Решение по дело №4726/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1800
Дата: 20 септември 2022 г.
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20225330204726
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1800
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330204726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 6061392, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. Т. К. е наложена глоба в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:
в нарушение на процесуалните правила, ЕФ е издаден след заснемане с
мобилна камера, без да е спазено изискването за отсъствие на
контролен орган и нарушител;
мястото на контрол не било обозначено със съответния пътен знак Е24;
оспорва се изправността на техническото средство и компетентността на
служителя, поставил в действие камерата, както и точното място на
извършване на нарушението.
В съдебно заседание и с подадена допълнителна молба посочените
доводи за цялостна отмяна на ЕФ не се поддържат, като се моли за
неговото изменяне и намаляване на глобата на 400 лева поради порок при
изписване на правната квалификация в ЕФ. Претендира се присъждане на
разноски.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
1
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
С оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на
наказания субект, съдът подложи на цялостна проверка
законосъобразността на ЕФ, въпреки че доводите за неговата отмяна не
се поддържат в ОЗ.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 12.06.2022 г., в 09:57 часа,
в гр. Пловдив на бул. България № 45, посока изток, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/час и отчетен
толеранс от минус 3 км/час в полза на водача, МПС с рег. № ******* се
движело с установена наказуема скорост 89 км/ч и наказуемо превишение
на скоростта от 39 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е С. Т. К..
Изложената в ЕФ фактическа обстановка не е оспорена от
жалбоподателя, а и се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
-приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС,
поради което именно той следва да понесе предвидената в чл. 189, ал.4
ЗДвП, вр. чл. 188, ал.1 ЗДвП презумптивна отговорност при липса на
подадена декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП.
Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на
2
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен
състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение №
1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав
по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли
2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща
проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при
пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 92
км/час. След приспадане на толеранс от 3 км/час се получава скоростта,
отразена в ЕФ.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип , което видно от
3
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/,
според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол
за последваща проверка № 2-32-20, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства , поради
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от
04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-31-21. Във връзка с последващата проверка е
спазено и изискването тя да е извършена в оторизирана лаборатория,
доколкото надлежното оправомощаване на Лабораторията на МВР е
публично достъпно на сайта на ДАМТН /чрез публикувания Списък на лица,
оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и
допълнителни устройства към тях/, като в т.11 от списъка фигурира именно
Лаборатория към ГД "Национална полиция", където изрично е вписан за
4
предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.
В този изричен смисъл Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.

Във връзка с нарочното възражение от жалбата, следва да се отбележи,
че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в
средствата за масова информация, поради което същите не представляват
изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Изцяло неоснователно е неподдържаното в откритото заседание
възражение във връзка с издаването на ЕФ чрез използване на мобилно
АТСС и без да е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и
нарушител, доколкото изложените от защитата доводи не държат сметка за
последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни изменения.
5
След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за
издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала,
доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и
условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно
решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.
Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54
от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се
отнася само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и
установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която
нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на
нарушението е юридически нон сенс.
Така изрично Решение № 450/15.03.2022 на Административен Съд –
Пловдив, ХХІ к.с., КАНД № 3134/2021, Решение № 319 от 23.02.2022 г. по к.
адм. н. д. № 3123 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2160 /12.11.2021
год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,КАНД №
2286 /2021, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г.
на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1307 от
23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1314 от 25.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1059 от 21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда
за 2021 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г.
по к. адм. н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2021 г. на
6
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив
Поради изложеното законосъобразността на Еф не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
Нещо повече, видно от приложената към преписката инструкция за
експлоатация, ролята на човешкия фактор е само да се постави в
действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и
заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло
автоматизиран, поради което се явяват изцяло ирелевантни за
законосъобразността на ЕФ –личността на полицейския служител, който
е поставил камерата в действие, неговата квалификация и
компетентност.
Така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от
22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1685 от 05.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1698 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 338 от
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай, видно от представеното статично изображение,
служителят успешно се е справил с единственото си задължение да
постави в действие камерата. В този смисъл преминатата от него
професионална квалификация е изцяло ирелевантна, поради което
направеното в този смисъл доказателствено искане бе оставено без уважение.

