Решение по дело №662/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на К. Т. К. от [населено място], уточнена с молба вх. № 4280 от 03.09.2024 г. (л. 75 – 76), против Заповед № 10-00-1772 от 09.07.2024 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и инвестиции и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, с която е наредено на К. Т. К. да премахне незаконен строеж – преустройство и промяна на предназначението на склад № 6 с [идентификатор] със застроена площ 31,88 кв. м. и склад № 7 с [идентификатор] със застроена площ 48,20 кв. м., находящи се кота – 2,60 м. от жилищна сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място].

В жалбата, в т. ч. в уточняващата я молба, са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие са материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Спроед жалбоподател че кметът на общината няма компетентност по цитираните в заповедта правни основания да нарежда премахване на незаконен строеж, а има компетентност да забрани достъпа до строежа. Твърди, че заповедта се базира на констативен акт, в който се цитира решение на ВАС за отмяна на строителните книжа и издаденото разрешение на строеж, поради липса на паркоместа към всеки един от обектите, но сочи, че е налице влязло в сила решение на ВКС, според което той има две паркоместа, съответно за всяко едно ателие има по едно паркомясто. Смята, че позоваването в заповдета на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ е неоснователно, тъй като за процесните обекти има влязло в сила и неотменено по надлежния ред разрешение за въвеждане в експлоатация, както и че нареденото премахване на незаконен строеж – преустройство и промяна на предназначението на два склада в два броя ателиета за собствени нужди, не съответства на предписанията на цитираните материалноправни разпоредби – 225, ал. 1, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Поддържа, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и че с нея не е наредена забрана на достъпа до процесните две помещения, а се иска да се върне предишното им предназначение, което е невъзможно, тъй като са изпълнени одобрените с проекта преустройства. По тези съображения моли оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно – отменена като незаконосъобразна, и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер] от 15.02.2016 г., том І, рег. № 754, дело № 19/2016 г. на нотариус П. И., вписан под № 308 в регистъра на Нотариалната камара (л. 46 – 48), жалбоподателят К. Т. К. е собственик на самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], разположена в поземлен имот с [идентификатор], с административен адрес [населено място], [улица], а именно – Склад № 6 с [идентификатор], състоящ се от складово помещение и санитарен възел, със застроена площ (ЗП) 31,88 кв. м., и Склад № 7 с [идентификатор], състоящ се от складово помещение и санитарен възел, със ЗП 48,20 кв. м. За сградата има издадено Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61 от 27.09.2016 г. (л. 43).

Въз основа на подадено от възложителя (жалбоподателя) Заявление вх. № 19-21-617 от 15.12.2017 г. (л. 151 от приложеното АД № 675/2018 г. на АС Стара Загора), съгласуван и одобрен технически проект по части „Архитектурна“, „Конструктивна“ „Водоснабдяване и канализация“, „Електрическа“ и „Вентилация“ (л. 48 и сл. от приложеното АД № 675/2018 г.), за който е извършена ОСИП от ЕСУТ с Решение по т.5.2 от Протокол № 48 от 22.11.2017 г. (л. 36 и сл. от приложеното АД № 675/2018 г.), от главния архитект на община Стара Загора е издадено Разрешение за строеж (РС) № 19-781 от 22.12.2017 г., с което на К. Т. К. е разрешено да извърши строителство на: „Две ателиета за собствени нужди“ (преустройство и промяна на предназначение на складове с [идентификатор] със ЗП 31.88 кв. м. и 68850.503.566.1.12 със ЗП 48.20 кв. м., съответно в две ателиета, находящи се в полуподземния етаж на жилищна сграда с ОСД, строеж четвърта категория) в УПИ ІІІ-3436 от кв. 7601 по плана на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта, с административен адрес [улица] (л. 62 – 63). На основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ за строежа е издадено Удостоверение № 19-16-109 от 25.05.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория (л. 64).

Издаденото от главния архитект на община Стара Загора РС № 19-781 от 22.12.2017 г. е отменено като незаконосъобразно, ведно с одобрените инвестиционни проекти, с влязло в сила Решение № 3806 от 11.03.2020 г. (л. 67 – 68) по АД № 8573/2019 г. на ВАС, II о. (приложено към т. IV от приложеното АД № 675/2018 г.).

На 16.05.2024 г. работна група от служители на Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ към Община Стара Загора е извършила проверка на строеж „Две ателиета за собствени нужди“, находящ се в сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] в УПИ ІІІ-3436, кв. 7601 по плана на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [улица]. За проверката е съставен Констативен акт (КА) № 28 от 16.05.2024 г. (л. 23 – 24), в който е отразено, че жалбоподателят е собственик на строежа по силата на нотариален акт, възложител и изпълнител на същия, както и че за строежа е било издадено РС № 19-781 от 22.12.2017 г., което впоследствие е било отменено с Решение № 3806 от 11.03.2020 г. по АД № 8573/2019 г. на ВАС. Констатирано е, че към момента на проверката складови помещения № 6 и № 7 се обитават от наематели и се ползват за живеене. Посочено е, че констатациите са извършени в присъствието на домоуправителя сграда, като: до складово помещение № 7 е осигурен достъп от възрастен господин, представил се като негов наемател, при което е установено, че има вътрешно обзавеждане – кухненски кът, дневна и спалня, има обособени два отвора за прозорци с размери 60/40 см. на южната и на западната фасада, които осигуряват естествена светлина, има изпълнена вътрешна преградна стена, обособяваща две помощения, едното от които е обзаведено с кухненски кът, другото е обзаведено за спалня, като стената е изградена от зидария с блокчета „Итонг“, с отвор за врата за преминаване от едното в другото помещение; складово помещение № 6 е с обзавеждане за живеене, като огледът му е извършен отвън през прозорец на южната фасада. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, тъй като складове с [идентификатор] със ЗП 31,88 кв. м. и с [идентификатор] със ЗП 48,20 кв. м., находящи се кота – 2,60 м от жилищна сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], се ползват за ателие за живеене, а не по предназначение съгрласно Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61 от 27.09.2016 г., т. е. за складове. Посочено е, че с оглед на установените нарушения на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ съставеният КА е основание за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползване на строежа, както и че възражения по него могат да бъдат подавани в 7-дневен срок.

КА е връчен жалбаподателя на 31.05.2024 г. (л. 19 – 20) и срещу него той е подал възражение с вх. № 10-04-114 от 07.06.2024 г. (л. 15 – 16).

С оспорената Заповед № 10-00-1772 от 09.07.2024 г. (л. 8 – 9), издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и инвестиции и безопасност на движението“ на Община Стара Загора въс основа на делегирани му правомощия със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. на кмета на общината, в т. ч. и по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (л. 92), на основание чл. 178, ал. 4 във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ е наредено на К. Т. К. да премахне незаконен строеж – преустройство и промяна на предназначението на склад № 6 с [идентификатор] със застроена площ 31,88 кв. м. и склад № 7 с [идентификатор] със застроена площ 48,20 кв. м., находящи се кота – 2,60 м. от жилищна сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. От фактическа страна заповедта е обоснована с констатациите, съдържащи се в съставения КА по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ – № 28 от 16.05.2024 г., като е посочено, че строежът е IV категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2023 г. за номенклатурата на видовете строежи, а по отношение на постъпилото жалбоподателя възражение с вх. № 10-04-114 от 07.06.2024 г. – че след като същото е разгледано по същество, е преценено да се продължи процедурата по издаване на настоящата заповед. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 22.07.2024 г. (л. 6 – 7), а жалбата му против нея е подадена на 02.08.2024 г. (л. 1 – 2.)

По делото е назначена и изпълнена съдебна строително-техническа експертиза (СТЕ), от заключението на която (л. 130 – 140), изслушано в съдебно заседение (л. 143 – 145), неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че процесният строеж е реалзиран в периода от 22.12.2017 г. (датата на издаване на РС) до 25.05.2018 г. (датата на издаване на удостоверението за въвеждането му в експлоатация), като от техническа гл. т. преустройството на склад № 6 в ателие за собствени нужди № 1 представлява промяна на предназначението на помещението и обзавеждането му за съответните цели, а преустройството на склад № 7 в ателие за собствени нужди № 2 представлява промяна на предназначението на помещението, изграждане на лека преградна стена, разделяща ателието и склада към него, и направата на два броя отвори за прозорци в сутеренните стени, които към момента са по-големи от предвидените в конструктивното становище към проекта за преустройство, като не са направени съответните укрепителни рамки. Строежът е реализиран съгласно архитуктурния проект за промяна на складовете в ателиета, но при огледа от вещото лице е установено, че смененото предназначение не е в ателиета и помещения за творческа дейност, а в помещения за постоянно жилищно обитаване, като към момента на огледа ателие за собствени нужди № 1 не се използва, а ателие за собствени нужди № 2 е ползва от наематели. Според вещото лице е възможно описаният в оспорената заповед незаконен строеж да бъде премахнат, без да се променят първоначалните вид и предназначение на процесните обекти – склад № 6 и склад № 7, съответно последните да бъдат ползвани след премахването на незаконния строеж в първоначалните им вид и предназначение, тъй като преустройството на склодовете в ателиета за собствени нужди не е свързано с премахване и/или промяна на съществуващи или с изграждане на нови носещи елементи. За тази цел е необходимо премахването на преградния зид, отделящ ателие № 2 от склада, както и възстановяването на направените отвори в сутеренните стени за прозорци по подходящ начин с нужните материали и строителна технология.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес (адресат на заповедта, собственик, възложител и извършител на разпоредения за премахване строеж според събраните по делото доказателства) против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед с оглед на разпореденото с нея – премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж от четвърта категория, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – заместник-кмет на община Стара Загора съгласно делегираните му в тази насока правомощия от кмета на общината със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. Цитираните (наред с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ) като основание за издаване на заповедта разпоредби на чл. 178, ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ нямат отношение към разпореденото със заповедта премахване на незаконен строеж, поради което, ако и административният орган да се е позовал на тях, компетентността му да издаде заповедта не следва да бъде преценявана с оглед на техните предписания.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са както правното основание за упражненото административно правомощие (чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като строежът е описан от гл. т. на съществените му характеристики при посочване, че е изпълнен без издадено РС, тъй като издаденото РЗ е било отменено по съдебен ред. С оглед на това съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна. Обосноваването на заповедта и с факти (ползването на процесните помещения за живеене, а не за складове), нямащи отношение към разпоредените с нея фактически действия и свързани с тях правни последици, съответното позоваването на нямащи връзка с последните разпоредби на чл. 178, ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, не обуславя извод за немотивиран административен акт с оглед на упражненето с него административно правомощие и материалноправните предпоставки, на които се основава.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. Предвид предписанието на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки: 1. извършен строеж и 2. строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ – когато се извършва: в несъотвествие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – т. 1, или без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж – т. 2.

С оглед установените характеристики на разпоредения за премахване строеж – преустройство с промяна на предназначението, съдът приема, че той безспорно представлява строеж по смисъла на по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е разрешен и въведен в експлоатация като строеж от четвърта категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред РС. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ – за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, а в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл. 147, ал. 1 и чл. 151 от ЗУТ и същият е изпълнен въз основа на издадено РС, което обаче е отменено като незаканосъобразно с влязло в сила съдебно решение, ведно с одобрените инвестиционни проекти, поради което строежът правилно е кваллифициран от административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ към датата на издаване на заповедта за премахването му.

С оглед на периода на реализирането му – от 22.12.2017 г. до 25.05.2018 г., строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждане на неговото премахване. Изложеното означава, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Оспорената заповед обаче не е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила. Административното производство е образувано на основание КА, с който са констатирани нарушения на забраната по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ – ползване на помещенията не по предназначение и в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация на сградата, т. е. КА по чл. 223, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, предполагащ приключване на производството с акт по чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, какъвто не е оспорената заповед, доколкото с нея не е наредено забрана за ползване на процесния строеж и на достъпа до него. Издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахваето на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, каквато е обжалваната, изисква съставянето на КА за незаконен строеж – по чл. 223, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, какъвто в случая не е съставен. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

С оглед на изхода от делото и при липса на направено от ответника възражение за прекомерност, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК О. С. З. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер [рег. номер]., от които 10 лв. заплатена държавна такса (л. 73 – 74) [рег. номер]. заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 87).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. Т. К., [ЕГН], Заповед № 10-00-1772 от 09.07.2024 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и инвестиции и безопасност на движението“ на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К. Т. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата в размер на 1410 (хиляда четиристотин и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.