МОТИВИ към Присъда № 17/28.01.2020г. по НОХД 5750/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.Щ.А. с ЕГН: **********, с който тя е обвинена в
това, че: на 14.06.2018г., в гр. ***,
кв. „***“, от жилище находящо се на ул. „***“ № 34, при условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване пластмасовите панели и пълнеж в долната част на
входна врата на жилището, отнела чужди движими вещи, а именно: 1 бр. велосипед марка „***“, модел „***“ с 24 цолови гуми на
стойност 85,00 /осемдесет и пет/ лв., 1 бр. портативно радио марка „Pu – Xing“,
модел „PX-299LED“ на стойност 21,00 /двадесет и един/ лева и 1 бр. допълнителна
памет тип „флашка“, неустановена марка и обем памет
на стойност 12,00 /дванадесет/ лева - всички вещи на ОБЩА СТОЙНОСТ от 118,00 лв. /сто и осемнадесет/ лева от владението на А.Р.Ч., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.
първо, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.
29, ал. 1, б. "А" и б. "Б" от НК.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимата
А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Отказа да
дава по-подробни обяснения, поради което и на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т. 4 НПК бяха приобщени показанията й от
досъдебното производство, в които същата признава за извършеното деяние.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства, подкрепени от направените
от подсъдимата самопризнания. Счита, че справедливо
би било на подсъдимата да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години и осем месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б.
– БАК заявява, че напълно се придържа към становището на прокуратурата относно авторството
на деянието. Без да се ангажира с конкретни параметри, счита че при
индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат направените
самопризнания, върнатите вещи и ниската им стойност
Подсъдимата М.А.
заявява, че се придържа към казаното от нейния защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата
заявява, че съжалява и вече няма да краде.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.Щ.А. с ЕГН: ********** е
родена на ***г***. Тя е ромка, български гражданин, без образование,
неомъжена, в момента в Затвора в гр. Сливен.
До датата на инкриминираното
деяние, подсъдимата А. е била осъждана с общо 26 влезли в сила съдебни актове,
предимно за престъпления против собствеността (кражби и грабежи), като
престъпната й деятелност дебютира, когато тя все още е била непълнолетна.
За последно А. е била осъждана
както следва:
С Присъда № 95/16.04.2013г. на
РС-***, в сила от 08.05.2013г. по НОХД 735/2013г. на А.
е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода , което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Със Споразумение от
15.07.2013г. на БРС, в сила от 15.07.2013г. по НОХД 2706/2013г. на подс. А. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. С Определение от 02.08.2013г.
по НЧД № 2481/2013г. по описа на РС-***, в сила от
20.08.2013г. на подс. А. е определено общо наказание по НОХД 735/2013г. на БРС
и НОХД 2706/2013г. по описа на БРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно -
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Наказанието е изтърпяно на
26.10.2014г.
Със Споразумение №
18/09.02.2016г. на ОС-***, в сила от 09.02.2016г. по
НОХД 100/2016г. на подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
строг режим. С Присъда № 49/21.03.2016 г. на РС-***, в
сила от 14.07.2016 г. по НОХД 525/2016г. на подс. М.А.
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. С Определение на
РС-*** по НЧД 4680/2016г. на подс. А. е определено
общо наказание по НОХД 100/2016г. по описа на ОС-*** и
НОХД 525/2016г. по описа на РС-***, като и е наложено най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. На основание
чл.24 от НК, определеното общо наказание е било увеличено с пет месеца до общ
размер две години и един месец.
Наказанието по НЧД 4680/2016г.
на БРС е изтърпяно в периода 03.12.2015г. до 18.10.2017г.
Св. А.Ч.
живеел сам, в къща, находяща се на адрес: гр.***, кв.
„***“, ул. „***“ № 34. На 14.06.2018г. около 16.00ч. св. А.Ч.
се прибрал в жилището си, преоблякъл се и тръгнал към дома на приятеля си св. Щ.М.за да гледат заедно по телевизията откриването на
световното първенство по футбол. Когато излязъл от дома си, св.Ч.
заключил входната врата на къщата. На същата дата, в неустановен точно час, във
времевия интервал 16.30-20.00ч. подсъдимата А. ***. Тя
останала без парични средства и решила да си набави такива по противоправен начин като отнеме вещи от дома на свидетеля А.Ч., за който знаела, че отсъствал от жилището си. В
изпълнение на замисленото, подс. А. след като се уверила, че е безопасно и
наоколо няма никой, влязла безпрепятствено в дворното място към имота на св.Ч.. Стигайки до къщата, подс. А. счупила пластмасовите
панели и пълнежа в долната част на входната врата, ритайки я с крак, след което
проникнала вътре в жилището през образувалия се отвор. След като огледала
намиращите се вътре вещи, подсъдимата А. взела 1 бр. велосипед
марка „***“, модел „***“ с 24 цолови гуми, 1 бр. портативно радио марка
„Ри-Xing“, модел „PX-299LED“ и 1 бр. допълнителна
памет тип „флашка“, неустановена марка и обем памет,
всички собственост на пострадалия Ч.. С така отнетите вещи обвиняемата излязла
от къщата и се отдалечила. След извършеното, тя отчуждила процесния велосипед марка „***“, продавайки го на брат си - св. Веско Щерев
Александров за сумата от 5 лева, а портативното радио и допълнителна памет тип
„флашка“ запазила за себе си, защото й предстояло
влизане в Затвора в гр. Сливен и искала да има радио, докато е там.
Прибирайки се в дома си на
14.06.2018г. около 20.00ч. св.Ч. констатирал
извършената от дома му кражба и подал сигнал на тел. 112. За случая било
образувано досъдебно производство, като при проведените мероприятия от
служители при Четвърто РУ - ***, бил разкрит
извършителя на престъплението, а именно - подсъдимата М.А., която първоначално
отрекла да е съпричастна към деянието и се опитала да прехвърли отговорността
върху своя братовчедка – св. Ана Русева.
На неустановена дата през
м.юли 2018г. св. Щ.М.забелязал непознато момче да
управлява процесния велосипед, откраднат от дома на приятеля му - св.Ч., и след
проведен разговор с непознатия , последния му предал
велосипеда. Той от своя страна го върнал на приятеля си - св.А.Ч..
След установяването й, подсъдимата
А. предала на св. Г.П.- полицейски служител при
Четвърто РУ - *** срещу разписка откраднатото от дома на пострадалия портативно
радио. Впоследствие вещта била върната на пострадалия Ч., за което била
съставена разписка. В хода разследването не била открита и допълнителната памет
тип „флашка“, неустановена марка и обем памет,
доколкото подсъдимата заявила, че по невнимание я е счупила.
Била назначена оценителна
експертиза, която заключила, че стойността на процесиите вещи е както следва: 1 бр. велосипед марка
„***“ - 85,00 /осемдесет и пет/ лв., 1 бр. портативно радио марка „Pu – Xing“,
модел „PX-299LED“ - 21,00 /двадесет и един/ лева и 1 бр. допълнителна памет тип
„флашка“, неустановена марка и обем памет на стойност
12,00 /дванадесет/ лева. Общата стойност на всички отнети вещи възлизала на 118, 00 лв, /сто и осемнадесет/
лева.
В последствие подсъдимата била
привлечена в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит, в присъствие на
защитник, направила пълни самопризнания и обяснила механизма на извършване на
деянието.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимата А. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимата М.А. (л. 33 от съдебното производство), включително и от приобщените
по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т. 4 НПК обяснения от досъдебното производство (л.50 от ДП); показанията на свидетелите В.А.(л. 60 от ДП); А.Ч. (л. 61-62 от ДП); Щ.М.(л. 63 от
ДП); А.Р.(л. 67 от ДП); частично от
показанията на св. Г.П.(л.
66 от ДП) и от проведена между св. Ч.
и св. Р.очна
ставка (л. 65 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л. 67-70 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-29 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 39 от ДП); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л. 73 от ДП); разписка (л.90 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 71-73 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът
кредитира всички гласни доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните
свидетели, с изключение на показанията на св. Парашкевов в частите, в които той
пресъздава информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с обвиняемата.
Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по
делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са
фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по
същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за
разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и
поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат
задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази
причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните
„обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога
не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен е и актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на
II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се
отразява на доказателствената годност на останалите доказателствени материали.
Самопризнанията на подсъдимата А. се подкрепят от
гореизброените кредитирани доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. първо, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и б. "Б" от НК, за което й е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяния на кражбата, посредством
активни действия. Същата е влязла в жилището на св. Ч., взела е неговите вещи и
се е отдалечила. По този начин А. е прекъснала фактическата власт на собственика
и владелец на вещите, като същевременно е установила своя трайна фактическа
власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по
смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние
същите са били „чужди” за подсъдимата, доколкото тя не е носител на правото на
собственост върху тях. На следващо място настоящият състав намира, че владелецът
и собственик на вещите не е давал съгласие на подсъдимата да взима вещите му
или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е
съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от правоимащите лица
поведение категорично изключва даването на съгласие, доколкото вещите са били
поставени в дома на пострадалия, който от своя страна е бил със затворена и
заключена входна врата.
Налице е квалифициращия
признак по т.3 на чл. 195, ал.1 НК, доколкото деянието е извършено, чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот, а именно - счупване на пластмасови
пълнежи в долната част на входната врата на жилището. Съдебната практика (т.10 от ППВС № 6/1971 г.) е категорична, че взломяването по какъвто и да е начин, включително и чрез
нарушаване целостта на заключени врати, следва да се квалифицира по този
признак, поради което и съдът намира, че правилно РП-*** е приложила тази
квалификация.
Конкретното деяние не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като същото не
разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на
съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи, наличието на
квалифициращ признак, както и изключително обремененото съдебно минало на А..
На последно място - извършената
от подсъдимата кражба следва да се квалифицира, като извършена в условията на
„опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „А” и
б. ”Б” от НК. Това е така, доколкото към датата на извършване на деянието – 14.06.2018г.
А. като пълнолетна е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по
чл. 66 НК и наред с това е била осъждана повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, което се доказва от цитираните по-горе осъждания. Към
14.06.2018г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода по цитираните присъди, поради което и на основание чл. 30,
ал.1 НК приложение следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като А. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им, което
е обективирано в поведението й - съзнавала е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимата е искала настъпването
на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с
това подсъдимата е действала и с намерени противозаконно да присвои вещите –
т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, като в
изпълнение на това намерение е продала отнетия велосипед, а радиото и „флашката“ е запазила за себе си, с цел да ги ползва като
свои. На последно място умисълът на подсъдимата включва и съзнаване на това, че
извършва деянието след като е осъждана с гореописаните присъди, както и че за
да извърши кражбата разрушава преграда здраво направена за защита
на имот.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата
беше призната за виновна, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 до 15 години, а съгласно ал. 2 – съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието,
като отчете имущественото положение на подсъдимата, която видно от приложената
справка за имуществено и материално положение – не притежава имущество и на
основание чл. 57, ал.1 НК, счита че
на подсъдимата следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без
налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимата съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че подсъдимата е с
изключително обременено съдебно минало. Не би било пресилено да се каже, че тя
е превърнала извършването на престъпления в начин на живот, като въпреки
младата си възраст вече е осъждана 26 пъти. На следващо място съдът отчита, че
в рамките на досъдебното производство първоначално подсъдимата се е опитала да
заблуди разследващите, като прехвърли вината върху своя братовчедка и едва след
като този опит е бил неуспешен е признала за извършеното, поради което съдът и
не счита, че е налице трайно и последователно съжаление от страна на
подсъдимата, нито тя е оказала съдействие на органите, което да се отчете в
нейна полза, извън самопризнанието дали възможност делото да се разгледа по
реда на Глава 27 НПК. Действително по-голямата част от инкриминираните вещи са
възстановени на собственика, но това се дължи не на инициативност от страна на
подсъдимата, а на стечението на обстоятелствата, позволили на св. Маринов да
забележи велосипеда на пострадалия и на действията на полицейските служители.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита ниската стойност на
отнетото имущество, но не може да подмине обстоятелството, че една от причините
подсъдимата да задържи радиото за себе си, е това, че й е предстояло да влиза в
Затвора в гр. Сливен и заради това е искала да има радио със себе си – т.е.
фактът, че й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ не я е поправил по
никакъв начин, а дори е станал причина за извършване на нова кражба.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието в размер на четири години и шест месеца „Лишаване от свобода“ и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с
1/3, с оглед на което наложи на подсъдимата наказание в размер на три години „Лишаване
от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,ал.1
НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на А. и
наред с това ще въздейства върху нея предупредително и най-вече ще й отнеме
възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен
период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Към момента на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимата е била осъждана на "Лишаване от
свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на нея
не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
По
отношение на режима.
Доколкото настоящето умишлено
престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет години от изтърпяване
на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода“, което не е било отложено
на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС
на подсъдимата следва да бъде определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като с оглед обстоятелството, че
подсъдимата беше намерена за виновна, то и на основание чл.189,
ал.3 НПК, съдът я осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град ***, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 38,64
лева за изготвена експертиза.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне в този смисъл.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.