Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2202
18.09.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На шестнайсети септември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5206 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Р.И.К., с
ЕГН **********, чрез адвокат С.Г.К. ***, Адвокатско дружество „К. и Кралева“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. Раковски №
2, срещу Областна дирекция на МВР-Бургас,
БУЛСТАТ *********, представлявана от директора Калоян Калоянов, с адрес област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев 46, тел. 056/856470,
с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като
работодател, да му заплати сумата от 1716.00
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
от 286 часа, получени след преизчисляване с коеф.
1.143 на положения от него, за периода от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год.,
2000 часа нощен труд, заедно със законна лихва върху сумата от предявяването на
иска-01.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 16.09.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието изменение на осъдителния иск по делото, чрез намалението му от първоначално
предявения размер от 1716 лева за 286 часа извънреден труд до размера от 1606.97
лева, за положен нощен труд от 237.95 часа.
Осъдителният иск е
процесуално допустим и е с правно основание чл. 179, ал. 1, вр.
чл. 176, чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи/ЗМВР/ и чл. 261 от Кодекса на труда КТ/. Предявен е от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата
молба, с който ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си
по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по
размер. Твърди, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при
трудови правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по реда на
Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. На второ место, прави
възражение, че процесният нощен труд е своевременно
отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба по отношение на
полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на
допълнителното възнаграждение по КТ, на който ищцовата
страна се позовава. През исковия период са действали последователно подзаконови
нормативни актове-заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи, в чл. 1
на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час
от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Ангажира доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради
следното:
Съвпадащи са
фактическите твърдения на страните по делото, че между тях е съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът Р.И.К.,
с ЕГН **********, е държавен служител и служител на МВР, по смисъла на чл. 142
от ЗМВР, който е полагал труд на 12-часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец, като „старши полицай“ в група „01“ към
сектор „Специализирани полицейски сили“ при „Отдел охранителна полиция“ на
ОДМВР-Бургас, в процесния период от 01.07.2016 год.
до 30.06.2019 год. На
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца К. за нощния труд, през процесния период, са приложими КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано
изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл.
9, ал. 2 от наредбата/. Последният се определя с просто пресмятане, като
нормална продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се разрешава спора
по делото дали процесното възнаграждение има характер
на допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е извънреден, поради противоречивите
регламентации на прилаганите в процесния период
подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в ЗМВР и
КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете прилагателни
имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл.
143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00 до 6,00 часа,
съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира, по
предвиждането с нормата на чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното
възнаграждение на ищеца К. е било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Това означава, че за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни
на 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е бил определен с издадените
от министъра на вътрешните работи заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017 г. За целия процесен период за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители и служители на МВР, включително
ищеца К., е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер
на 0,25 лева на час.
Очевидно е налице колизия
между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби
неприложена в процесното правоотношение. Тя предвижда,
че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда/КТ/. Специалната закрила
сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт
по отношение на лицата за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на
нощен труд, предвидени в КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби
и заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената
по КТ, респективно наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на
сумирано отчитане на работното време, поради което процесното
допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния
акт от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на
12-часови работни смени на ищеца К., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР
предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано
за тримесечен период. Работодателят
има задължението, като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила, да заплати възнаграждението на
работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото
на чл. 242 от КТ, за възмездност на положения труд, е
от публичен ред и не може да бъде дерогирано от
страните по трудово/служебното правоотношение. От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след справки в счетоводството и архива
на ОДМВР-Бургас съдът установява, че за процесния период
от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът К. е положил 208 нощни смени. Съгласно съставените протоколи обр. № 6 за отчитане на работното време между 22:00 и 06:00
часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници,
за периода 01.07.2016 г.-30.06.2019 г. за него са отчетени: за месец юли-месец
декември 2016 година-280 часа нощен труд; за 2017 година-584 часа нощен труд; за
2018 година-568 часа нощен труд, за месец януари-месец юни 2019-232 часа нощен
труд. Общо положеният за периода нощен труд е 1664 часа. Включително него за 1704
часа нощен труд е заплатено възнаграждение от 426.00 лева. Преизчислен с
коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 1901.95 часа. Разликата/1901.95 часа-
1664 часа/ между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд е 237.95 часа,
в който размер се претендира заплащането на допълнителното възнаграждение по
делото, след намалението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Общият размер на трудовото възнаграждение
за извънреден труд за 1664 часа възлиза на 1606.67 лева, поради което
осъдителният иск по делото, като основателен доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната
по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото
разноски от ищеца К., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 284.27
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 220.00
лева и държавна такса за производството от 64.27 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР-Бургас,
при Министерство на вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с
адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Р.И.К., с ЕГН **********,, със съдебен адресат адвокат С.Г.К. ***,
с адрес на кантората град Бургас, ул. Раковски № 2, сумата от 1606.67 лева(хиляда шестстотин и шест лева и шестдесет
и седем стотинки),
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен нощен
труд-1664 часа извънреден труд, на длъжността „старши полицай“ в група „01“ към
сектор „Специализирани полицейски сили“ при „Отдел охранителна полиция“ на
ОДМВР-Бургас, в период от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска-01.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с
адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Р.И.К., с ЕГН **********,, със съдебен адресат адвокат С.Г.К. ***,
с адрес на кантората град Бургас, ул. Раковски № 2, направените по делото разноски, в
размер на 350.00(триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с
адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 284.27 лева(двеста
осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ/
Вярно с оригинала! МД