РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
№............/............2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XXIII-ти състав,
В публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и
трета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1639/2022г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на „Варекс Консулт-С” ООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.Варна, ***, представлявано от управителя М.К.С., срещу
постановление от 28.03.22 г. за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по
труда"-Варна, с което на основание чл.
405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между А.М.С., изпълняващ длъжност "пазач" и
работодателя „Варекс Консулт-С” ООД, считано от 21.03.2022 г., а на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на дружеството е дадено предписание, в качеството на
работодател, да предложи на работника А.М.С. сключване на трудов договор.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен,
издаден при съществени нарушения на изискванията на материалния и процесуалния
закон, както и че е необоснован. Сочи, че в постановлението не са изложени
фактически и правни основания за издаване на същото. Твърди, че в
Постановлението е положен подпис за „работник” като не е ясно кой се е разписал,
доколкото не са изписани имената на лицето, нито е посочена дата на полагането
му. Излага съображения, че никога не са съществували отношения работник –
работодател между дружеството и А.М.С.. Уточнява, че такова лице не му е
познато, както и че дружеството не извършва дейност, която да изисква длъжност
„пазач”. Сочи, че декларацията, описана в постановлението, не му е била
предоставена за справка, не му е известно кое лице е изготвило и подписало
декларацията, не е запознат със съдържанието на декларацията. Навежда доводи,
че липсват съществени реквизити на постановлението – не е посочен ЕГН и адрес
на лицето, посочено като работник. Не са посочени трите имена и ЕГН на лицето
снело данните. Твърди, че при връчване на Постановлението не е присъствало
лицето А.С., въпреки че върху постановлението е бил положен подпис за работник,
който подпис предхожда извършеното връчване на акта на управителя на
дружеството. Моли съда да отмени обжалвания акт и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания
административен акт.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда”
Варна чрез придружаващо писмо оспорва основателността на жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна – А.С. заявява, че
е работил като пазач в дружеството.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Обжалва се постановление от 28.03.2022 г.
за обявяване съществуването на трудово правоотношение, считано от 21.03.2022
г., издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" Варна.
В постановлението е констатирано, че дружеството
в качеството на работодател е допуснал до работа А.М.С. да престира труд в
полза на „Варекс Консулт-С” ООД, изпълнявайки трудови функции на "пазач"
с място на работа в строеж на посочения обект, с работно време от 8.00 ч. до
17.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение от 60 лв. седмично, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Предвид установеното и на основание чл. 405а
ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово
правоотношение между А.М.С., изпълняващ длъжност "пазач" и
работодателя – „Варекс консулт-С” ООД, считано от 21.03.2022 г. В опис на
събраните доказателства е посочена декларация от 21.03.2022 г. от А.М.С..
От представената декларация от 17.03.2022
г./л.38/ се установява, че същата е попълнена от М.С. под диктовката на С.,
посочено е, че А.М.С. е приятел на С. и живее на обекта, защото няма собствено
жилище.
От декларация с дата 21.03.2022 г./л.9/ се
установява, че същата е попълнена от Н.Г. под диктовката на С., посочено е, че А.М.С.
работи в дружеството от 11.01.2022 г. на длъжност „пазач”, на строителен обет
жилищна сграда ***, с работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., няма сключен трудов
или граждански договор, получава седмично възнаграждение 60 лв. Посочено е
веднъж, че работи за „Вижън консулт-С” ЕООД, а след това за „Варекс Консулт-С”
ЕООД.
От протокол № ПР2208900/30.03.2022 г./л.12/ се установява, че при извършена на 17.03.2022 г. и на 21.03.2022
г. от служители на Дирекция "Инспекция по труда" Варна проверка в
дружеството, в обект – строителен обект – жилищна сграда в УПИ ***, с
идентификатор №***, кв.5, по плана за кв. Виница, находящ се в ***, относно
спазване на трудовото законодателство, както и проверки на документи на 24.03.2022
г., са констатирани нарушения, включително, че за обекта не е осигурено пожарно
табло оборудвано с подръчни уреди и съоръжения, че не е документирано
провеждането на ежедневен инструктаж на А.М.С., не се държи на разположение на
контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, като са
дадени задължителни предписания.
Разпитани са свидетелите С. И. К.и М. И.
М.. Първият свидетел е работил като строител при жалбоподателя, а вторият е
служител в Дирекция “Инспекция по труда“ Варна. Двамата свидетели дават
показания за трудовия процес и извършването на проверка от служители на
„Инспекция по труда”. Въпреки, че са заинтересовани от изхода на делото,
предвид служебната им обвързаност със страните, съдът кредитира личните им възприятия
относно организацията на трудовия процес в предприятието на жалбоподателя.
По делото в качество на заинтересована
страна обяснения дава А.С., който заявява, че е работил като пазач в жилищна
сграда в ***. Работното време му е било от 08,00ч. до 17,00ч. Получавал е
заплата на седмица. Започнал работа там, чрез брат си Т.. Докато работил там,
са построили цялата сграда.
По делото в качество на свидетел е
разпитан Н.М.Г.. Свидетелят заявява, че А.М.С. е работил в дружеството като
пазач, когато е започнал работа. А.С. е живеел в приземния етаж на
кооперацията, която дружеството е строило. По време на проверката от
Инспекцията по труда, А. заявил, че не може да пише и се наложило, свидетеля Н.Г.
да пише. След това проверяващите са му прочели декларацията и той я е подписал.
Св. Г. заявява, че А.С. се съгласил с размера на работното време, заплатата и
почивките.
По делото е назначена Съдебно-почеркова
експертиза, която установява, че подписите,
положени за „Декларатор“ в Декларация от 21.03.2022г. и за „работник/служител“
в Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
28.03.2022г., са изпълнени от А.С.М..
Приобщени са множество писмени документи,
касаещи изпълнението на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя в
качеството му на работодател.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежна
страна и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Предмет на съдебния контрол пред
настоящата съдебна инстанция е законосъобразността на издаденото постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
Съгласно чл. 405а
ал. 1 КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.
1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези
случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата
на възникването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
В случая постановлението е издадено от
служител /контролен орган/ на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в
предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.
За да бъде обявено едно правоотношение за
трудово, следва да е констатирано и установено по безспорен и категоричен
начин, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение, както и елементите
на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, длъжност, почивки, отпуски и др.
В случая, за да издаде оспореният акт
административният орган се е позовал на попълнена от А.С. декларация от
21.03.2022г.
Съдът кредитира свидетелските показания на
М. М. и св. Н.М.Г.. М. заявява, че по
време на проверката са установили няколко човека, сред които и А. да полагат
труд вътре в строителния обект. Посочва също че А. им е казал, че охранява
обекта от януари месец.
Заинтересованата страна А.С.М. също дава
обяснения пред съда, че е работил като пазач на посочения обект.
Съдът не кредитира показанията на св. С. К. относно обстоятелството, че А.С. не е
работил като пазач на обекта, а само е живял там, тъй като г-н К. е бил нает на трудов договор при
жалбоподателя, респ. е заинтересован от изхода на делото.
Приетите писмени документи относно
изпълнението на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, не доказват
версията, че А.С., не е упражнявал трудова дейност като пазач на строителния
обект, защото касаят други работници и служители.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че А.С. е полагал труд като „пазач“ в обекта на
жалбоподателя.
Доказателства, установяващи елементите на
трудовото правоотношение, са събрани по делото. Административният орган е
направил извод, че лицето е упражнявало трудови функции, тези изводи са подкрепени и от декларацията от
21.03.2022 г., която е подписана от заинтересованата страна А.С., видно от неоспорената
съдебно-почеркова експертиза. Действително, съдът констатира, че бащиното и
фамилното име на заинтересованата страна А.М.С. са неправилно записани, в оспореното Постановление по чл.405а, ал.1
от 28.03.2022г., изд. от инспектор при Дирекция „ИТ“Варна, вместо А.С.М., но
това не прави ИАА незаконосъобразен, тъй като административният орган разполага
с възможността да отстрани по съответния административен ред констатираната
грешка.
Съдът приема, че от всички събрани писмени
документи и гласни доказателства се достига до извода, че при издаването на
индивидуалния административен акт- Постановление за обявяване съществуване на
трудово правоотношение между А.С. и от „Варекс консулт"ООД не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Инспекторът е събрал всички доказателства,
за да установи обективната истина, че лицето А.С. е престирал
труд в полза на дружеството „Варекс консулт"ООД на длъжност „пазач"
при определено работно време, определено работно място - в строителен обект
находящ се в ***, като изпълнението на трудовите функции лицето е започнало да
работи още преди датата на проверката в обекта на контрол, но работодателят е
допуснал до работа.
При така събрани доказателства, от които
безспорно се установява предоставяне на работна сила в момента на
проверката, компетентният контролен
орган законосъобразно е упражнил правомощията по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Фактът,
че А.С. е и живеел в приземна стая в обекта и е употребявал алкохол, не
доказва, че не е упражнявал трудовите си функции по опазване на строителните
материали на обекта.
Съдът
приема, че в случая е съобразена целта на закона, заложена в чл. 1, ал.
2 и ал. 3 от КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като
трудово правоотношение, за да се осигурят свободата и закрилата на труда,
справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален
диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните
организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения.
В рамките на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност съдът не констатира отменителни основания по чл.146 от АПК –
оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за
издаването му, постановено е в съответствие с нормите и целта на закона, поради
което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претенцията
на ответната страна за разноски е поискана след с.з., едва с писмени бележки,
поради което, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, 23-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Варекс Консулт-С” ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ***, представлявано от
управителя М.К.С., срещу постановление от 28.03.22г. за обявяване съществуването
на трудово правоотношение, издадено от инспектор в дирекция "Инспекция по
труда"-Варна, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение между А.С., изпълняващ длъжност
"пазач" и работодателя „Варекс Консулт-С” ООД, считано от 21.03.2022г.
Решението може да бъде обжалвано по
касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: