О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…………/28.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Елена Петрова, като
разгледа докладваното от съдията т.дело №204/2016г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава 32 от ГПК, Търговски спорове.
Образувано е по искова молба на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Г.И. от САК срещу Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П.,***,
за установяване спрямо ответниците, че същите дължат на банката по договор за
потребителски кредит №HL 33562 от 28.02.2008г. следните суми: главница в размер
на 277 854.72 шв. франка ведно
със законната лихва върху главницата от 29.10.2014г. до окончателното
изплащане; договорна лихва в размер на 62
603.86 шв. франка, за периода от 10.12.2011г. до 28.10.2014г. както и такси
в размер на 2 528.64 шв. франка,
за периода от 12.12.2011г. до 28.10.2014г. ведно със сторените по делото
разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът разполага със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.дело №13 577/2014г. на РС –гр.Варна, по чл.417 ГПК
срещу длъжниците. Твърди
се, че по договор за
потребителски кредит от 28.02.2008г. /съкр. ДПК/ Юробанк И Еф Джи АД
предоставила на Г.Я. – П., Я.П. и Т.П., тримата заедно като кредитополучатели
потребителски кредит за текущи нужди в размер равностойността в швейцарски
франкове на 160 000 евро по курс купува на шв.франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита с краен срок на погасяване 240 месеца от датата на
усвояване на средствата, а съгласно погасителния план – до 06.03.2028г. Твърди
се, че считано от 28.03.2008г. банката кредитодател със сегашно наименование
Юробанк България АД е прехвърлила на цесионера БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД
/съкр.БРС/, ЕИК *********, въз основа на договор за цесия, всички вземания на
банката, изброените в приложение към цесионния
договор, ведно с всички обезпечения и привилегии.
Твърди се, че договорът за кредит с длъжниците попада в обхвата на договора за цесия. Твърдят се подписани с цесионера
пет допълнителни споразумения към договора за кредит на следните дати: на 16.03.2009г., на 14.12.2009г., на
01.06.2010г., на 02.03.2011г. и последно на 25.11.2011г. С всички споразумения
са договаряни облекчени условия за погасяване на кредита и е предоставено
служебно право на БРС да преоформи съществуващите просрочия. Твърди се, че на
30.07.2014г. между цесионера БРС АД като цедент и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД като цесионер е сключен договор за
прехвърляне на обратно
вземанията по договори за
кредит /договор за обратна цесия/, вкл. процесния договор за потребителски
кредит, считано спрямо този договор от 26.06.2014г. Твърди се, че цесионерът
БРС АД е уведомил длъжниците за цесията съгласно чл.99 от ЗЗД като лично е
уведомена Г.П., а останалите двама длъжници чрез нотариус Кр.Кангалова чрез залепване на уведомления по чл.47 ГПК /посочени са
изрично датите на уведомяване/ .Твърди се, че длъжниците въпреки редовното им
уведомяване не изпълняват задълженията си като първата просрочена вноска и под №45
в погасителния план, приложен към допълнително споразумение от 25.11.2011г.
Твърди се обща забава в размер на 1053 дни – просрочени са 34 бр.месечни вноски
по главницата и 35 месечни вноски за лихва. Твърди се, че в договора за кредит
/чл.18/ е предвидена изрично хипотеза за настъпване на предсрочната
изискуемост, вкл. при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло
или частично. Твърди се уведомяване на кредитополучателите от банката за
настъпилата предсрочна изискуемост, съответно Г.П. на 08.10.2014г. лично, Я.П.
– на 09.10.2014г. при условията на чл.47 ГПК и Т.П. – на 09.10.2014г. също при
условията на чл.47 ГПК. Твърди се, че поради това спрямо длъжниците е настъпила
предсрочната изискуемост на целия дълг. Ищецът излага, че по заповедното
производство и тримата длъжници са подали възражения срещу издадената заповед
за изпълнение, което обуславя интереса от исковете. Претендират се сторените в
производството разноски.
Въз основа на указание на съда, с
допълнителна молба вх.№8283/21.03.2016г. ищецът уточнява, че насочва исковете
срещу тримата длъжници при условията на солидарност. Представя доказателства за
внесена по сметка на ВОС държавна такса съобразно интереса.
С определение №969/22.03.2016г.
/л.116/ съдът е констатирал допустимостта на иска съобразно специалните
изисквания на чл.415 вр.чл.422 ГПК – издаване на заповед срещу тримата
ответници, подаване в срок на възражение от същите както и предявяване на иска
в срока по чл.415 ГПК.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от тримата
ответници чрез общия им пълномощник адв.Р.Д. от ВАК. С отговора се оспорва
както основателността, така и допустимостта на исковете. Оспорва се
предоставянето на паричен ресурс от банката на тримата ответници – както в
лева, така и в друга валута, вкл.швейцарски франкове. Твърди се, че клаузите от
договора за кредит, с които се предвижда превалутиране на погасителните вноски
са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП – конкретно сочат
клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 вр.чл.1 и чл.2 от договора. Излагат се конкретни
аргументи относно нищожността на цитираните разпоредби от договора. Твърди се,
че длъжниците са останали неинформирани за начина, по който промяната на
валутния курс може да повлияе на конкретните им задължения. Твърди се, че
непредоставянето на конкретна информация относно начина на кръстосване на
курсовете франк –евро – лев и лихвите върху съответните главници/вноски/ са в
нарушение на ЗЗП. Твърди се, че уговорките в чл.3, чл.6 и чл.12 от договора не
се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Твърди се, че
е налице недействителност по смисъла на ЗЗП и спрямо начина на формиране на
възнаградителната лихва – нарушение по чл.143, т.10 и т.12 от закона. В
договора за кредит не е посочено основанието за промяна на БЛП, съответно
обективния характер на обстоятелствата, които го налагат
/цит.реш.424/02.12.2015г. по т.дело №1899/2015г. на ВКС/ нито методиката, по
която се изчислява увеличението, не е предвидена изобщо възможност за
понижаване на лихвата. Поради това ответниците твърдят неравноправност на
клаузите съобразно чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, което води и до тяхната
нищожност съгласно чл.146 ЗЗП. Твърди се освен това, че и сключените пет
допълнителни споразумения са нищожни тъй
като не са договаряни индивидуално, а при отнапред изготвени от дружеството
условия, върху които потребителят не е могъл да повлияе. Освен това,
ответниците навеждат и други възражения по отношение на договорите за цесия:
оспорват съобщаването на първата цесия от 09.04.2008г., поради което може да се
приеме за съобщена едва с настоящата искова молба. Прави се изрично възражение
за нищожност на четирите допълнителни споразумения, сключени с БРС АД като
сключени със страна, която не се явява кредитор, на основание чл.26,
предложение първо вр.чл.99 ЗЗД. Оспорва се нотариалната заверка на подписите на
цесията. Оспорва се връчването на съобщение и за втората цесия от 26.06.2014г.
Ако и да са връчени двете съобщения /за двете цесии/, то се оспорва прехвърляне
с тях на вземането на кредитора от длъжниците. Оспорва се надлежното
уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на дълга по договора за
кредит. Оспорва се, че с цесията от 26.06.2014г. е прехвърлено и правото на
кредитора да обявява кредита за предсрочно изискуем. Излага се довод, че това
право не се явява принадлежност към
прехвърленото вземане и следва да бъде изрично уговорено. Оспорва се
съдържанието на посочените писмени доказателства – договор за цесия от
09.04.2008г. досежно нотариалната заверка на подписите и факта, че е
прехвърлено вземане към ответниците, което е предмет на договора за цесия;
договор за цесия от 30.07.2014г. и прикрепен към него лист относно факта, че в този липст/приложение/ е
описано вземане към длъжниците; нотариалните покани от 01.09.2014г. относно
удостовереното връчване по чл.47 ГПК както и извлечението от счетоводните книги
на ищеца за удостоверените вземания и техните размери.
В срока за допълнителна искова
молба не е постъпило уточнение от страна на ищеца, с което размяната между
страните е приключила.
В съдебно заседание
ищецът чрез адв.Ч. поддържа исковете. В съдебно заседание съдът е докладвал
молба от 11.07.2016г. с възражения по разпределената доказателствена тежест,
която съдът е приел за неоснователна. В същата молба банката ищец поддържа
наличието на индивидуално договаряне с длъжниците.
Ответниците, всички
чрез адв.Р.Д. от ВАК оспорват исковете на изложените в отговора доводи.
Претендират се сторените разноски ведно с адв.възнаграждение, уговорено по реда
на чл.38 ЗА.
Съдът, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Както съдът е изложил
по-горе, предявените искове са допустими съобразно специалните изисквания на
чл.422 вр.чл.415 ГПК – налице е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК; подадено в срок възражения
от длъжниците по чл.414 ГПК и упражнено своевременно право на банката чрез
предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК.
По делото са приложени:
досието по ч.гр.дело №13577/2014г. на ВРС, 7 състав; договор за потребителски
кредит №HL 33562 от 28.02.2008г. тримата
ответници Г.Я.П., Я.А.П. чрез пълномощник Г.П. и Т.Я.П. са подписали договора
като кредитополучатели на сума в равностойността на швейцарски франкове на
160 000 евро за текущи нужди срещу задължение да върнат получената сума
ведно с дължимите лихви съгласно договора. Усвоеният кредит в шв.франкова се
превалотира служебно от банката в евро по курс „купува” шв.франк към евро в
деня на усвояването и се превежда по открита банкова сметка ***, в евро.
Годишната лихва по кредита се формира от сбора на БЛП на Юробанк И Еф Джи АД за
жилищни кредити в шв.франкове плюс договорна надбавка от 1.65 рункта като към
момента на усвояване на кредита този процент възлиза на 4.5%. Съгласно чл.3,
ал.3 от договора, при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата по
ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Предвиден е краен срок за
погасяване на кредита 240 месеца от усвояването на сумата. Съгласно чл.6 от
договора кредита се погасява на месечни вноски, които включват главница и лихва
по погасителен план – приложение №2 към договора. Погасяването на кредита е
предвидено във валутата на разрешаването му – шв.франкове. БЛП на банката е
предвидено да се променя незабавно по преценка на банката като не подлежи на
договаряне. Останалите надбавки остават постоянни. Предвидена е автоматична
промяна на погасителните вноски според промяната на БЛП на банката.
С договор за цесия от
09.04.2008г. банката прехвърля на цесионера Бългериън ритейл сървисиз АД всички
свои вземания по договори за потребителски кредити, потребителски и жилищни
кредити, инвестиционни кредити и др., предоставени от банката на клиенти
съобразно 3 приложения, неразделна част от договора за цесия, срещу посочена в
чл.5 от договора цена. Към цесионния договор на л.24 е приложена извадка от
приложение, в която фигурира името на кредитополучателя Г.П. с посочване номера
на договора за кредит.
По делото са
представени няколко Допълнителни споразумения, подписани между цесиноера БРС АД
и кредитополучателите – ответници, съответно от 16.03.2009г., от 14.12.2009г.,
от 01.06.2010г., от 02.03.2011г., от 25.11.2011г. Всички касаят
преструктуриране на отпуснатия кредит.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 30.07.2014г. /л.40/ БРС АД
прехвърля вземанията си, произтичащи от договори за ипотечни кредити /жилищни и
потребителски кредити на физически лица/, както и от всички анекси към тези
договори с длъжници, изброени в приложения №№1 и 2 към договора ведно с всички
обезпечения и привилегии срещу посочена в договора, в чл.5 плащания по
отделните групи прехвърлени вземания. От заверения препис от приложение №1 към
договора, е видно записване имената на кредитополучателя Г.П., Т.П. и Я.П. по
процесния договор за кредит. Видно от текста на цесионния договор, вземанията
по приложение №1 са прехвърлени към дата 26.06.2014г.
Към доказателствата са
представени и връчени на длъжниците уведомления от цесионера /по втория договор
за цесия от 2014г./ Юробанк България АД до тримата ответници /л.47 и сл. от
делото/ Видно от отбелязването на нотариус Кангалова, рег.№513 в НК, на Т.П. е
връчено уведомление чрез залепването му на адреса посочен в договора за кредит
с отбелязване на връчването на 09.10.2014г. с изтичане срока за получаване на
книжата от нот.кантора. На Г.С.П. уведомлението за цесията е връчено лично
срещу разписка на 08.10.2014г. /л.61 по делото/. На Я.П. уведомлението е връчено
отново чрез нотариус Кангалова на 09.10.2014г. чрез залепване на уведомление по
чл.47 ГПК и изтичане на двуседмичния срок.
Видно от нот.покана на
нотариус Кр.Кангалова, рег.№2219 от 13.08.2014г., банката цесионер е уведомила
по реда на чл.47 ГПК ксредитополучателя Я.П. за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита по договор №HL 33562 от
28.02.2008г. Нотариална покана рег.№2220 от 13.08.2014г. на банката е връчена
по реда на чл.47 ГПК на 09.10.2014г. и на длъжника Т.П.. Нотариална покана
рег.№2218 от същата дата 13.08.14г. е връчена срещу разписка на длъжника Г.П.
на 08.10.2014г. чрез нотариус Кр.Кангалова.
Видно от приложеното по
заповедното досие извлечение от счетоводните книги на банката – заявител по
чл.417 ГПК, в същото като дата на обявената предсрочна изискуемост е посочена
08.10.2014г. за Г.П., а за останалите двама заематели -09.10.2014г. Заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено
във ВРС на 29.10.2014г., след връчване уведомленията на длъжниците,
едновременно по чл.99 ЗЗД и съгласно чл.60 ЗКИ за обявената предсрочна
изискуемост. В заявлението е посочена начална забава в плащането – 45 поред
вноска по погасителния план с падеж на 10.12.2011г. Претендират се забава в
плащането от 1053 дни.
С определение
№366/29.01.2015г. по ч.т.дело №98/2015г. ВОС е подложил на преценка редовността
на извършеното нотариално връчване на съобщенията за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита като е приел, че при наличие на нотариално
удостоверяване за връчване на поканите чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК, при връчванията извършени от нотариус, без оспорване материалната
доказателствена сила на документите, съдът следва да зачете доказателствената
им сила като официален свидетелстващ документ. С оглед на горното, доколкото и
в настоящия процес тази удостоверителна сила на нотариално удостовереното
връчване не е опровергана, съдът приема, че заявителят е обявил на длъжниците
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Съгласно
чл.50 ЗННД при връчване от нотариус или негов служител, се спазват правилата на
чл.37 -58 от ГПК. Съдът намира, че изискванията на ГПК са спазени като
длъжниците са уведомени по предвидените за това способи на посочения от тях
адрес в договорите.
По отношение липсата на
уведомяване на длъжниците за предходната цесия – от 2008г., съдът намира, че
доколкото същите са подписали с цесионера БРС АД няколко допълнителни
споразумения, следва да се предполага надлежното им уведомяване за извършената
цесия, респ. че същата е породила действия спрямо тях. Не са наведени
твърдения, че същите са изпълнявали едновременно към двамата кредитори.
От изслушаната и кредитирана от
съда Съдебно-счетоводна експертиза на в.л.М.Якимова се установява следното:
Договор за потребителски кредит № НL33562 от
28.02.2008г. (лист 11 от делото), сключен на 28.02.2008г. между „Юробанк И Еф
Джи България" АД (сега Юробанк България" АД) - от една страна, а от
друга - Г.Я.С.-П., ЕГН ********** и Я.А.П., ЕГН ********** (чрез пълномощници)
за предоставяне на потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове
на 160 000 евро. Съгласно чл. 3 от Договора за заетата сума се дължи годишна
лихва равняваща се на БЛП (базов лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове плюс договорена надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП е 4.50%, договорена е наказателна лихва - договорната лихва плюс
10 пункта както и такси: за управление 1.5% върху размера на разрешения кредит
еднократно; годишна такса управление в началото на всяка година в размер на
0.3% върху непогасеният остатък от кредита (чл.4) и еднократна такса 40лв. при
подаване на документите за кредит. Предвиден е срок на погасяване - 240 месеца
(чл.5 от Договора). Предвидено е, че при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски (изцяло или частично) кредита се превръща в
предсрочно изисуем, считано от датата на падежа на последната вноска. С договор
за цесия от 09.04.2008г. е прехвърлено и процесното вземане между „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД (лист 20 от
делото), по което цесионерът е подписвал с длъжниците пет броя допълнителни
споразумения. С договор от 30.07.2014г. е извършено ново, обратно прехвърляне
на вземания по договори за кредит между „Юробанк България"АД и „Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД, включително процесното вземане.
Със заключението вещото лице
сочи, че с договора за кредит е договорено разрешения кредит да се усвоява по
сметка в швейцарски франкове ВО53ВРВ179451363065101 на кредитополучателя Г.П. в
„Юробанк И Еф Джи България" АД (сега „Юробанк България" АД). Заемната
сума е отпусната и усвоена в пълен размер на 06.03.2008г. по разплащателна
сметка на длъжника в „Юробанк България"АД в шв.франкове равностойността на
160 ООО евро. След отпускането на заемната сума е удържана такса в размер на
3886.94 шв.франка и на същата дата 06.03.2008г. е налице записване по
разплащателната сметка на ответника Г.С.-П. за извършена покупко продажба на
валута, а именно купени от Банката 255 242.06 СНР и продадени на
кредитополучателя 157 600.12 евро. ССчЕ установява, че на 06.03.2008г.
безкасово цитираната по-горе сума в евро (157 600.12) е прехвърлена по еврова
сметка на ответницата Г.П. (която е закрита към момента), открита при ищеца. На
07.03.2008г. на каса в брой са изплатени 120 000 евро и валутна сделка за
продадени на банката 37 600евро по курс купува 1.955. Впоследствие длъжниците
имат затруднение в плащането на погасителните вноски и следват няколко
допълнителни споразумения, сключени вече с „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД,
които изменят размера на усвоената и дължима главница. Кредитът е усвоен
първоначално на 06.03.2008г. в размер на 259 129 швейцарски франка
(равностойност на 160000 евро по курс шв.франк /евро 1.61955 в дена на
усвояването) по разплащателната сметка на Г.Я.С.- П. в швейцарски франкове,
описана в договора за кредит. Инкасирана е такса в размер на 3886.94 шв.франка.
Чрез покупко-продажба на заетата валута в швейцарски франка Г.С.-П. е закупила
от банката 157 600.12 евро. На 06.03.2008г. безкасово цитираната по-горе сума в
евро (157 600.12) е прехвърлена по еврова сметка на ответницата и на 07.03.2008г.
на каса в брой са изплатени 120000евро и осъществена валутна сделка за
продадени на банката 37 600евро по курс купува 1.955 за левове (73 508лв.). На
16.03.2009г. по счетоводни записвания е налице увеличение на главницата в
размер на 1597.57 швейцарски франка. Размерът на тази сума е формиран от
наличието на задължения на ответниците по кредита към датата на сключване на
първото допълнително споразумение от 16.03.2009г., а именно просрочена главница
491.57 шв.франка и просрочена лихва 1106 шв. франка. Отпусната е сумата 1597.57
шв.франка за да се погаси просроченото задължение на кредитополучателя. На
06.12.2009г. по счетоводни записвания е налице увеличение на главницата с
4525.60 швейцарски франка с пояснение „капитализация" - това е начислената
натрупана възнаградителна лихва от 07.04.2009г. до 06.12.2009г. и непогасена
през периода на облекчено погасяване. На 06.05.2010г. по счетоводни записвания
е налице увеличение на главницата с 550.86 швейцарски франка с пояснение
„капитализация" - това е начислената натрупана възнаградителна лихва от
07.12.2009г. до 06.04.201 Ог. и непогасена през периода на облекчено
погасяване. На 01.06.2010г. по счетоводни записвания е налице увеличение на
главницата с 1027.03 швейцарски франка с пояснение „усвояване на кредит" -
това са неплатените просрочена главница 0.59 шв.франкове; просрочена лихва
шв.франкове и просрочени такси 7.38 шв.фр., които длъжника не е погасил и
кредиторът му отпуска заемни средства за тяхното погасяване при сключване на
трето Допълнително споразумение от 01.06.2010г. На 18.02.2011г. по счетоводни
записвания е налице увеличение на главницата с 5060.65 швейцарски франка с
пояснение „капитализация" това е начислената натрупана възнаградителна
лихва от 07.05.2010г. до 06.02.2011г. и непогасена. За нейното погасяване се
отпускат заемни средства в този размер, в който е задължението за плащане. На
02.03.2011г. по счетоводни записвания е налице увеличение на главницата с
4504.38 швейцарски франка с пояснение „усвояване на кредит" - това е
размера на неплатената просрочена лихва 4458.83 шв.франка и просрочени текаси
45.55 СНР, които длъжника не е погасил и кредиторът му отпуска заемни средства
за нейното погасяване, договорено с четвърто Допълнително споразумение от
02.03.2011г. На 06.09.2011г. по счетоводни записвания е налице увеличение на
главницата с 960.28 швейцарски франка с пояснение „капитализация". Това е
размерът на начислената натрупана възнаградителна лихва от 07.02.2011г. до
06.09.2011г. и непогасена през периода на 6 месечно облекчено погасяване. На
25.11.2011г. по счетоводни записвания е налице увеличение на главницата с
7241.50 швейцарски франка с пояснение „усвояване на кредит" - това са
неплатените просрочена главница 1313.06 шв.франкове; просрочена лихва 6673.17
шв.франкове и просрочени такси 72.22 шв.франкове, които длъжника не е погасил и
кредиторът му отпуска заемни средства за тяхното погасяване при сключването на
пето Допълнително споразумение от 25.11.2011г. На 10.06.2012г. по счетоводни
записвания е налице увеличение на главницата с 1287.05 и 49.93 швейцарски
франка с пояснение „капитализация". Това е начислената натрупана
възнаградителна лихва от 07.11.2011г. до 10.06.2012г. и непогасена през периода
на шестмесечно облекчено погасяване. Сумата е погасена чрез отпускане на заемни
средства. Вещото лице е установило сключените пет поред допълнителни
споразумения към Договора за кредит в рамките на три години от усвояването на
кредита. Очевидно е, а и към почти всяко от допълнителните споразумения е
записано, че кредитополучателят изпитва временни затруднения.
