и е бил сключен нотариалния договор
за покупко- продажба на правото на строеж, понеже очевидно към този
момент/24.02.1999г./ обектът още не е бил завършен в груб вид и още не е
представлявал построено обособено помещение в сграда. Следователно
напълно мотивирано и доказано РС е приел, че при закупуването на
складовото помещение са били вложени именно дарените от родителите на
ищцата Г.С. парични средства, като в този смисъл са и показанията на
разпитаните пред РС свидетели, чиите показания не са вътрешно
противоречиви и не са съществено противоречиви помежду си.
Действително страните са сключили граждански брак помежду си на
06.09.1998г. в гр.С.З. няколко месеца преди издаването на нотариалния акт на
24.02.1999г., като относно твърдяната за събрана на сватбата им сума от
тогавашни 3 000 000 лв. съгласно показанията на св.С. и св.Х. липсват
липсват каквито и да са други доказателства, поради което правилно РС не я е
приел за реално събрана и вложена точно в тази нотариална сделка с цена от
тогавашни 759 050 лв. за процесните ½ ид.част от този нежилищен недвижим
имот. Още повече, че безспорно е било доказано пред РС, че процесното
нежилищно помещение е било впоследствие пригодено за жилищно
обитаване/включително с личния труд и с лични средства на ответника-
въззивник/съпруга/ и впоследствие е било ползвано за жилище от родителите
на тогавашната съпруга/въззиваемата/, след оформяне на нотариалния акт и
преди официалното му въвеждане в експлоатация//06.07.2006г./- съгласно
показанията на св.К. и св.Д.. Дори съгласно показанията на св.С. към момента
на сватбата на ищцата и ответника, семейството/родителите/ на съпругата е
живеело в гаража/склада/, пригоден за обитаване като жилище включително и
с участието на самия ответник- въззивник, намиращ се отсреща на
кооперация от двора, на която взели булката на сватбеното тържество. В тази
връзка правилно РС не е кредитирал показанията на св.Х., че процесното
3
помещение били купили ищцата и ответника с намесата на родителите на
съпругата през 1999г., като през 2006г. го застроили и въвели сградата в
експлоатация.
Поради което въззивният съд възприема изцяло фактическите и
правните изводи в атакуваното Решение на РС, че през 2006г., когато е било
издадено въпросното Удостоверение за въвеждане в експлоатация, очевидно
застрояването е било започнало значително по- рано. Наред с това РС
правилно е констатирал, че съгласно нотариалния акт за покупко-продажба на
процесния имот, той е съсобственост между бащата на ищцата и самата
ищцата при равни дялове, поради което макар и оформен по време на брака
между страните по делото, при придобиването на имота само ищцата е
участвала като купувач по договора за покупко- продажба и то с парична
сума, дарена й от баща й/или от двамата й родители/- видно от текста на
самия нотариален акт. В тази връзка дарението на движими вещи/в това число
и пари/ може да бъде извършено и неформално, чрез тяхното предаване,
поради което само единия от съпрузите/съпругата/ е купувач, като в
настоящия случай се разкрива волята на дарителя/бащата на ищцата/ да
облагодетелства само единия съпруг/дъщеря си, макар и вече в брак с
ответника/, което е достатъчно фактическо и правно основание да се счита, че
бащата на ищцата е искал да надари единствено и само нея, а не и зет си
тогава/ответника- въззивник/.
Независимо от сочените твърдения за получавано добро трудово
възнаграждение на ответника- въззивник/съпруга/ през този период от
време/видно от трудовата му книжка/, няма по делото никакви преки и/или
косвени доказателства, с тези доходи или от негови лични спестявания по
какъвто и да е начин е заплатена изцяло или отчасти придобитата от
съпругата му по време на брака им ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на
спора.
Следователно в случая е налице оборена от ищцата законова
презумпция по чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос на двамата съпрузи по
време на брака им, сключен на 06.09.1998г. и прекратен на 27.12.2019г., в
който период е сключен процесния договор за покупко- продажба от
24.02.1999г., тъй като е било установено и доказано от ищцата- въззиваема
пред РС фактическото и правното основание за сделката и за исковата
претенция. В тази връзка въззивният съд счита, че правилно РС е преценил,
че в първоинстанционното производтвото пред него ответникът- въззивник
не е ангажирал надлежни доказателства относно твърдението си в отговора на
ИМ/и съотеветно във в.жалба/, че към момента на придобиване на спорния
недвижим имот на тогавашната му/впоследствие вече бивша/ съпруга, тази
спорна ½ ид.ч. е била закупена от съпругата му при условията на съвместен
принос, изцяло с техни общи пари, получени като общи дарения/подаръци/ на
сватбата им на 06.09.1998г.
Законът постановявя съвместния принос в основата на СИО и
предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на
4
нещата, и когато бъде установена пълна липса на съвместен принос, то СИО
не може да възникне, независимо от възмездния характер на придобивното
основание, което е смисъла на иска по чл.21, ал.3 от СК. В конкретният
случай по безспорен начин е доказана пред РС липсата на съвместен принос
между двамата тогавашни съпрузи за придобиването на процесния недвижим
имот, поради което предявения иск се явяват изцяло основателни и доказани,
и напълно мотивирано, законосъобразно и правилно той е бил изцяло уважен
от РС в атакуваното му решение. Поради което въззивният съд счита, че
въззивната жалба на ответника се явява неоснователна и недоказана, поради
което тя следва да бъде оставена изцяло без уважение, като се потвърди
напълно атакуваното решение на РС, със законните последици от това.
Настоящото въззивно Решение съгласно чл.280, ал.3 от ГПК може да се
обжалва от всяка от страните в 1- месечен срок от датата на връчването му, с
касационна жалба чрез въззивния ОС- С.З. пред ВКС- С..
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.272 от
ГПК във вр. с чл.23, ал.1 от СК, въззивният ОС- С.З.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 54/28.04.2021г., постановено по
гр.д.№ 20205530103248 по описа на РС- С.З..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните, в 1- месечен
срок от връчването му чрез ОС- С.З. пред ВКС- С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5