№ 96
гр. Габрово, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №522/ 14.11.2024г. по гр. д. №1330/2024г. РС- Габрово е
признал за установено, че В. Я. Г., ЕГН**********, с адрес: **, чрез адв. Д. П.
от АК Габрово, не дължи на „БАНКА ДСК”АД, ЕИК121830616, със седалище
и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. Московска № 19,
вземане в размер на 14 066,03лв, от които: главница- 5226,08 лв, лихва- 45,00
лв., 7725,13 лв. неолихвяема сума, 14,20 лв. допълнителни разноски, 55,00 лв.
разноски по изпълнителното дело и 1000,62 лв. ДТ по чл.53 от Тарифа за ДТ
по ГПК, по изпълнителен лист от 18.10.2011г. по частно гражданско дело
№2787/2011г. и изпълнителен лист от 18.10.2011г., по частно гражданско дело
№2791/2011г. по описа на ГРС, за които е образувано Изпълнително дело №
511/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Габрово и Изпълнително дело №
213/2022г. на ДСИ при РС- Габрово, поради погасяване по давност, на
основание чл. 439 от ГПК.
В законният срок решението е обжалвано от „БАНКА ДСК”АД, чрез
юрисконсулт П. Т., като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
подробни съображения, че в правните си изводи съдът не съобразил съдебната
практика релевантна за казуса- ТР 2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023г. ОСГТК и
ТР2/2013г. от 26.05.2015г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК. Неправилно приел, че
давността не се прекъсва с постъпилата на 01.02.2021г. молба от взискателя
Банка ДСК АД по изпълнителното дело- за възбрана, опис и публична продан
на недвижим имот на длъжника, а именно: Жилище, апартамент с
идентификатор ** в гр. Габрово. Неправилно приел, че молбата е оставена без
движение и исканата от Банка ДСК на 01.02.2021г. и на 18.10.2022г. възбрана
на недвижимият имот е била наложена на 20.05.2016г., поради което молбата е
1
неоснователна и без предмет. Не било отчетено, че постановлението на ДСИ
от 18.10.2022г. за перемиране единствено констатира факта, както и
посоченото в т.3 от ТР №2/04.07.2024г. ОСГТК на ВКС, че перемпцията на
изпълнителното производство не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение. РС- Габрово не възприел дадения от ВКС
принципен отговор, че възбраната от 20.05.2016г. е загубила своето действие в
процесуалните отношения между взискател и длъжник и е допустимо
налагането на нова възбрана. По молбата на взискателя от 01.02.2021г. по
изп.дело №511/2011г. ДСИ Габрово не дал указания за изправяне на
нередовности- липсва указание за плащане на дължими такси или за други
нередовности, както и не я администрирал.
Претендира се обжалваното решение да се отмени и да се присъдят
разноски.
Окръжен съд- Габрово, като взе предвид данните по делото и
възраженията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да постанови съдебният си акт РС- Габрово е изложил съображения,
че предявеният иск по чл. 439 ГПК е основателен, тъй като:
С последното плащане по изпълнителното дело /изпълнително действие,
изграждащо съответния способ/ от 08.12.2016г. се изпълнява изискването за
прекъсване на давността с дата 08.12.2016г. Новата погасителна давност за
вземането от 5 години, започва да тече от 08.12.2016г., на 01.12.2022г. е
наложен запор на пенсията на ищеца, но от 08.12.2016г. до следващото
действие на принудително изпълнение- налагането на запор на 01.12.2022г. са
изминали повече от пет години- погасителната давност е изтекла на
08.12.2021г.
Изводите на първата инстанция не се споделят от въззивният съд,
същите са в противоречие и не са съобразени с данните по делото и
задължителната съдебна практика на ВКС- ТР 2/2024г. по т.д.№2/2023г.
ОСГТК и ТР 2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК.
Задължението на длъжника В. Я. Г. произтича от два изпълнителни
листа от 18.10.2011г., издадени въз основа на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №2791/2011г. и ч.гр.д.
№2787/2011г. на PC- Габрово.
Образувано е изпълнително дело №511/2011г. по описа на ДСИ Габрово,
а след перемирането му е образувано изпълнително дело №213/2022г. по
описа на ДСИ Габрово, по което В. Г. е длъжник, а Банка ДСК АД- взискател
/“Експресбанк“ АД, с предишно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, се влива в „Банка ДСК“ АД- вписано в ТР на 30.04.2020г./.
Процесните вземания се погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД
петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и последиците й следва да
бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение.
По образуваното през 2011г. изпълнително дело давността не е изтекла,
тъй като съобразно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на
ОСГТК, давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение,
като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на
2
двугодишния срок на перемирането.
От образуването на изп. дело №511/2011г. по описа на ДСИ при РС-
Габрово, до 26.06.2015г. / ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. ОСГТК, ВКС/
давността е прекъсната поради висящността на изпълнителното дело.