Формирането на погасителните
вноски, така като е записано към Договора и допълнителните споразумения към
него, според заключението, е съобразно договорените лихвени условия, чийто
числов израз представлява погасителния план. Кредитополучателят се задължава да
погасява Общия дълг по схемата, въведена с погасителния план в швейцарски
франкове по пера: размер на месечната вноска за главница, за лихва и веднъж в
годината такса управление. Погашенията по дълга кредитополучателят е извършвал
чрез разплащателната си сметка в швейцарски франкове, открита в „Юробанк И Еф
Джи България" АД (сега „Юробанк България" АД). От извършеният анализ
на същата ССчЕ установява, че кредитополучателят е захранвал сметката си, като
на касата на банката е продавал лева или евро срещу закупуване на франкове по
обявения от банката курс „продава" на франка в деня на покупко
-продажбата, а купената валута швейцарски франк постъпва по сметката на
кредитополучателя или казано и по друг начин Банката е купувала левове и евра
от Г.С.-П. срещу продажба на швейцарски франкове за захранване на сметката,
която обслужва дълга. След подписване на допълнително споразумение №5 от
25.11.2011г., погасяването на дълга е договорено да се извършва от
разплащателната сметка на Т.Я.П. в швейцарски франк, открита при ищеца. В
устните обяснения на вещото лице Якимова в с.з. /л.338/ се сочи, че този начин
на погасяване на кредита чрез покупка на шв.франкове с евро или лева на каса по
курса в деня на съответната операция, оскъпява кредита тъй като швейцарския
франк е с непостоянен курс за разлика от
еврото. В този смисъл вещото лице е заявило, че ползваният кредит е бил високо
рисков. Според вещото лице при преценка на всички документи относно кредита, не
е получила погасителни планове към първоначалния договор за кредит и
последващите допълнителни споразумения, а представеният е към последното пето
поред допълнително споразумение.
Според
заключението, общият размер на непогасените вноски по Договора за кредит към
датата на образуване на заповедното производство е 342 987.22 СНР, разпределен
по пера както следва: дължима сума за главница (просрочена и редовна) за
периода 10.01.2012г. - 28.10.2014г. в размер на 277 854.72 СНР; дължима сума за
лихви (просрочени и редовни) за периода от 10.12.2011г. до 28.10.2014г. в
размер на 62 603.86 СНР; дължима сума за такси за периода от 12.12.2011 до
28.10.2014г. в размер на 2528.64 СНР. Първото забавено плащане по Договора за
кредит ведно с всички последващи сключени допълнителни споразумения е за вноска
по главница и лихва на 10.01.2012г. Към 29.10.2014г. размерът на дълга е 342
987.22 швейцарски франка в това число главница 277 854.72 ШВ. франка (от тях
просрочена главница в размер на 22 127.16 шв. франка и редовна главница 255
727.56 шв.фр.); лихва върху редовна главница в размер на 52 773.43шв.фр (от тях
просрочени лихви по редовна главница в размер на 51 718.55 шв.фр. и текущо
начислени лихви по редовна главница в размер на 1054.88 шв. фр.за периода на
падежни вноски от 10.07.2012г. до 28.10.2014г); лихва по просрочена главница в
размер на 4586.88 шв. франка (от тях 4384.97 шв.фр. просрочени лихви по
просрочия за периода от 10.07.2012 до 28.04.2014г. и 201.91шв.фр. текущо
начислени лихви по просрочия); просрочени лихви на 5243.55 ШВ. франка (от тях
по редовна главница в размер на 5243.37 шв. франка и по просрочия в размер на
0.18 шв.фр. за периода от 10.12.2011г. до 10.06.2012г.) и такси в размер на
2528.64 шв.фр. за периода от 12.12.2011-28.10.2014г. Към 17.02.2016г. осчетоводеният
размер на дълга е 377 318.83 швейцарски франка и 38804.28лв. В т.ч. присъдена
главница 277 854.72 шв. Франка, присъдени лихви в размер на 5243.55 шв. франка
за периода 10.12.2011г. до 10.06.2012г.; присъдени съдебни вземания за разноски
в лева в размер на 38 804.28лв.; просрочени лихви по редовна главница в размер
на 52 773.43шв.фр., изчислена за периода от падежни вноски от 10.07.2012г. до
28.04.2014г.; просрочени лихви по просрочия в размер на 4586.88 шв. франка,
изчислена за периода от падежиращи вноски от 10.07.2012г. до 28.04.2014г.;
законови лихви до 17.02.2016 в размер на 36860.25шв.фр. Посочени са съответно
задълженията по размер и основание и към 01.08.2016г. Вещото лице не е
установило погасявания на дълга в друга валута, различна от швейцарски франк.
Договорът и всички следващи допълнителни споразумения са сключени в швейцарски
франк.
Размерът
на начислените и неплатени лихви по договора за кредит в периода 10.12.2011г.
до 28.10.2014г. включително е 62 603.87 швейцарски франка в това число размерът
на дължимите лихви за редовна главница са 58 016.81 СНР и дължимите лихви за
просрочена главница са 4 587.06 СНР. Само за периода на начисление от
11.06.2012г. (падежираща вноска на 10.07.2012г.) до 28.10.2014г., начислената
лихва за редовна главница е 52 773.43 шв.франка, а начислената лихва за
просрочена главница за същия период е 4 586.88 шв.франка. Основанието за
взетите счетоводни операции за начислените лихви е договорено с подписване на
договора за кредит, ведно с последващите го допълнителни споразумения.
Размерът на начислените и
неплатени такси по договора за кредит в периода 12.12.2011г. до 28.10.2014г.
включително, възлиза на 2 528.64 швейцарски франка. Основанието за взетите
счетоводни операции за начислените такси е договорено с подписването на
договора за кредит, ведно с последващите го допълнителни споразумения.
Общият
дълг на ответника Г.Я.С. - П. по отделни пера по договора за банков кредит към
29.10.2014г. във валута щвейцарски франк е:
|
Компоненти на кредитното задължение |
Дължим размер до: |
размер |
Вал |
|
Главница |
28.10.2014 |
255 727.56 |
СНР |
|
Просрочена главница |
28.10.2014 |
22 127.16 |
СНР |
|
Просрочени лихви по редовна главница (бал.) |
28.10.2014 |
5 243.37 |
СНР |
|
Просрочени лихви по просрочия (бал.) |
28.10.2014 |
0.18 |
СНР |
|
Текущо начислени лихви по редовна главница (задбал.) |
28.10.2014 |
1 054.88 |
СНР |
|
Текущо начислени лихви по просрочия (задбал.) |
28.10.2014 |
201.91 |
СНР |
|
Просрочени лихви по редовна главница (задбал.) |
28.10.2014 |
51 718.55 |
СНР |
|
Просрочени лихви по просрочия (задбал.) |
28.10.2014 |
4 384.97 |
СНР |
|
Сметка за просрочени такси |
28.10.2014 |
2 528.64 |
СНР |
|
|
|
342 987.22 |
СНР |
Според заключението, от представените счетоводни
документи за изготвяне на ССчЕ не се установяват извършени погасителни вноски
по дълга след датата на обяване на кредита за предсрочно изискуем. На л.206 по
делото и сл. вещото лице е дало в табличен вид начина на промяна на кредита въз
основа на подписаните допълнителни споразумения, както следва:
|
№ по ред |
Вид документ/ задължение |
дата на документ/ сума на задължение |
Общ размер на новоформирано задължение към датата на
сключване на Доп.Споразумение |
Увеличение на първоначалния дълг с: |
|
1 |
Допълнително споразумение от: |
16.03.2009 |
254 984.66 СНР |
1 597.57 СНР |
|
|
Просрочена главница |
491.57 СНР |
|
|
|
|
Просрочена лихва |
1 106.00 СНР |
|
|
|
|
Редовна главница |
252 849.78 СНР |
|
|
|
|
Редовна лихва |
537.31 СНР |
|
|
|
|
Сбор за Допълнително споразумение 1 |
254 984.66 СПР |
|
|
|
2 |
Допълнително споразумение от: |
14.12.2009 |
258 927.86 СНР |
|
|
|
Просрочена главница |
|
|
|
|
|
Просрочена лихва |
|
|
|
|
|
Редовна главница |
258 488.43 СНР |
|
|
|
|
Редовна лихва |
439.43 СНР |
|
|
|
|
Сбор за Допълнително споразумение 2 |
258 927.86 СНР |
|
|
|
3 |
Допълнително споразумение от: |
01.06.2010 |
260 063.99 СНР |
1 027.03 СНР |
|
|
Просрочена главница |
0.59 СНР |
|
|
|
|
Просрочена лихва |
1 019.06 СНР |
|
|
|
|
Редовна главница |
259 036.96 СНР |
|
|
|
|
Просрочени такси |
7.38 СНР |
|
|
|
|
Сбор за Допълнително споразумение 3 |
260 063.99 СНР |
|
|
|
4 |
Допълнително споразумение от: |
02.03.2011 |
269 629.02 СНР |
4 504.38 СНР |
|
|
Просрочена главница |
|
|
|
|
|
Просрочена лихва |
4 458.83 СНР |
|
|
|
|
Редовна главница |
265 124.64 СНР |
|
|
|
|
Просрочени такси |
45.55 СНР |
|
|
|
|
Сбор за Допълнително споразумение 4 |
269 629.02 СНР |
|
|
|
5 |
Допълнително споразумение от |
25.11.2011 |
277 334.69 СНР |
|
|
|
Просрочена главница |
1 313.06 СНР |
|
8 058.45 СНР |
|
|
Просрочена лихва |
6 673.17 СНР |
|
|
|
|
Редовна главница |
269 276.24 СНР |
|
|
|
|
Просрочени такси |
72.22 СНР |
|
|
|
|
Сбор за Допълнително споразумение 5 |
277 334.69 СНР |
|
|
При сключването на договора за
кредит от 28.02.2008г. договорените нива на годишния лихвен процент са: Сбора
на Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка
от 1.65 пункта, или 4.5%+ 1.65 = 6.15%. Договорената такса за обслужване на
кредита за управление е 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно;
годишна такса управление в началото на всяка година в размер на 0.3% върху
непогасеният остатък от кредита (чл.4) и еднократна такса 40лв. при подаване на
документите за кредит. С Допълнително споразумение 1 от 16.03.2009г. е договорено,
че „кредитополучателят има право и се задължава да ползва 12 месечен период на
облекчено погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане в сила на това
допълнително споразумение. Погасяването следва да е на равни месечни
погасителни вноски, „като конкретния размер на същите се определя в двустранно
подписан погасителен план, представляващ неразделна част от договора, анексите
и ддопълнителните споразумения към същия. След изтичане на периода на облекчено
погасяване на Общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителния план по
предходното изречение." При неплащане на две дължими кредитополучателят
губи правото да ползва облекчението. В този случай кредиторът, едностранно,
незабавно и без да е необходимо каквото и да е било волеизявление на
кредитополучателя, променя условията на погасяване на Общия дълг, вкл. подготвя
нов погасителен план, с който определя размера на дължимите от
кредитополучателя месечни погасителни вноски.
С
допълнителното споразумение от 16.03.2009г., задължението по главница в размер
на 252 849.78 шв.франка се увеличава с просрочената лихва (ПОб.ООшв.фр.) и
просрочената главница (491.57шв. франка). Общото увеличение на дълга е с размер
1597.57 шв. франка. Редовната лихва в размер на 537.31 шв. франка остава
дължима на падеж. Цялото задължение (сбора от всички изброени по-горе) към
датата на допълнителното споразумение е 254 984.66 шв. франка. На 06.12.2009г.
към дълга е прибавена сумата 4525.60 СНР с основание за счетоводната операция
„капитализация". Това е стойността на натрупаната начислена
възнаградителна лихва върху дълга от 07.04.2009г. до 06.12.2009г., която не е
погасена през периода на облекчено погасяване и след неговото изтичане следва
да бъде погасена. С допълнително споразумение 2 от 14.12.2009г. пак се
договорят облекчени условия. Посочва се, че кредитополучателят следва да внесе
сума в размер на 1097 СНР за да влезе в сила допълнителното споразумение.
Кредиторът (в случая БРС) има право по своя преценка да използва внесената
сума, като служебно извърши пълно или частично погасяване на просрочените
задължения. С получената разлика между погасената и сумата на общия дълг към
датата 14.12.2009г. (просрочените лихви и главница) се преоформя дълга чрез
натрупване към редовната главница (в случая 258 488.43 СНР). С това
допълнително споразумение се договаря облекчено погасяване от 4-месечен период,
считано от датата на влизане в сила на споразумението. Погасяването на дълга е
„на равни месечни погасителни вноски, като конкретния размер на същите се
определя в допълнително подписан погасителен план, представляващ неразделна
част от Договора за кредит, анексите и допълнителните споразумения към
същия". Договорени са и облекчени лихвени условия с фиксирана годишна
лихва в размер на 5.09%. След изтичане на периода на облекчено погасяване на
Общия дълг, кредитополучателят се задължава да продължи да погасява Общия дълг
на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителния
план". След изтичането на периода на облекчено погасяване олихвяването на
дълга е с годишна лихва в размер на БЛП към датата следваща изтичането на
периода плюс лихвена надбавка 0.57 пункта. При неплащане на две дължими вноски
кредитополучателят губи правото да ползва облекчението. В този случай
кредиторът, едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да е било
волеизявление на кредитополучателя, променя условията на погасяване на Общия
дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размера на дължимите
от кредитополучателя месечни погасителни вноски. Задължението е валидно считано
от месеца следващ месеца на едностранно прекратяване на облекчените условия от
страна на Кредитора. С допълнително споразумение от 14.12.2009г. задължението
по главница е в размер на 258 488.43 шв.франка и редовна лихва в размер на
439.43 шв. франка, която е все още с ненастъпил падеж. Редовната лихва остава
дължима на падеж. Цялото задължение към датата на допълнителното споразумение е
258 927.86 шв. франка, от които дължима главница 258 488.43 шв. франка и
редовна непадежирала лихва към 14.12.2009г. 439.43 шв.франка. На 06.05.2010г.
към дълга е прибавена сумата 550.86 СНР с основание за счетоводната операция
„капитализация" Това е стойността на натрупаната начислена възнаградителна
лихва върху дълга от 07.12.2009г. до 06.04.20 Юг., която не е погасена през
периода на облекчено погасяване и след неговото изтичане следва да бъде
погасена. С допълнително споразумение 3 от 01.06.2010г. се договорят облекчени
условия от 12-месечен период, считано от следващия падеж. През периода на
облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в размер, съгласно
Договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения към Договора, но
Кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 1 121
швейцарски франка на месец, съгласно погасителен план. След изтичането на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
Кредитополучателят дава своето съгласие още с подписването на това
споразумение. След изтичането на периода на облекчено погасяване олихвяването
на дълга е с годишна лихва в размер, съгласно Договора и/или последващи
допълнителни споразумения към него. Плащането на падеж на всяка от вноските по
Погасителен план през периода на облекчено погасяване е задължеително условие
за плащането на намалени равни месечни вноски върху Дълга. Ако през периода на
облекчено погасяване Кредитополучателят не заплати изцяло или частично две
последователни дължими месечени вноски, същият губи правото да ползва
облекчението (в размер на 1121 шв.фр.). С допълнително споразумение от
01.06.2010г. задължението по главница в размер на 259 036.96 шв.франка се
увеличава с просрочената лихва (1019.06шв.фр.) и просрочена главница (0.59шв.