Изцяло неоснователно е неподдържаното в съдебно заседание
възражение в жалбата досежно точното място на извършване на
7
нарушението.
В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според
която протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В представения по делото протокол изрично е отбелязано спазването
на нормативните и техническите изисквания при използването на АТСС,
както и точното място на което е извършен контрола на скоростта, като
надлежно е положен и подпис на служител, удостоверил това обстоятелство,
поради което не възниква каквото и да било съмнение относно неговата
валидност.
Следва да се съобрази и че в приложеното по делото статично
изображение по чл. 16, ал.3 от Наредбата, не само, че е посочен точния
административен адрес на заснемане на нарушението, но и географските
координати на снабденото с GPS мобилно средство за контрол, като е
налице пълно съвпадение между посочените в ЕФ, в статичното
изображение и в протокола по чл. 10 административни адреси.
По изложените съображения доказателственото искане за изискване от
Община Пловдив на допълнителна информация досежно точното място на
заснемане на нарушението бе оставено без уважение.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната съдебна практика, че
когато деецът е наказан за нарушаване на общото ограничение на
8
скоростта в населено място, а не за специално ограничение въведено с
пътен знак В26 (а точно такъв е настоящия случай):
- известни неточности при посочване на административния адрес в ЕФ
или
- разминавания между точния административен адрес и дадените
географски координати
не представляват съществен порок на ЕФ, доколкото на територията
на цялото населено място важи едно и също общо ограничение на
скоростта и в този смисъл точното място на заснемане на нарушението е
без правно значение.
Така изрично Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от
29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон, доколкото нарушаването на
общото ограничение на скоростта в населено място се субсумира именно под
нормата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Коректен е и правния извод на наказващия орган, че нарушението е
извършено при условията на повторност с оглед дадената легална дефиниция
в т.33 от ДР на ЗДвП: "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от многобройни
други случаи, в които това е ставало причина за отмяна на ЕФ, в процесния
се съдържа надлежно текстово описание, както че нарушението е
извършено в условията на повторност, така и на конкретния ЕФ, който
9
обуславя повторността- ЕФ серия К, № 4267486.
Същевременно от изисканата по служебна инициатива на съда справка
се установява, че соченият ЕФ № 4267486 е влязъл в сила като
необжалван на дата 10.05.2022г., а процесното нарушение е извършено
един месец след това на 12.06.2022г.
Предвид горното се налага извод, че приложената от наказващия
орган санкционна норма - чл. 182, ал.4 НК се явява законосъобразна.

Съдът намира, че е налице резон в доводите на жалбоподателя, че
правото му на защита е изисквало при посочване на санкционната норма
освен квалифицирания състав на чл. 182, ал.4 ЗДвП /уреждащ повторността/
да се направи цифрова привръзка и с конкретната разпоредба на чл. 182,
ал.1, чл. 182, ал.2 или чл. 182, ал.3 от ЗДвП към която чл. 182, ал.4 ЗДвП
(уреждаща квалифицирания състав) препраща.
В конкретния случай, обаче този порок не е съществен, доколкото;
-от една страна нормата, уреждаща квалифицирания състав, по който е
наказан дееца -182, ал.4 ЗДвП е надлежно посочена в ЕФ,
-а от друга страна в ЕФ са надлежно очертани всички факти които
позволяват да се изведе основния състав на допуснатото нарушение, а
именно чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП, както следва: превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място и величина на наказуемото
превишение от 39 км/час, които факти обуславят приложното поле именно
на тази санкционна разпоредба.
Същевременно с ТР 8/2021 г. на ВАС се препотвърди трайно
установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за
гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт
да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага
санкцията. Именно срещу съставомерните фактически положения се
защитава нарушителят, а тяхната правна квалификация и
приложението на коректната санкционна норма са в контролните
правомощия на съда.
В този смисъл са и разкритите в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо
нарушение, но при същите фактически положения.
С оглед дадените задължителни указания в ТР8/2021, констатираната
10
частична непълнота при изписване на санкционната норма в ЕФ не
може да доведе до цялостната му отмяна, при надлежно изложение на
всички факти в него.
Поради това съдът следва да упражни правомощията си при
неизменност на фактите да приложи закон за същото наказуемо
нарушение, като внесе корекция в правното основание за налагане на
санкцията от чл. 189, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.4 ЗДвП в чл. 189, ал.4 ЗДвП,
вр. чл. 182, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП.
В останалата част ЕФ следва да бъде потвърден, доколкото санкцията
от 800 лева стриктно отговаря на предвиденото в чл. 182, ал.4 ЗДвП, вр. чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, доколкото налаганата санкция остава
непроменена, на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е
НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и
начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 6061392, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. Т. К. е наложена глоба в размер на 800 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като:
-ИЗМЕНЯ санкционната норма от чл. 189, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.4
ЗДвП в чл. 189, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.4
ЗДвП
-ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част, включително
и в частта за размера на наложената санкция от 800 лева.

ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
11
Пловдив сумата от 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен
съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12