№ 12874
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110105924 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В. А. Ц. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1896 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени
разходи за закупуване на стабилизатор на електрическа енергия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до
окончателното изплащане и на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до
окончателното изплащане, вследствие от непозволеното увреждане - противоправно
бездействие на ответника, изразяващо се в непредоставяне на постоянно, непроменливо и
качествено електрозахранване.
Ищецът твърди, че заедно със своето семейство в продължение на повече от три
години живее постоянно в недвижим имот – къща, находяща се в поземлен имот във вилна
зона в село Осойца, община Горна Малина, с пл. номер 400, отреден за парцел XXXV от кв.
52 по плана на вилната зона на селото. Посочва, че къщата е присъединена към
електроразпределителната мрежа с абонатен номер ********** и клиентски номер към
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД 310191652612. Поддържа, че качеството на
доставЯ.та до имота електроенергия и нивото на напрежението не са с нормативно
установеното качество. Излага, че за осигуряване на нормално в известна степен използване
на електроуредите в къщата ищецът закупил стабилизатор за електрическа енергия на
стойност от 1896 лева, тъй като до монтирането му изгарянето на електроуредите поради
некачественото и непостоянно напрежение на електрическата енергия, било ежедневно.
Посочва се, че на 25.11.2023 г. срещу 26.11.2023 г. така закупеният стабилизатор също
изгорял вследствие на токов удар и ниско напрежение на ел. енергия. Изтъква, че
направеният разход за стабилизатор представлява имуществена вреда за В. Ц., който живее
1
постоянно в къщата в село Осойца, законно присъединена към електроразпределителната
мрежа, която вреда е в резултат от бездействието на ответното дружество за изпълнение на
задължението си за предоставяне – постоянно, непроменливо и качествено
електрозахранване. Твърди се, че в продължение на две години „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД бездейства, като не предприема действия за промЯ. в състоянието на
електрозахранването, респ. преустановяване липсата на такова, за привеждане на дейността
си в съответствие с нормативните изисквания за качество на електроенергията и
обслужването на мрежовите оператори. Ищецът твърди, че в резултат от това поведение на
ответната страна е претърпял и неимуществени вреди – болки и страдания от липсата на
електрозахранване за отопление и за задоволяване на елементарни битови нужди, от
притесненията, продължаващи години наред. Намира за справедлив размер на дължимото за
това обезщетение претендираната сума от 10 000 лева. С тези съображения В. Ц. отправя
искане за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да му заплати
процесните суми под формата на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди вследствие от протовоправното бездействие на ответната страна,
ведно със законната лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Топалова,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Посочва, че от представената
по делото фактура не се установя именно ищецът да е закупил процесния стабилизатор,
чийто собственик не е В. Ц.. Оспорва в продължение на две години ищецът да не е
получавал ел. енергия с необходимото качество, посочвайки, че дори понякога да са били
налице известни отклонения, то същите не са имали постоянен характер. Поддържа, че
отношенията между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и клиентите по повод
ползването на електроразпределителната мрежа са уредени в Общи условия на ЕРМ Запад.
Твърди, че показателите за качество на електроенергията са определени в Методика за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на
електрическа енергия и качество на обслужването на мрежови оператори, обществени
доставчици и крайни снабдителни, приета от КЕВР, съгласно която стойностите на
захранващото напрежение се установяват в продължение на произволен период от една
седмица от оператора на мрежата. С отговора на исковата молба ответникът посочва, че при
установяване на отклонения от нормативните стойности на показателите,
разпределителното предприятие предприема мерки за подобряване на показателите с
едногодишен срок за изпълнение на мерките. Поддържа се, че в случая, след връчване на
решение на КЕВР, в кратък срок ответникът е предприел необходимите мерки и е изпълнил
това решение, а напрежението изцяло отговаря на стандарта. Счита, че на ищеца не се
следва търсеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като се касае за обикновено
раздразнение, причинено от несъществено битово неудобство. Излага се, че, избирайки
мястото, където да живее, ищецът е приел, че условията там, включително
инфраструктурата, не са идентични на тези в града, посочвайки, че
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е направило всичко необходимо за
поддържане на мрежата. Намира, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник
на обогатяване на пострадалия и трябва да бъде определен съгласно критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че не е възможно настъпването на неимуществени
вреди вследствие от колебания в електрозахранването. С тези доводи ответната страна
отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие от
непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди
другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди, деянието осъществява
състава на чл. 45 ЗЗД – т.е., деянието е противоправно. Поради това в правната теория
противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата
императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди
другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер,
възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложено извършването на определена работа, и цели да обезщети вредите,
причинени при или по повод осъществяването .
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение (бездействие) на
работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен, и конкретно наличието през
процесния период на непостоянно, променливо и некачествено електрозахранване на обекта;
2). настъпили вреди – имуществени (под формата на реално направен разход за закупуване
на стабилизатор на ел. енергия) и неимуществени; 3). причинна връзка между
противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата , както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.
По делото не се спори, че ищецът В. А. Ц. е ползвател на недвижим имот,
представляващ къща, находяща се в поземлен имот във вилната зона в село Осойца, община
Горна Малина, с пл. № 400, отреден за парцел XXXV от кв. 52 по плана на вилната зона на
селото, в който живее повече от три години.
Не е спорно, че обитаваният от ищеца недвижим имот е присъединен към
електроразпределителната мрежа с абонатен № ********** и с клиентски № 310191652612
към ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Първият спорен по делото въпрос е относно наличието на противоправно поведение
(бездействие) във връзка с качеството на доставЯ.та до имота електроенергия, за което да
отговаря ответната страна.
От приобщените като писмени доказателства по делото жалба и искане за налагане на
принудителна административна мярка от 27.09.2023 г. и Решение № Ж-1021/27.11.2023 г. на
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), се установява, че по жалба до КЕВР,
подадена от лицата Асен В.ев Ц. и В. А. Ц. (ищецът по делото) срещу
3
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която жалбоподателите са възразили срещу
качеството на предоставЯ.та в съсобствения им недвижимия имот - имот с планоснимачен
номер 400, отреден за парцел XXXV от кв. 52 по плана на вилната зона на село Осойца и
построената в имота вилна сграда, електрическа енергия поради наличие на ниско
напрежение и чести изключвания на електрозахранването, КЕВР се е произнесла с решение,
с което жалбата е приета за основателна в частта относно твърденията за понижено качество
на напрежението. В решенето е констатирано, че стойностите на захранващото напрежение
в точката на измерване на жалбоподателите, не отговарят на изискванията на Методиката за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на
електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори,
обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката). С решението по реда на чл.
22, ал. 5 от Закона за енергетиката на ответното дружество „Електроразпределителни
мрежи“ АД са дадени задължителни указания в следния смисъл: 1). в двуседмичен срок от
получаване на решението да предостави на КЕВР план-график за изпълнение на действия за
подобряване качеството на електрозахранването по отношение напрежението на обекта на
жалбоподателя Асен Цветков в село Осойца, община „Горна Малина“, София-област; 2). в
тримесечен срок след изпълнение на указанията по т. 1 да постигне качество на доставЯ.та в
обекта електрическа енергия, отговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от
Методиката; 3). в седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 2 да предостави на
КЕВР доказателства за извършеното, вкл. и копия на протоколи от измерване качеството на
доставЯ.та електрическа енергия. В констативната част на решението на КЕВР е изяснено,
че ответното дружество е извършило проверка на доставЯ.та електрическа енергия до
недвижимия имот в село Осойца за периода от 05.10.2023 г. до 12.10.2023 г., обективирана в
Констативен протокол № СО-196/12.10.2023 г., изпратен до КЕВР, в хода на която е
установено, че качеството на напрежението в точката на измерване на недвижимия имот не
отговаря на изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката. В мотивите на постановеното
решение е изложено още, че ответното дружество е задължено на основание т. 3.3.2 от
Лицензия № Л-135-07-13.08.2004 г., издадена от КЕВР, да спазва показателите за качество на
електрическата енергия и първоначалните стойности на показателите за качество на
услугите и да достигне целевите стойности на показателите за качество на услугите за
сроковете и при условията, определени с решение на КЕВР, като всяко решение за
определяне на показатели за качество е неразделна част от лицензията.
От приобщеното по делото писмо от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД до
КЕВР от 18.12.2023 г. се установява, че в изпълнение на дадените с Решение № Ж-
1021/27.11.2023 г. на Комисията задължителни указания по т. 1 ответното дружество е
уведомило същата, че ще извърши реконструкция на електроразпределителната мрежа в
района, включваща: подмЯ. на проводници с усукан изолиран проводник с по-голямо
сечение, преразпределение по фази и симетриране на товари по мрежата.
Прието като писмено доказателство по делото е и писмо от ответното дружество до
КЕВР от 12.01.2024 г., с което „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД уведомява
последната за извършена реконструкция на електроразпределителната мрежа в района,
включваща подмЯ. на проводници с усукан изолиран проводник с по-голямо сечение,
преразпределение по фази и симетриране на товари по мрежата, като в изпълнение на
дадените от КЕВР задължителни указания по т. 3 от Решение № Ж-1021/27.11.2023 г.
ответното дружество е предоставило на КЕВР копие от Констативен протокол № СО-
9/10.01.2024 г. за резултатите от извършена проверка за изменение на захранващото
напрежение, съгласно който средните ефективни стойности на захранващото напрежение
отговарят на стандарта.
4
В последния, представен и приет като част от доказателствената съвкупност по делото,
е отразено, че след извършени измервания в периода 03.01.2024 г. – 10.01.2024 г. са
постигнати следните резултати: 100 % от регистрираните стойности на захранващото
напрежение са в рамките на допустимите отклонения. В заключение е посочено, че в
съответствие с изискванията на Стандарт БДС EN 50160:2007 средните ефективни
стойности на захранващото напрежение отговарят на стандарта, като е регистрирана
моментна флуктуация на напрежението от неустановен характер. Проверката е извършена
от служител при ЕРМ Запад АД и проверена от ръководител сектор „Контрол на
качеството“, въз основа на следните материали: Общи условия на договорите за използване
на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (чл. 22,
т. 8), Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели за качество на
електрическата енергия и качество на обслужването на разпределителните предприятия и
обществените снабдители/крайни снабдители, БДС EN 50160:2007 „Характеристики на
напрежението на електрическата енергия, доставЯ. от обществените разпределителни
електрически системи“.
При анализ на така събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът намира за установено по делото наличието на
твърдяното от ищеца променливо и неотговарящо на изискванията за качество на
напрежението електрозахранване на обитавания от него недвижим имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, в периода от подаване на жалбата
до КЕВР – м. септември 2023 г. (предвид констатацията в решението на КЕВР за
основателност на жалбата в частта относно твърденията за понижено качество на
напрежението).
За да достигне до този извод съдът взе предвид констатациите в приетото по делото и
неоспорено от страните Решение № Ж-1021/27.11.2023 г. на КЕВР, основани на проверка,
извършена именно от ответното дружество, че качеството на напрежението в точката на
измерване на процесния обект и стойностите на захранващото напрежение не отговарят на
изискванията по т. 3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели
за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на разпределителните
предприятия и обществените снабдители/крайни снабдители, с оглед и дадените
задължителни указания за предприемане на действия за подобряване качеството на
електрозахранването по отношение на напрежението на процесния обект. В подкрепа на
този извод е и констатацията в изготвения от ответната страна последващ Констативен
протокол № СО-9/10.01.2024 г. относно регистрирана моментна флуктуация на
напрежението, захранващо недвижимия имот, която е от неустановен характер. От
ответното дружество не са оспорени констатациите в решението на КЕВР, като с писма от
18.12.2023 г. и от 12.01.2024 г. същото уведомява Комисията за предприети действие в
изпълнение на дадените с решението задължителни писмени указания.
