Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260157 Година 30.10.2023 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На пети октомври две хиляди и двадесет и трета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13585 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл. 55 ал.1, предл.
1 от ЗЗД.
Ищецът П.В.Д. ЕГН **********,***, моли съда да бъде
осъден ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК ………. със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, представлявано от …. М….. И…. да му заплати сумата от 1 741,17 лева
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № 32626/26.03.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, ако съдът намери този иск за
неоснователен, моли съда, да осъди
„КРЕДИТ ТАИМ“ ЕООД, ЕИК……., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ана Ахматова“ № 9, представлявано от ……. М…. И…..да заплати на П.В.Д. ЕГН **********,***,
да му заплати сумата от 1 250,00 лева, представляваща частичен иск
от 4 291,99 лева, платена без основание по приходен касов ордер № ……….,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с приходен касов ордер № ……., П.Д.
заплатил на „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД 4 044,14 лева. Като основание за плащането
било записано „по кредит № ……... Твърди, че
не разполагал с договора, а единствено с ордера. Твърди, че договорът е
потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона 3а потребителския кредит ЗПК).
Недействителен бил на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.
Твърди, че договорът бил недействителен на
основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна
лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. В нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора не бил посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите (ГПР) и липсвало каквато и да било яснота по
какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1,
т. 2 от ДР ЗПК, определял, че тя представлява сбор от общия размер на кредита
(отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били
регламентирани в §1, т.1 от ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен
процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно Законовата
дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси,
комисионни и пр.) свързани с кредита.
Твърди, че по изложените по-долу съображения,
определената в договора неустойка представлявала „скрито“ оскъпяване на
кредита. Ако беше добавена неустойката към общата сума за плащане посочена в
договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се
допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук
нищожен бил й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Неустойката,
предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на
добрите нрави и била прекомерна. Нищожността се извличала от следните
обстоятелства:
Поръчителството
или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следвало да бъде
учредена в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник,
следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която е
невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок.
Твърди,
че неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила
по които да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от
непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Тук
следвало да се има предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от
изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР
(чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката биланачислена 3а покриване
именно на тези разходи.
По
изложените съображения, клаузата за неустойка била недействителна, но и на
допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали
задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се
надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на Законната лихва.
Твърди,
че клаузата за неустойка противоречала и на материалния Закон - чл.71 ЗЗД.
Съгласно коментираща разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не
представел исканите от кредитора обезпечения, последният можел да иска
изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в
конкретния случай, се искало нещо друго - натоварване на кредитополучателя с
допълнителни финансови разходи, което противоречало на материалния закон.
Твърди,
че клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК, която предвиждала, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на Забавата. Това била единствената санкция
предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната
наустойка се заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).
По
повод на всичко изложено до тук предявява осъдителен иск - за връщане на
недължимо платените суми от ищеца по нищожната клауза за неустойка.
В
случай, че съдът намери главния иск за неоснователен, то предявява и евентуален
иск за сумата от 1 250,00 лева частичен иск от 4 291 лева платена без основание,
ведно със законна лихва върху тази сума, от датата на предяванане на исковата
претенеция, до окончателното изплащане.
Ответникът „КРЕДИТ
ТАЙМ“ ЕООД, гр. София, заявява, че предявените
искове са неоснователни и недоказани, като оспорва същите изцяло по основание и
размер и моли съда, да ги отхвърли.
Заявява,
че оспорва представения по делото приходен касов ордер. В случай, че ищецът
поддържа иска си, моли съда, да го задължи да представи посочения приходен
касов ордер в оригинал.
Твърди,
че условията по договора за потребителски кредит се уговорят индивидуално в
преговори между страните, като кредитополучателят може да влияе на тези условия
и в договора се отразява редакцията, която страните приемат за окончателна.
Оспорва
твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
специалните основания по ЗПК, а именно чл. 10. чл. 11. чл.22 от 3ПK.
Оспорва
твърдението на ищеца, че е предвидена неустойка в договора за потребителски
кредит, която е прекомерна и недействителна.
Твърди,
че ищецът е сключила договор за заем с „Кредит Тайм” ЕООД, но не е осигурила
действието на две физически лица - поръчители по договора за кредит, поради
което съгласно сключения индивидуален договор за заем и общите условия,
подписани и приети от ищеца, е начислена неустойка, включена като сума в
погасителния план. Твърди, че ищецът е бил предварително запознат с всички
условия за отпускане на кредит, приел е и подписал Стандартен европейски
формуляр и общите условия на кредитора, т.е. взел е информирано решение за
сключване на договора за заем и е могъл да влияе по отношение на условията в
договора, които е договорил индивидуално със заемодателя.
Счита
за неоснователно възражението за недействителност на уговорката за обезпечение
на заема, съдържаща се в договора, съответно за недължимостта на предвидената в
същия договор неустойка за неизпълнение на това задължение - непредставяне на поръчителство.
Твърди,
че заемателят се е съгласил, че е необходимо в 3-дневен срок да представи на
заемодателя обезпечение - поръчителство. За това задължение, заемателят бил
уведомен още с получаване на стандартния европейски формуляр, като съшият е
заявил, че го приема и се е съгласил със задължението да предостави
обезпечение.
Твърди,
че задължението за неустойка в Договора е предвидено за неизпълнение на
задължението за предоставяне на поръчителство. В конкретния случай не се
твърди, а и не се представят доказателства от ищцата, че е обезпечила заема с
поръчителство, поради което и възражението й за недължимост на неустойката
счита за неоснователно.
Твърди,
че неоснователно е и възражението за прекомерност на тази неустойка, поради
следното: Преценката за прекомерността на уговорената неустойка в конкретната
хипотеза следвало да изхожда от вида на неизпълнението за обезщетяване на
вредите за което е уговорена неустойката, на начина на определянето като
глобална сума. или като процент от главницата, на базата за начисляването й —
съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване
размера на неустойката с оглед па продължителността па неизпълнението и пр.
Счита, че в конкретния случай, уговорената
от страните неустойка не е прекомерна, тъй като не противоречи на общоприетите
принципи за справедливост, както и не излиза извън пределите на
обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.
Условията
по договора за заем били посочени в стандартния европейски формуляр и били
уговорени индивидуално в преговори между страните, като ответникът е могъл да
влияе на тези условия, в договора за заем била отразена редакцията, която
страните са приели за окончателна.
Оспорва твърдението на ищеца, че не е подписвала обши условия към
договор за потребителски кредит и стандартен европейски формуляр.
Оспорва
твърдението на ищеца, че възнаградителната лихва е прекомерна и противоречи на
добрите нрави. Посочените размери били в рамките на лихвите по кредитите към
датата на сключване на договора, поради което счита, че при договарянето им не
са налице нарушения, изразяващи се в противоречие с морала, добрите нрави и
нарушаване на баланса на интересите на страните, респ. не е налице твърдяната
от ищеца нищожност. Още повече, че по делото не са представени доказателства
относно обстоятелството, че размерът на уговорените договорна и наказателна
лихва за забавено изпълнение по договора са несъразмерно високи в сравнение е
тези предлагани от други банкови и кредитни институции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и като обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от изложеното от страните по делото, същите
не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем №
………. като
заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищецът е предоставен потребителски паричен заем в
размер на сумата
от 3 500,00, при фиксиран лихвен процент по заема 39%, годишен процент на
разходите – 46,27 % и срок за погасяване на заема 13 месеца, с размер на
месечната погасителна вноска от 334,39 лева.
Представени са писмени доказателства
от ищеца за извършени плащания по договора за кредит.
С прието заключение по допусната
съдебно-счетовона експертиза се установи, че въз основа на извършените плащания
от ищеца процесният договор е погасен с плащане на сумата от 5 849,14 лева
и няма непогасени задължения по главница или договорна лихва. Вещото лице е
уточнило в о.с.з. на …… че оскъпяването в размер на 2 729,14 лева представлява неустойката по
договора .
Ответникът е небанкова финансова институция
по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В настоящия случай, съдът намира,
че са налице нарушения, водещи до недействителност на процесния договор за
кредит основание чл. 22 ЗПК, а именно: Не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва.
На
следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.
Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва
посочване на тези обстоятелства не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
Всичко това е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и
противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя
в заблуждение.
Същото е основание договора за
кредите да бъде обявен за недействителен.
Относно клаузата за неустойка, в
чл.11 от договора за паричен заем е записано, че ако заемателят не представи
договореното в ал.1 от договора обезпечение, заемателят дължи на заемодателят
неустойка.
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва
в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и
наказателна функция.
Така, както е уговорена в процесния
договор, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение по
договора. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно
заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно
отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като
санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на
обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави
още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка.
С оглед изложеното по-горе във връзка с
възраженията за недействителност, съдът намира, че е недействителна клаузата за неустойка, а платеното по нея от страна на
ищеца се явява платено без основание.
С оглед на горното, съдът
намира, че следва да уважи исковата претенция като осъди ответника да заплати на П.В.Д.,
сумата от 1 741,14 лева получена без основание по недействителен договор за потребителски
кредит № …………
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане, доколкото това е
законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
Съдът не дължи произнасяне
по искът предявен при условията на евентуалност, с оглед уважаване на
предявения главен иск.
По отншение на
разноските:
С оглед изхода на спора,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати направени по делото
разноски от ищеца в размер на 209,64 лева, от които 69,64 лева за заплатена
държавна такса и 140,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Претендира се и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното съдът
намира, че следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, съобразно
чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, който възлиза на 1 824,00
лева, от които 474,00 лева по чл.38
ал.2 от ЗА и 1 350,00 лева допълнително възнаграждение на основание чл.7 ал.9
от НМРАВ, които следва да бъдат заплатени на…….К…. К….
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД,
„КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК…….. със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ана Ахматова“ № 9, представлявано от …. М….И…….. да заплати на П.В.Д. ЕГН **********,***, сумата от 1 741,14(хиляда седемстотин четиридесет и един лева и 14
ст.) лева, получена без основание по
недействителен договор за паричен заем № ……….., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД,
ЕИК ………. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9,
представлявано от …. М… И….. да
заплати на П.В.Д.
ЕГН **********,***, сумата от 209,64(двеста и девет и 64 ст.)лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД,
ЕИК……. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9,
представлявано от …. М… И…. да заплати на ….К…. Й….
К……… с адрес: гр. П…….. ул.“Р…. Д………, на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 1 824,00 (хиляда
осемстотин двадесет и четири)лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.
Вярно с
оригинала.
М.Х.