франка) и просрочени такси (7.38шв.франка). Общото увеличение на дълга е с
размер 1027.03 шв. франка. Цялото задължение към датата на допълнителното
споразумение е 260 063.99 шв. франка. На 18.02.2011г. към дълга е прибавена
сумата 5060.65 СНР с основание за счетоводната операция „капитализация".
Това е стойността на натрупаната начислена възнаградителна лихва върху дълга от
07.05.2010г. до 06.02.2011г., която не е погасена през периода на облекчено
погасяване и след неговото изтичане следва да бъде погасена. С допълнително
споразумение 4 от 02.03.2011г. освен преоформяне на дълга с оглед временни
затруднения на длъжника се договорят облекчени условия от 6-месечен период,
считано от следващия падеж. През периода на облекчено погасяване върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер 3.34%, като за този период
Кредитополучателят заплаща по Дълга равни месечни вноски в размер на 750
швейцарски франка на месец, съгласно Погасителен план, неразделна част от
Допълнителното споразумение. След изтичането на периода на облекчено погасяване
върху общия размер на дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, за което Кредитополучателят дава своето съгласие
още с подписването на това споразумение. След изтичането на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след натрупването на лихвата,
описана като задължение по-горе се начислява годишна лихва в размер, равен на
сбора от БЛП, действащ към момента плюс надбавка 0.91 пункта като след
изтичането на периода на облекчено погасяване до окончателното заплащане на
дълга ведно с всички разноски по него кредитополучателят погасява дълга на
равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от това
допълнително споразумение. С допълнително споразумение от 02.03.2011г.
задължението по главница в размер на 265 124.64 шв.франка се увеличава с
просрочената лихва (4458.83шв.фр.) и просрочени такси (45.55шв. франка). Общото
увеличение на дълга е с размер 4504.38 шв. франка. Цялото задължение към датата
на допълнителното споразумение е 269 629.02 шв. франка. На 06.09.2009г. към
дълга е прибавена сумата 960.28 СНР с основание за счетоводната операция
„капитализация" или това е начислената, но непогасена лихва през периода
на облекчено погасяване на дълга след изтичането на този период. С допълнително
споразумение 5 от 25.11.2011г. освен преоформяне на дълга с оглед временни
затруднения на длъжника се договорят облекчени условия от 6-месечен период,
считано от следващия падеж, но след внасяне на сума в размер на 820 шв.франка.
Кредиторът (в случая БРС) има право по своя преценка да използва внесената
сума, като служебно извърши пълно или частично погасяване на просрочени
задължения в поредност, указана в Договора за кредит. С получената разлика
между погасената сума (описаното обстоятелство по-горе) и сумата на общия дълг
към датата на настоящото споразумение 25.11.2011г. се преоформя дълга чрез
натрупване към редовната дължима главница (в случая 269 276.24 СНР). През
периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер 3.25%, като за този период Кредитополучателят заплаща по Дълга
равни месечни вноски в размер на 750 швейцарски франка на месец, съгласно
Погасителен план, неразделна част от Допълнителното споразумение. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва,
за което кредитополучателят дава своето съгласие още с подписването на това
споразумение. С последното допълнително споразумение от 25.11.2011г.
задължението по главница в размер на 269 276.24 шв.франка се увеличава с
просрочената лихва (6673.17 шв.фр.); просрочена главница (1313.06 шв. франка) и
просрочени такси (72.22 шв.фр.). Общото увеличение на дълга е с размер 8058.45
шв. франка. Цялото задължение към датата на допълнителното споразумение е 277
334.69 шв. франка. На 10.06.2012г. към дълга е прибавена сумата 1287.05 и 49.93
СНР с основание за счетоводната операция „капитализация" или това е
начислената, но непогасена лихва през периода на облекчено погасяване на дълга
след изтичането на този период. По счетоводни записвания целият преструктуриран
размер на главницата е 285 933.85 СНР. От тях погасена сума за главница в
размер на 8079.13 СНР.
С Допълнителни споразумения към
договора за кредит от 16.03.2009г., 14.12.2009г., 01.06.2010г.; 02.03.2011г. и
25.11.2011 год. „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и кредитополучателя са
предоговорили условията по договора за кредит, като са въведени облекчени
режими на плащане на дълга. Със сключването на допълнителните споразумения към
договора за кредит, кредиторът е упражнил правото си да преоформи сумата на
съществуващите просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница по
кредита, поради което се формира главница, по-голяма от посочения размер кредит
в чл. 1 от Договора за кредит за сметка на погасяване на възникналите
задължения, за които кредитополучателят не е имал необходимите средства.
По отношение на промяната на
стойността на дълга на кредитополучателя вещото лице отбелязва, че основно
място заема от една страна поскъпването на швейцарския франк и това довежда до
драстично увеличаване на месечната вноска. За погасяването на вече поскъпналия
швейцарски франк кредитополучателя следва да подсигури повече ресурс, отколко
си е направил прогноза при тегленето на заема. Очевидно е, че това е направило
кредита невъзможен за обслужване. Целият валутен риск от промяната на курса на
швейцарския франк остава за сметка на кредитополучателя. При отпускането на
заемната сумата, същата се изчислява по курс купува на банката в евро. В същото
време размерът на закупените швейцарски франкове за всяка погасителна вноска по
кредита с наличните лева или евро става известен в деня, в който трябва да се
плати и зависи от курс продава на швейцарския франк.
По отношение на формирането на
лихвения процент, вещото лице сочи, че съобразно договора, същият се формира от
БЛП +.договорена надбавка. Същият следва да бъде увеличаван/намаляван
вследствие договорени условия с допълнителни споразумения, както и текущата
промяна в БЛП. От прегледаните счетоводни записвания по лихвените листи ССчЕ
описва по-долу лихвените проценти, действали за олихвяване на дълга и периодите
на действието им, както следва: От 06.03.2008 до 06.08.2008г. 6.15 %(БЛП 4.5 +
надбавка 1.65) по силата на Договор за кредит между страните от 28.02.2008г. От
06.08.2008 до 16.10.2008г. 6.65 % (БЛП 5 + надбавка 1.65) Решение на Комитета
по Управление на Активите и Пасивите (КУАП) на „Юробанк И Еф Джи България"
АД от проведено заседание, документирано с Протокол № 90/18.06.2008г. за
промяна стойността на БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове в сила от
07.07.2008г. От 16.10.2008 до 06.01.2010г. кредитът се олихвява с лихвен
процент 7.65% . Решение на КУАП на „Юробанк И Еф Джи България" АД от
проведено заседание, документирано с Протокол № 94/17.10.2008г. взема решение
за промяна стойността на БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове в размер
на 7.2%, считано от 10.10.2008г. От 06.01.2010 до 06.05.2010г. 5.09 %
Договорена фиксирана годишна лихва със сключено Допълнително Споразумение 2 от
14.12.2009г. От 06.05.2010 до 06.03.2011г. по счетоводните данни олихвяването
на дълга е със 7.77 % - променените лихвени условия ССчЕ установява, че са
настъпили въз основа на сключеното Допълнително споразумение 2 от 14.12.2009г.
е описано, че след изтичане условията на облекчено погасяване върху дълга се
начислява годишна лихва в размер, съгласно БЛП + 0.57 надбавка. Действащия БЛП
към този момент е 7.2 пункта. От 06.03.2011 до 06.09.2011г. олихвяването на
дълга е с 3.34 % -Договорена фиксирана годишна лихва със сключено Допълнително
Споразумение 4 от 02.03.2011г. От 06.09.2011 до 10.12.2011г. олихвяването на
Дълга е с 8.11 % -променените лихвени условия ССчЕ установява, че са настъпили
въз основа на сключеното Допълнително споразумение 4 от 02.03.2011г. е описано,
че след изтичане условията на облекчено погасяване върху дълга се начислява
годишна лихва в размер, съгласно БЛП + 0.91 надбавка. Дейставащия БЛП към този
момент е 7.2 пункта. От 10.12.2011 до 10.06.2012г. олихвяването на дълга е с
3.25 % Договорена фиксирана годишна лихва със сключено Допълнително
Споразумение 5 от 25.11.2011Г. От 10.06.2012 до 01.10.2012г. олихвяването на
Дълга е с 8.5 % -променените лихвени условия ССчЕ установява, че са настъпили
въз основа на сключеното Допълнително споразумение 5 от 25.11.2011г. където е
описано, че след изтичане условията на облекчено погасяване върху дълга се
начислява годишна лихва в размер, съгласно БЛП + 1.3 надбавка. Дейставащия БЛП
към този момент е 7.2 пункта. От 01.10.2012 до 02.09.2016г. олихвяването на
дълга по счетоводните записвания е с 8.25% . Променените лихвени нива са
настъпили въз основа на сключеното Допълнително споразумение 5 от 25.11.2011г.
където е описано, че след изтичане условията на облекчено погасяване върху
дълга се начислява годишна лихва в размер, съгласно БЛП +1.3 надбавка.
Дейставащия БЛП към този момент е 6.95 пункта. Тази промяна е влезнала в сила
от 10.09.2012г. - проведено заседание на КУАП на банката, документирано с
Протокол № 144/03.11.2012г. По отношение на годишната такса за обслужване на
дълга и така както е договорено между страните се сочи като основание за променения размер на таксата.
Видно от счетоводните записвания таксата за управление, начислявана веднъж
годишно остава непроменена, а именно 0.3% върху непогасеният размер на кредита.
Според заключението величините,
които определят дължимата по процесния договор възнаградителна лихва (годишен
лихвен процент) са: —> БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове
(съгласно чл.З, ал.5 от Договора БЛП не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните) —> договорена надбавка. БЛП
на ищеца се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката
прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните (бенчмаркови)
лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор (по данни на Банката за кредити в
швейцарски франкове се следи тримесечния Либор за швейцарски франкове);
директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс
-минимални задължителни резерви /МЗР/1, фонд за гарантиране на влоговете в
банките /ФГВБ/2 и др. рисковата премия, приложима за Банката при привличане на
финансов ресурс (премията, която кредиторите търсят, за да компенсират поетият
риск). Факторите, които оказват влияние върху рисковата премия са: оценката за
кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпът до
финансиране като цяло на финансовите пазари и др. Съгласно методологията на
Банката: ,Дри промяна на един или повече от изброените по- горе компоненти, е
налице основание за актуализация на БЛП". Обективните измерители са:
пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители, директните нелихвени разходи на
Банката по привличания паричен ресурс, представляващи минимални задължителни
резерви /МЗР/, ФГВБ. Субективните компоненти на БЛП са рисковата премия на
банката при привличане на финансов ресурс и начина на формиране на буферната
надбавка. Вещото лица поддържа и в устните си обяснения, че банката не е
представила информация коя от стойностите - за кой ден от месеца - на
бенчмарковата лихва (Либор) се взема при изчисленията. Липсва изрична
информация как е определена рисковата премия в какви размери, от какво се
влияе, как се определят нелихвените разходи (таксите и комисионните) при
промени в пазарните условия. В Методологията на Банката не е записана, нито пък
на ССчЕ е представена конкретна формула, чрез която се изчислява БЛП. На ССчЕ
не е станал ясен критерия или методиката, по които се определя размерът на
базовия лихвен процент, представляващ основен компонент при формирането на
основния лихвен процент по кредита. Няма данни за тежестта, която има всяка
една от компонентите при формирането на БЛП, както и начина за изчисляването на
БЛП. Според заключението, периодът на облекчението, което страните са
договаряли в крайна сметка поради затрудненията на длъжника да обслужва дълга,
допълнително са натоварвали кредитната задлъжнялост на ответниците, а и също
така не се изключва и факта длъжникът да не е преценил финансовия риск сам за
себе си при тегленето на кредит от такъв размер. Промяната на дълга с всяко
едно подписано допълнително споразумение е описана по точка 8 и е очевидно, че
дългът нараства. Това според заключението /т.10/ се дължи и на поскъпналия на
валутния пазар швейцарски франк, което в конкретния случай допълнително
затруднява плащане на погасителните вноски. Подписаните допълнителни
споразумения с опции за облекчено погасяване, водят в крайна сметка до
натрупване на нов дълг тъй като дължимото и просрочено не отпада. То се прибавя
към общия дълг, като по този начин кредиторът погасява просроченото задължение и
така постепенно затруднението на кредитополучателите става и по-голямо.
В
устните си обяснения вещото лице заявява, че специфичното при БЛП на банките е,
че няма формула или аргоритъм при промяна на кой от компонентите как би
натежала тази промяна за прочмяна на базовия лихвен процент. Според
заключението първата промяна е била продуктувана от изменението на рисковата
премия, а последващите стойността на Либор, тъй като се регистрира увеличение
на тримесечния либор. На вещото лице банката не е предоставила решението на
Комитета за управление на активите и пасивите на банката за увеличение на БЛП
въз основа промяна на коя/кои компоненти е извършено.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи по същество на спора:
Съдът
констатира от приложеното заповедно досие, че спрямо предявеното по исков ред
вземане са налице специфичните изисквания на чл.422 вр.чл.415 ГПК тъй като е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за вземане с идентичен предмет и
размер; налице е възражение на тримата солидарни длъжници по чл.414 ГПК както и
банката е упражнила правото си на иск в срока по чл.415 вр.чл.422 ГПК. Исковият
съд дължи самостоятелна преценка на тези обстоятелства като не е обвързан от
направените от заповедния съд констатации.
Предявеното
вземане на банката – заявител се основава на действителен договор за банков
потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем поради наличие на
предвидените в чл.18 от договора за кредит условия – при непогасяване на която
и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение
по договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, при неиздължаване на
три последователни вноски изцяло или частично, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Независимо от липсата на предвидено в договора изискване на съобщаване
на обявената изискуемост на дълга, банката своевременно е упражнила това свое
право преди подаване на заявлението за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение. В тази връзка съдът кредитира като редовно връчени, вкл. по реда на
чл.47 ГПК чрез нотариус и във вр.чл.50 ЗННД, уведомленията до длъжниците за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Поради това, със заявлението е
било предявено едно изискуемо вземане на банката срещу кредитополучателите.
/при спазване изискванията на т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС и чл.60,
ал.2 от ЗКИ, относим и към потребителските кредити/. Към датата на обявяване
изискуемостта на целия дълг, са били налице и условията за това съгласно
цитираната по-горе разпоредба на чл.18 от договора за кредит. /в тази връзка
съдът кредитира изслушаното заключение на ССЕ/
Съдът
намира за неоснователни възраженията на длъжниците за липса на правоотношение
по този договор както и липса на индивидуално договаряне. От приложеното
кредитно досие, а и от неоспорените подписи на заемателите под договорите и
споразуменията, се установява както наличието на съгласие за сключване на
договора при тези параметри, така и индивидуалното договаряне на неговите
условия. Подписани са пет допълнителни споразумения към договора. Към
кредитното досие е приложено писмено бланково искане на кредитополучателя Г.П.
за отпускане на сумата в левова равностойност на шв.франкове за жилищен
ипотечен потребителски кредит. Съгласно счетоводната експертиза кредитът е
усвоен по разплащателна сметка на длъжника в Юробанк България АД в шв.франкове
в равностойността на 160 000 евро, на 06.03.2008г. /л.196, ССЕ/В
заключението, т.1, е описан механизмът на превалотуране и начина на усвояване
на сумата по договора за кредит. При този фактически изводи, възражението в
отговора на исковата молба за липса на договаряне и правоотношение по договора
за кредит, са несъстоятелни и неоснователни.
С
отговора на исковата молба ответниците са направили и възражения за
неравноправност на част от клаузите по договора за кредит по смисъла на чл.143,
т.10 и т.12 от ЗЗП, което води до тяхната нищожност с арг.чл.146 ЗЗП. Оспорва
се наличието на ясни и прозрачни правила за промяна на лихвите по договора,
оспорва се и наличието на индивидуално договаряне като се твърди, че условията
по договора и допълнителните споразумения, са част от предварително изготвени
стандартни условия на банката по този вид договори като кредитополучателите не
са могли да влияят върху съдържанието на договора. /чл.146, ал.2 ЗЗП/
Разпоредбата на чл.143, т.10 ЗЗП обявява за неравноправна всяка клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Както се установява от
заключението, правилата и начина на определяне на БЛП на банката като елемент
от договорената възнаградителна лихва по договора, са напълно неясни като
позволяват едностранна промяна при това в ущърб на кредитополучателите. Този
извод сочи на неравноправност на клаузата от договора в чл.3 и чл.6 от същия.
Същевременно ищецът не е провел доказване, че тези клаузи от договора са
индивидуално договорени съгласно възложената му тежест на доказване.
/съгл.опр.72/13.02.2013г. по т.дело №802/2012г. на ТК, Второ т.о./ Не са
индивидуално договорени клаузите в предварително изготвените от търговеца
договори, върхи чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе
както и при договори при общи условия. Нормите, регламентиращи правата на
потребителите имат императивен характер и следва да бъдат прилагани от съда
дори и служебно. Независимо от изложеното по-горе съдът не навлиза в конкретна
преценка недействителността на сочените по-горе клаузи от договора за кредит
тъй като намира, че ищецът не се легитимира като заявител по чл.417 ГПК въпреки
формалното съответствие на субектите по т.2 на цитираната разпоредба.
Съдът
намира че ищецът не разполага с процесуална легитимация да води иска по чл.422 ГПК доколкото същия не е легитимиран да се снабди с изпълнителен лист чрез
заповед за незабавно изпълнение по предвидения в ГПК облекчен ред. Разпоредбата
на чл.417, т.2 от ГПК предвижда облекчена процедура на лимитативно изброените в
нея субекти – държавни учреждения, общини и банки, да получат заповеди за
изпълнение когато вземането им се основава на документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземанията на посочените субекти. В
конкретния случай банката –заявител ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, се позовава на
извършени с вземанията две последователни цесии: първа, с която тя е
прехвърлила кредита на небанкова институция Бългериън Ритейл Сървисиз и втора,
с която БРС АД прехвърля обратно вземания, основани на договори за кредит, на
банковата институция, вкл. процесния договор. Именно първоначалният цесионер
Бългериън Ритейл Сървисиз АД е подписвал след извършената първа цесия на
09.04.2008г., допълнителните 5 броя споразумения с длъжниците за
преструктуриране на дълга, т.е. това дружество е променило първоначалните
условия по договора за кредит, вкл. размера на дълга и начина на погасяване.
Така промененото вземане е цедирано обратно на банката – заявител по чл.417 ГПК
с договор за цесия от 30.07.2014г. Цедентът по този втори договор не е банкова
институция. След като цедентът по договора за цесия от 30.07.2014г. е небанкова
инстутиция, то последния не може да се ползва от предвидения в ГПК облекчен ред
за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.
Поради това не може да се ползва от този ред и цесионерът, макар банка. /в
т.смисъл определения по чл.274, ал.3 ГПК на ВКС №1161/28.12.2012г.по ч.т.дело
865/2012г.; опр.№878/28.12.12г. по ч.т.дело №720/2012г.; опр.№215/26.03.2013г.
по ч.т.дело №1501/2013г.; опр.583/20.07.2010г. по ч.т.дело №506/2010г. на Второ
т.о./ По аналогичен казус е постановено и реш.№191/22.06.2015г. по в.т.дело
№199/2015г. на ВнАС, което е в смисъла на цитираната по –горе задължителна
практика на ВКС. Банката –цесионер не е лишена от възможността да претендира
вземането си, но по общия ред чрез предявяване на осъдителни искове. Поради
това, следва да се приеме, че банката –цесионер не е процесуалноправно
легитимирана да води иска по чл.422 ГПК, поради което производството по същия
следва да бъде прекратено. Това е така, тъй като същата е загубила въз основа
на извършената първоначална цесия качеството си на кредитор по кредитното
правоотношение. Цедирането на вземането в полза на трето лице БРС АД, има
правопогасяващ ефект за вземането към кредитополучателя. Няма спор, че
уведомяване е било налице предвид подписаните от кредитополучателите пет броя
допълниелни споразумения с първоначалния цесионер БРС АД. Последващото цедиране
на вземането обратно на банката не води до възстановяване на първоначалното
договорно правоотношение между банката и длъжника т.к. банката е загубила
качеството си на кредитор по него от сключването на първата по време цесия,
т.е. вземането е претанало да бъде такова, произтичащо от банкова сделка.
Съгласно
т.13 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ установителния иск
следва да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист при
прекратяване на производството по иска.
Съобразно
изхода от спора, на ответниците се следват сторените разноски, претендирани
съгласно чл.38 ЗА в размера по Наредба №1/2004г., на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът
присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката или материално затруднено лице. Определеното от съда възнаграждение не може да бъде
по-малко от посочения в Наредбата минимален размер по арг. от чл.36, ал.2 ЗА. С
оглед на горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
дължимото възнаграждение за процесуалното представителство в определен съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата размер, който съдът изчисли на сумата 19 275
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от
горното, съдът на основание чл.130 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ход по същество на спора по т.дело 204/2016г. по
описа на ВОС, ТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело №204/2016г. по описа на ВОС,
ТО, по предявените обективно
и субективно пасивно
съединени искове на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Г.И. от САК срещу Г.Я.С. – П., Я.А.П.
и Т.Я.П.,***, за установяване по отношение на ответниците, че същите дължат на
банката по договор за потребителски кредит рег.№ HL33562 от 28.02.2008г.
следните суми: главница в размер на 277 854.72 шв.франка ведно със
законната лихва върху главницата от 29.10.2014г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 62 603.86
шв.франка, за периода от 10.12.2011г. до 28.10.2014г. както и такси в размер на 2 528.64 шв.франка, за
периода от 12.12.2011г. до 28.10.2014г., за които суми ищецът се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №13577/2014г.
на 7 състав на ВРС и за които вземания са извършени предхождащи заповедното
производство две цесии, на осн.чл.422 вр.чл.415 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №13577/2016г. на 7 състав на ВРС, съгласно т.13 от ТР №4/2014г. на
ВКС.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София ДА ЗАПЛАТИ на Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П.,*** сторените от последните
разноски за производството, за адв.възнаграждение, уговорено по чл.38, т.2
вр.чл.36, ал.2 ЗА в размер на 19 275 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му
на страните с жалба пред ВнАС.
Препис от определението
да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: