№ 652
гр. Плевен , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430100393 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД ***, в която се твърди, че между
ищцовото дружество и ответника СВ. М. ИВ. от гр. П. в качеството му на
кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/ ***
год., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 6
604, 80 лв. Твърди се, че в съответствие с договора кредитополучателят е
усвоил предоставените му от банката парични средства от разплащателна
сметка, разкрита на ответника в „***” АД. Твърди се, че средствата по
кредита са били усвоени изцяло на *** год. Твърди се, че по силата на чл. 3 от
договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4. 200 %.
Твърди се, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита. Твърди се, че в чл. 2 ал. 2 и чл. 5 от договора страните изрично са
уговорили и дължимостта на такси и комисионни във връзка с кредита.
1
Твърди се, че погасителните вноски по кредита е следвало да се заплащат
съгласно погасителен план, като крайният срок за погасяване на кредита е бил
до 12. 11. 2025 год. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорните си
задължения по чл. 4, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от процесния договор, поради
което на основание чл. 14 във вр. с чл. 19 от договора банката е обявила
предсрочната изискуемост по кредита без да се прекратява действието на
договора с писмо с изх. № ***/ *** год., получено лично от ответника на 11.
12. 2019 год. Твърди се, че на 28. 01. 2020 год. ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския
районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника. Твърди се, че заповедта е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е
указал на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.
В заключение ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника,
че последният му дължи следните суми:
-сумата от 6 199, 43 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от 254, 86 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 12. 06. 2019 год. до 11. 12. 2019 год.;
-сумата от 162, 23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
12. 07. 2019 год. до 21. 01. 2020 год., и
-сумата от 74, 00 лв., представляваща такси за периода от 12. 07. 2019
год. до 21. 01. 2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /28. 01. 2021 год./ до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените в хода на
заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
2
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „***” АД *** произтича от договор за потребителски
кредит № ***/ *** год. По силата на последния ответникът СВ. М. ИВ. като
кредитополучател е усвоил разрешен кредит в размер на 6 604, 80 лв., като се
е задължил да върне същия, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Безспорно по делото е, че ответникът не е изпълнил
точно задълженията си, поради което с писмо изх. № ***/ *** год., получено
лично от ответника на 11. 12. 2019 год., банката е обявила предсрочната
изискуемост по кредита без да се прекратява действието на договора. От
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява,
че непогасено остава задължението на ответника за следните суми: 6 199, 43
лв. главница, 254, 86 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, 162, 23 лв.
мораторна лихва и 74, 00 лв. такси.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца е
налице вземане срещу ответника в размер на сумата от общо 6 690, 52 лв.,
поради което предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
3
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 690, 81 лв., както и направените
деловодни разноски в исковото производство в размер на 1 901, 60 лв.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца по заповедното производство, доколкото с включен ДДС
възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 7 във вр. с чл.
7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника СВ. М.
ИВ. от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, *** ***,
представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., сумата от общо 6 690, 52 лв., от които
сумата от 6 199, 43 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., сумата от 254, 86 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 12. 06. 2019 год. до 11. 12. 2019 год.,
сумата от 162, 23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12. 07.
2019 год. до 21. 02. 2020 год., и сумата от 74, 00 лв., представляваща такси за
периода от 12. 07. 2019 год. до 21. 01. 2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28. 01. 2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА СВ. М. ИВ. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, *** ***,
представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., сумата от 690, 81 лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 1 901, 60 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4