Р Е Ш Е Н И Е
216/19.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На девети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: М. М.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №552 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №46-0000005 от 17.01.2020 год. на Началника на ОО
“Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 и чл.104
ал.1 от ЗАвП на „ДДЛ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК
*********, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 1000
лева, за нарушение на чл.10 §2 от
Регламент /ЕО/ №561/06. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като излага доводите си за това в жалбата. Сочи обективни причини, поради които
е възможно да бъде надвишен максимално
допустимият дневен период на кормуване. Излага, че в конкретният случай се
касае за минимално превишение, поради което моли имуществената санкция да
бъде заменена с предупреждение. В
съдебно заседание се явява представляващият дружеството - управителят Д.М.Б..
За
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпило искане
за предоставяне на документи от ТД на НАП- Варна със Заповед №
24-00-00-1863#4/29.11.2019 г., началникът на Областен отдел "Автомобилна
администрация" - гр. Шумен възложил на свидетелите С.Х.С. и И.Д.И. ***, извършване на комплексна проверка за периода от 01.12.2018г. до 30.09.2019г. на
„ДДЛ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен, притежаващо Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари №18337. За резултатите от проверката е съставен
констативен протокол, в който в т.13.8 е
отразено констатирано нарушение изразяващо се в това, че водачът С.И. Г.допуска да надвишава
максимално допустимите дневни периоди на кормуване. При извършване на проверката, на база информацията от
картата на водача, било констатирано, че на 19.07.2019г. водачът е надвишил максимално допустимия дневен
период на кормуване от 10 часа с 19 минути. Със същият протокол на дружеството е дадено
предписание да организира работата на
водача Г.така, че тя да бъде винаги в
съответствие с изискванията на глава II от Регламент
561/06г. на ЕП и на Съвета.
На 27.12.2019г. св. С.С. съставил
срещу дружеството АУАН № 266300 за нарушение на чл.10 §2 от Регламент /ЕО/ №561/06 за това, че като
превозвач не е организирало
работата на водача Г.в съответствие с изискванията на чл.6 пр.1 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06. Актът е бил съставен в
присъствието на упълномощено лице - Л.П.на
която е и връчен, и подписан от нея като
саморъчно е отразила, че няма възражения. Такива не са депозирани и в
законоустановения срок.
Въз основа на
така съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ДДЛ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10
§2 от Регламент /ЕО/ №561/06..
Така изложената фактическа обстановка се
потвърждава от събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Административно – наказателната
отговорност на дружеството - жалбоподател
е ангажирана на основание чл.104 ал.1
от ЗАвП, за нарушение на чл.10 §2 от
Регламент /ЕО/ №561/06. В съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление е направен извода, че дружеството - превозвач не е
изпълнило задължението си да организира работата на водача С.Л.П. в съответствие с
изискванията на чл.6 пр.1 изр.2 от Регламент /ЕО/ №561/06. Съгласно разпоредбата на чл.10, §2 от Регламент 561/06
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф
1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент. Според нормата на чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАвП при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат
допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на Европейската спогодба за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. В наказателното постановление не е
посочено на какво превозно средство е водач посоченото лице , чиято работа не е
организирана от превозвача. Предвид на това остава неизяснено обстоятелството
каква е допустимата максимална маса на управляваното МПС, което се явява
съществена пречка да се прецени дали са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ №
561/2006 и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози – АЕТR, доколкото посочения регламент
се прилага към автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса
на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля
3,5 тона. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, както АУАН, така и
НП следва задължително да съдържат описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че липсват посочени факти,
относими към твърдяното нарушение, което води до неяснота кое свое задължение
превозвачът не е изпълнил, какво точно не е сторил, с какво свое бездействие
или действие е допуснал конкретният
водач да надвиши максимално допустимия
дневен период на кормуване. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които същото е извършено освен, че са задължителни реквизити на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, индивидуализират
пряко твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин лишава
санкционираното лице от възможността да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. В случая наказателното постановление е издадено
при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се
прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като в тази
насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за
противоправно поведение от страна на превозвача. Посоченото нарушение настоящия състав
счита за съществено,тъй като то
не дава възможност да се узнае обвинението в неговата цялост и всички онези
обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната спрямо
жалбоподателя административно - наказателна отговорност. Приобщената по делото
разпечатка от картата на водача доказва
единствено нарушение извършено от водача, но не е достатъчна по безспорен и
категоричен начин да обоснове извод, че превозвачът не е организирал работата на водача по начин,
че да е в състояние да спазва глава ІІ от
Регламент (ЕО) 561/2006г., тъй като е възможно въпреки създадената организация конкретното
надвишаване
на максимално допустимия дневен период на кормуване да е резултат от
действията на конкретния водач или да се дължи на обективни причини. Точното и безспорно доказване на
обективния признак на административното нарушение във формата, в която
действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не
само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа
на законност.
В административно
наказателният процес действа презумцията за невиновност на лицето,
посочено в съответният акт за констатирано административно нарушение и
нарушението следва да бъде доказано по
несъмнен начин , а не – да се предполага извършването му. Тежестта на доказване
на извършеното нарушение лежи върху органа
издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже по безспорен
начин пред съда, че е извършено административно нарушение и че е извършено от лицето посочено като нарушител. В процесният
случай , наказващият орган не е
ангажирал категорични доказателства,
установяващи твърдяното в наказателното
постановление нарушение от страна на нарушителя.
При извършената служебна проверка съдът намира,
че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН,
което
също обуславя
неговата незаконосъобразност. Разпоредбата на чл.40
от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на АУАН и съгласно ал.1 от нея, акта
се съставя в присъствието на нарушителя. Изключенията от това правило, даващи
възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно,
точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно
когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В
процесният случай, акта е съставен в присъствието на Л.Й.П., на която е и
връчен. В АУАН в частта за иззети като доказателство писмени материали е отразено пълномощно от 27.06.16г. В административната
преписка е приложено пълномощно от 27.06.2016г., по силата на което
управителят на дружеството упълномощава Л.Й.П. да представлява дружеството пред конкретно
посочени институции, сред които не фигурира
ИА „АА“. Актът е съставен в присъствието на лице, което няма
представителна власт по отношение органите на ИА „АА“, вкл. ОО „АА“ гр.Шумен. Процесуалните
правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН, респективно
неговото съдържание, са формални, но същите са условие за валидност на
акта. АУАН се съставя при стриктно и
точно спазване на императивните норми на процесуалния закон. Нарушението на
тези правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице да се запознае с със съдържанието на акта, да
изложи обяснения или възражения. Нарушава се
правото на защита още в самото начало на административно-наказателното
производството, което не подлежи на саниране впоследствие.
Въз основа на гореизложеното съдът
намира обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно
и счита, че същото следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №46-0000005
от 17.01.2020 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с
което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ДДЛ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10
§2 от Регламент /ЕО/ №561/06.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: