Р Е Ш
Е Н И Е № 52
град
Самоков 12.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 387 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ********* срещу Н.С.Я.,
ЕГН: **********. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД срещу длъжника Н.С.Я. в общ размер на 2 079.32 лева (две
хиляди седемдесет и девет лева и тридесет и две ст.), включващо главница в
размер на 865.43 лева (осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и три
ст.), договорно възнаграждение в размер на 335.06 лева (триста тридесет и пет
лева и шест ст.), възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 598.47 лева (петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и седем
ст.), лихва за забава в размер на 193.42 лева (сто деветдесет и три лева и
четиридесет и две ст.), законна лихва в размер на 86.94 лева (осемдесет и шест
лева и деветдесет и четири ст.), 11,08,2020 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 01.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на същото, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********. От ответника е постъпил отговор,
с който иска е оспорен като неоснователен, твърди се, че договора за кредит е
нищожен, поради прекомерност на уговорената възнаградителна лихва, твърди се
нищожност на договора поради противоречие с императивни норми – чл. 143, т. 9 ЗПК, поради това, че действителният процент на разходите надхвърля посочения от
49,89 %, тъй като възнаграждението за пакет допълнителни услуги оскъпява
кредита с повече от 150 %, както и е налице неравноправна клауза в договора
водеща до неговата цялостна нищожност.
В съдебно заседание ищецът излага
в писмени становище подробни съображения за основателност на иска. Ответникът с
писмено становище оспорва иска на сочените основания.
Самоковският районен съд, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установи се от събраните по
делото доказателства че на 16.03.2017 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Н.С.Я.,
като задължено лице по договора. Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума
на кредита: 1400 лв.;
- Срок
на кредита: 36 месеца;
- Размер
на вноската: 68.31 лв.;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11 %;
- Общо
задължение по кредита: 2459.16 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 1233.00 лв.;
- Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 34.25 лв.
Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги:
- Общо
задължение: 3692.16 лв.;
- Общ
размер на вноска: 102.56 лв.;
- Дата
на погасяване: 1 - ви ден от месеца.
В раздел V. „Допълнителни възможности
за клиента" от ДПК е избрана опцията за вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ
КРЕДИТ България" по друго задължение на Н.С.Я. към дружеството на стойност
489.63 лв./четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/,
което е извършено с вътрешнобанкова транзакция на 15.03.2017г.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
на 16.03.2017 г. превежда парична сума в размер на 910.37 лв. по посочена от
длъжника Н.С.Я. банкова сметка (***еренция: 270PMWP170750067, с дата 16.03.2017
г.). Общият размер на отпуснатата сума по договора е 1400.00 лв. От своя страна
длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като
го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 102.56 лв. и падежна дата всяко 1 -во число на месеца.
На 14.06.2018 г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД и Н.С.Я. е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с
който страните се договарят да бъдат отложени три погасителни вноски, №
15,16,17 като същите трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя.
На 21.01.2019 г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД и Н.С.Я. е сключен Анекс № 2 към ДПК № **********, с
който страните се договарят да бъдат отложени три погасителни вноски, №
21,22,23 като същите трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 39 на 42 броя.
На 24.04.2019 г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД и Н.С.Я. е сключен Анекс № 3 към ДПК № **********, с
който страните се договарят да бъдат намалени до размер 36.56 четири
погасителни вноски, № 24,25,26,27 като същите трябва да бъдат заплатени в края
на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 42 на 45 броя.
Доказа се, че вземането било
предявено по реда на заповедното производство, по ч.гр.д. № 120/2021 г. била
издадена заповед за изпълнение № 70 от 03.02.2021 г. за заплащане на сумата
1828,96 лева включващо: остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на
865,43 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 335,06
лева, дължимо за периода от 01.08.2019 г. до 11.08.2019 г. – дата на
предсрочната изискуемост; неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 598,47 лева; непогасени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими за периода от
16.12.2018 г. до 11.08.2020 г. – дата на предсрочна изискуемост, сумата 193,42
лева лихва за забава от 02.11.2018 г. до 11.08.2020 г., сумата 86,94 лева
законна лихва дължима за периода от 11.08.2020 г. до 01.02.2021 г., като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, и законна лихва от 02.02.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 42,19 лева разноски по делото – ДТ, както и
сумата 50 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ
От приетата по делото
съдебноикономическа експертиза се установи, че размерът на погасеното от Н.С.Я.
задължение по Договор за потребителски кредит №**********/16.03.2017г.е в
размер на 1950,90лв. както следва : платена главница по Договор №********** -
534,57лв.; платена лихва по Договор №********** -724,10лв.;
платено по пакет допълнителни услуги -
634,53лв.; платена лихва за забава - 7,70лв.; платена такса по Договор
№********** - 50,00лв.;
Размерът на законната лихва за
периода от 16.03.2017г.е 201,12лв., от която Задълженото лице Н.С.Я. е изплатил
7,70лв.За периода от 13.03.2020г.-13.07.2020г. с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП не е начислявана законна лихва. Размерът на претендираната начислена и
непогасена законна лихва е в размер на 193,42лв.
С подписването на избраният пакет
допълнителни услуги на Задълженото лице Н.С.Я. е оскъпил допълнително
подписаният Договор за потребителски кредит № ********** /16.03.2017г. със сумата от 1233,00лв.
, като съответно размерът на месечната вноска по кредита и по пакета допълнителни
услуги се е променила от 68,31лв. на 102,56лв. Размерът на Годишен лихвен
процент по кредита разглеждан заедно с подписаният от Задълженото лице Н.С.Я.
пакет допълнителни услуги би следвало да се промени от 41,17% на 79,07% т.е
общото задължение по кредита се е оскъпило с 29,90%. Според чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, годишният лихвен процент е показател, който изчислява
общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от размера
му. Банката предоставя процента на ГПР в общите условия по кредита.
С алинея № 4, на чл.19 на
23.07.2014г. в ЗПК е въведен максимален праг на годишния процент на разходите-
5 пъти размера на законната лихва по просрочения задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Чл.86, ал.2 от Закона за задълженията и договорите посочва, че законната лихва
за забава се определя от Министерски съвет. На 01.07.2020г. БНБ е определила
ОЛП в размер на 0,00, което прибавено към 10 процентни пункта ни показва и
резултата- законната лихва за забава в момента възлиза на точно 10%. Умножена
законната лихва х 5, прави ГПР в максимелен, допустим от закона размер- 50%. По
потребителски кредит №**********/16.03.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД като Кредитор и Н.С.Я. като Задълженото лице в едно с подписаният между
страните Пакет допълнителни услуги и позовавайки се на нормативно определената
методика по ЗПК за определяне на Годишен процент на разходите /ГПР/ от - 49,89%
се променя при добавяне на Пакета допълнителни услуги на - 115,06% т.е общото
задължение по кредита се е оскъпило с 65,17%.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл
Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в
случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които
съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено
по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от
страните да е наведен такъв довод. В настоящия случай именно в тази насока са
възраженията на ответника.
Безспорно е по делото, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор
за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно
която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да
заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за
неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. За да се
отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона
следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“,
сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай
договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10
на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %, описани са
условията за прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е
ГПР – 49,89 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора. По възражението на ответника за нищожност поради
накърняване на добрите нрави чрез уговаряне на прекомерен размер на лихвата,
съдът намира, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %,
изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2
от ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№ 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото
следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен
състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог),
противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003
г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС,
II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.
о.; Определение № 901/10.07.2015г. по
гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор
(необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната
лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за
нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът
за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва
има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Уговорката
за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от друга
разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД,
който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните
договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от
възнаградителната лихва.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК
предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на
чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя.
Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават
тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че
договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния
случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради
което съдът е ограничен в преценката си от представените такива. При този извод
следва да се откаже зачитане на
последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния
размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на МС. По наведеното с отговора на исковата молба оплакване
за нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, настоящия състав намира, че
действително уговореното възнаграждение от 1233 лв. съставлява скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния
процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. В параграф 1 на ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. Включените в този пакет услуги по
своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и
нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. С пакета
от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на
разходите реално надхвърля 49,89 % и възлиза на 115,06%, който размер се
установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК,
тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и годишния
процент на разходите. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно
клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налага
извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на
кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за
допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Предвид това и след като
коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат
правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание
чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. Ето защо съдът намира предявеният иск за неоснователен, доколкото
поради констатираната нищожност не се дължат суми по нищожното съглашение,
послужило като основание за предявяване на настоящия иск. Ищецът има възможност
допълнително и в друго производство да претендира съгласно чл. 23 от ЗПК /когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен/, връщане от
потребителя само на чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
При този изход на делото не
следва да присъжда в полза на ответника разноски, тъй като не се сочи и доказва
реализирането на такива.
Воден от гореизложеното
Самоковският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 ГПК
иска на ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ********* срещу Н.С.Я., ЕГН: **********
за признаване за установено вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД срещу длъжника Н.С.Я. в общ размер на 2 079.32 лева (две хиляди седемдесет
и девет лева и тридесет и две ст.), включващо главница в размер на 865.43 лева
(осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и три ст.), договорно
възнаграждение в размер на 335.06 лева (триста тридесет и пет лева и шест ст.),
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 598.47 лева
(петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и седем ст.), лихва за забава в
размер на 193.42 лева (сто деветдесет и три лева и четиридесет и две ст.),
законна лихва в размер на 86.94 лева (осемдесет и шест лева и деветдесет и
четири ст.), 11,08,2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 01.02.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на същото, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, предявено по ч.гр. д. № 120/2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: