Производството е по чл.213 и сл. от ГПК. С определение № 8/15.03.2006 г., постановено по гр.д. № 114 по описа за 2005 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на Юмер Иляз Идриз, с ЕГН **********, Антон Юриев Иванов, с ЕГН ********** и Хасибе Назиф Иляз, с ЕГН ********** и тримата от с.Лясково, общ.Черноочене от 07.11.2005 г. с правно основание чл.37 от ГПК, като недопустима. Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбодатели Юмер Иляз Идиз, Антон Юриев Иванов и Хасибе Назиф Иляз, които чрез своя процесуален представител го обжалват като постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че ответниците не били подписвали обявленията, което се установявало от разпита на Кмета на с.Лясково, който издал и удостоверение в този смисъл. Молят съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да уважи молбата за възстановяване на срока. Ответниците Реджеб Мюслюм Реджеб и Найме Есад Реджеб, редовно уведомени не вземат становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От събраните в първоинстанционното производство по чл.37 и сл. от ГПК доказателства се установява, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, даващи основание да се възстанови пропуснатият срок за обжалване на решението по гр.д. № 114 по описа на 2005 г. на Кърджалийския районен съд. Така, установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Шабан Адем, че обявленията на ответниците Антон Юриев Иванов и Хасибе Назиф Иляз са връчени чрез ответника Юмер Иляз Идриз, който поел задължението да им ги предаде. Безспорно е и обстоятелството, че ответниците живеят в едно домакинство, поради което не съществува пречка обявленията да бъдат връчени на пълнолетен член на домакинството, какъвто безспорно е ответникът Юмер Иляз Идриз. Не са непредвидени обстоятелствата, изложени в допълнителната молба, подадена от ответника Антон Юриев Иванов, където се сочи, че не било възможно той и съпругата му Хасибе Назиф Иляз да са получили обявленията, тъй като почти ежедневно пътували до Р Турция. Това твърдение се опровергава от представеното като доказателство удостоверение рег. № 15921/05.12.2005 г., изд. от РДВР – Кърджали, където е отразено, че Хасибе Назиф Иляз е напуснала страната на 18.08.2005 г., без да е посочен часът на напускане, и се е завърнала на 19.08.2005 г. Нещо повече, от представеното като доказателство по делото удостоверение рег. № 599/09.01.2006 г. се установява, че за периода от 01.01.2005 г. до 05.01.2006 г. Антон Юриев Антонов, с ЕГН ********** не е напускал страната. Обстоятелството дали синът на ответниците Бесен Беяни Юмер е напускал страната е ирелевантно, поради което съдът не излага съображения в тази насока. На следващо място молителите не са извършили просроченото действие – т.е. не са подали въззивна жалба на основание чл.39, ал.2 от ГПК, поради което молбата им се явява неоснователна и на това основание. В този смисъл следва да се посочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за възстановяване на срока е недопустима. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставено в сила определение № 8/15.03.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 114 по описа за 2005 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.217, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8/15.03.2006 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 114 по описа за 2005 г. на същия съд. Определението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1. 2.
|