Давността е 5- годишна и не е изтекла от 26.06.2015г. до 06.12.2016г.,
тъй като тогава е внесена сума по делото от длъжника. След 06.12.2016г. е
прекъсната от кредитора с молба от 15.06.2020г. с искане за справки и
налагане на запор и възбрана върху имущество на длъжника, като дори да се
приеме, че същата не е конкретизирана /въпреки, че не е оставена без
движение от съдебният изпълнител/, е налице и молба от 01.02.2021г. с искане
за възбрана, насрочване на опис и продажба на описаният в същата недвижим
имот, както и извършване на опис на движими вещи на длъжника. Тези
искания, съгласно т.10 от ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, прекъсват давността- за
прекъсването на давността е достатъчно взискателят да е поискал определено
изпълнително действие, изграждащо конкретен изпълнителен способ. Без
правно значение е дали това действие е довело до осребряване на имущество
на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито
съдебната практика по прилагането на тази норма, поставят подобно условие.
Аргумент е правното естество на самия институт на погасителната давност,
която съставлява санкция за бездействието на кредитора, респ. взискателя,
поради което последващо бездействие на ЧСИ да предприеме поискано
изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане, нямат отношение
към давността (неблагоприятна последица за взискателя е, че носи тежестта за
дължимите за поисканите действия такси към ЧСИ).
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б."в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, както в случая- по изп. д. №511/2011г. перемцията е
настъпила по право на 06.12.2018г. Перемцията и давността са различни
правни институти, с различни правни последици. След перемция взискателят
губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка,
постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. Но не се лишава от възможността
да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист, като единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че следва да образува новото искане в ново- отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело- във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Съгласно т.3 ТР
2/2023 по т.д.№2/2023г. ОСГТК, води до прекъсване на давността молба, в
която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато
първоначалната й нередовност е поправена- чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл.
129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва
сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и
3
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, каквато хипотеза е налице в случая с молбите от
15.06.2020г. и 01.02.2021г., сочи, че същите са редовни- чл. 426, ал. 4 във вр. с
чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсват давността.
Молбите подадени от взискателя на 15.06.2020г. и 01.02.2021г. не са
оставени без движение от съдебният изпълнител с указания за изправяне на
нередовности- липсва акт на съдебният изпълнител, с който такива да са
констатирани, както и да е указано на взискателя в определен срок да ги
отстрани. Същите отговарят правно и фактически на необходимите действия
от взискателя, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение- изразена воля в писмен вид поради препращането
в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул- чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен
способ- чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за
осъщестяването на способа- чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК,
чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на
молбата. В случая молбите не са върнати и като нередовни. Следователно
същите прекъсват давността и от 06.12.2016г. до 15.06.2020г., или до
01.02.2021г., 5- годишната погасителна давност не е изтекла.
Видно от данните по делото на 18.10.2022г. е постъпила още една молба
от взискателя за налагане на възбрани и запори върху откритото имущество на
длъжника. Ново изпълнително дело е образувано на 04.11.2022г.- №213/22г.
по описа на СИС при РС- Габрово, видно от което на 01.12.2022г. е наложен
запор на пенсията на длъжника, на 26.01.2023г. е насрочен опис на движими
вещи, а на 15.08.2023г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника.
Всички гореизброени действия и приложени способи прекъсват
давността по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС и същата не е изтекла. Последното изпълнително
действие е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника от
15.08.2023г., поради което не е налице изтичане на 5- годишният давностен
срок и по време на висящия исков процес към момента- 2025г. по
отрицателния установителен иск, което обстоятелство да се съобрази от съда
на основание чл.235 ал.3 ГПК.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на другата страна
направените по делото разноски, поискани с въззивната жалба и
конкретизирани в с.з. на 07.04.2025г.- 281,32 лева ДТ и 100 лева
юристконсултско възнаграждение- общо 381,32 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №522/ 14.11.2024г. по гр. д. №1330/2024г. на РС-
Габрово, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Я. Г., ЕГН**********, с адрес: **, чрез
адв. Д. П. от АК Габрово, против „БАНКА ДСК”АД, ЕИК121830616, със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. Московска
№ 19, иск с правно осн. чл.439 ГПК, да се признае за установено, че В. Я. Г. не
дължи на „БАНКА ДСК”АД, вземане в размер на 14 066,03лв, от които:
главница- 5226,08 лв, лихва- 45,00 лв., 7725,13 лв. неолихвяема сума, 14,20 лв.
допълнителни разноски, 55,00 лв. разноски по изпълнителното дело и 1000,62
лв. ДТ по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК, по изпълнителен лист от 18.10.2011г.
по частно гражданско дело №2787/2011г. и изпълнителен лист от 18.10.2011г.,
по частно гражданско дело №2791/2011г. по описа на ГРС, за които е
образувано Изпълнително дело № 511/2011 г. по описа на ДСИ при РС-
Габрово и Изпълнително дело № 213/2022г. на ДСИ при РС- Габрово, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Я. Г., ЕГН**********, с адрес: **, да заплати на
„БАНКА ДСК”АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Оборище, ул. Московска № 19, сумата 381,32 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5