Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
С решение № /12.4.2012г. постановено по гр.д. /2011г. ПРС е осъдил П. Г. П. да заплати на Р. А. Г. сумата от 4000 лева ,ведно със законата лихва от датата на увреждането 21.4.2011г. ,което увреждане представлява причиненани неимуещстевни вреди в резултат на ухапване от куче, което е следвало да бъде под надзора на въззивника като искът е квалифициран по , във връзка с и е отхвърлил иска за 1000 лева. Недоволна от решението в осъдителната част е останал П. П. като в срок е подал въззивна жалба срещу него с искане да бъде отменено като неправилно. Въззивникът намира, че при постановяване на решението ПРС не е отчел всички събрани доказателства, че не може по абсолютно уведителен анчин да се установи, че кучето е било негова собственост, както и не е установено безспорно, че кучето е причинила телесната повреда, тъй като същото се е засилило към пострадалата, но няма данни същото да я е ухапало. Подробни съображения развива в писемна защита. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.Претендира за разноски. Въззиваемата Р. Г. е подавала писмен отговор, в който обоснова законосъобразност на атакуваното решение. В пледоарията си по съществото на спора нейният процесуален представител моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: В исковата молба се сочи, че ищцата е била нападната от куче, отглеждано от ответника, като същото е било пуснато от него и е започнало да напада овцете и агнетата , собственост на ищцата. В опита си същата да ги защити е тръгнала към него и същото я е съборило на земята, като тя е уседтила силна болка. От изсулшата СМЕ се установява ,че тежко е бил счупен кракът на въззиваемата, като е последвала сложна операция. От разиптаните в първата инстаниця свидетели и тези в настоящата такава се установява, че кучето макар да не е било регистрирано във ветеринарната служба, да не е плащан данък за него се е намирало в двора на въззивника и същият се е грижел за него. Св. Иванов установява ,че след инцидента кучето му е било предадено от него. Вторият свидетел Н.Иванов установява, че П. лично му е казал, че е изпуснал от надзор кучето , което е нахапало животните , собстевеност на пострадалата и я е блъснало, в резултат на което същата си е счупила крака. Той е бил свидетел за неговата загриженост към пострадалата и желанието да й помогне. Тази фактическа обстановка е установена и от ПРС, който е наализирал всички доказателства в тяхната съвкупност. Естествено преки свидетели на инцидента е нямало, така ,че съдът е ценил всички показания в тяхната логическа връзка и е достигнал до установяване на вярна според настоящат инстаниця фактическа обстановка и правилни правни изводи. При таки фактическа обстановка ПРС правилно е определил, че е осъществен ФС на 50 във вр с чл. 52 от ЗЗД, чл. 84 ал 3 от ЗЗД. Настоящият състав изцяло препраща към мотивите на ВТРС съгласно чл. 272 от ГПК. Възражения в жалбата досежно правната квалификация липсват. Такива се правят само досежно установената фактическа обстановка. Въззивната инстанция намира за необходимо да бъде разтълкувано понятието "под надзор" по смисъла на . На първо място, трябва да се каже, че това понятие не е легално определено, което означава, че следва да се тълкува според лексикалното значение на думата в нейния общоупотребим смисъл. Такова тълкувание е направено например в "Български тълковен речник" на изд. "Наука и изкуство", София, 2003г. и според него "надзор" означава "наглеждане, наблюдение над някого или нещо заради грижа или контрол". Относно към конкретния казус това тълкувание следва да се разбира така - да се упражнява надзор върху куче значи то да се наблюдава с цел да бъде обгрижвано или контролирано. В случая по-горе коментираните свидетелски показания сочат, че въззивникът се е грижел за кучето, което и вменява надзорнически функции. Дори и кучето да е било "бездомно", т. е. да не е било негова собственост, налице са данни, че той го е хранил и "приютявал" в двора си. Въззивната инстанция намира, че по този начин се доказва ,че кучето е било установено в двора на въззивника, което го натоварва с отговорността да осъществява надзор върху него. Следва да се добави и това, че при установен надзор върху кучето, осъществяван от въззивника не е необходимо да се анализира има ли той или не вина за причиняване на увреждането, тъй като отговорността по е обективна, безвиновна. Относно причинната връзка между нападението и претърпените неимуществени вреди, както и с оглед определяне размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е допуснал съдебно-медицински експертиза, по което заключение е напарвил съответните изводи за дължимия размер на обезщетението. В тази си част макар съдът да оперделя по справедливост неимуществените вреди ПРС е мотивирал изводаси, че такива следва да се присъд т в размер от 4000 лева, тъй като настъпилото увреждане е било значително, била е необходима оперативна намеса, което е увеличило тези болки и страдания в един по- продължителен период. Въззивната инстанция намира за безспорно доказано и съществуването на заявеното в исковата молба увреждане, състоящо се както в моментния остър психически стрес, така и в последващите го страдания и дискомфорт, а именно нервност, безсъние и притеснение. Предвид така установените по вид, продължителност и лечимост увреждания, правилно ПРС е приел, че претендираното в размер на 4000 лв. обезщетение е справедливо. По така изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят и направените пред въззивната инстаниця разноски в размер на 482 лева адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА, на основание , решение № /12.4.2012г. постановено по гр.д. /2011г от ПРС като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА П. Г. П. с ЕГН: * от с.Н. ,общ.П. ул О. № 1 да заплати на Р. А. Г. с ЕГН: * от с. Н., общ.П. ул 9 № 2 разноски по делото в размер на 482/четиристотин осемдедет и две / лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:1. 2. |