РЕШЕНИЕ
№ 656
Град Пловдив, 22. 03. 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХVІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1722
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на търговско дружество „Ц.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в
гр.***, представлявано от управителя си В.Ц.Ц. против
Ревизионен акт № Р-16002616008475-091-001/06.03.2018 г., поправен с ревизионен
акт № П-16002618056010-003-001/21.03.2018 г., издадени от органите по приходите
при ТД на НАП –Пловдив, потвърдени с Решение № 298/28.05.2018 г. на Директора на Дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив, с който е установено публично задължение по
ЗДДС за данъчен период от м.декември 2011г до м. декември 2015г. за допълнително
начислен ДДС в размер на 85 356,96 лева, ведно с дължимите лихви от
33 903,55 лв., както и допълнително начисления корпоративен данък за данъчен
период 2011 г. в размер на 888,14 лв., за данъчен период 2012 г. в размер на
4 459,60 лева, за данъчен период 2013 г. в размер на 7 478,68 лв.,за
данъчен период 2014 г. в размер на 23 564,31 лева, за данъчен период 2015
г. в размер на 15 371,98 лв. и за данъчен период 2016 г. в размер на
41 866,67 лева, с общо начислени лихви за просрочие
по тях в размер на 19857,98 лева.
В жалбата се
излагат съображения, че атакувания РА и РА за поправка на РА са
незаконосъобразни, издадени са в нарушение на административно производствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Излагат се подробни съображения са неправомерност на направените от
органите по приходите изводи, изразили се в неправилни обобщения относно
действителното предназначение на стоките и действителност на извършените услуги,
предмет на ревизията, както и на липса на доказателства във връзка с
констатациите. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си пълномощник адв. Н.А., която поддържа
жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора застъпва
становище за неправомерни изводи във връзка с направените при ревизията
констатации, което счита, че се потвърждава от събраните в съдебното
производство доказателства. В тази връзка подробно се аргументира за липса на
основание да се приеме, че доставката и заплатената цена за процесното
МПС „Каравана 4450 Ентерга Аспир“
е действителната такава, че същото е било използвано в икономическата дейност
на дружеството, правилно са били начислени амортизациите на другите превозни средства
съобразно ЗСч и ползваните счетоводни стандарти, и в която връзка счита, че
констатациите на органите по приходите не се подкрепят от необходимите за това
доказателства, законосъобразно събрани в хода на ревизионното производство. Излага
писмените си съображения за приложимото право, в която връзка сочи, че следва
да се приложи Кодекса за международно частно право, а ЗЗД и ТЗ не намират
приложение. Оспорва се и приложимостта на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО като основание
за установяването на задължения през 2016г.. Изложени са съображения за
неправилност на определяне не задълженията по реда на чл.27 ал.2 от ЗДДС без да
се съобразят направените през годините изменения. Оспорени са и изводите на
ревизиращите по отношение на заповедите за командировки. По така изложените
съображения се моли отмяна на административният акт. Претендират се направените
в производството разноски съобразно приложения списък с разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсултП. оспорва жалбата и моли да се остави в сила
издаденият административен акт. По същество на спора не излага конкретни
съображения за законосъобразност на издадения ревизионен акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното
данъчно производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002616008475-020-001 / 02.12.2016г.
/лист 916/, издадена
от П.С., заемащ длъжността “Началник сектор „Ревизии”“ при ТД на НАП – гр.
Пловдив,връчена по електронен път на 13.12.2016г.. С нея е бил определен обхватът
на ревизията, касаеща задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2010г. до 31.112.2015г.,
задължения за данък добавена стойност за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г.
и от 01.01.2016г до 31.101.2016г.. Определен е бил и
ревизиращият екип, включващ длъжностните лица А.Н.Б.- заемаща длъжността
„главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив- ръководител на ревизията
и С.М.З., заемащ длъжността „главен инспектор по приходите“ при ТД на
НАП-Пловдив. Срокът за приключване на ревизионното производство е определен на
три месеца от връчването и. В последствие така връчената ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-
16002616008475-020-002/10.03.2017г., с която е определен по – дълъг срок за
приключване до 13.04.2017г, връчена по електронен път на 10.03.2017г., ЗИЗВР с
№ Р-16002616008475-020-003/12.04.2017г., връчена по електронен път на
12.04.2017г., с която е определен по – дълъг срок за приключване до
13.05.2017г.. В хода на провеждането е направено Предложение за зименение на обхвата на ревизията, като е посочено, че
следва допълнително да се включи установяване на видове задължения и за
следните периоди: корпоративен данък за периода 01.01.2016г
до 31.12.2016г., задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г., за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2011г., от 01.12.2012г. до
31.12.2012г. и от 01.12.2013г до 31.12.2013г.. Със ЗИЗВР с №
Р-16002616008475-020-004/27.04.2017г., връчена по електронен път на
28.04.2017г. е изменен обхвата на ревизионното производство, като е определено
да се установят задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2010г. до 31.12.2016г., задължения по ЗДДС за периода м.
декември 2011г., м. декември 2012г., м. декември 2013г., м. декември 2014г и м.
декември 2015г, както и м. януари 2016г., като е определен по – дълъг срок за
приключване до 13.05.2017г.. Във връзка с Искане за спиране на ревизията №
Р-16002616008475-053-001/12.05.2017г., в което е посочено, че е образувано
друго административно производство, касаещо обмен на
информация със САЩ, ревизионното производство е спряно със Заповед №Р-16002616008475-023-001/12.05.2017г.,
връчена на 15.05.2017г.. В последствие то е възобновено със Заповед №Р-16002616008475-143-001/15.01.2018г., връчена на
15.01.2018г., като е определен срок за приключването му до 16.01.2018г..
В
хода на ревизионното производство органите по приходите установили, че
основната дейност на „Ц.“ ЕООД през
ревизирания период е товарен автомобилен транспорт по дестинации България - Турция, Армения,
Грузия и обратно, за което дружеството притежава Лицензия № 0766 със срок на
валидност до 29.01.2017г.. Обектът, в който то упражнява дейността си, е офис в гр.*** в който е регистрирано фискално
устройство с дистанционна връзка с рег. № *** № на ФУ ZK***, № на ФП ***,
свързан със сървъра на НАП на 25.06.2014 г. за обект за предоставяне на услуги
по превоз на товари. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 26.02.2007г., като за периода на ревизията
в дружеството са трудово заети 14 работника. Установили също така, че
дружеството притежава дълготрайни активи – товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета, които служат за осъществяване на основната му
дейност, като притежава и два автомобила, които са придобити с цел препродажба
и се отчитат като стокови наличности. Счетоводното обслужване се е
осъществявало по сключен договор с външно дружество, което за периода от 01.01.2010г.
до 31.03.2015г. е било ЕТ „Д.П.“, а от 01.01.2016г.
от „Д.П. Консулт" ЕООД.
Ревизиращите органи възприели, че през
м.10.2011г. ревизираното дружество е упражнило правото си на пълен данъчен
кредит по начислен ДДС в размер на 85 456,96лева. Като основание за
начисляване на данъка е бил съставен протокол по реда на чл.117 ал.1 т.3, вр. чл.6 ал.3 т.3 от ЗДДС с №**********/27.10.2011 г., в
който е посочена данъчна основа на вноса на стойност 427284,80лева и начислен
ДДС в размер на 85456,96лева. В тази връзка и органите по приходите събирали доказателства относно осъществена
ВОП на специален автомобил Каравана 4450 „Ентегра Аспир“ с ДК № ***, доставен 2710.2011г., с посочен доставчик „НВ ЛОГИСТИК“- гр.
Антверпен, Белгия с ИН по ДДС BE0796505107. Така придобитото МПС е заприходено от „Ц.“ ЕООД с първоначална стойност
427284,80лева в счетоводна сметка 205„Транспортно средство“, като същото е
включено в счетоводния и данъчен амортизационен план с дата на въвеждане в
експлоатация от 01.11.2011г.. За изясняване на всички обстоятелства, касаещи публичните
задължения, вкл. и приспаднатият данъчен кредит по ЗДДС, били изготвени и
връчени ИПДПОЗЛ с № Р-16002616008475-040-001/13.12.2016г., на която е
получен отговор с писмо вх.№Рев.2994/29.12.2016г. и
писмо от 05.01.2017г.,
ИПДПОЗЛ с №Р-16002616008475-040-002/18.01.2017г.,
с получен отговор на 08.02.2017г., ИПДПОЗЛ с №Р-16002616008475-040-003/01.03.2017г., с получен
отговор на 29.03.2017г.,
ИПДПОЗЛ с
№Р-16002616008475-040-004/30.03.2017г., ИПДПОЗЛ с №Р-16002616008475-040-005/27.04.2017г., по което са
постъпили писмени обяснения с вх. № от 04.05.2017 г. на ИРМ Кърджали при ТД на НАП – гр.Пловдив, и ИПДПОЗЛ с № Р-16002616008475-040-006/04.05.2017г., по
което изисканите документи, касаещи отчетените разходи за командировки и
счетоводните регистри за 2016г. са получени през електронната услуга на ИС
Контрол и са заведени с вх. № от 12.05.2017 г.,
първичните счетоводни документи за същия период са получени чрез
куриерска фирма и по електронен път е постъпила от 25.04.2017г разпечатка на
аналитичен регистър на с/ка 401 „Доставчици по години“.
Основните процесуални действия в тази връзка били насочени към установяване
използването на придобития специален автомобил в икономическата дейност на
дружеството и заплащането на сумата по доставката. В изпълнение на връчените му
ИПДПОЗЛ ревизираното дружество посочило, че се касае за облагаеми доставки,
свързани с икономическата дейност, като въпросното МПС е закупено с цел
отдаване под наем. В тази връзка от негова страна били приложени издадени
фактури с №**********/27.12.2011г. с получател Й.И.С.на стойност 500 лв. и
начислен ДДС в размер на 100 лв. с предмет на доставката „наем Каравана „***“; с
№ **********/31.03.2016 г. с получател свидетелят Г.И.Ина стойност 2000 лв. и
ДДС в размер на 400 лв. с предмет на доставката „наем къмпинг автомобил с рег.
№ *** за м. 01., 02., 03. и 04.2016 г.“; с № 10423/28.06.2016 г. отново с
получател св. Г.И.Ии с предмет на доставката „наем къмпинг автомобил с рег. № ***
за м. 05.2016г. и 06.2016 г.“, която била на стойност 1000лева и начислен ДДС в
размер на 200лева; фактура с № **********/01.07.2016 г. с получател Г.И.Ии с
предмет на доставката „наем къмпинг автомобил с рег. № *** за м. 07.2016г. и м.08.2016
г.“ на стойност 1000 лева и начислен ДДС в размер на 200.00лева. За нуждите на
изясняваните обстоятелства били присъединени с Протокол №0686839/22.12.2016г
материалите по извършената проверка на „Ц.“ЕООД, касаещи Протокол за извършена
проверка №П-16002616134580-973-001/08.11.2016г. от органите на ТД на
НАП-Пловдив, в едно с всички съотносими към него
доказателства, вкл. касаещи и осъществени насрещни проверки на лицата Г.И.И., документирана с Протокол №П-16002616149441-141-001/02.09.2016г.
и Й. ИС., документирана с Протокол №П-16001616149926-141-001/17.09.2016г.. От
тях органите по приходите възприели, че Сиромашки в периода месец декември
2011г. е разбрал от негов познат, че се отдава под наем каравана „Ентегра Аспир“. Срещнал се е със
собственика на дружеството и са подписали договор за наем, но с уговорката, че
той ще породи действие, ако Сиромашки придобие правото да управлява караваната,
тъй като нямал такава категория за правоуправление на МПС. Същият не придобил
необходимата категория за управление на такова превозно средство и затова не е
използвал караваната и с нея не е провеждал пътуване. По отношение на
фактурираният наем заявил, че същият не е плащан от него. Копие от сключения
договор не представил. Били възприети от ревизиращите и писмените обяснения на
свидетеля Г.И.И., който посочил в декларация, че е ползвал
специален автомобил „Ентегра Аспир“
с рег. № *** за времето от м.01.2016 г. до м. 08.2016 г. включително. Посочил,
че с него е осъществено пътуване и престояване на къмпинг в Р ****, като няма
писмен договор, но има фактури за наем. Свидетелят не представил документи за
платени пътни такси и за къмпинг такси, като посочил, че мястото е ползвал
безвъзмездно. В тази връзка те възприели и писмено обяснение на управителят на
„Ц.“ ЕООД, който посочвал, че не е осъществявана рекламна кампания във връзка с
отдаването под наем на караваната, а посочената във фактурите наемна цена е
определена чрез устно договаряне с лицата Йовчо Сиромашки и ГИ, с които се
познава отдавна. В хода на ревизията били
представени и фактури № **********/31.10.2016г. с получател Н.Д., гражданин на
Албания ЕИК/ЕГН ***, касаеща наем за периода
м.09,10,11.2016 г. от 500,00 лева месечно без ДДС и фактура №
**********/30.12.2016г.,също за наем за м.12.2016г. от 500.00 лева. За нуждите на
ревизионното производство била приобщена и осъществената на „Ц.“ ЕООД проверка
за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол №
П-16002616134580-073-001/08.11.2016 г., била присъединена към ревизията с
Протокол с № 0686839/22.12.2016 г., а с протокол обр.Кд 73 № 0686841/16.01.2017 г. е
извършено присъединяване на протокол от извършена проверка
№1130353/04.11.2011г.. В хода на ревизията са изпратени искания за
представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, а именно:
ЗК "Лев инс" АД, ЗК "Уника" АД; ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс груп"
АД и БНБ. На основание чл. 47 от ДОПК са изпратени искания за извършване на действия
от други контролни органи като ИА "Автомобилна Администрация" София и
Областна Дирекция на МВР –Хасково. В тази връзка бил получен отговор с вх.№
Рев.2972/28.12.2016г. на МВР-Хасково, в който било посочено, че за периода 01.01.2011 г. – 31.08.2016 г. няма данни за задгранични
пътувания на МПС с ДКН ***Р, а за лицето Г.И.Иза
периода 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. има
регистрирани 2 /две/ пътувания в чужбина - едно излизане от РБ и едно влизане в
РБ, които не са извършени с автомобил „Ентегра Аспир" с рег.№ ***.. От получен отговор с писмо вх.№ ВхР-2723#1/10.10.2016г.
на МВР-Хасково органите по приходите установили, че за управлението на МПС
марка „Ентегра Аспир"
с рег.№***Р, регистриран като специален автомобил с обем на двигателя 8900
куб.см, с допустима максимална маса 24661 кг. и 8 броя места плюс водача, е необходимо
водачът да притежава правосопособност за управление
на МПС категория „С". От същия отговор се установява, че лицето Г.И.И. притежава категория „С" и не е правоспособен водач за управление на
горепосоченото МПС. С протокол №
0481607/04.05.2017 г. е извършено присъединяване от счетоводството на
дружеството към ревизионната преписка на фактури за продажби, издадени през
2014г. и 2015г., а с Протокол № 0479237/12.05.2017 г. е извършено
присъединяване от счетоводството на дружеството към ревизионната преписка на
фактури за продажби, издадени през 2016г.. При така получените доказателства
органите по приходите извели извод, че не са налице достатъчни доказателства,
че заприходеното МПС се използва в икономическата
дейност на дружеството и респективно, че
нито физически лица, нито ревизираното дружество представят такива, от които да
се установи реално предоставяне на същото под наем на посочените лица. В тази
връзка посочили, че липсва представен им екземпляр на договор за наем, по
силата на който „Ц.“ ЕООД предоставя за временно и възмездно ползване собствен
актив на стойност близо 500 000 лв., както и че не прилагат документ, удостоверяващ реално
заплащане на договорена наемна цена. По отношение и на останалите фактури с получател Н.Д. приели, че също не
се представят доказателства, че наемното правоотношение се е осъществило
реално, защото не е представен писмен договор за наем, от който да се
установяват страните, вида и срока на услугата, като липсвал приемо-
предавателен протокол или друг документ, които да удостоверява, че специалния
автомобил Каравана 4450 реално е бил предаден за ползване на наемателя, като
посочили, че липсват доказателства за действително платен наем от наемателя. Приели, че в случая са налице безспорни данни, че
автомобилът е употребяван след придобиването му, като се позовали на анализ на данните от километропоказателя, но счели, че те не доказват, че ползването му да е
пряко свързано със стопанската дейност на ревизираното дружество. Така
ревизиращите органи установили, че към момента на придобиването му специален
автомобил, марка „Ентегра Аспир“
с рег. № *** е бил изминал пробег от 2092 км., а съгласно протокол за
технически преглед № 7578375 от 23.03.2015 г. от ИА „Автомобилна администрация“
е отчетена стойност на километропоказателя от 14900
км., от което направили извод, че са налице данни за използване на автомобила
след неговото придобиване. По отношение на представените от дружеството 4 бр.
фактури за наем на автомобила, ревизиращите направили извод, че не могат да
бъдат приети като достатъчно доказателство за реално осъществено наемно
правоотношение през процесните данъчни периоди, тъй
като липсват приемо-предавателни протоколи или други
съставени документи, които да удостоверяват, че автомобил на стойност
приблизително 500 000 лв. е предаден за ползване на посочените наематели и
същите са упражнявали фактическа власт върху него. Приели са още, че от страна
на „Ц.“ ЕООД не са представени и документи за осчетоводени разходи за гориво,
резервни части или други разходи, свързани с експлоатацията и поддръжката на автомобила
за периода от датата на неговото вписване през 2011 г. до датата на приключване
на ревизията на дружеството, като счели, че чрез тях би могло да се докаже от
негова страна, че въпросното МПС е използвано за осъществяваната от дружеството
икономическа дейност и за изпълнени от него облагаеми по смисъла на ЗДДС
доставки. Позовали се и на установения в хода на ревизията факт, че съгласно
приложения от дружеството ДАП към 31.12.2015 г. посоченото МПС е с данъчна
балансова стойност от 0,00 лв., т.е.
извършеното отдаване под наем през 2016 г. е направено след неговата
пълна амортизация, както и че до пълната амортизация на актива към 31.12.2015
г. са налице данни за издадена само една фактура № **********/27.12.2011 г. с
данъчна основа от 500 лв. и начислен ДДС в размер на 100 лв. с получател Й. ИС..
От тези изяснени обстоятелства те направили извод, че до пълната амортизация на актива към 31.12.2015г. дружеството не е имало
икономическа изгода от него, а от друга страна издадените фактури за
наем към един от получателите са след пълната амортизация на превозното
средство. Във връзка
със сключените застрахователни полици за коментирания автомобил, органите по
приходите установили, че изплащаните в тази връзка разходи от дружеството не са
отразени като разходи по сметките от група 60. Позовали се на данните, получени
с писмо вх. №Рев.337/09.02.2017г. по представената и платена застраховка
„гражданска отговорност“ по полица № 05113002509996 от 18.10.2013 г, на ЗК „Уника“ АД, от които възприели, че е дадено описание на процесния автомобил като „автобус“, а за предназначение е
посочено „лично ползване“. Посочили
констатацията, че от извършената насрещна проверка, документирана с Протокол №
П-16002616218728-141-001/28.12.2016 г., извършена на Н.Д.Н.като лице, което е представило през 2015г. автомобила на технически преглед
е установено, че на адреса
му за кореспонденция същият не
пребивава, а съгласно получената справка с вх.№Р-2574#1/27.09.2016 г. от
Дирекция „Полиция" за него е регистрирано излизане през ГКПП
„Кап.Андреево“ в 12:38 ч. на 26.03.2015 г., т.е на датата на извършване на
прегледа.
Приели също така, че липсват и доказателства за извършено цялостно плащане на стойността по доставката на
превозното средство.
Затова от анализа на всички така възприети обстоятелства органите по приходи са
направили заключение, че „Ц.“ ЕООД не е представил доказателства, от които по
категоричен и несъмнен начин да се установи, че придобитият от него специален
автомобил „Ентегра Аспир“ с
рег. № *** е използван за стопанската дейност на дружеството, респ. за
изпълнение на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Прието е, че за процесното МПС за
периода от 2011 г. до 2015 г. са отчетени разходи за употреба, като не са
представени безспорни доказателства, че същите са направени във връзка с
икономическата дейност на дружеството. Затова ревизиращите направили своя
извод, че МПС е използвано само и единствено за негови лични нужди на
управителя на ревизираното дружество. В тази връзка е формиран извод, че
превозното средство не е използвано за целите на икономическа дейност на
ревизираното лице, но същевременно за него са начислявани амортизационни
разходи през годините, които органите по приходите
счели, че следва да се включат при определяне на данъчната основа. Прието е, че
е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, която третира използването и
отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задължено лице, на собственика,
на работниците и служителите, а от 01.01.2013 г.
нормата включва и за цели, различни от независимата икономическа дейност на
данъчно задължените лица. Направен е извод, че ревизираното дружество се явява
изпълнител на безвъзмездна доставка на услуга, която се приравнява на възмездна
такава по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, като за такива доставки се счита, че
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС данъчното събитие настъпва в
края на всяка календарна година. Счели, че на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС ревизираното лице следва да начисли ДДС
върху данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, включваща
сумата на извършените от дружеството преки разходи, тъй като при придобиването
на въпросните активи е упражнено правото на приспадане на пълен данъчен кредит, като сумата на отчетената амортизация за всяка
една година за периода от 2011 г. до 2015г. представлява всъщност размера на
данъчната основа по чл.27, ал. 2 от ЗДДС, която подлежи на облагане със ставка
от 20 %.
В тази връзка ревизиращите органи начислили на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС косвен данък, формиран както
следва: за 2011 г. са отчетени
разходи за амортизация в размер на 17 803,53 лева, от които е приспаднат
прихода в размер на 500,00 лева по издадена фактура №**********/27.12.2011г. с
получател Й.И.С.и така е определена данъчна основа в размер на 17303,53 лева, с
начална дата на данъчното събитие 31.12.2011 г., а дължимият ДДС е в размер на
3460,71 лева. За същия данъчен период на 13.01.2012 г. дружеството е платило
ДДС в размер на 82,21 лева и затова
определили разлика за довнасяне в размер на 3460,71 лева, върху която била
начислена лихва за забавяне за периода от 15.01.2012 г. до 30.01.2018
г. в размер на 2130,43 лева; за данъчен период
от 01.12.2012г. до 31.12.2012г.
са отчетени единствено
разходи за амортизация на процесното МПС в размер на
106821,20 лева, които формират данъчната основа за облагане, като е определен
размер на дължим ДДС от 21364.24 лева, като през този данъчен период спрямо
ревизираното лице е приключила процедура по възстановяване на ДДС в размер на 1105,21
лева, който на 06.02.2013г. е възстановен с АПВ № 1302677/29.01.2013 г.. Ето
защо в предвид констатацията за допълнително начислен данък за м. 12.2012 г.,
резултатът от приключилата процедура по приспадане се променя на ДДС за внасяне
в размер на 20508,32 лева, като към нея е начислена законната лихва
за периода от 15.01.2013г. до 30.01.2018г. в
размер на 10506.29 лева; за данъчен период от
01.12.2013г. до 31.12.2013г. са отчетени разходи за амортизация на процесния
автомобил в размер на 106821,20лева, които формират данъчната основа за
облагане, като дължимия ДДС е определен в размер на 21364,24лева. Същевременно
през м.02.2014 г. е приключила процедура с резултат възстановяване на ДДС в
размер на 746,48 лева, по която след прихващане на изискуеми вземания на
31.03.2014 г. е бил възстановен ДДС в размер на 314,86 лева. Така от направените
констатации е прието, че процедурата се променя от 748,48 лв. ДДС за
възстановяване на 20617,76 лв. ДДС за внасяне, като е определена и законна
лихва за периода 15.01.2014г. до 30.01.2018г. в
размер на 8765,40 лева. За данъчен
период от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. са възприети обстоятелства, свързани с
закъснение за начислен ДДС в размер на 5 101,46 лева, който не е
бил своевременно отчетен. Затова е била начислена лихва за забава в размер на 943,43 лева за периода
15.01.2015 г., касаещ датата, следваща датата когато
най-късно е следвало да се подаде СД за м.12.2014 г. до 09.11.2016г., когато е
подадена СД за м.10.2016 г.. Същевременно е направена и втората констатация, че
за процесното МПС - специален автомобил „Ентегра
Аспир" с ДК № ***, са отчетени разходи за
амортизация в размер на 106821.20 лева, които са данъчната основа, върху която е
определен дължим ДДС в размер на 21364,24лева. Отчетено е от ревизиращите органи, че е
проведена процедура по приспадане, която приключва през м.02.2015 г. с резултат
ДДС за възстановяване в размер на 783,61 лева. В тази връзка с така
приключилата процедура е извършена проверка, приключила с АПВ №
П-16002615039722-004-001 от 23.03.2015г., съгласно която до размера на
декларирания ДДС за възстановяване са прихванати изискуеми вземания, при което
няма ефективно възстановен ДДС. Затова като последица от така установеното
ревизиращите органи са приели, че от 783,61 лв. данък за възстановяване се
дължи 20580,63 лева ДДС за внасяне, за което публично задължение е
определена и законната лихва за периода от 24.03.2015 г. до 30.01.2018 г. в размер на 7540,68 лева. За данъчен
период от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. органите по приходите възприели, че от
страна на ревизираното дружество във връзка с процесното
МПС са отчетени единствено разходи
за амортизация в размер на 89017,67 лева, които са данъчната основа, върху
която е определен дължим ДДС в размер на 17 803,53 лева. Отчетено е, че през
м.10.2015 г. е приключила процедура за възстановяване на ДДС в размер на 1970,16
лева, по която ефективно са възстановени ДДС в размер на 1295,89 лева. За
съответната отчетена разлика е посочено, че подлежи ДДС за възстановяване в
размер на 16370,23 лева, за която е определена и дължимата лихва за просрочие за периода 05.02.2016г., която е датата, следваща датата на
възстановяване на данъка, до 30.01.2018г. в размер на 3379,99 лева. Така са определени за внасяне публични задължения за ДДС в общ размер на 85 356,96 лева, изчислен
върху определена по реда на чл.27 ал.2 от ЗДДС данъчна основа, както и установени като дължими лихви, възлизащи на обща
стойност 33903,55 лева.
Органите по
приходите възприели в хода на проведеното ревизионно производство, че са налице
и основания да бъде извършена корекция по реда на чл.54 от ЗКПО на декларираното
намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за данъчен период
2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.. В тази връзка
те извели на първо място изводи от установените
от тях обстоятелства, че процесното МПС Каравана 4450
„Ентегра
Аспир" с ДК № *** е заведено като актив с
първоначална стойност 427284,80 лв. и начислени годишни данъчни амортизации. С
оглед възприетото от тях становище, че същият не се ползва за икономическата дейност
на дружеството, а за лично ползване от управляващото го лице, те приели, че за
актива не следва да се признае декларираното намаление на счетоводния резултат
с декларираните годишни данъчни амортизации. Като правно основание те посочили
разпоредбите на счетоводен стандарт №4“Отчитане на амортизациите“ и чл.58, ал.
1 от ЗКПО, която норма определя, че начисляването на данъчна амортизация
започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем
актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец, като датата
на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. На тази база сумите,
с които е намален счетоводния финансов резултат на дружеството за данъчни
периоди от 2010г. до 2016г. вкл., съставляващи начислените от ревизираното лице
данъчни амортизации за посоченото МПС, като съответно по периоди те са: за 2011г. в
размер на 17803,53 лв., за 2012г. в размер на 106821,20 лева, за 2013 г. в
размер на 106821,20 лева, за 2014г. в размер на 106821,20 лв. и за 2015 г.
съответно в размер на 89017,67лева, не били признати за правомерни от органите
по приходите, с които суми бил увеличен и годишния финансов резултат на
дружеството.
На следващо
място, за посочените данъчни периоди органите по приходите на основание чл.58,
ал.1 от ЗКПО осъществили корекции по отношение на годишни данъчни амортизации и
за други транспортни средства, собственост на дружеството, като ремаркета и полуремаркета, заведени в счетоводна сметка 205„Транспортни
средства”. Прието е, че неправилно за тях е била определена годишна данъчна
амортизационна норма в размер на 25%, вместо по реда на чл.55 ал.1 от ЗКПО съответната
на предназначението им ставка от 10%.. На това основание е приложена и нормата
на чл. 75, ал. 4 от ЗКПО, определяща, че при откриване на грешка, свързана с
данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се
променят по реда на чл. 62 от ЗКПО. Този текст
е допълнен от следващите изречения, съгласно които когато в резултат на открита
грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е
следвало да формира данъчен амортизируем актив, то
при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се
признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която
би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от
годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани
максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните
години, като данъчният амортизируем актив по
изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на
годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема
стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ. Така дружеството
е начислило годишна амортизационна
норма от 25% на конкректно посочени
ППС, с които според органите по приходите неправомерно е намалило финансовия си
резултат. Така те посочили, че за 2010 г. е налице неправилно намаление със сумата от
2053,62лева, вместо в размер
на 1369,08 лева годишна данъчна амортизация, определена по реда на чл.55 ал.1
т.3 от ЗКПО за категория III амортизируеми активи; за 2011 г. е налице неправилно намаление със сумата от
2935,58лева, вместо в размер
на 1402,40лева годишна данъчна амортизация, определена по реда на чл.55 ал.1
т.3 от ЗКПО за категория III амортизируеми активи; за данъчен период 2012г. е налице неправилно намаление със сумата от
250,00 лева, вместо с реално
получената сума в размер на 1219,08 лева годишна данъчна амортизация, определена по
реда на чл.55 ал.1 т.3 от ЗКПО за категория III амортизируеми активи; за 2013г. е налице неправилно намаление със сумата от
1024,18лева, вместо с
реално определената сума в размер на 754,57 лева, определена по реда на чл.55
ал.1 т.3 от ЗКПО за категория III амортизируеми активи, т.е. в подадената ГДД за 2012 е налице намаление
от дружеството на счетоводния финансов резултат за данъчна амортизация с
614.51лева в повече от законово определената определената; за 2014г. е налице определена годишна данъчна амортизация
по реда на чл.55 ал.1 т.3 от ЗКПО за категория III амортизируеми активи в размер на 1502,79 лева; за 2015г. е налице определена годишна данъчна амортизация
по реда на чл.55 ал.1 т.3 от ЗКПО за категория III амортизируеми активи в размер на 2334,74 лева, а не в размер
на 5753,53 лева,
както е декларирало дружеството и за 2016г. е налице определена годишна данъчна амортизация по реда на чл.55 ал.1 т.3
от ЗКПО за категория III амортизируеми активи в размер на 2334.74 лева, а не в
декларирания от дружеството размер от 5586,86 лева. С оглед
горните изводи от ревизиращите органи е осъществена
корекция по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО на
декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството
по съответните периоди.
В хода на
ревизионното производство органите по приходите установили, че са отчетени
разходи за командировки по дебита на сметка 609 “Други разходи“ във връзка с
основната дейност на дружеството. Така за финансовата 2014 г. дружеството е осчетоводило разходи за командировки в
размер на 22524,20 лева, за финансовата 2015г е отчело разходи за командировки
в размер на 61238.26
лева и за 2016г е отчело разходи за командировки в размер на 55322.39 лева. За
така отчетените разходи били представени от ревизираното дружество справки,
заповеди за командировка в чужбина на командированите лица и РКО. Органите по
приходите възприели от прегледа на представените им документи, че в издадените
Заповед за командировка липсва информация относно датата на издаване,
населеното място, в което се командирова лицето (посочена е само държавата),
транспортното средство и маршрута му. Според ревизиращите за отчетната 2014 г.
и 2016 г. са представените заповеди за командировка, които не дават възможност
да се установи времето, през което лицата са пребивавали на територията на
Турция или Грузия, предвид посочения в тях маршрут: България – Турция – Грузия,
както и датите, на които лицата са били във всяка една държава, час на излизане
и час на влизане при извършените транспортни курсове, дните на фактическия
престой на лицата във всяка една държава. Така по отношение на Б.С.Т.в хода на
ревизията за 2015г. преценили, че лицето има сключен трудов договор с
дружеството за времето от 04.11.2013г. до 06.08.2015г., а за лицето са
начислявани разходи за командировки за периодите след прекратяването на
трудовия договор - м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември на 2015
година. Подобна преценка била направена и по отношение С.П.Д., за който
посочили в акта, че има сключен трудов договор за времето от 08.12.2015г. до 04.01.2016
г., а са му изплащани командировъчни за периода от м.01.2015 г. до м.11.2015г.,
което според тях е станало без необходимото за това основание- трудово правоотношение с
дружеството. В хода на ревизията от ревизираното дружество са представени нови
заповеди за командировка и РКО на тези лица, но поради преценката им, че същите
се различавали от първоначално представените по суми и др. реквизити, те не били
взети предвид от ревизиращите. Установено е също, че през 2016 г. са отчетени
разходи за командировка на С.Б.Х.по издадена заповед без номер, като за този
период лицето няма сключен договор с дружеството. След анализ на фактурите за
извършените през 2015 г. и 2016 г. продажби, ревизиращите са установили, че
дружеството не е извършвало международен транспорт до Грузия целогодишно, както
се опитва да докаже с представените заповеди за командировки, а междувременно
за лицата Атанас Недялков Канев, Б.С.Т.и С.П.Д. са отчитани разходи за
командировки целогодишно през периода 2015 г..
По отношение на командированото лице Ц.В.Ц. направили констатацията, че това е
собственика на дяловете на ревизираното лице. От това изначално възприятие
органите по приходите направили извод, че за да бъдат признати за данъчни цели
разходите за пътуване и престой на собственика на ЕООД, в качеството му на
управител, следва да отговарят на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 1 на ЗКПО,
т.е. между дружеството и него трябва да е сключен договор за управление,
какъвто в хода на ревизията няма данни да е налице. При липса на писмен договор
за управление, ако собственикът на ЕООД е управител на дружеството единствено
само по силата на вписването му като такъв в търговския регистър, разходите му
за пътуване и престой (независимо как са отчетени), не са признати за данъчни
цели на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО. Именно при тези свой анализи те извели
извод за неправомерност и извършили преобразуване по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО на счетоводния финансов резултат на
дружеството за 2014 г. в размер на 22524.20лева, за 2015г. в размер на 61238.26
лева и за 2016г. в размер на 55322.39 лева. За констатациите при ревизията и
направените анализи и изводи с тях в срока но чл.117 ал.1 от ДОПК бил съставен
ревизионен доклад № Р-16002616008475-092-001/30.01.2018г., връчен на
ревизирания субект по електронен път. Срещу РД не е представено възражение. Въз основа на РД в срока по чл. 119,
ал. 2 ДОПК бил съставен и атакувания РА №
Р-16002616008475-091-001/06.03.2018г., с който на дружеството жалбоподател били
определени процесните
задължения и лихви по ЗДДС и ЗКПО. В последствие на 21.03.2018г. е
издаден и РА за поправка с № П-16002618056010-003-001/21.03.2018 г., с който е
поправена ЯФГса коригирани задълженията на
дружеството за периода м.12.2012г., м.12.2013г., м.12.2014г. и м.12.2015г.,
като е направено завишение на дължимите суми. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК РА и
РА за поправка били обжалвани ревизираното дружество изцяло пред горестоящият административен орган- Директор на дирекция “ОДОП”
– гр.Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК с Решение №298/28.05.2018г.
е потвърдил изцяло РА, поправен с РАПРА. Недоволен от така постановеният
административен акт жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно
производство.
При неговото
провеждане се установява от заключението на приетата ССчЕ,
че дружеството действително е заприходило процесното МПС – Каравана 4450 „Ентегра Аспир" с ДК № ***Р в счетоводна сметка 205 „Транспортни
средства“ с първоначална стойност 427284.80 лева, с която стойност този ДМА е
включен в амортизационния план, с конкретна дата на въвеждане в експлоатация,
като са начислявани счетоводни и данъчни амортизации. Посочено е, че
приложимите счетоводни стандарти по отношение на отчитането на активите: НСС-4
за отчитане на амортизациите на активите и НСС-16 стандарт за ДМА не съдържат в себе си
и не дават изрична регламентация относно първичния счетоводен документ,
необходим за осчетоводяване стойността на актива, а единствено е необходимо да
съдържат реквизитите по смисъла на чл.7 от ЗСч.. Затова е посочено, че законосъобразно дружеството е
осчетоводило стойността на актива въз основа на МД и Договор за продажба. Проведен
е анализ и на механизма, касаещ заплатената сума за придобиване на превозното
средство. В тази връзка е направено изложение, че се касае за превод в размер
на 20000 щ.д. с левова равностойност 30180.00лева от сметката на дружеството в
„ПроКредитБанк“ към Motor Ноте Specialist LP с адрес в САЩ,
с описано вид на плащане като внос на стоки по инвойс
от 30.11.2010г.. Датата на извършения превод е 01.12.2010г.. В тази връзка са направени
счетоводни записвания по дебит на сметка 504-„разплащателна сметка във валута“
и по кредит на сметка 402 „доставчици по аванси“, с аналитично записване 67 Motor Ноте Specia1ist.
Дружеството е начислило и вносно мита за придобиването на процесното
МПС на база ЕАД 11ВЕ10000012893487/01.04.2011 г. в размер на 19828.84 евро с
левова равностойност на 38781.84лева. Фактурирано е от представителя на
дружеството в Белгия с ф-ра 027/100878 от 01/04/2011г./,
като счетоводно е отразено по Дт с/ка 301 - Доставки и Кт по с/ка
401-Доставчици, с аналитична сметка 77 Зеемар,
Белгия. Впоследствие е направено и счетоводно записване за намаляване на
паричните средства в каса в размер на вносното мито от 38781.84лева. Посочено е
в заключението, че цялостното осчетоводяване на процесния
актив е осъществено законосъобразно. В тази връзка е приета стойност на придобиване
на актива в размер на 427284.80лева, формирана като сбор от сумите 388502.96 лева,
касаещ платен депозит за придобиването му, платени
към доставчика и 38781.84 лева от платени митни сборове. Счетоводните
записвания са по с/ка 205 Транспортни средства,
аналитично Каравана 4450 в кореспонденция със сметки 301 и 401. По отношение на
съставения от "Ц." ЕООД Протокол №**********/27.10.2011г. по чл.117
ал.2 от ЗДДС и чл.80 ал.1 от ППЗДДС е посочено, че това е станало
законосъобразно през м.октомври 2011г. за осъществен тогава ВОП. Прието е със
заключението, че данъчната основа е равна на стойността на придобиване, като е налице
правомерно заприходяване на ДМА в размер на 427284.80лева.
На следващо
място е направен и съответният извод, че превозното средство Кемпер „Ентегра Аспир“ отговаря на определението на счетоводен стандарт „Дълготрайни
материални активи“ и на критериите от счетоводна гледна точка регламентирани в
ЗСч и НСС за използването му за икономическа дейност. В тази връзка е направен
анализ, че прякото ползване на актива като Кемпер
/Каравана/ не може да се счита за единствената му форма на икономическа изгода,
защото самият актив с балансовата си стойност, влиянието му в оценката на
активите и пасивите на предприятието при изчисляването на определени икономически показатели, водят до извода, че
същият е контролиран от предприятието и икономическата изгода не е едностранна.
По отношение на счетоводните и данъчни амортизации за въпросния актив се
установява, че превозното средство отговаря на изискванията на чл.48 т.1 от ЗКПО за данъчен амортизируем актив и дружеството
законосъобразно е изготвило данъчно амортизационен план съгласно изискванията
на чл.52, ал.1, 2 и 3 от ЗКПО, в който е включен въпросния амортизируем
актив и е заведен като такъв в съответствие с разпоредбата на чл. 56 от ЗКПО по
данъчната си амортизируема стойност. Установява се
също така, че категоризирането на този данъчно амортизируем
актив е станало при спазване на изискванията на чл.55 ал.1 и 2 от ЗКПО, като
законосъобразно за него е определена годишна амортизационна данъчна норма от 25
%, която е равна и на счетоводната такава. Възприето е от направения в него
анализ, че при определяне на данъчния финансов резултат за съответните данъчни периоди,
законосъобразно дружеството е извършвало на основание чл.54 ал.2 от ЗКПО увеличение
на счетоводният финансов резултат със счетоводните амортизации за въпросния
актив и е намалявало резултата си с годишните данъчни амортизации на актива съобразно
нормата на чл.54 ал.1 от ЗКПО. Съобразно заключението на проведената ССчЕ законосъобразно ревизираното дружество за отчетните
периоди 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. са възпроизвели счетоводно първоначална стойност на актива, начислените амортизации, счетоводна амортизационна
норма от 25%, началната амортизация
и данъчна амортизационна норма 25%, увеличението на финансовия резултат на дружеството по чл.54
ал.2 от ЗКПО и намаление на финансовия резултат по чл.54 ал.1 от ЗКПО. За
отчетната 2016г. дружеството не е начислявало счетоводна и данъчна амортизация
за процесния ДМА поради натрупана към 31.12.2015 г.
данъчна амортизация в размер на 427284.80 лв. и също така натрупана счетоводна
амортизация към 31.12.2015г. в размер на 427284.80лева, като балансовата
стойност на въпросния ДМА към 01.01.2016 г. е 0.00 лева.
Изведено е и обстоятелството, че дружеството не е осчетоводявало преки разходи
за този ДМА за периода м.12.2011 г. - м. 12.2015 г., както и че не е установено
да има документирани такива по отношение поддръжката и обслужването на
превозното средство, свързани с горива, масла, резервни части, обслужване и
др., както и застраховки, гражданска отговорност, каско
и др. подобни. В тази връзка и на база всички необходими счетоводни
обстоятелства е проведен съответният анализ в заключението, от който се
установява, че осчетоводените разходи за амортизационни отчисления на процесния ДМА не следва да бъдат включвани при определянето
на данъчната основа по реда на чл.27 ал.2 от ЗДДС за данъчен период м. декември
2011г – м. декември 2015г.. По отношение на осчетоводените от дружеството
приходи от процесния актив се установява от приетото
заключение, че от страна на дружеството
са реализирани такива по ф-ра № **********/31.03.2016 г. на обща стойност с ДДС 2400.00 лв., по ф-ра № **********/28.06.2016 г. на обща стойност с ДДС 1200.00
лв. и по ф-ра № **********/01.07.2016 г. на обща стойност с ДДС 1200.00 лв. и трите с
получател Г.И.И.. Реализирани са такива и по ф-ра № **********/27.12.2011 г. на обща стойност с ДДС 600.00
лв. с получател Й. ИС., както и
по ф-ра № **********/31.10.2016 г. на обща стойност 1800.00 лева и ф-ра №**********/30.12.2016 г. на обща стойност 600.00 лева с
получател Н.Д., Албания. Изведен е анализ, от който се установява, че приходите
от отдаването под наем на актива са осчетоводени по сметка 411 „Клиенти“, със
съответните аналитични сметки по отделни клиенти в кореспонденция със с/ки 703 и 501 със стойност на данъчната основа и с/ка 4532 със стойност на ДДС. Установява се от проведения
анализ, че размера на осчетоводените
разходи за командировки за 2014 и 2015 година е формирана по разходи за отделни служители, като по отношение на Ц.В.Ц.
е посочено, че е в трудовоправни отношения с „Ц."
ЕООД от 01.11.2011г. на длъжност "шофьор товарен автомобил /международни
превози/", като е заверено уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ изх.
№ 26388113028557/01.11.2011г. от НАП. За него осчетоводените разходи за командировки са съответно в
размер на 9543.20 лева за 2014г. и 23458.56лева за 2015г.. От направен анализ в
тази връзка и по отношение на извършвания транспорт от "Ц." ЕООД за
2014г. и 2015г., от който се установява, че са налични издадени фактури за
превоз до България, Ирак, Армения, Грузия, Азербайджан, Молдова, Сърбия,
Румъния, Турция, Унгария, Чехия, като за осъществени транспортни услуги до и от
Турция и Грузия са издадени фактури както следва: за 2014 г. от България до
Грузия общо 44/четиридесет и четири/ фактури; за 2014г. от Турция до България
общо 23 /двадесет и три/ броя фактури; за 2015г. от България до Грузия общо 9
/девет/ броя фактури; за 2015г. от България до Турция общо 2 /два/ броя
фактури; за 2015г. от Турция до България общо 34 /тридесет и четири/ фактури. Допълнителна се установява то заключението на проведената допълнителна ССчЕ, че финансовия резултат на ревизираното дружество по
ЗКПО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. следва да се определи,
като се включи към него сумата на начислените разходи за данъчни амортизации за
процесният ДМА Каравана 4450 „Ентегра Аспир“, като при формиране на същия е приспадната загубата от предходните години.
