№ 10
гр. Кюстендил, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора АНГ. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20211500200659 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения АС. М. СТ. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт ***
упълномощена със упълномощена със заповед №374/06.04.2020 г., изразява становище за
неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Същото становище се изразява от представителя на КнОП.
Лишеният от свобода АС. М. СТ. поддържа молбата си.
Защитникът на лишения от свобода- адв.Ц. пледира за уважаване на молбата на С..
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за
решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните,
приема за установено следното:
Лишеният от свобода АС. М. СТ. е постъпил в затвора на 08.10.2019 г.
Същият изтърпява наказание ЛС за срок от 3 години, при първоначален „строг“ режим
по влязло в сила на 11.04.2016г. решение за отмяна на условната присъда, влязла в сила на
02.11.2012г. по дело от общ характер № 103/10.3 GBASL, първа инстанция, Районен съд *** - С2,
област *** Р ***, за деяние извършено на 01.06.2010г., престъпление имащо правен аналог в чл.
195, ал.1, т.4 и т.5 НК на РБългария. Същото е приведено в изпълнение с определение №
131/26.06.2019 г. по ЧНД № 136/2019 г, на ОС-Перник.
Предстои да изтърпи наказание по ЧНД № 136/2019 г. на ОС Перник, с което на осн.
чл. 44, ал.11 от ЗЕЗЗА вр. чл. 457 ал.2-5 от НПК, с което се привежда в изпълнение наказанието
ЛС в размер на 2 години, при първоначален „строг“ режим по влязла в сила на 15.05.2017г.
присъда по Общ процес № 62/12.8/GGABT, Окръжен съд гр. Сантарем, Р *** за деяние извършено
на 02.07.2012 г. Същото е в сила от 26.09.2019г.
1
Начало на наказанието: 08.10.2019г.
Към момента на произнасяне на КнОС- 11.01.2022 г. С. изтърпял фактически – 2
години 3 месеца и 3 дни; от предварителен арест- 2 месеца и 8 дни; от работа- 4 месеца и 11 дни;
всичко- 2 години 9 месеца и 22 дни; с остатък – 2 месеца и 8 дни.
От представените от затворническата администрация доказателства се установява, че
при постъпване в затвора е изготвена схема за оценяване на вероятност от ново осъждане и
профил на нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС и психологическо
становище. Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средните стойности - 40 т. с две
дефицитни зони: настоящо правонарушение - и умения за мислене. Рискът от вреди е определен
като среден. Рискът от агресивно поведение е умерен, но може да е твърде импулсивен или лесно
раздразнителен в личностно значими ситуации. Възприема себе си като социален тип,
неконфликтен и общителен, с висока самооценка. Не приема присъдата си за справедлива и
законосъобразна и поддържа очаквания за промяна в правното си положение.
Рискът от вреди не търпял промяна на време на на престоя му в пенитенциарна
изолация и към настоящия момент остава непроменен на 40 точки. При планирането на
изпълнение на присъдата е акцентирано върху посочените дефицитни зони, но напредък по тях не
е постигнат.
До момента лишеният от свобода не е показал поведение, на база на което оценката на
риска от рецидив да бъде намалена. Към пенитенциарните служители има социално-желателно
отношение с цел облекчаване и съкращаване на престоя му в изолация. От осъждането си отчита
предимно настъпилите за самия него неблагоприятни последици. Налице са криминални нагласи,
като този извод се налага на база на предходни осъждания за престъпления, идентични по вид и
характер.
Включен е в учебна дейност, където да оползотворява смислено свободното си време
и да намалява срока за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Записан за редовен
ученик през учебната 20/21 година в 5-ти клас. Регистрирани са редица безпричинни отсъствия от
учебни занятия. Не е награждаван и не е наказван дисциплинарно. Има два съставени протокола за
предупреждение за спазване на установения ред и дисциплина по време на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. Налице е непоследователна линия на поведение, което говори за
липса на утвърдени законосъобразни модели. Отношението на осъдения към пенитенциарните
превъзпитателни дейности е незаинтересовано и пасивно.
Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно. Счетено
е, че не са отчетени положителни промени в заложените за работа зони и дефицитите не са
преодолени, цели и задачи в плана на изпълнение на присъдата не са изпълнени, не е реализирана
прогресивната пенитенциарна система за замяна на режима в по-лек, с цел намаляване на риска от
рецидив и вреди и той изтърпява наказанието си все още при първоначално определения му от
съда „строг режим".
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително С. е изтърпял фактически
повече от ½ от наложеното му наказание. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима
2
за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за
своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от
НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ.
не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата. Поправянето на
осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение
на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Видно от справката от затворническата администрация при престоя си в мястото за
лишаване от свобода, С. има колебливо поведение; няма никакво снижаване на риска от рецидив,
който остава в същите стойности както при постъпването му в затвора- 40 точки. По отношение на
същия няма награди, няма доказателства да е участвал в други дейности в затвора- като социални,
възпитателни, културни и т.н. Същевременно е упражнявал обществено полезен труд, като при
последното си назначение е бил освободен поради неудовлетворнеостта му от факта, че няма
постоянна работа и не получава достатъчно работни дни в собствена полза (срвн. доклада на
ИСДВР). Това обстоятелство сочи на липса на достатъчна мотивация за полагане на трудова
дейност и не може да се отчете в положителен план. От друга страна не е посещавал редовно
учебни занятия, което сочи за проява на безотговорно отношение към образователния процес. Тези
обстоятелства, съчетани с липсата на снижение на риска от вреди, с липсата на напредък по
отчетените в плана на изпълнение на присъдата дефицитни зони, с липсата на награди, както и на
преценка на отношението му към трудовия процес, водят до извода, че процеса на превъзпитание
спрямо същия следва да продължи, респ. да се приложи прогресивната система на изтърпяване на
наказанието и да се проследи поведението му в условията на облекчен режим. Изминалият
фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на поправително
въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно решаване на
проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения от свобода,
следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода. Превъзпитанието и
промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето има
съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до състояние,
което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Необходимостта от
формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на вредите последици от миналото
поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не
могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла
3
на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на
наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика -
ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се
продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и
поправил.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения АС. М. СТ. за допускане
на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода АС. М. СТ. с ЕГН
**********, роден на *** г. в гр. Перник, българин, с начално образование, разведен, осъждан; за
допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание ЛС в размер на 3 години при първоначален „строг“ режим по дело от общ характер №
103/10.3 GBASL, първа инстанция, Районен съд *** - С2, област *** Р ***, за деяние извършено
на 01.06.2010г.,приведено в изпълнение с определение № 131/26.06.2019 г. по ЧНД № 136/2019 г,
на ОС-Перник за остатък в размер на 2 месеца и 8 дни, считано към 11.01.2022 г.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6
месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен
дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода
да се изпрати на Затвора - Бобов дол.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4