Изясни се, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя
характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на
лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети
вредите, причинени при или по повод осъществяването й. При отговорността за чуждо
поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД възложителят отговаря при същите
условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Същевременно, когато се
твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно последното, то
следва да е налице конкретно предписано нормативно задължение за действие.
Съгласно приетото в Постановление на Пленума на ВС № 9 от 28.12.1966 г.
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено
5
извършването на работата, като вината се изразява в умишлено или по непредпазливост
причиняване на вредата. Върховният съд изяснява, че в някой случаи се касае за неспазване
на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителите, бездействието е
основание за търсене на отговорност за увреждането, само когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на работата.
В настоящия случай ищецът обосновава отговорността на ответното дружество с
твърдения за неизпълнение на задълженията му за предприемане на действия по промЯ.
състоянието на електрозахранването и за привеждане на дейността си в съответствие с
нормативните изисквания за качество на електроенергията.
Задълженията на ответното дружество, в качеството на оператор на
електроразпределителната мрежа, лицензиран за извършване на разпределение на
електрическа енергия за съответната обособена територия, са нормативно установени в
Закона за енергетиката, в Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, в
Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ
Запад, както и в Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели за качество
на електрическата енергия и качество на обслужването на разпределителните предприятия и
обществените снабдители/крайни снабдители, издадена от ДКВЕР.
Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 2 ЗЕ за лицензионната територия, обхваната от
електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа
осигурява качество на доставЯ.та електрическа енергия. Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗЕ
операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигуряват надеждно,
безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа,
както и равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на
изискванията за качество. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 1 – т.
2 от Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, където е предвидено, че
един от аспектите на качеството на услугите при електроснабдяването е качеството на
електрическата енергия. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Правилата за оценка на качеството на
услугите при електроснабдяването разпределителното предприятие извършва контрол на
съответните показатели и предприема необходимите мерки за подобряването им, а по силата
на ал. 2 на същата норма – електроразпределителното предприятие извършва контрол за
съответствие на реално потребяваната активна мощност с договорената с потребителите
мощност. Контролът по чл. 66, ал. 1 и 2 се осъществява от разпределителното предприятие в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове и условията на издадената лицензия за разпределение на
електрическа енергия.
В Решението на КЕВР от 27.11.2023 г. е налице изрично позоваване на т. 3.3.2 от
Лицензия № Л-135-07-13.08.2004 г., издадена от КЕВР на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД, съгласно която лицензиантът се задължава да спазва показателите за качество на
електрическата енергия и първоначалните стойности на показателите за качество на
услугите и да достигне целевите стойности на показателите за качество на услугите за
сроковете и при условията, определени с решение на КЕВР.
Същевременно в клаузата на чл. 22, т. 2 от приобщените като писмено доказателство
по делото Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа
на ответното дружество е предвидено, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е
длъжно да осигурява на клиентите до границата на собственост на електрическите
съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от
6
КЕВР. По силата на Раздел II „Показатели за качество на електрическата енергия и на
обслужването“ и конкретно т. 1.2 „Отклонение на напрежението“ от Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на разпределителните предприятия и обществените снабдители/крайни
снабдители при нормални работни условия, изключващи ситуации, породени от аварии или
прекъсване на напрежението 95 % от средните ефективни стойности на захранващото
напрежение за 10 min трябва да бъдат в обхвата на Un с 10 % за всеки период от една
седмица, и всички средни ефективни стойности на захранващото напрежение за 10 min
трябва да бъдат в обхвата на Un + 10/- 15,%.
По делото се установи, че стойностите на захранващото напрежение в точката на
измерване на обекта, ползван от ищеца, не отговарят на изискванията за качество на
напрежението, което е обусловило и даването на задължителни указания към
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД от КЕВР с решението от 27.11.2023 г.
Изложеното обуславя извод, че е налице бездействие, проявено от ответната страна във
връзка с изпълнение на задълженията си да осигури в процесния недвижим имот
непроменливо електроснабдяване и качество на доставЯ.та електрическа енергия, респ. да
извърши контрол на съответните показатели и да предприеме необходимите мерки за
подобряването им.