Съобразно заключението дължимия данък и лихви към датата на издаване на РА за
2011 г., 2012 г. и 2013 г. е в размер на 0.00 лева, за данъчен период 2014г. същият
следва да бъде определен в размер на 1491.76лева, като е посочено, че така
определен данъкът е внесен на 4 части, като за просрочие
на вноските след 01.04.2015 г. се дължи общо лихва в размер на 34.60лева, а за
данъчен период 2015г. той следва да бъде определен в размер на 3142.14лева, който
законосъобразно е внесен като направени авансови вноски през отчетната година и
на 19.04.2016г., като е дължима лихва в размер на 12.69лева. По отношение на данъчен
период 2016г. при определяне на размера на финансовия резултат по ЗКПО сумата
от 358322.96 лева следва да бъде изключена от увеличението на СФР, като
полагащия се корпоративен данък е в размер на 3399.14 лева, за който
законосъобразно са направени авансови вноски през годината, както и пет поредни
вноски на конкретно посочени дати. Изясни се, че за невнесените в срок до
01.04.2017г. суми се дължат лихви в размер на 67.10 лв., а за внесената сума от
дължимия корпоративен данък 176.93 лв. до размера на общо дължимия такъв, се
следва лихва, изчислена от 01.04.2017г. до датата на издаване на РА /06.03.2018
г./ в размер на 16.72 лева. Установява се от показанията на свидетелят Г.И.И., че ревизираното дружеството действително му е предоставило за ползване процесното МПС Каравана 4450 „Ентегра
Аспир“ за периода от януари до октомври 2016 година,
като използването му от него като наемател е станало на къмпинг в близост до
гр.****, ****. Сочи на факта, че фактическото предвижване е станало с помощта
на управителя на дружеството, но ползването му е било от него. Изяснява и
обстоятелства, свързани с устен договор за наем в размер от 500 лева месечно,
който своевременно е бил платен. Изяснени
са и основанията за сключване на сделка,
касаеща договор за покупко
– продажба на процесната Каравана 4450 „Ентегра Аспир“, като се счита, че
приложимото за това законодателства е съобразено с Бизнес и Търговския кодекс
на щата Тексас.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за изяснена от събраните в хода на съдебното
производство доказателства: гласни доказателства, касаещи показанията на
свидетеля Г.И.И., които съдът изцяло кредитира като
обективни, обстоятелствени, логични и последователни, подкрепени и от събраните
по делото писмени доказателства, касаещи процесните
фактури, по които той е получател. Изяснява се и от приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства- заключения на проведените съдебно –
счетоводни експертизи с вещо лице П., които съдът също изцяло кредитира като
научно и методологически обосновани, логически
свързани и без възникнали съмнения в тяхната правилност, неоспорени от
страните. Изяснява се и от приобщената по делото административна преписка по
издаването на обжалвания административен акт, получена с вх.№ 11339/06.06.2018г. по опис на Административен съд-Пловдив, както и
от събраните в хода на съдебното производство доказателства, касаещи превод на договора за покупко-продажба на
превозното средство Каравана 4450 „Ентегра Аспир“, в едно с превод на извадки от Бизнес и търговски
кодекс на щата Тексас.
При така установената фактическа обстановка, след
анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу обжалваната и потвърдена
част на РА, от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол и в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК
и като такава е процесуално допустима
за разглеждане по същество. Оспореният РА е валиден, издаден от компетентен
орган, след провеждане на ревизия, възложена от оправомощен
за това орган по приходите, при спазване на съответните процедурни правила. След
извършена проверка съдът установи, че ревизионният е издаден от оправомощени съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК органи, в рамките
на тяхната компетентност. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочената
по-горе заповед на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Процедурата
по издаване на РА е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и съдът не намира при
провеждането й да са извършени процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на ревизионния акт в цялост. С РА са определени
задължения за периода на лицето, на което е възложена ревизията. Ревизията е
приключила в срока, установен от чл.114 ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване
на изготвения ревизионен доклад. Освен
това, изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад,
който е неразделна част от РА /чл.120 ал.2 от ДОПК/, а съгласно константната
съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи,
се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е
била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано,
както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните
му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили
преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в
настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно
възможности ревизираното лице, в пълнота да упражни правото си на защита чрез
попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез
отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в
конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в
преценения от него за необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002616008475-091-001/06.03.2018 г., поправен с ревизионен акт №
П-16002618056010-003-001/21.03.2018 г., издадени от органите по приходите при
ТД на НАП –Пловдив
е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК, поради което
същите не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност.
Относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДС
и ЗКПО, съдът съобрази следното:
Не се спори по делото, че през м. 10.2011 г. дружеството жалбоподател е
упражнило правото си на пълен данъчен кредит по съставен от него протокол по
чл. 117 от ЗДДС №**********/27.10.2011 г. с данъчна основа на стойност 427284,80
лева и начислен ДДС в размер на 85456,96лева във връзка с осъществено ВОП на
специален автомобил „Ентегра Аспир“,
придобит от доставчика НВ ЛОГИСТИК, гр. Антверпен, Белгия. Спорът между страните се
формира за това дали задълженото лице е използвало процесния автомобил
Каравана 4450 „Ентегра Аспир“
за облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки, свързани със стопанската му дейност
или той се е ползвал единствено и само за лични нужди на управителя на
дружеството.
За разрешаване на така формираният спор, съдът съобрази разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, съгласно която за възмездна доставка
на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно
задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели,
различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при
извършването на която се използва стока, при производството, вноса или
придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Категорично и по безспорен начин се изясни обстоятелството, че процесното МПС е заприходено
счетоводно от страна на жалбоподателя и че за същия са начислявани годишни
амортизации, които не са спорни между страните и се явяват установени от
приетите по делото доказателства. От възприетото от съда заключение на
проведената ССчЕ се установи, че липсват правни
основания да се приеме, че така заприходеният ДМА не
е ползван в икономическата дейност на дружеството. Напротив, изцяло са
опровергани изводите на органите по приходите за необходимите според тях
разходи за неговата поддръжка и за икономическия ефект от придобиването му.
Касае се за напълно годно и окомплектовано за ползване превозно средство за
отдих, което реално е използвано в дейността на дружеството с предоставянето му
под наем на различни лица. Не е спорно и това, че кемперът
е ползван, предвид показанията на километража при закупуването му, от
дружеството /2 092 км./ и при извършения на 23.03.2015 г. технически преглед
/14 900 км./ Липсват каквито и да е основания същото да не бъде прието за ДМА
на дружеството. Стойността, на която е платен е законосъобразно определена и
осчетоводена в търговските книги. Налице е своеобразен икономически подход,
който цели съответната бъдеща икономическа изгода под контрола на ревизираното
дружество. Обоснован е извода, че законосъобразното определяне на един ДМА се
прави на база преценката за „очакваното използване“, а не се фокусира върху
действителното му ползване, в който смисъл е направен и анализа от ревизиращите
органи. В тази връзка необосновани се явяват изводите, направени от органите по
приходите в обжалвания РА за липса на основания да се приеме, че се касае за
ДМА на дружеството. Напротив, налице е изпълнение на счетоводното
законодателство, заведения ДМА отговаря на определението на НСС-16, дружеството
е оценило надлежно стойността му и е заведен като такъв, като се очакват ползи
и изгоди от използването му. В този смисъл и направените от жалбоподателят
възражения се явяват основателни и законосъобразни и се споделят от съда.
Налице е установеност на
икономическа изгода от ползването на ДМА, което предпоставя
липсата на условията по чл.54 от ЗКПО като основания за увеличение на ФР на
дружеството съобразно изложеното в РА. Липсват основания да не се приемат и
представените фактури за последващо използване на
МПС, доколкото в хода на съдебното производство се изясниха фактите по
действителното предоставяне на посочения ДМА за ползване на външни на
дружеството лица. Всички изложения на органите по приходите относно сключените
договори за застраховка „гражданска отговорност“ и обстоятелствата, вписани в
тях, проверка на километропоказателя, на направени режийнни разходи за пътувания и др. подобни, са извън
необходимият предмет на доказване на проведеното административно производство.
Достатъчно е, че търговските книги на дружеството са коректно и законосъобразно
водени, съобразно задълженията по счетоводното законодателство, което е
основание да се приеме изложеното в тях като основания за начисляване на
дължимите публични задължения по ЗКПО, респективно по ЗДДС във връзка с процесната Каравана 4450 „Ентерга
Аспир“. Изложеното
води до несъмнения извод, че въпросното МПС не е използвано от управителя на
ревизираното дружество за лични нужди, поради което неправилно органа по
приходите е приел, че са налице основания за увеличаване на финансовия резултат
на дружеството със сумите за годишни амортизационни отчисления, респ., че е
налице е хипотезата на чл. 9, ал.3, т.1 от ЗДДС, използвана като основание да
се приеме, че е налице облагаема услуга и от там да бъде приложена разпоредбата
на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, определяща, че правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето. Осчетоводените разходи за амортизационни
отчисления на процесния ДМА не следва да бъдат
включвани при определяне на данъчната основа по чл.27 ал.2 от ЗДДС за периода
м. декември 2011г. - м. декември 2015 година. Налице са непровемерни
изводи на органите по приходите, които съставляват нарушение на материалноправнитеразпоредби и са основание за отмяна на
атакувания РА в тази му част по отношение на изложените обстоятелства, свързани
с прилагането на ЗКПО и ЗДДС по отношение на процесния
ДМА. Основателно е възражението, че облагането означава да бъде
изпълнена хипотезата на данъчната норма, с която хипотеза законодателят свързва
определени правни последици. Щом хипотезата на данъчната норма не е налице,
няма основания за облагане. С оглед на изложеното РА следва да бъде отменен
като незаконосъобразен в тази си част.
По отношение
на изложеното в РА, че неправилно
ревизираното дружество е определило годишна данъчна амортизационна норма в
размер на 25% за редица подробно изброени ППС /ремаркета и полуремаркета/,
вместо ставка от 10%, по реда на чл.55 ал.1 от ЗКПО, която органите по
приходите приели за съответната на предназначението им, също е налице
неправомерност на направените изводи. Изясни се от
възприетата по делото ССчЕ, че амортизационните
отчисления за описаните в РА други ППС са законосъобразно извършени. Неправилно
е прието от органите по приходите, че се касае за категоризация по реда на
чл.55 ал.1 т.3 от ЗКПО. В действителност понятието „транспортни средства, извън
автомобили“, което е използвано в посочената разпоредба не касае ремаркета и полуремаркета, а друг тип МПС, които имат самостоятелна
форма на предвижване. В този смисъл посочените активи „ремарке“ и „полеремарке“ винаги са част от съчленен
товарен автомобил и се изпълват единствено и само с МПС, което е основание да
се приеме, че те са негова неделима част. В ЗДвП не се използва понятието
"транспортни средства", липсва и дефиниция. В редица подзаконови
актове се дава определение на "транспортно средство", като разликата
в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния
нормативен акт. Общото в тези дефиниции е, че транспортните средства се
определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания. В този
смисъл "транспортно средство" е всяко пътно превозно средство -съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.
Съгласно §6, т.17 от ДР на ЗДвП "ремарке" е пътно превозно средство,
предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се
приравняват и полуремаркетата. Приемайки, че
"транспортно средство" е пътно превозно средство по смисъла на т.10 на
§6 от ДР на ЗДП, каквото се определя и ремаркето по смисъла на т.17 на §6 от ДР
на същия закон, следва да се приеме, че последното е транспортно средство,
което е теглено от МПС, в случая товарен автомобил. Ето защо законосъобразно
ревизираното лице е определило тяхната амортизационна категория по реда на
чл.55
ал.1 т.5 от ЗКПО, което се установява и от заключението на проведените ССчЕ, което е посочило, че начислената амортизация е
съвпада с данъчната амортизационна норма за всеки един от данъчните периоди,
поради което липсват основания да се увеличи финансовия резултат на дружеството
за данъчни цели. С оглед на
изложеното, атакувания РА в частта, в която е увеличен финансовия резултат на „Ц.“ЕООД
за отчетния данъчен период от 2010г. до 2016г. вкл. с признатата годишна данъчна амортизация от 10 % за изброени подробно транспортни
средства ремаркета и полуремаркета е постановено в
нарушение на материалния закон и следва да се отмени и в тази си част.
На
следващо място, в жалбата са наведени за извършеното преобразуване на
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. по
реда на чл.26, т.2 от ЗКПО по отношение на начислени разходи за командировки в
чужбина. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч,
отразяващ вярно стопанската операция. Този текст е
допълнен от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗКПО, сочеща, че счетоводен
разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ
липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за
липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. От органите по приходите са изложени аргументи, на които е
дадено описание, че в някои от Заповедите за командировка липсва информация за датата на
нейното издаване; за населено място, в което се командирова лицето, а е
посочена само държавата, както и за транспортното средство и маршрут.
Само по себе си това описание е в противоречие с хипотезите на чл.10 ал.2 от ЗКПО. Напротив, установи се от заключението на проведената ССчЕ,
че с е налице достатъчна документална обосновка на извършените разходи за
командировка на посочените лица, което не дава основание на ревизиращите органи
да се основават на необходимостта от приложението на разпоредбата на чл.26, т.2
от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Настоящия съдебен състав не споделя
изводите на ревизиращите, че разходите за командировки не са документално
обосновани. Посочено е, че се касае за действително извършен международен транспорт
по определен маршрут, реално осъществени транспортни услуги до Турция и Грузия,
като командировките и тяхното изплащане е съобразено с Наредбата за
командировките, действаща в периода 2014 и 2015 година. Налице са достатъчно доказателства за документална
обосноваване на посочените командировъчни разходи, като лисват основания същите
да не се приемат като действително осъществен и необходим разход. Направените
изводи от ревизиращите органи относно времевите периоди на сключените трудови
договори и тяхното реално изпълнение не обосновават липса на основание да се
приеме, че не е налице документална обоснованост на извършените разходи за
командировки в чужбина.
По повод на установените на основание чл.46, ал. 1
от ЗКПО задължения за 2016 година, дължащи се на увеличение на финансовият
резултат на дружеството със сумата от 358322,96 лева, съдът също счита, че
възражението на жалбоподателя е основателно. Така органите по приходите
действително са дали формулировката, че при определяне на данъчния финансов резултат,
счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на
данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която
настъпи обстоятелството, че задълженията са погасени по давност, но не повече
от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо.” В тази
връзка е извършен анализ, произлизащ от установените обстоятелства, че през
месец октомври 2011 година дружеството е придобило от ВОП процесното
МПС Каравана 4450 „Ентегра Аспир“,
осчетоводен по сметка 205 „транспортни средства“, с първоначална стойност
427284,80лева. Прието е, че ревизираното лице не представя доказателства за
цялостното плащане на стойността по доставката на превозното средство, което не
отговаря на установените в хода на административното, а в последствие и на
съдебното производство факти. Представено е платежно нареждане от 01.12.2010година за превод на сумата от 20000 долара на „Motor Home Specialist“ с основание инвойс №552/30.11.2010 година. Същото
дружество е страна и по договор за покупко-продажба. Същевременно по партидата
на дружество „Motor Home Specialist“ по отношение на „Ц.” ЕООД стои осчетоводено задължение в размер на
358322,96 лева, считано от 27.10.2011година, което според органите по приходите
е датата на покупката на превозното средство. Затова от тези факти ревизиращите
са направили извода си, че обстоятелствата по чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО са
възникнали през 2016 година, с изтичането на петгодишния давностен
срок за изпълнение на задълженията на ревизираното дружество към доставчика „Motor Home Specialist“ и те са в размер на 358 322,96 лева, считано от 27.10.2011 година
- датата на покупка на процесното МПС. Тези техни изводи са незаконосъобразни.
Действително тезата на жалбоподателя, че неправомерно е възприет в ревизионния
акт от ревизиращите текстът на чл.46, ал.1, т. 1 от ЗКПО, тъй като същият не е действащ
в периода 2016 година, когато според тях са налице основанията за неговото
прилагане, са обосновани. Редакцията на посочената норма на чл. 46, ал.1, т. 1
от ЗКПО се изразява в това, че при
определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният
финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно
задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи
едно от следните изброени обстоятелства, в случая
изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен
срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен
срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Анализирайки същата
съобразно възможностите за нейното приложение и изискванията на чл.46 ал.1 от
ЗНА, в действителност същата не установява давностен срок, както се е възприела от органите по
приходите. Нормата посочва, че същата следва да бъде приложена „при изтичане на
три години за задълженията с тригодишен давностен
срок” или на „5-години за задълженията с петгодишен давностен
срок”. По никакъв начин законодателят не е определил, че тя е приложима в
хипотезата, възприета от ревизиращия екип, че задълженията са погасени по
давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало
изискуемо. Нормата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО няма подобно съдържание и не
поставя подобно изискване
при
определяне на данъчния финансов резултат.
Ето защо така направените изводи са несъстоятелни, не почиват на правилното
тълкуване на посочената разпоредба и не възпроизвеждат търсения от органите по
приходите правен ефект. В случаят нормата на чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗКПО може да
прояви своето правно действие при
следните хипотези- определяне на данъчния финансов резултат, като
счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на
данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, касаеща изтичане на
три години за задълженията с тригодишен давност срок /т.н. задължения с периодично погасяване/, а втората хипотеза е определяне
на данъчния финансов резултат, като счетоводният финансов резултат се увеличава
със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се
извършва в годината, в която е налице изтичане
на пет години за задълженията, които се погасяват с петгодишен давностен срок. Действително в тази връзка е необходимо да
се разграничи вида на задължението- дали е от вида, при които е приложима
хипотезата на погасяването им при изтичането на 3-годишен давностен
срок, или от вида, при който задължението се погасява с изтичането на 5-годишен
давностен срок. Тези обстоятелства органите по
приходите не са изяснили по никакъв начин. Нито са установили какъв е видът на
договора, нито са установили кое е правното основание срокът да бъде 5-годишен,
а не например 2- годишен, 3-годишен или друг давностен
срок. Същите са подходили едностранно, като са приели, че всички задължения са
погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението
е станало изискуемо. Подобен текст разпоредбата на чл.46 ал.1 т.1 от ЗКПО в действителност
не съдържа, както се е аргументирал жалбоподателят и целта е била да се търси
припокриване на въпросната регулация по ЗКПО с тяхната преценка за увеличаване
на финансовия резултат на дружеството. Доколкото, изложеното от тях се сочи
като фактическо и правно основание за установяване на задълженията, то на
практика констатацията е незаконосъобразна, тъй като нито фактите са такива,
каквито ги твърдят ревизиращите, нито пък правните норми са със съдържанието,
на което се позовават ревизиращите. Следвало е при своя анализ те по безспорен
начин да изяснят приложимата давност за плащането на задължението, като
съобразят фактите по сключения между страните договор. Договорът за покупко-продажбата
на процесното МПС възникват през 2010 година. По тях
действително е налице плащане само на сумата от 20000 щатски долара по
фактурата от 30.11.2010 година, платено в периода м. декември 2010 година. Същевременно
считоводните записвания в дружестовото
и всички установени документи още тогава обосновават извода, че тя е доставена на
„Ц.“ЕООД в качеството на собственик на движимата вещ. Въпросното превозно
средство е закупено в САЩ и там са възникнали отношенията между купувача и
продавача. Действително се касае за търговски отношения с международен елемент.
В тази връзка тезата на жалбоподателят, че в настоящият случай следва да намери
приложение Кодекс за международно частно право, респ. посочения от него чл.1,
ал.1, т. 2 от същия, е обоснована и правно издържана. Разпоредбата на чл.1 ал.2
от КМЧП в действителност определя, че частноправни отношения с международен
елемент е отношение, свързано с две или повече държави, каквито са и настоящите
търговски отношения. Тя се допълва и от разпоредбата на чл.2 от КМЧП, сочеща,
че частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на
държавата, с която се намират в най-тясна връзка. Относно начина на определяне
на приложимото право може и е аналогично да се има предвид текста на чл. 94,
ал. 1 от КМЧП, който посочва, че в
случаите, когато страните не са избрали приложимото
право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка.
Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако
тази част има по-тясна връзка с друга държава, по изключение към нея може да се
приложи правото на тази друга държава.”. А според разбиранията, заложени в
чл.94, ал.2 от КМЧП следва да се предполага, че договорът е в
най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето
обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на
договора. В случая, характерната престация на
договора е прехвърлянето на правото на собственост върху процесното
МПС в САЩ. В този смисъл и доколкото е налице писмен
договор за това и фактическия състав на договора е изцяло изпълнен на
територията на САЩ, включително и там е направена регистрация на превозното
средство, то и престацията следва да бъде зипълнена съобразно щатските закони
за въпросния договор, включително относно плащане на цената, срок за това и давностни срокове. Така от представеният Бизнес и
търговския кодекс на Щата Тексас е имало възможност и е
било редно да се установи именно това приложимо право
към сключения договор, като същото е цитирано и в договор за покупко- продажба. По него се явява страна- продавач „Motor Home Specialist“,
дружеството към което е осчетоводено в счетоводството на „Ц.”
ЕООД задължението за плащане в посочения по-горе размер. Така основателни са
аргументите на жалбоподателят, че в ал.2.725 от него, озаглавена «давност на договорите за продажба»,
в б.»А» е посочено, че «дело за нарушение на всеки договор за продажба трябва да започне в срок от четири години след настъпването на причината за настъпване на действието». Налице са достатъчно правни
сонования, които обосновават тезата за изтичане на специална, четиригодишна давност за изпълнение на задължението. От
там аргументите, че неплащането
на цената следва да се
приеме, че е станало е през
месец април 2015г., когато е видно, че през месец април 2011година процесното МПС е внесено в ЕС и когато
то е било придобито от «Ц.» ЕООД, са
напълно законосъобразни. Плащането на цената е била съобразена с доставката на стоката и води до нейната изискуемост. Ето защо следвало е да се приеме, че давността започва да тече от периода м. април 2011
година, от който период когато
има документи за внос на процесното МПС, като се приложи специалния 4-годишен давностен
срок за погасяване на задължението,
изтичащ на 01.04.2015 година. Изцяло
в този смисъл е нормата на чл. 102, ал. 1 от КМЧП, който посочва, че този
кодекс урежда и въпросите относно изпълнението
на задълженията; последиците от пълно или частично неизпълнение на
задълженията; определянето
на размера на вредите;
основанията за погасяване на задълженията;
последиците от недействителността на договора; погасителната давност.
Възражението на жалбоподателят за изначалната
неприложимост на разпоредбата
на чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗКПО, тъй като не е изпълнена законовата хипотеза, също е основателно. В действителност липсва задължение, което да има тригодишен или петгодишен давностен срок. Случаите на специална давност, каквато се явява 4 годината погасителна давност за задължение, възникнали съобразно приложението на КМЧП,
не е обхваната от настощият
състав на нормата. В действително не са налице основания тази разпоредба да се прилага по аналогия,
или да се прави облагане,
само за да се стигне до установяване
на задължения за данъци. Данъците представляват тежест и същите се установяват на основание законови
норми, а не чрез прилагане
на правото по аналогия. Затова
и липсват фактически аргументи
за нейното приложение от органите
по приходите. Действително е недопустимопри
законодателен пропуск, по тълкувателен
път да се разширява приложното поле на правната
норма, за да бъде
постигнато облагане с данък. Поради това
и облагане може да има, само когато прилагайки правната норма при стриктното приложение на същата в
смисъла, вложен от законодателя, може
да бъдат вменени задължения. Поради тези съображения, изведените то жалбоподателят
доводи се явяват основателни
и водят до извода за неприложимост на нормата на чл.46, ал.1, т. 1 от ЗКПО в настоящият
случай. Безспорно липсата на законосъборазна правна обосновка се дължи и на
обстоятелството, че
са налице доказателства за платен от ревизираното дружество в полза на „Motor Home Specialist“ депозит
в размер на 251093,30 долара, т.е. налице е пълно
плащане на договорената продажна цена. Неясни са
аргументите на органите по приходите да приемат този депозит като част то
цената по сделката. Тези техни изводи не кореспондират с безспорно установените
факти, че превозното средство е пристигнало тук в
България и е надлежно обмитено и осчетоводено в България. Предвид
така изложеното, жалбата се явява основателна и в тази си част, а атакувания
РА и РАПРА като постановени в нарушение на материалния закон, следва да се отмени изцяло.
Съобразно изхода от спора и направеното своевременно искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК на
същият се дължат от Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ –
гр. Пловдив следва бъде присъдени действително направените разноски съобразно
приложения списък, като те касаят платена ДТ, възнаграждение за осъществената адвокатска
защита, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
деловодни разноски за проведената ССчЕ и платени суми
за превод, същите възлизат в общ размер на 9808.00 лв. /девет хиляди осемстотин
и осем лева/.
В предвид на изложеното и на основание чл.160,
ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Ц.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес управление
гр.***, представлявано от В. Цветко Ц. РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-16002616008475-091-001/06.03.2018г.,
поправен с ревизионен акт №П-16002618056010-003-001/21.03.2018 г., издадени от органите
по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 298/28.05.2018 г. на
Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив относно допълнително
начислен данък по ЗДДС за данъчен период от м.декември 2011г до м. декември 2015г. за допълнително
начислен ДДС в размер на 85 356,96 лева, ведно с дължимите лихви от
33 903,55 лв., както и допълнително начисления корпоративен данък за
данъчен период 2011 г. в размер на 888,14 лв., за данъчен период 2012 г. в
размер на 4 459,60 лева, за данъчен период 2013 г. в размер на
7 478,68 лв.,за данъчен период 2014 г. в размер на 23 564,31 лева, за
данъчен период 2015 г. в размер на 15 371,98 лв. и за данъчен период 2016
г. в размер на 41 866,67 лева, с общо начислени лихви за просрочие в размер на 19857,98 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив да заплати на „Ц.“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от В.Ц.Ц. сумата от
9880.00 /девет хиляди осемстотин и осем/ лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: