№ 118
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева.
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300600148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
въззивни жалби на подс.Е. Д. чрез защитника му адв.К. Н., както и на адв.Д.
Й. - защитник на подс.Р. Ч. срещу Присъда №236/06.12.2022 г. по НОХД
№6122/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с., с която всеки от
двамата подсъдими е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и на чл.58А,
ал.1 НК вр. чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Приспаднато е на осн. чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 НК задържането на всеки от
подсъдимите за срок от 24 часа по ЗМВР на 09.03.2022 г., както и в тежест на
всеки от подсъдимите са възложени направените по делото разноски в размер
на от по 468, 60 лева. От страна на подс.Д. се претендира изменение на
постановения съдебен акт в насока определяне на наложеното му наказание
на осн. чл.55 НК чрез налагане на ПРОБАЦИЯ, а от страна на адв.Й. в
допълнението към въззивната жалба се иска изменение на присъдата в същата
1
насока.
В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимите Е. Д. и Р. Ч. настояват да им бъде наложено наказание
„пробация“, а защитниците им адв.К. Н., съотв. адв.Д. Й. излагат подробни
съображения за приложението на чл.55 НК касателно определяне наказанието
на подзащитните им.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивните
жалби и в допълнението на едната от тях оплаквания, проверявайки
правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за
установено следното:
Подс. Е. С. Д., е роден на **************, ЕГН **********.
Подс. Р. Р. Ч. е роден на ****************, ЕГН **********.
Свид. А. с. живеел сам под наем в апартамент в гр.П, ул."С.С.", ет.*, ап.*.
Същият имал хомосексуални наклонности, като бил регистрирал профил в
мобилното приложение „Г.“ с име “***”, чрез което се запознавал с различни
мъже с цел секс. Подс. Д. също имал регистриран профил във въпросното
приложение с име „***”.
В първите часове на денонощието на 05.03.2022 г. двамата подсъдими се
намирали в дома на Ч. в гр.П,ул."Г.Т."№*, а свид. с. се намирал в жилището
си, търсейки запознанства в „Г.“ с цел секс. Точно тогава в цитираното
мобилно приложение свидетелят и подс.Д. осъществили първоначалната си
комуникация, която била анонимна. Разговорите провеждали чрез чат клиент
на самото мобилно приложение. Двамата разговаряли относно сексуалните си
предпочитания, като свид.с. споделил на подс.Д., че имал „терен“, където
могат още тази вечер да се видят, а подсъдимият от своя страна му обяснил,
че в момента бил с още един негов приятел /подс.Ч./, при което свид.с.
поканил и двамата в жилището си, споделяйки местонахождението му.
Подс.Д. съобщил на приятеля си Ч. за поканата на непознатия им свид.с., след
което и двамата решили да посетят въпросното жилище. Подсъдимите си
мислели, че понякога хомосексуалистите заплащали за секс - услуги и
направили съответен извод, че свид.с. в момента вероятно разполагал с
2
парични средства. Непълнолетните към 05.03.2022 г. подсъдими имали нужда
от пари и решили да се възползват от поканата на свид.с. да ги допусне в
дома си и така да го ограбят. След като свидетелят им казал адреса си в гр.П,
двамата с такси около 04.00 ч. на 05.03.2022 г. го посетили. В жилището си
свид. с. съхранявал парична сума от 615 лева. На влизане в жилищния блок в
гр.П,ул."С.С."ет.*,ап.*, двамата подсъдими попитали домакина дали живеел
сам и след като получили положителен отговор, влезли в апартамента. Вътре
в жилището тримата мъже започнали взаимно да се опипват по интимни
части на телата си, след което подс. Ч. легнал на леглото в спалнята, а свид.с.
също легнал в него. В този момент подс.Ч. стиснал силно за врата свидетеля и
със захват чрез използване на краката си защипал краката му, за да ги
обездвижи, с което неутрализирал всякакви опити за съпротива от негова
страна. Докато подс.Ч. държал свид.с., подс.Д. се навел над последния и
заплашително го попитал: „Къде са парите?“ Първоначално свидетелят не
отговорил, но тогава един от подсъдимите нанесъл удар в лицето му и го
заплашил да казва къде са парите, в противен случай щели да го пребият в
дома му и никой нямало да го намери. Двамата нападатели имали очевидно
числено и физическо превъзходство над свид.с., поради което последният им
казал, че ще им даде колкото пари имал само да го оставели на мира. Свид.Ч.
хванал свид.с. за гушата, изправил го и го натиснал в ъгъла на стаята, за да не
може да мърда, като през цялото време го питал къде са парите. През това
време подс.Д. тършувал из целия апартамент, за да търси пари. Свид.с.
показал на нападателите, че в джоба на якето си, което било окачено на
закачалка в коридора, имал 15 лева, извадил ги оттам и им ги дал под страх да
не го наранят. От хартиен плик, поставен на секция в хола, подсъдимите
взели също така парична сума от 520 лева, а от портфейла на свидетеля
отнели и още 80 лева, тоест сума в общ размер на 615 лева. Докато двамата си
говорели, свид.с. чул, че по-ниският се обърнал към по-високия с името „Р.“.
Нападателите заплашили свид.с. преди да си тръгнат, че ако сигнализира
органите на реда за случилото се, щели да се върнат и да повторят
нападението. След извършване на грабежа, подсъдимите се върнали в дома на
подс.Ч. и си разделили по равно отнетата от свид. с. парична сума, като
впоследствие изхарчили парите.
Малко по-късно на инкриминираната дата свид.с. подал сигнал в Първо
РУ на ОДМВР - Пловдив за случилото се. Първоначално го било срам да
3
разкрие хомосексуалните си наклонности, поради което разказал различна
версия защо бил допуснал двамата нападатели в дома си, но впоследствие
признал същите.
При реализираните в хода на разследването разпознавания на лица,
свид.с. е посочил именно подсъдимите Д. и Ч. като лицата, които са го
ограбили.
Съгласно заключенията по назначените в хода на досъдебната фаза
комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи, всеки от
двамата подсъдими е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си макар към момента на престъпното деяние
да е бил непълнолетен. Всеки от тях може да дава достоверни обяснения за
постъпките си и да участва в наказателния процес. Липсват основания да се
приеме, че към момента на инкриминираното деяние някой от тях е действал
по увлечение или лекомислие.
Така установената фактология съвсем правилно първоинстанционният
съд е приел, че се потвърждава от направените от подсъдимите
самопризнания, в подкрепа на които са събраните по делото:
-писмени доказателства и писмени доказателствени средства ,
прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протоколи за
оглед на местопроизшествие и за разпознаване, ведно с фотоалбуми,
характеристични справки и справки за съдимост;
-заключения по комплексни съдебно-психиатрични и
психологически експертизи, които правилно са кредитирани като обективно
и компетентно изготвено;
-гласни доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите А. с., Я.Я. и С.Р., на които напълно обосновано е дадена вяра
като обективни, логични, последователни и кореспондиращи и с останалата
доказателствена съвкупност.
Съответен на съдържанието на доказателствените източници се явява
изводът на контролираната инстанция, че към датата на процесното деяние
пострадалият и подсъдимите са се намирали в дома на първия на
инкриминираното място, като последните чрез съвместната си задружна
4
деятелност са отнели от него парична сума в общ размер на 615 лева. В този
смисъл са както направените от подсъдимите самопризнания, така и
свидетелските показания, намиращи опора и в останалите приобщени по
делото доказателствени източници - протоколи за оглед и за разпознавания.
Съобщеното от Я. и Р. несъмнено се явява производно доказателство, но
допустимостта относно ползването му в настоящия случай е напълно
правилна, защото дадените от тях сведения се явяват необходими за проверка
на първичните доказателствени източници – показанията на пострадалия при
липса на установени други очевидци относно случилото се.
Очевидно наред с накърняване на обществените отношения,
обуславящи нормалното, свободно и безпрепятствено упражняване на
правото на собственост върху движими вещи, засегната се оказва и личността
на лицето с., за да бъде сломена съпротивата му и улеснено по този начин
вземане на паричните му средства, тоест наред с безспорно установения акт
на отнемане на парите, реализирана е и принуда спрямо него, налагащо
квалифициране на осъщественото като грабеж. Стискането на пострадалия за
врата от страна на подс.Ч., който също така чрез захват, използвайки краката
си, защипал тези на пострадалия, нанесеният удар в лицето на последния от
един от подсъдимите, отправената му заплаха, че ако не каже къде са парите
ще го пребият и никой нямало да го намери, изправянето му от леглото
отново чрез хващането му за гушата и притискането му в ъгъла на стаята, за
да не може да мърда, несъмнено са били насочени към сломяване на
евентуалната му съпротива. Очевидно, използваната сила и реализираното
заплашване са били от такова естество и с такъв интензитет, че са и
възбудили основателен страх, до степен, че пострадалият посочил
намиращите се в джоба на якето му 15 лева, които предал на подсъдимите, а
останалите пари последните взели от хартиен плик на секцията в хола и от
портфейла на жертвата. В контекста на изложеното, като последователни,
логични, взаимно допълващи се и намиращи опора едни в други, вяра следва
да бъде дадена на показанията на свидетелите с., Я. и Р. относно конкретно
реализираното от страна на двамата подсъдими на процесната дата, което
несъмнено съответства на престъпния състав по чл.198, ал.1 НК.
Налице е форма на усложнена престъпна дейност, а именно съставно
/сложно/ престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта -
5
принуда, реализирана чрез употреба на сила и заплашване, и кражба, като
същите са реализирани в рамките на конкретно време – в малките часове на
05.03.2022 г. и място - гр.П, при това принудата се явява улесняващ
отнемането на инкриминираните вещи акт.
След като е подложил на аргументиран анализ събраните по делото
доказателствени материали, напълно обосновано първостепенният съд е счел
за безспорно установен фактът, че на инкриминираните дата и място двамата
подсъдими чрез съвместни усилия са отнели от свид.с. сумата от 615 лева,
като за сломяване на съпротивата му са употребили сила и заплашване. С
действията си при условията на задружност са успели да прекъснат досега
осъществяваната от свид.с. фактическа власт върху инкриминираните вещи и
са установили такава спрямо същите без съгласието му. С отнемане на
инкриминираните вещи и установяване на владение от страна на подсъдимите
върху тях е настъпил и съставомерният резултат, а именно промяна във
фактическата власт спрямо същите.
От субективна страна процесното деяние е реализирано при общност на
прекия умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали противоправния му
характер, целейки и искайки настъпването на забранените му последици.
Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно
намерение за присвояване на вещите, тоест считайки ги за свои да имат
възможност да се разпореждат с тях именно като със свои. Макар и
изпълнението на това намерение като признак от субективна страна да не е
необходимо, за да се приеме, че грабежът е довършен, то осъществяването му
безспорно го доказва. А в случая то е реализирано чрез извършеното
впоследствие разделяне на отнетата сума между двамата и изхарчването й.
Въз основа на изложената фактология, приета за установена след
цялостен анализ на доказателствената съвкупност, напълно правилен се явява
изводът на контролираната инстанция за причастност на подсъдимите към
инкриминираното посегателство, поради което законосъобразно ги е признал
за виновни относно извършването му.
Предвиденото наказание за горепосоченото престъпление за
непълнолетни на осн. чл.63, ал.1, т.3 НК е до 3 години „лишаване от свобода“.
При налагане на наказанието на осн. чл.58А, ал.1 НК, предвид проведената
6
процедура по реда на чл.371, т.2 НПК, наложеното наказание „лишаване от
свобода” подлежи на редукция с 1/3, което всъщност е сторил и
първостепенният съд. Отчитайки обаче ниската стойност на причинените
имуществени вреди и тяхното пълно репариране, от една страна, както и
изразеното от всеки от подсъдимите искрено разкаяние за извършеното,
ведно с изключително добрите им характеристични данни предвид социалния
им статус, от друга, въззивната инстанция счете, че в случая налични са
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в своята
съвкупност намаляват степента на обществена опасност на процесното
деяние по начин, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. В този смисъл същите обуславят определяне на
наказанието на основание чл.55 НК. Доколкото за горепосоченото
престъпление е предвидено единствено наказание „лишаване от свобода”, то
предвид липсата на законоустановен негов минимум, при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.Б, пр.2 НК същото подлежи на замяна за непълнолетните с
„пробация“ или „обществено порицание“. Очевидно в процесния случай
определяне на санкцията при условията на чл.55 НК се явява по-благоприятно
за всеки от подсъдимите, тъй като обосновава налагането на по-леко
наказание съобразно каталога на наказанията и тяхната тежест в нормата на
чл.37, ал.1 НК. Ето защо и с оглед констатацията за наличие едновременно на
условията по чл.58А, ал.1 НК и чл.55 НК, както и предвид обстоятелството,
че определянето на наказанието на осн. чл.55 НК се явява по-благоприятно за
подсъдимите, то същото следва да бъде определено при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.Б, пр.2 НК. Съответно на личността на подсъдимите и
реализираното от тях престъпно посегателство се явява наказанието
„пробация“, а не алтернативното такова „обществено порицание“. Коректно
са отбелязани от първостепенния съд като налични и отегчаващи
отговорността обстоятелства: предварителното обмисляне на осъщественото
посегателство и неговата жертва, както и времето на реализиране на деянието.
В контекста на изложеното, отчитайки горните положителни и отрицателни
характеристики на деянието и всеки от подсъдимите, съпоставяйки тяхната
тежест и значение, настоящата инстанция намира за съответно както на
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимите
престъпление, така и на данните за личността им определяне на наказанието
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
7
ПРОБАЦИЯ, включваща задължителните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за
срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца. Именно тези наказания успешно биха
реализирали целите на индивидуалната превенция по чл.36 НК, като
същевременно се явяват безспорно справедливо възмездие за засегнатите и
защитени от закона обществени отношения
Гореизложеното налага изменение на жаления съдебен акт касателно
наложените наказания в указания смисъл, както и относно реализираното
приспадане на осн. чл.59 НК.
Признаване на подсъдимите за виновни, логично на осн. чл.189, ал.3
НПК е довело до възлагане в тяхна тежест на разноските по делото, платими в
полза на ОД на МВР-Пловдив, след като са направени на досъдебна фаза.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, както и липсват основания за отмяната й.
Изложеното обаче налага коригирането й в цитираната вече насока относно
наказанието. В останалата част като законосъобразен и правилен съдебният
акт следва да бъде потвърден, защото извършеното изменение не налага
корекцията в него относно произнасянето за разноски.
Ето защо и на осн. осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК Пловдивският
окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №236/06.12.2022 г. по НОХД №6122/2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с., като ОТМЕНЯ същата в ЧАСТТА , в
която за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на осн. чл.58А, ал.1 вр. чл.54, ал.1 НК всеки от
подсъдимите Е. С. Д. и Р. Р. Ч. е ОСЪДЕН на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 НК е
отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
8
в сила, както и на осн. чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 НК от срока на наказанието е
приспаднато задържането на всеки от подсъдимите за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР на 09.03.2022 г., като един ден задържане е зачетен за един ден
лишаване от свобода, и ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, т.2, б.Б, пр.2 НК всеки
от подсъдимите за извършеното престъпление чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл.63, ал. 1, т. 3 НК, както следва:
Подс.Е. С. Д. на наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните
пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес: гр.П.,
ул."К.Р."№*,ет.*,ап.*, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО за
СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА и
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за СРОК
ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
Подс.Р. Р. Ч. на наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните
пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес: с.Б.,обл.П. ул"**"№* с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО за СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА
и
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за СРОК
ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 НК ПРИСПАДА от срока на наложеното
на всеки от подсъдимите Е. С. Д. и Р. Р. Ч. наказание ПРОБАЦИЯ времето,
през което всеки един от тях е бил задържан за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР на 09.03.2022 г., като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за три дни
пробация.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10