Решение по дело №199/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 263
Дата: 14 октомври 2022 г. (в сила от 14 октомври 2022 г.)
Съдия: Аделина Троева
Дело: 20221600500199
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Монтана, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500199 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
П.Г., подадена чрез неговия особен представител адв. Е. К., против решение на
Районен съд – Лом № 83 от 11 април 2022 г. по гр. д. № 1002/2021 г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, затова е направено искане то да бъде отменено и вместо него МОС
да постанови ново, с което да отхвърли иска на „В и К“ ООД – *. като неоснователен.
Изтъква, че ЛРС не е обсъдил доводите му, че дружеството-доставчик на вода
недобросъвестно е начислявало дължимите суми служебно, а не по показанията на
измервателен уред. Ако монтираният в имота на въззивника водомер е бил повреден,
то доставчикът на вода е бил длъжен да уведоми абоната и едва тогава да премине към
служебно отчитане разхода на вода. Навежда и възражение за погасяване на част от
задълженията по давност поради изтекъл 3-годишен период от възникването им до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въззиваемата страна „ВиК“ ООД – *чрез юрисконсулт В.оспорва въззивната
жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че ЛРС е
обсъдил събраните доказателства и е стигнал до правилни изводи за основателност на
иска. Оспорва довода, че ВиК-операторът е бил длъжен да информира абоната за
начина на начисляване на дължимите суми. Ако абонатът е имал въпроси, следвало е
1
той да потърси разяснения от представител на дружеството.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Ломския районен съд се е развило по иск, предявен от
„ВиК“ ЕООД – *против П.Г. за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК
съществуването на вземане на дружеството в размер на 450,50 лв стойност на
доставена питейна вода в периода 16 януари 2017 г. – 20 октомври 2020 г., както и
57,93 лв обезщетение за забавено плащане за периода 17 февруари 2017 г. – 25 ноември
2020 г. За вземанията е била издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 1761/2020 г. на ЛРС.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, тъй като
съществуването на вземането се установява от приложените писмени доказателства:
извлечение от партидата на абоната за отчитане напотреблението и извлечение от
сметка за начислените задължения. Съдът е изложил мотиви, че между страните е
налице неформален договор за доставка на питейна вода, спрямо който са приложими
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ ООД – *.
Приел е, че е установено изпълнение на задължение от страна на „ВиК“ ООД и
неизпълнение на насрещното задължение от страна на абоната, затова е уважил изцяло
иска за цена на водата и обезщетение за забавено плащане.
Въззивният съд намира въззивната жалба за частично основателна, като във
връзка с наведените в нея доводи следва да бъдат обсъдени съществуването на
договорна връзка и възражението за погасяване на част от вземанията по давност.
По делото е безспорно, че въззивникът П. Р. е потребител на питейна вода,
доставяна от въззиваемото дружество. За наличието на облигационна връзка между тях
не е необходимо да съществува писмен договор, тъй като няма законово изискване
този вид договори да са формални. С откриване партидата на собственика на имота и
осъществяване на доставки от страна на дружеството между тях се е установила
облигационна връзка, създаваща насрещни права и задължения и без да е нужно
сключване на изричен договор за присъединяване. Условията на доставка на вода,
задълженията на страните и отговорността им при неизпълнение на насрещните
задължения са уредени в Общите условия, които са публично достъпни и обвързват
страните.
От представената партида за отчитане потреблението на вода в имота на
въззивника в кв. * на гр. *е видно, че през 2012 г. инкасаторът е констатирал повреда
на водомера. Периодично имотът е посещаван за отчитане на потреблението и винаги е
2
регистрирано наличието на повреден водомер. Абонатът е известен за това, тъй като в
партидната книга при отчитане на показанията той или негов представител, живеещ на
същия адрес, се е подписвал. По този начин е удостоверно знание на абоната за
неизправност в отчитащото устройство.
В чл. 20 от Общите условия е предвидено, че при установяване на повреда
в индивидуален водомер на потребител, представителят на В и К оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й.
През периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на
предписанието количествата изразходвана вода се определят служебно въз основа на
средномесечното потребление за съответния период на предходната година, а при
липса на данна за средномесечния разход се прилагат правила според броя на
живеещите в имота.
В конкретния случай дружеството-доставчик е констатирало повредата, не е
дало предписание за поправка на отчитащото устройство, започнало е служебно
начисляване на разхода на вода и е издавало фактури като за един живеещ в имота
потребител – по 5 куб. м. месечно. Съдът намира, че въззиваемата страна е спазила
предвидения в Общите условия ред за отчитане разхода на вода при повреден водомер
и е изчислявала стойността на задължението в минимален размер, като за един
обитател, докато по делото има данни, че адресно регистрирани в имота са 28 лица
(справка от Община *– л. 30 от делото на ЛРС).
Неоснователно е възражението на въззивника, че преминаване към служебно
отчитане е възможно само след уведомяване на потребителя и даване на предписание
за отстраняване повредата на водомера. В Общите условия няма изискване за
задължително даване на предписание, нито е установен срок кога операторът да
направи такова. В интерес на доставчика на ВиК услуги е да поддържа изправни
отчитащи устройства, за да следи реалното потребление и да получава реално
възнаграждение за осъществените услуги. Преминаването към служебно отчитане не е
обвързано с даването на предписание за поправка на водомера.
При положение, че „ВиК“ ООД – *е изпълнявало своето задължение да доставя
питейна вода до имота на въззивника, то е изправна страна по договора, поради което
искът е основателен. Абонатът като потребител на доставената услуга има насрещното
задължение да плати цена. В негова тежест е да установи надлежно изпълнение на
договорното си задължение, за което обаче той не е ангажирал доказателства.
Въззивният съд намира за основателно възражението за частично погасяване на
задължението по давност. Такова възражение се прави за първи път във въззивната
жалба, но МОС намира че то не е недопустимо, тъй като ответникът е бил лишен от
възможността да подаде отговор на исковата молба в първоинстанционното
производство. ЛРС е допуснал процесуално нарушение, което следва да бъде
3
преодоляно във въззивното производство. След като е установил, че отвеникът Г. не
може да бъде намерен на адреса, съдът му е назначил особен представител, като това е
станало след първото по делото заседание. На особения представител адв. К. не е бил
връчен препис от исковата молба и доказателствата, не му е указана възможността да
подаде отговор със съдържанието по чл. 133 от ГПК и последиците от неподаването на
такъв.
Възражението за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане
на срока за отговор на исковата молба, но в хипотезата, когато въобще не е дадена
възможност за подаване на такъв отговор, направеното за първи път във въззивното
производство възражение се явява допустимо.
Вземането за цена на доставена вода се квалифицира като периодично, поради
което давността за погасяването му е тригодишна. Исковата молба се счита заведена от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал.
1от ГПК) – 30 ноември 2020 г. Исковият период е от 16 януари 2017 г. до 20 октомври
2020 г. С тригодишна давност са покрити вземанията за периода 16 януари 2017 г. – 30
ноември 2017 г., тъй като по отношение на тях към датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК вече е бил изтекъл 3-годишен срок. От това следва, че задължението за плащане
стойност на доставена питейна вода е в размер на 359,21 лв за периода 30 ноември
2017 г. – 30 ноември 2020 г. Размерът е определен въз основа на представеното
извлечение от сметката на въззивника, която се ползва с обвързваща доказателствена
сила като документ, съдържащ данни от счетоводните книги на въззиваемото
дружество (чл. 182 от ГПК).
Неплащането на стойността на доставената вода в едномесечен срок след
издаване на фактура за съответиня месец поставя длъжника в забава, поради което той
дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Задълженията за
лихва също се погасяват с изтичане на три години от падежа, поради което и в тази
част искът е частично основателен за сумата 34,60 лв.
При така изложените мотиви съдът намира, че решението на ЛРС следва да
бъде отменено в частта, с която е признато за установено съществуване на вземане за
цена на доставена вода над сумата 359,21 лв и над сумата 34,60 лв обезщетение за
забавено плащане, като исковете в тези им части бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на процеса въззивникът П. Г. следва да бъде осъден да плати на
въззиваемото дружество направените разноските, съразмерно уважената част от
исковете. Общият размер на разноските е 600 лв: 300 лв възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв, дължимата от
въззивника част е 507,60 лв.

4
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд – Лом № 83 от 11 април 2022 г. по гр. д. №
1002/2021 г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на П. Г.
съществуването на вземане на „В и К“ ООД – *, представлявано от управителя И., над
размер от 359,21 лв стойност на доставена, но неплатена вода и над сумата 34,60 лв
обезщетение за забавено плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск на „В и К“ ООД – -*, представлявано от управителя И., против
П. Г., ЕГН **********, от гр. *, за съществуване на вземане за цена на доставена вода
над размер от 359,21 лв и над сумата 34,60 лв обезщетение за забавено плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , издадена на 3 декември
2020 г. по ч. гр. д. № 1761/2020 г. на Ломския районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. да плати на „В и К“ ООД – * разноски в размер на 507,60 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5