Решение по дело №2326/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Производството е образувано по жалба от А. М. М., [ЕГН], род. на ******. в *****, гражданин на Руската федерация, постоянно пребиваващ в РБ, [населено място], [улица] чрез адв. В. С. от *** срещу Решение рег. № 32-584157/09.10.2023г. на Директор на ТД Митница Варна, с което е отказано допускане за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество – автомобил марка Volvo XC60, рег. № ********** в [държава], с VIN *************, по искане вх. № 32-523165/21.08.2023г., като е задължен А. М., като собственик на автомобила да го изведе извън митническата територия на ЕС не по-късно от изтичане на 6 месеца от датата на разрешения временен внос на основание чл. 19 ал. 1 и чл. 191бот ЗМ, вр. чл. 3и §1 от Регламент /ЕС/№833/2014г. и чл. 59 от АПК.

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Конкретно сочи, че автомобилът е дарен на българско дружество, за което е представен договор от 18.08.2023г. Твърди също, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 3и от Регламент /ЕС/ № 576/2022г. за изменение на Регламент /ЕС/ № 833/2014г., тъй като автомобилът е лична собственост и не следва да бъде приравнен на стоките, от които Русия ще получи финансови постъпления, като по този начин ще се обезпечат действията й за дестабилизирането на [държава]. Претендира присъждане на направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В. С., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директорът на ТД Митница – Варна, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. К., излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, тъй като е в изпълнение на разпоредбите на Регламент № 833/2014г.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

На 21.08.2023 г. А. М. М. подава молба до Началника на ТД Митница – Варна за допускане на внос на личния му автомобил, без да заплаща ДДС и мито, тъй като премества пребиваването си от Русия в България /л. 7 от адм. преп./, като прилага съответните документи, установяващи правата му на собственост и доказателства за статута си на постоянно пребиваващ.

С писмо рег. № 32-542477/01.09.2023 г. /л. 44-45 от адм. преп./, в съответствие с чл. 22 § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., заявителят е уведомен за това, че ще бъде издадено неблагоприятно за него решение, тъй като автомобилът му попада в позиция 8703 от Приложение ХХІ към Регламент 833/2014г. по чл. 3и от същия. Дадена му е възможност да изрази становище, както и да представи допълнителни доказателства в 30 дневен срок от получаването на писмото. В отговор на писмото е депозирано становище вх. |№ 32-572342/29.09.2023г., с което се заявява, че автомобилът е дарен на българско дружество и искането му е било да получи указания за дължимите данъци и мита, които да бъдат внесени преди регистрирането му в сектор пътна полиция към ОД МВР Варна.

На 09.10.2023г. е издадено оспореното решение, което е връчено лично на жалбоподателя на 12.10.2023г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 32-584157/09.10.2023г. на Директор на ТД Митница Варна, с което е отказано допускане за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество – автомобил марка Volvo XC60, рег. № ******* в [държава], с VIN ***********, по искане вх. № 32-523165/21.08.2023г., като е задължен А. М., като собственик на автомобила да го изведе извън митническата територия на ЕС не по-късно от изтичане на 6 месеца от датата на разрешения временен внос на основание чл. 19 ал. 1 и чл. 191бот ЗМ, вр. чл. 3и §1 от Регламент /ЕС/ №833/2014г. и чл. 59 от АПК.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 1 от Закона за митниците. Индивидуалният административен акт, предмет на осъществения в настоящото съдебно производство контрол за законосъобразност, е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22 § 6, алинея първа от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Решението обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Административният орган след като е установил, че заявителят е гражданин на Р.е приел, че стоката – лек автомобил Volvo XC60, рег. № ********* се класира, в позиция 8703 и попада в списъка със забранени за внос в ЕС на стоки, изнесени от --------, съгласно чл. 3и от Регламент /ЕС/ № 833/2014г. Посочената норма забранява закупуването, вносът или трансферът в Съюза, пряко или непряко, на стоки, които носят значителни приходи на Р. и по този начин обезпечават действията й, дестабилизиращи положението в [държава] и които са изброени в Приложение ХХІ, ако те са с произход Р. или се изнасят от Р.. В Приложение ХХІ под код по [рег. номер] посочени пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на по-малко от 10 човека, вкл. товаропътническите и състезателните автомобили.

Забраната по цитираната норма на регламента се отнася до стоки, закупуването, вносът или трансферът на които има стопанско значение, т.е. стоки, от реализацията на които руската държава би получила средства. Независимо от начина, по който ответникът интерпретира разпоредбите на регламента /писмо № 32-575515/02.10.2023г. - л. 34 от делото/, целта на всички норми, които съюзното право прие с цел санкционирането на Р., безспорно е да ограничат възможността за приходи на държавата. Тези норми не могат да бъдат приложени спрямо личното имущество на руски граждани, тъй като това имущество именно като лично, за нуждите на лицата, не представлява стока, от която държавата да получи приход. Разпоредбите на регламента са неприложими за употребяваното лично имущество, вносът на което е уреден в Регламент /ЕО/ № 1186/2009, съгл. чл. 181 от ЗМ и условията на които е следвало ответникът да прецени в случая. Приравняването на такова имущество към стоките по чл. 3и от Регламент /ЕС/ № 833/2014г. не може да бъде споделено, тъй като дори и собственикът, който вече има статут на постоянно пребиваващ в България, да се разпореди с автомобила си, средствата ще са негов личен доход, а не приход за Р..

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за това, че не са налице основания за отказ от допускане за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество – автомобил марка Volvo XC60, рег. № ********* в [държава], с VIN ********, собственост на жалбоподателя М..

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебните разноски общо в размер на 1 010 лв., от които 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението, тъй като размерът на претендираното възнаграждение е в нормативния минимум съгласно текста на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

На основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-584157/09.10.2023г. на Директор на ТД Митница Варна.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна да заплати на А. М. М., [ЕГН], род. на ***** в *****, гражданин на Р., постоянно пребиваващ в РБ, [населено място], [улица]  направените по делото разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му.