№ 392
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500984 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
**********, чрез назначения особен представител адв. Станимир Стоичков -
БАК, против Решение №260044/29.03.2021г., постановено по гр. дело №
185/2020 г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което съдът е приел за
установено по предявените по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК искове,
че ответникът дължи на ,,БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ,,Московска“№19, представлявана от
Юрий Благоев Генов - Изпълнителен директор и Диана Дечева Митева-
Изпълнителен директор, чрез пълномощника Лилия Папазова, със съдебен
адрес: гр. Бургас, к/с ,,Братя Миладинови“, бл.38- партер, следните суми:
22437.50лв.(двадесет и две хиляди четиристотин тридесет и седем лева и
петдесет стотинки)- главница; 2108.23лв.(две хиляди сто и осем лева и
двадесет и три стотинки) - договорна лихва за периода 07.04.2018г. до
26.02.2019г.; 120лв.(сто и двадесет лева)- заемни такси и разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2019г. - датата на
1
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, по което е издадена Заповед №190/01.03.2019г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№264/2019г. на КРС. Със същото решение, съдът е осъдил В. Б. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: с.И., общ. К., обл.Бургас, да заплати на ,,БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Московска“№19, представлявана от Юрий Благоев Генов- Изпълнителен
директор и Диана Дечева Митева-Изпълнителен директор, чрез
пълномощника Лилия Папазова, сумата от 2712.44 лева, представляваща
направените съдебни разноски по делото пред районния съд, на основание
чл.78, ал.1 във вр. чл.78, ал.8 от ГПК, както и сумата от 549.39 лева -
сторените в заповедното производство разноски.
Недоволство от така постановеното първоинстанционно решение,
изразява жалбоподателят. Навежда доводи за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. На първо място се излага становище за нередовност
на исковата молба. Твърди се, че обстоятелствата, на които се основавал иска,
били непълно и неясно изложени. Изразява се несъгласие с изложеното в
мотивите на решението относно настъпила предсрочна изискуемост на
процесния кредит. Излага аргументи, позовавайки се на т.18 от ТР№4/2013г.
по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът не е изпълнил
задължението си да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Развива съображения в тази насока. Излага становище
във връзка с условията за едностранно увеличение процента на договорната
лихва. Иска се обезсилване решението на районния съд и предприемане
необходимите процесуални действия по отстраняване нередовностите на
исковата молба, като при неотстраняване, делото да бъде прекратено. При
евентуалност, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира се
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна ,,БАНКА ДСК“ ЕАД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Жалбата е подадена от особения представител на ответника
2
(въззивник) адв. Станимир Стоичков - БАК, назначен с Определение
№260045 от 21.09.2020г. по гр.д.№185 по описа за 2020г на БРС.
Пред Районен съд –Карнобат са предявени установителни искови
претенции с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е започнало по подадено от
„Банка ДСК“ ЕАД против В. Б. ИВ. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по което КРС се е произнесъл със заповед №
190/01.03.2019г., постановена по ч.г.д. №264/2018г. по описа на съда, с която
е разпоредил длъжникът В.И. да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
сумата от 22437,50 лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.2016г., сумата от 2108,23 лева – редовна лихва за
периода от 07.04.2018 до 26.02.2019г., сумата от 303,52 лева – лихвена
надбавка за забава за периода от 08.04.2018 г. до 26.02.2019г. и сумата от 120
лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
27.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените съдебно-
деловодни разноски.
Пред КРС „Банка ДСК“ ЕАД е предявила претенция по чл.422 във вр. с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК срещу длъжника, тъй като са били налице основанията
по чл.415 ал.2 от ГПК. При разглеждане на делото първоинстанционният съд
е взел предвид представените писмени доказателства, допуснал е
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и е изяснил делото от
фактическа страна. Изводите до които е достигнал първостепенния съд се
споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Няма спор по делото, че на дата 21.12.2016 г. между страните е
сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
въззивникът В.И. е получил кредит в размер на 24700 лева, като е уговорено
издължаване на кредита за срок от 120 месеца. Следва да се отбележи, че в
договора е предвидено олихвяване на кредита с променлив лихвен процент в
размер на 7,35% годишно и фиксирана преференциална надбавка в размер на
7,019% при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж плюс“,
3
подробно описани в Приложение № 2 към договора. Освен договора страните
са подписали и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление. По договор датата за издължаване на месечните вноски е всяко
седмо число на месеца. Видно от представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по назначената от съда
експертиза, първоначално длъжникът е заплащал в срок дължимите
погасителни вноски, като последното плащане е извършено на 07.04.2018г.,
но то е било частично и постъпилата сума е била по-малка от посочената в
погасителния план. Според заключението на вещото лице до датата на
подаване на заявление по чл.417 ГПК, което е станало на 27.02.2019г., са
падежирали вноски с пореден номер 27 включително от погасителния план
към договора за кредит. В този смисъл размерът на падежиралите неплатени
вноски до подаване на заявлението е 3448,26 лева и включва общо 11 месечни
неплатени вноски. След обявяване предсрочната изискуемост на вземането
банката е пристъпила към производство по реда на чл.417 от ГПК, а след това
към настоящото производство по реда на чл.422 от ГПК.
Пред настоящата съдебна инстанция е подадена въззивна жалба в
която по V пункта са изложени оплаквания срещу постановения
първоинстанционен съдебен акт. Въззивникът твърди, че исковата молба е
нередовна, като непълно и неясно са изложени обстоятелствата, на които се
основава иска, не е посочено основание на иска за дължимо обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/; нередовен е искът за установяване на
съществуването на дължима договорна лихва за периода от 07.04.2018г. до
26.02.2019г.; неправилен е изводът на съда, че е настъпила предсрочна
изискуемост на процесния кредит, съдът не е изпълнил задължението си да
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и че
неправилно е приел, че са осъществени условията за едностранно увеличение
на процента на договорената лихва.
Настоящата съдебна инстанция намира посочените оплаквания за
неоснователни поради следните обстоятелства:
Не се установява нередовност на исковата молба. Дори и да са налице
известни непълноти, досежно движенето на кредита по месеци съобразно
приетия погасителен план, същите в хода на производството са изправени и
изяснени, включително и от извършената съдебно-икономическа експертиза.
4
Същото се отнася и до „дължимото обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/“. Твърдението, че е нередовен предявения иск за съществуване на
дължима редовна лихва /договорена лихва/ от 2108,23 лева за периода от
07.04.2018 г. до 26.02.2019г. не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, действително в
заявлението по чл.417 от ГПК е посочено, че сумата от 2108,23 лева е редовна
лихва за периода от 07.04.2018г. до 26.02.2019г. и такова понятие като
редовна лихва не съществува като легално определение, но същата
представлява по естеството си договорна лихва и е посочена като такава в
заключението на вещото лице. В този смисъл съдът намира, че макар и
неточно озаглавена от банката – кредитор, същата е предвидена в
договореностите между страните и се дължи.
Не е на лице нередовност на исковата молба по отношение на
предявената претенция за договорна лихва от 2108,23 лв. за периода
07.04.2018 г. до 26.02.2019 г. Както беше посочено по-горе при подаване на
заявление „Банка ДСК“ ЕАД е използвала термина „редовна лихва“, а в
предявената искова молба се претендира договорна лихва, въпреки
съществуващата неточност в двата случая се касае за договорна
/възнаградителна/ лихва. Действително между искането в заявлението и
петитума на исковата молба следва да е налице пълна идентичност, като в
противен случай искът би се явил недопустим. В случая обаче не се касае за
претенция, различна от заявлението, а става дума за едно и също вземане,
некоректно определено от въззиваемата страна в заявлението като „редовна
лихва“.
Що се отнася до оплакването, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, съдът намира, че по делото е доказано неплащане от
страна на длъжника в срок на 11 месечни вноски, което е довело до
предсрочна изискуемост на вземането. Банката е спазила всички изисквания
на чл.47 ал.5 от ГПК, като е изпълнила процедурата за връчване от нотариус.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, на длъжника е
изпратена нотариална покана получена на 19.12.2018г., като преди това от
представения протокол е видно, че помощник нотариус Падарева е посетила
адреса на 28.09., 18.10. и 03.12.2018г., на 03.12.2018г. е залепено уведомление,
а на 14.01.2019г. е съставен протокол за това, че лицето не се е явило в
5
дадения му срок. При това положение съдът намира, че не се установява
нарушение на процедурата по уведомяване на длъжника.
Неоснователни са и останалите оплаквания, касаещи неравноправни
клаузи в т.8 от Договора за кредит за текущо потребление, свързани с
олихвяването с променлив лихвен процент. В договора изрично е посочено,
че се касае за преференциални условия и при неспазване на уговореното в
договора същите отпадат и лихвата нараства, но страната е била уведомена,
подписала е договора, като предварително е била наясно, че при
неизпълнение в срок от нейна страна ще отпаднат преференциалните условия.
В този смисъл наличието на неравноправна клауза не се установява от
настоящия състав.
Неоснователно е и оплакването по т.7.6 от Общите условия, тъй като
този текст е възпроизведен в договора и е в същия смисъл.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и
законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. С оглед на
резултата по делото, в тежест на въззивника следва да се възложат
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК възлизат на сумата от 1580 лева –
възнаграждение за особен представител и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от 1880 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260044 от 29.03.2021г., постановено по гр. дело № 185/2020
г. по описа на Районен съд - Карнобат.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на ,,БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Московска“№19,
представлявана от Юрий Благоев Генов - Изпълнителен директор и Диана Дечева Митева-
Изпълнителен директор, сумата от 1880 лева, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция, включваща сумата от 1580 лева – възнаграждение за особен
представител и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
6
решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7