Този извод не се разколебава от приобщените по делото писма от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД до КЕВР от 18.12.2023 г. и от 12.01.2024 г.,
респ. Констативен протокол № СО-9/10.01.2024 г. за резултатите от извършена проверка за
изменение на захранващото напрежение. Касае се за изготвени от ответната страна писмени
документи, съдържащи изявления на същата относно изпълнение на дадените указания с
Решение № Ж-1021/27.11.2023 г., но не и за реално установяване на предприетите действия
и за постигане на описаните резултати, още повече, че в констативен протокол от 10.01.2024
г. отново е регистрирано наличие на моментна флуктуация на захранващото имота
напрежение, която е от неустановен характер. Действително, съобразно констативния
протокол от 10.01.2024 г. средните ефективни стойност на захранващото напрежение
отговарят на изискванията на Стандарт БДС EN 50160:2007, респ. на нормативите при
нормални работни условия на захранващото напрежение, заложени в приложимата
Методика, но в случая се касае за констатации на самото електроразпределително
дружество, без твърдения и данни за тяхната проверка. Наред с това този протокол се отнася
за период от време, следващ посочения от ищеца в исковата молба и касаещ изминал такъв –
преди решението на КЕВР.
Както се изясни, при предявена осъдителна претенция по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД основен
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, основание за ангажиране на
деликтната отговорност на ответната страна, е наличието на противоправното поведение,
което се твърди от ищеца. В случая, по делото се установи наличието на соченото
бездействие от ответното дружество, изразило се в неосигуряване на непроменливо и
качествено захранващо електрозахранване до имота, ползван от ищеца, което обуславя
наличието на основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника при
доказване наличието на останалите елементи от правопораждащия фактически състав –
причинени вреди и причинна връзка между същите и противоправното поведение.
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Доколкото неимуществените
вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага и не биха могли
7
да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи негативно отражение върху психиката, в социален
дискомфорт в определен период от време, при съблюдаване на комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай съдът намира за установено по делото, че вследствие от
процесното деяние – наличието на понижено качество на захранващото напрежение на
електроенергията в имота, в който живее, ищецът е претърпял неимуществени вреди. За да
достигне до този извод съдът взе предвид констатациите и изводите на вещото лице в
приетата по делото съдебно-психологична експертиза. В заключението се изяснява, че
преживяванията на ищеца, свързани с непредоставянето на качествено електрозахранване до
имота, са очертани като продължителен стресогенен фактор, като за тежестта на стресора са
допринесли неговата дълготрайност, както и възприятието на ищеца, че въпреки полаганите
от него усилия, липсва коректна и съответна реакция на проблема от страна на
електроразпределителното дружество. Посочено е, че в субективен план, в контекста на
сравнение с други стресори, този стресогенен фактор е добре ограничен съдържателно и
времево. Достигнато е до извод, че породените у ищеца емоционални състояния от
негативния стресор се изразяват в неудовлетворение, фрустрация, раздразнение,
напрегнатост, изчерпване, накърнено чувство за справедливост, неудобство пред гостуващи
в къщата близки и приятели. При фокусираното изследване относно субективните
преживявания и оплаквания в ретроспектива се отличават негативни емоционални
състояния на унижение, раздразнение, онеправданост. Изяснено е, че в психологичен план се
касае за породени при ищеца трайни негативни емоционални състояния. Вещото лице е
констатирало, че негативните преживявания във връзка с продължителното нерешаване на
проблемите с електричеството са довели до загуба (разход) на психоемоционална енергия,
което е намалило общата адаптивност. Въпреки това не се отчита клинично разстройство,
което да обуславя дезадаптивност и нарушение на функционирането в семеен,
професионален и социален аспект. При ищеца не е налице висока обща предразположеност
към изпадане в дистрес. Липсва повишена тревожност или депресивност като личностова
предразположеност. Липсват характерови девиации и акцентуации. Ищецът се стреми към
рационално процедиране и има относително висок фрустрационен праг. При изслушването
си пред съда вещото лице посочва, че непредоставянето на качествено електрозахранване е
довело до отразените в заключението продължителни негативни емоционални състояния,
като се е отразило върху социалното функциониране на ищеца, намалявайки неговата обща
адаптивност, но не се установяват възникнали разстройства на психичното функциониране,
които да се нуждаят от специализирана помощ. Изяснява, че наличието на намалена обща
адаптивност у ищеца означава, че продължителният и интензивен на моменти стресор
изчерпва общите му сили, необходими за психоемоционална енергия, която, от своя страна, е
нужна за справяне с другите сфери от живота – здравословни, професионални, семейни и др.
Уточнява и, че процесният стресогенен фактор е довел до понижаване качеството на живот
на ищеца в психологичен план. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на
чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, въз основа на данни от експлорация
8
и данни от психологическото изследване – чрез наблюдение, фокусирано интервю, контент
анализ на скали за възприет стрес, скали за тревожност и депресивност, личностов
въпросник, отговорило на всички поставени въпроси и по същество неоспорено от страните.
Въз основа на експертните изводи съдът приема за установено, че вследствие от
процесното бездействие – непредоставяне на качествено електрозахранване до обекта, в
който той живее, представляващо продължителен стресогенен фактор, ищецът е претърпял
негативни емоции, изразяващи се в неудовлетворение, фрустрация, раздразнение,
напрегнатост, изчерпване, накърнено чувство за справедливост, неудобство, които подлежат
на обезщетяване по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от ответната страна.
В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на ответника за недължимост на
претендираното обезщетение, доколкото се касае за причинено обикновено раздразнение.
В случая безспорно се установи, че ищецът е претърпял негативни емоциоални
преживявания, като техният характер и интензитет са от значение за определяне на размера
на следващото се обезщетение и не обуславят извод за изключване отговорността на
ответната страна.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че са налице правопораждащите факти,
ангажиращи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по реда на
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие от
процесното деяние.
По отношение на размера на следващото се обезщетение съдът, от една страна
съобрази естеството на противоправното поведение, изразило в бездействие от страна на
ответното дружество чрез разпределение на електрическа енергия до имота на ищеца не в
съответствие с изискванията за качество, обстоятелството, че ищецът живее в имота, че
електроенергията се явява основен фактор за много аспекти от съвременния живот и е от
съществено значение за функционирането на домакинството, конкретно установеното
негативно отразяване на липсата на качествено и непроменливо електрозахранване върху
емоционалното състояние на ищеца, изразило се в неудовлетворение, фрустрация,
раздразнение, напрегнатост, изчерпване, накърнено чувство за справедливост,
предизвиканата от тези негативни преживявания намалена обща адаптивност у ищеца,
изразяваща се в изчерпване на общите му сили, необходими за справяне с останалите сфери
на живота. От друга страна, съдът взе предвид установения по делото период, през който е
продължило бездействието на ответното дружество и конкретно считано от м. септември
2023 г. когато пред КЕВР е депозирана жалбата и от ищеца с изложени твърдения за ниско
напрежение на доставЯ.та в имота електроенергия, приета за основателна, и липсата на
ангажирани от ищеца други доказателства, сочещи за продължило в годините назад подобно
положение, обстоятелството, че у ищеца не е налице висока обща предразположеност към
изпадане в дистрес, липсата на повишена тревожност или депресивност, липсата на
възникнали разстройства на психичното функциониране, които да се нуждаят от
специализирана помощ, липсата на клинично разстройство, което да обуславя
дезадаптивност и нарушение на функционирането в семеен, професионален и социален
аспект, липсата на доказателства преживяното от ищеца да се отразило негативно в
емоционален план извън състоянието на раздразнение и напрегнатост, както и да е повлияло
върху изпълнение на ежедневните му задължения, в личен и професионален план.
Ето защо, съдът намира, че справедливият размер на търсеното обезщетение възлиза
на сумата от 1500 лева, което обуславя уважаване на исковата претенция до този размер и
отхвърлянето й за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева или за сумата от
8500 лева.
9
Като законна последица от уважаване на исковата претенция върху присъдената
главница се дължи и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска за имуществени вреди:
Изясни се, че ищецът претендира заплащане на сумата от 1896 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане,
формирани от стойността на сторените разходи за закупуване на стабилизатор на
електрическа енергия.
За доказване реалното извършване на този разход като писмено доказателство по
делото е представена и приета фактура № 1179/29.09.2022 г. на обща стойност от 1896 лева
за закупен 1 бр. стабилизатор за ток. Установява се, че фактурата е с получател третото за
процеса лице „Севи 2000“ ООД. Предвид това и при липсата на ангажирани други
доказателства по делото съдът намира за неустановено, че разходът по закупуване на
стабилизатора е направен именно от ищеца В. А. Ц., че този разход е в пряка причинна
връзка с процесното деяние и конкретно закупуването му именно за осигуряване
използването на електроуредите в имота, наложено от ниското напрежение на доставЯ.та ел.
енергия, както и за реално заплащане на фактурираната стойност.
Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от исковете, имат и двете
страни в производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 129,35 лева – сторени
разноски по делото за държавна такса, депозит за съдебно-психологическата експертиза и
адвокатско възнаграждение. При определяне на подлежащия на присъждане размер на
последното съдът на първо място взе предвид данните от представения по делото договор за
предоставяне на съдействие, правни консултации и услуги от 25.08.2023 г. (л. 141 – л. 143 от
делото), сочещи, че страна по него, като доверител, освен ищецът по делото В. А. Ц. е и
третото за процеса лице Асен В.ев Ц., поради което и предвид липсата на уговорка в друг
смисъл, съдът приема, че от уговореното възнаграждение в полза на пълномощника им от
общо 1000 лева – за процесуално представителство пред съдебната инстанция, за
настоящото производство следва да бъде взета предвид ½ част от сумата или сумата от 500
лева, от която в полза на ищеца да се присъди съразмерна на уважената част от иска.
Същевременно реалното извършване на разхода за адвокатско възнаграждение за
представителство в съдебното производство, като част от общо уговореното по договора,
следва от представените платежни нареждания за кредитен превод от 28.08.2023 г.,
14.09.2023 г. и 12.10.2023 г. (л. 144 – л. 146). Съдът намира за неоснователно релевираното от
ответника възражение за прекомерността на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, обективирано в депозираната по делото молба от 19.11.2024 г. В тази връзка съдът
отчете фактическата и правна сложност на делото, обусловени от броя и вида на
предявените искове и предмета на доказване по делото, наличието на ангажирани
разнородни доказателства, провеждане на две открити съдебни заседания и съобрази
конкретно извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищеца и положените усилия, изразяващи се в депозиране на искова и уточнителна молба,
молба по хода на делото и представителство в едо от проведените две о.с.з., намирайки, че
размерът на възнаграждението от 500 лева (1/2 част от 1000 лева) е справедлив и обоснован.
10
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да бъде присъдена сумата от 87,39 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното съдът определи в минималния
такъв от 100 лева (като на присъждане подлежи съразмерна част на отхвърлената част от
исковете) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и молба по
хода на делото, без представителство в проведените две открити съдебни заседания, при
липса на ангажирани доказателства, извън представените с отговора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на В. А. Ц., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: /адрес/ и
настоящ адрес: /адрес/, област Софийска, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от
непозволено увреждане - противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в
непредоставяне на непроменливо и качествено електрозахранване, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева или за сумата от 8500 лева,
както и изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, aл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1896 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – сторени разходи за закупуване на стабилизатор на електрическа
енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на В. А. Ц., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: /адрес/ и
настоящ адрес: /адрес/, област Софийска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 129,35
лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. А. Ц., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: /адрес/ и настоящ адрес:
/адрес/, област Софийска да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 87,39 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11