МОТИВИ
към Присъда №67/07.05.2019г. по НОХД №786/2019г.
на РС- *
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – * е
повдигнала обвинение срещу П.С.П. ЕГН: ********** – за това, че:
- за времето от неустановена дата
през месец Декември 2017г. до 09.07.2018г. в гр.*, при условията на
продължавано престъпление, направил опит да принуди малолетната К.М.Х., родена
на ***г***, да извърши нещо противно на волята й, като употребил заплашване,
като:
§ На неустановена дата през месец
декември 2017г. в гр.* направил опит да принуди малолетната К.М.Х. /родена на ***г./
да извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно
приложение „*“ нейни снимки, на които да е снимана гола, като е употребил
заплашване – заплашил я е че ако не му изпрати снимките, ще пусне обява в сайт
за *** услуги от нейно име, с нейния
телефонен номер, като деянието останало недовършено по независещи от дееца
причини;
§ през периода от 05.07.2018т. до
09.07.2018г. в гр.*, обл.*, направил
опит да принуди малолетната К.М.Х. /родена на ***г./ да извърши нещо противно
на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно приложение „*“ нейни снимки,
на които да е снимана гола, като е употребил заплашване – заплашил я е че ако
не му изпрати снимките, ще пусне обява в сайт за *** услуги от нейно име с нейния телефонен номер, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини –
- престъпление
по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК;
- на неустановена дата през периода
от началото на месец Юни 2018г. до края на месец Юли 2018г. в гр.*, обл.*,
направил опит да принуди малолетната Н.М.А. /родена на ***г./, да извърши нещо
противно на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно приложение „*“ нейни
снимки, на които да е снимана гола, като е употребил заплашване: заплашил я, че
ако не му изпрати още снимки, ще изпрати снимките на родителите й –
престъпление по чл.143 ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК;
- през периода от неустановена дата
до 11.07.2018г. в гр.*, обл.*, посредством съобщителна технология – мобилен
телефон марка „*” с IMEI №: *, държал *, а именно фотографски изображения –
снимкови файлове „*”,„*”,„*”,„*”, за
създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18г.,
изобразяващи открито *** поведение – престъпление по чл.159 ал.6 НК;
- на 06.07.2018г. в гр.*, обл.*,
чрез използване на информационна технология – сайт „*“, предоставил информация
за лице, ненавършило 18 годишна възраст – малолетната К.М.Х. /родена на ***г./,
а именно телефонен номер за връзка, населено място и снимка, за да се установи
контакт с нея за извършване на съвкупление и *** – престъпление по чл.155а,
ал.1 НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият П.С.П. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - * поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на
наказателната отговорност счита, че за престъплението по чл.143 ал.1, във
връзка с чл.26 ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 НК, следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, за това по чл.143 ал.1, вр.
чл.18 ал.1 НК - лишаване от свобода за срок от 4 години; за престъплението по
чл.159 ал.6 НК - лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на
1000 лева, а за престъплението по чл.155а ал.1 НК - 4 години лишаване от
свобода и 1000 лева глоба. За наложените наказания лишаване от свобода пледира
да бъде приложена съответна редукция по смисъла на чл.58а НК, а на основание
чл.23 НК – да бъде определено едно общо, най-тежко наказание измежду
наложените.
Защитникът на подсъдимия счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанията
счита, че макар обществената опасност на престъпленията по чл.143 НК да се
определя като сравнително висока, в настоящия случай, престъпленията по чл.143
ал.1, във връзка с чл.26 ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 НК и по чл.143 ал.1, вр.
чл.18 ал.1 НК са приключили на фазата на опита, т.е. обществената им опасност се
определя като не особено висока; във връзка с престъплението по чл.159 ал.6 НК
изтъква, че същото е с относително ниска обществена опасност, докато това по
чл.155а ал.1 НК – с висока обществена опасност. Същевременно отбелязва, че
подсъдимият се отличава с относително ниска степен на лична обществена опасност,
както и че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази
връзка пледира за налагане на справедливи по размера си наказания лишаване от
свобода и глоба, ориентирани към минимума, както и за приложението на чл.66 НК.
От направеното самопризнание на подсъдимия,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
П.С.П. е роден на *** ***, *, *,
средно - специално образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Към месец декември 2017г. подсъдимият
П.П. ползвал мобилен телефон марка „*”, модел „*“ с ИМЕЙ: *, със СИМ-карта с №*,
който бил регистриран на името на негова приятелка – С.П.Т., с която бил във
фактическо съжителство в гр.*. Подсъдимият ползвал социалната мрежа „*“, като
влизал посочения мобилен телефон, чрез профила на приятелката си /„*“/ или чрез
собствен профил, чието име обаче било „*”.
На неустановена дата през месец
декември 2017г. подсъдимият влязъл от мобилния си телефон, чрез собствения си
профил във „*“ и преглеждайки различни профили, намерил този на малолетната К.М.Х.
/родена на ***г./ от *. Въпреки че съзнавал, че Х. е малолетна, П. изпитал
интерес към нея и поискал да се снабди с нейни еротични снимки. Посредством
приложението „*” на *, подсъдимият се свързал с Х. и й се представил с
истинското си собствено име – П., като й казал, че е на 27 години. Поискал от Х.
тя да му изпрати снимки, на които да е снимана гола и предложил да й даде пари,
ако му ги изпрати. Обяснил й, че е давал пари на деца, които са му изпращали
„голи“ снимки и им купувал подаръци; същевременно заплашил малолетната, че ако
не му изпрати така поисканите снимки, ще пусне от нейно име обява в сайт за запознанства
с нейния телефонен номер. Въпреки така отправените обещания и закана, К. Х.
отказала да изпрати на П.П. „голи“ снимки, блокирала достъпа му до собствения
си профил във „*“ /***/ и по този начин – преустановила комуникацията с П. на
този етап.
Подсъдимият обаче не забравил за
случая; не загубил и интерес към малолетната Х.. На 05.07.2018г. около 21:00
часа П. осъществил връзка с Х. посредством мобилното приложение „***” на
мобилен телефон марка „*” с IMEI №: *, като й изпратил съобщение с текст „Здравей” от собствения си мобилен телефон, на
ползвания от малолетната мобилен телефон със СИМ-карта №***. Представил се като
таен обожател на Х. и й написал: „Таен
обожател, ако не на прайш с мен тел секс ще ти кача номера в сайт за
компатьонки може да ме блогнеш, ако искаш и я пускам”. Х. му написала в
отговор, че е на 11 години, но подсъдимият й заявил, че иска от нея да му
изпрати „голи“ снимки. Заплашил я, че в случай, че не му изпрати такива снимки,
ще публикува обява с нейните име, снимка и телефонен номер в сайт за
запознанства и предлагане на *** услуги; също така я уведомил, че ако реши да
се оплаче, ще бъде установено, че ползваният от подсъдимия телефонен номер е
регистриран на лице от женски пол; наред с това й се заканил, че в случай, че
блокира телефонния му номер – ще публикува споменатата обява. В подкрепа на
тези свои закани, изпратил на малолетната подготвена за публикуване обява в
Рубриката „***“.
Св.К. Х. се изплашила от
случващото се и потърсила помощ от баща си, св.М.Х.Х.. След като му разказала
за случващото се и му показала комуникацията по телефона с подсъдимия, св.Х.
взел мобилния телефон на малолетната и се престорил, че пише от нейно име,
продължавайки виртуалния „разговор“ с П.П., по този начин опитвайки се да се
снабди с информация за самоличността на подсъдимия.
На следващия ден - 06.07.2018г.,
тъй като все още не бил получил поисканите „голи“ снимки, подсъдимият П. изпълнил
заканата си. Посредством мобилен телефон марка „*” с IMEI №: *, публикувал вече
подготвената и спомената по-горе обява, като по този начин съзнавал и целял
малолетната да бъде потърсена за извършване на съвкупления и полови сношения.
Обявата била в сайта „*“, рубрика „***”
и съдържала телефонен номер за връзка, населено място /*/ и снимка на К. Х.,
работно време /00 – 24 ч./, както и списък на предлагани *** услуги /***, ***, ***
и др./. Още сутринта на същия ден писал по „***” на св.К. Х., като я уведомил,
че до два часа, обявата ще бъде активна, но наред с това и ще бъде определена
като „ВИП” – тъй като Х. се държала като „инат“. Още на същия ден, св.М.Х.
сигнализирал за случващото се РП - *. В резултат, незабавно била започната
полицейска проверка и предприети оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на
които било изяснено, че на публикувания в рубриката „***” телефонен номер на
малолетната Х., вече звънят непознати лица. Със съдействието на полицейските
служители П.В.И. и С.Ц.С., Х. провела няколко контролирани разговор с мъже,
които й казвали, че я търсят във връзка с обявата; междувременно, подсъдимият П.
изпратил на Х. снимка на вече активната обява в сайта „*“ и я попитал дали вече
й звънят. Също така й написал, че преди
време го била нарекла „***“, припомняйки й за виртуалния „разговор“ през месец
декември и че ще продължи да настоява за нейни „голи“ снимки. Последно, подсъдимият позвънил
на св.Х. посредством приложението „***“ на 09.07.2018г. в 13,44ч., като при
проведения разговор П. казал на малолетната, че играе опасни игри и ще
стане много лошо за нея, ако продължи,
както и че я виждал през IP адреса й къде се намира.
Действията на подсъдимия П. по
отношение на малолетната Х. обаче, не били изолиран случай. На неустановена
дата в началото на месец юни 2018г., подсъдимият влязъл във „*“ през мобилния
си телефон, чрез профила на приятелката си - „*“. Намерил профила на Н.М.А.
/родена на ***г./ и въпреки че съзнавал, че е малолетна, решил да си набави от
нея еротични снимки. Изпратил на А. покана за приятелство във *, която покана тя
приела. Започнал разговор /“чат“/ с А. посредством приложението „*”. Малолетната
забелязала, че ползвания от П. профил е на лице с женско име и снимка на жена,
а и самият П. заявил, че е от женски пол – и А. приела това с доверие. Подсъдимият
направил комплимент на малолетната – казал й, че е много хубава и й споделил,
че харесва да гледа снимки на голи момичета; предложил й тя да му изпрати
такива снимки. За да стимулира решимостта на малолетната, П. й изпратил няколко
снимки с *** съдържание. От своя страна малолетната изпратила на обвиняемия няколко
снимки. Подсъдимият предложил на св.Н. А. да се видят и едва след като тя се
съгласила й обяснил, че всъщност е мъж. Малолетната се притеснила и му
написала, че снимките, които му изпратила всъщност не били нейни, както и че иска
да спрат да общуват. Подсъдимият П. обаче, в действителност не се отказал от
комуникацията с А.. В периода от началото на месец юни 2018г. до края на месец юли
2018г., използвайки мобилен телефон марка „*” и мобилното приложение „*“, се
заканил на малолетната, че ако не му изпрати по „*“ снимки, на които е гола, ще
каже на родителите й за отношенията им и за изпратените вече снимки. А. се
притеснила и разказала за случилото се на нейна близка роднина – свидетелката М.А.М.;
от своя страна св.М. разказала за случая на майката на детето – св.А.В.С..
Междувременно, П. продължавал да пише на Н. А. и да изисква от нея да му
изпрати снимки, на които е гола, като й се заканвал, че иначе ще каже на
родителите й. За да придаде достоверност на заканата, изпратил на малолетната снимани
профилите на родителите й във „*”, с което й показал, че може да осъществи
незабавно контакт с тях, дори писал на същите два профила, че има да им казва
нещо, обаче веднага след това прекратил комуникацията. Св.А.С. разговаряла за
случилото се със своята дъщеря и прибрала в себе си нейния телефон, за да
предотврати по-нататъшна комуникация между Н. А. и П.П..
Същевременно, през периода от неустановена дата до
11.07.2018г. в гр.*, обл.*, подсъдимият държал на мобилния си телефон „*” с
IMEI №: * известно количество фотографски изображения с ***характер, в т.ч. -
файлове „*”/сниман таз на лице от видим женски пол с разкрачени крака, за да се
вижда ***/, „*” /сниман отблизо таз на лице от видим женски пол с разкрачени
крака, за да се вижда ***, върху който е поставена ръка/, „*” /снимани оголени
задни части на лице от видим женски пол, приведено напред, за да се вижда ***/
и „*” /снимано тяло на лице от видим женски пол, поставило дясната си ръка
върху *** и демонстриращо ***, на което лицето обаче не се вижда/.
Междувременно, след подадения
сигнал от страна на св.Х. ***, с Постановление от 10.07.2018г. било образувано
досъдебно производство №Д – ***/2018г. по описа на РП – * – за престъпление по
чл.143 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. При условията на чл.161 ал.2 НПК, на 11.07.2018г.
в дома на подсъдимия в гр.* било извършено претърсване, при което били иззети
веществени доказателства: 1 бр. лаптоп марка „***” модел „***” със сериен номер
започващ с цифри *…, като останалите цифри са избледнели и не се четат; 1 бр.
захранващ кабел към лаптоп „***” със залепен бял етикет с баркод и номер *; 1
бр. СИМкарта на „***” с номер *; 1 бр. СИМ карта на „***” с номер *; 1 бр.
мобилен апарат марка „***” черен на
цвят с ИМЕЙ номер * и батерия към него
за модел „***rola” и с надпис на нея „***”
и „***”; 1 бр. бял захранващ кабел. Отделно от това, с Протокол от същата дата,
подсъдимият предал доброволно 1 бр. мобилен апарат марка „*”, модел „***” с
ИМЕЙ: *, 1 бр. карта-пластика на мобилен оператор *** за СИМ карта с мобилен
номер * и сериен номер на картата * и 1 бр.СИМ-карта на „***” с номер ***. На
13.07.2018г. свидетелят М.Х. предал доброволно за нуждите на досъдебното
производство компакт-диск „***“, съдържащ кореспонденция
между К. Х. и подсъдимия П..
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелите П.В.И., К.М.Х.,
М.Х.Х., Н.М.А., А.В.С., С.Ц.С. /л.52 – 57, л.59 – 63 от ДП/;
- Протокол за претърсване и
изземване от 11.07.2018г., ведно с фотоалбум /л.25 – 33 на ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 11.07.18г. /л.134 от ДП/;
- Протокол за доброволно предаване
от 13.07.2018г. /л.135 - от ДП/;
- заключение по съдебно-техническа
експертиза /л.69 – 98 от ДП/, от което се установява, че при изследване на
лаптоп марка „***” и мобилен апарат марка „***” не са установени снимки и
видеофайлове с порнографско съдържание; снимки с такова съдържание са
установени обаче в мобилен апарат марка „*”, модел „***”, в т.ч. – посочените
по-горе файлове „*”, „*”, „*” и „*”; при изследване на приложения към делото
компакт-диск „***“ са установени общо 75 снимкови файла, на които е заснет
екран от мобилно приложение; в паметта на мобилен апарат марка „*”, модел „***”
са установени и снимки на деца, кореспонденция с деца, публикации и профили от
мобилни приложения, хронология за достъп до ***сайтове и обяви в сайт за
запознанства „*“; експертното заключение е придружено с надлежна визуализация
на изтеглените материали от посочените електронни устройства. Съдът приема
експертното заключение като обективно и пълно и му отдава вяра;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза /л.101 – 110 от ДП/, от което се установява, че подсъдимият П.П. не
страда от умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл на
думата; определен е като абнормна личностова структура с характеристики на
емоционално нестабилна личност – граничен тип /F 60.31/. Вещото лице счита, че към
момента на изследваните по делото събития, П. е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и да ги ръководи; при същия е налице
нормална умствена надареност и липсват пречки за участие в наказателното
производство. Експертът изтъква, че при П. се очертава *** нарцисизъм –
егоцентричен модел на *** поведение, който включва ниско самоуважение и
изкуствено увеличено чувство за сексуална способност и правомощия; ***ят
нарцисизъм е *** главна грижа за себе си – интимна дисфункция, в която се
преследват *** повдизи, за да се компенсира ниското самоуважение и
невъзможността да се преживее истинска интимност; вещото лице отбелязва, че в
житейски план, П. често е бил в отсъствие на партньорка и е практикувал
самозадоволяване, като *** сама по себе си е довела до намаляване на желанието
да търси партньор за взаимно телесно удовлетворяване; не са налице данни за
разстройства в насочеността на половото му влечение, а нарушенията във
физиологичните реакции при секс са свързани с психологични фактори; експертът е
на мнение, че ***те девиации при П. са ситуационни и са предразположени от
абнормната му личностова структура. Съдът приема експертното заключение като
обективно и пълно и му отдава вяра;
- веществени доказателства по делото
- 1 бр. лаптоп марка „***” модел „***” със сериен номер започващ с цифри *…,
като останалите цифри са избледнели и не се четат; 1 бр. захранващ кабел към
лаптоп „***” със залепен бял етикет с баркод и номер *; 1 бр. карта-пластика на
мобилен оператор *** за СИМ карта с мобилен номер * и сериен номер на картата *;
1 бр. СИМкарта на „***” с номер *; 1 бр. СИМ карта на „***” с номер *; 1
бр.СИМ-карта на „***” с номер ***; 1 бр. мобилен апарат марка „***” черен на цвят
с ИМЕЙ номер * и батерия към него за модел „***rola” и с надпис на нея „***” и „***”; 1
бр. бял захранващ кабел; 1 бр. мобилен апарат марка „*”, модел „***” с ИМЕЙ: *
и компакт-диск „***“ /последният – на л.136 от делото/;
- данни за имущественото състояние и
трудовата заетост на подсъдимия – от ТД на НАП – *, ОДМВР – *, ОБЩИНА *, /л.37
– 38, л.44 - 47 от НОХД №2838/2018г./;
- характеристична справка /л.114 от
ДП/;
- справка за съдимост /л.21 - 22 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият П.С.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.143, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК - за времето от неустановена дата през месец
Декември 2017г. до 09.07.2018г. в гр.*, при условията на продължавано
престъпление, направил опит да принуди малолетната К.М.Х., родена на ***г***,
да извърши нещо противно на волята й, като употребил заплашване, като:
-
на неустановена дата през месец декември 2017г. в гр.* направил опит да
принуди малолетната К.М.Х. /родена на ***г./ да извърши нещо противно на волята
й – да изпрати по телефона чрез мобилно приложение „*“ нейни снимки, на които
да е снимана гола, като е употребил заплашване – заплашил я, че ако не му
изпрати снимките, ще пусне обява в сайт за *** услуги от нейно име, с нейния телефонен номер, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини;
-
през периода от 05.07.2018т. до 09.07.2018г. в гр.*, обл.*, направил опит да принуди малолетната К.М.Х. /родена
на ***г./ да извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона чрез
мобилно приложение „*“ нейни снимки, на които да е снимана гола, като е
употребил заплашване – заплашил я, че ако не му изпрати снимките, ще пусне
обява в сайт за *** услуги от нейно име с нейния телефонен номер, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Налице са две деяния, всяко от
които представлява проявна форма на принуда чрез заплашване – противоправно
мотивиране на пострадалото лице към поведение, което то не желае, чрез
възбуждане на опасение от настъпване на бъдещи неблагоприятни последици. И в
двата случая, подсъдимият се заканил на пострадалата Х., че ще публикува данни
за нея в сайт за запознанства/*** услуги/, т.е. че ще извърши действия по
злепоставянето й като личност, в случай, че Х. не предприеме желаното от
подсъдимия поведение – а именно – да му изпрати собствени снимки, на които е
снимана гола. В първия от двата случая, пострадалата преустановила едностранно
комуникацията, а във втория – въпреки настоятелното отправяне на закани за
публикуване на обява, не се поддала на същите закани. Ето защо, престъпният резултат
по чл.143 ал.1 НК – предприемане от страна на пострадалата на поведението, към
което е принуждавана от страна на извършителя, не настъпил - и деянията останали
на фазата на опита, по независещи от дееца причини.
Изпълнителните деяния, техния
механизъм и авторството се доказват пряко посредством самопризнанието на
подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите К.М.Х.,
М.Х.Х.. Косвено се установяват от показанията на свидетелите П.В.И., С.Ц.С.,
Протокол за претърсване и изземване от 11.07.2018г., ведно с фотоалбум,
Протокол за доброволно предаване от 11.07.18г., заключение по
съдебно-техническа експертиза, мобилен апарат марка „*”, модел „***” с ИМЕЙ: *
и компакт-диск „***“. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се
намират в синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват фактите и
обстоятелствата от разглежданата група.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянията, както и техните обективни
признаци, в т.ч. – че и в двата случая се опитва да мотивира, посредством
закана, пострадалата към поведение, което тя самата не желае, предвиждал е общественоопасните
последици и е имал за цел тяхното настъпване. От особено значение в
коментираната насока е и заключението по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза, от което по категоричен начин следва, че П.П. се явява
наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31 ал.1 НК, което в състояние на
вменяемост е извършило деянията, предмет на разглеждане по делото. Съществено е
и това, че предприетите деяния напълно съответстват на описания от експерта
профил на емоционално нестабилна личност – граничен тип, както и ***я
нарцисизъм, характерен за подсъдимия П.. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените
средства, коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна
страна.
По-нататък, налице са две деяния,
които поотделно осъществяват състав на престъпление по чл. 143 ал.1 НК, като и
двете са извършени са през непродължителен период от време /приблизително 6
месеца/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващото деяние; и двете са приключили на фазата на опита, по независещи
от дееца причини. Ето защо извършените от страна на подсъдимия две деяния
съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК.
На следващо място, при така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият П.С.П. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.143 ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК - на неустановена дата през
периода от началото на месец Юни 2018г. до края на месец Юли 2018г. в гр.*,
обл.*, направил опит да принуди малолетната Н.М.А. /родена на ***г./, да
извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно
приложение „*“ нейни снимки, на които да е снимана гола, като е употребил
заплашване: заплашил я, че ако не му изпрати още снимки, ще изпрати снимките на
родителите й.
Налице е деяние, което
представлява проявна форма на принуда чрез заплашване – противоправно
мотивиране на пострадалото лице към поведение, което то не желае, чрез
възбуждане на опасение от настъпване на бъдещи неблагоприятни последици. Подсъдимият
се заканил на пострадалата А., че ако не му изпрати още снимки /тъй като тя
била изпратила известно количество снимки/, ще уведоми за това нейно поведение
родителите й, в т.ч. - ще изпрати снимките на родителите й. Предвид
едностранното преустановяване на комуникацията от страна на пострадалата,
престъпният резултат по чл.143 ал.1 НК – предприемане от страна на А. на
поведението, към което е принуждавана от страна на извършителя, не настъпил - и
деянието останало на фазата на опита, по независещи от дееца причини.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и авторството се доказват пряко посредством самопризнанието на
подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите Н.М.А.,
А.В.С.. Косвено се установяват от показанията на свидетелите П.В.И., С.Ц.С.,
Протокол за претърсване и изземване от 11.07.2018г., ведно с фотоалбум,
Протокол за доброволно предаване от 11.07.18г., заключение по
съдебно-техническа експертиза, мобилен апарат марка „*”, модел „***” с ИМЕЙ: *.
Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон
помежду си и по несъмнен начин установяват фактите и обстоятелствата от
разглежданата група.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, в т.ч. – че се опитва да мотивира, посредством закана, пострадалата
към поведение, което тя самата не желае - предвиждал е общественоопасните последици и е
имал за цел тяхното настъпване. Отново следва да бъде подчертано, че в тази
насока от особено значение е заключението по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза, изследвало наличието на вменяемост при подсъдимия, ***те му девиации
и принадлежността му към типа „емоционално нестабилна личност – граничен тип“.
Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
На следващо място, при така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият П.С.П. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл.155а, ал.1 НК - на 06.07.2018г. в гр.*, обл.*, чрез
използване на информационна технология – сайт „*“, предоставил информация за
лице, ненавършило 18 годишна възраст – малолетната К.М.Х. /родена на ***г./, а
именно телефонен номер за връзка, населено място и снимка, за да се установи
контакт с нея за извършване на съвкупление и ***.
Налице е деяние, което се е
изразило в предоставяне чрез информационна технология – сайт „*“, на информация
за лице, ненавършило 18-годишна възраст – малолетната К.М.Х. /родена на ***г./.
Престъплението е резултатно и се явява довършено посредством публикуването на
данни за К. Х. /телефонен номер за връзка, населено място и снимка/ в сайта за
запознанства „*“.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и авторството се доказват пряко посредством самопризнанието на
подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите К.М.Х.,
М.Х.Х.. Косвено се установяват от показанията на свидетелите П.В.И., С.Ц.С.,
Протокол за претърсване и изземване от 11.07.2018г., ведно с фотоалбум,
Протокол за доброволно предаване от 11.07.18г., заключение по съдебно-техническа
експертиза, мобилен апарат марка „*”, модел „***” с ИМЕЙ: * и компакт-диск „***“.
Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон
помежду си и по несъмнен начин установяват фактите и обстоятелствата от
разглежданата група.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, в т.ч. – че предоставя посредством информационна технология на
информация за лице, ненавършило 18-годишна възраст - предвиждал е
общественоопасните последици и е имал за цел тяхното настъпване. Наред с това,
имал и особената цел по чл.155а ал.1 НК – предоставил информацията за ненавършилото
пълнолетие лице, по описания вече начин, за да се установи контакт с Х. за
извършване на съвкупление и ***. Отново следва да бъде подчертано, че в тази
насока, от особено значение е заключението по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза, изследвало наличието на вменяемост при подсъдимия, ***те му
девиации и принадлежността му към типа „емоционално нестабилна личност –
граничен тип“. Субективната страна на деянието се установява по убедителен
начин посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по
– горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
На следващо място, при така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият П.С.П. ЕГН: ********** не е осъществил
престъпление по чл.159 ал.6 НК - през периода от неустановена дата до
11.07.2018г. в гр.*, обл.*, посредством съобщителна технология – мобилен
телефон марка „*” с IMEI №: *, държал *, а именно фотографски изображения –
снимкови файлове „*”, „*”,„*”,„*”, за
създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18г.,
изобразяващи открито *** поведение.
Следва да бъде отбелязано, че се
явява доказано по несъмнен начин посредством Протокол за претърсване и
изземване от 11.07.2018г., ведно с фотоалбум, Протокол за доброволно предаване
от 11.07.18г., заключение по съдебно-техническа експертиза, показания на П.В.И.
и С.Ц.С., че към 11.07.2018г. подсъдимият е имал фактическа власт върху
посочените по-горе снимкови файлове - „*”, „*”,„*”,„*”. Същите се намирали в
паметта на неговия мобилен телефон „*” с IMEI №: * и извън всяко съмнение, всяко
от тях съответства на изискванията на легалната дефиниция на чл.93 т.28 НК –
на файловете „*”, „*”, „*” се съдържа
похотливо показване на женски полови органи, а на снимков файл „*” – неприлично
и несъвместимо с обществения морал показване на голо женско тяло, с акцент
върху гърдите, като дясната ръка на сниманото лице се намира върху ***, очевидно
имитирайки мастурбация.
Съобразно повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.159 ал.6 НК, за създаването на посочените четири броя
снимкови изображения са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18
години. Съдът намира, че този признак от обективната страна на деянието, не е
налице. За да се избегне субективизъм, в т.ч. – недопустими предположения при
изследването на този обективен признак, необходимо е порнографският материал да
съдържа ясни признаци, визуално свързващи го с лице, ненавършило 18 години. Тези
признаци биха могли да бъдат различни, например – структурата на тялото на
заснетото лице, чертите на неговото лице, оформлението на вторичните полови
белези, но съвкупно и поотделно преценени, не следва да оставят съмнение, че за
използването на порнографския материал е използвано лице, което наподобява
непълнолетно /или малолетно/ такова. Настоящият случай обаче, съвсем не е
такъв. Както беше изтъкнато и по-горе:
-
на файл „*” е заснета тазовата област на лице от видим женски пол, чиито
крака са разкрачени по начин, за да се вижда ***. Касае се за фрагмент от
тялото, непозволяващ по какъвто и да било начин преценка, че за създаване на
снимковото изображение е използвано лице, което не е навършило 18 години.
Единствената индиция в тази насока би могла да бъде липсата на окосмение по ***,
но пък ноторно е известно, че в днешно време се предлагат най-разнообразни
козметични процедури по обезкосмяване на всички зони от човешкото тяло, в т.ч. –
интимната; отделен е въпроса, че окосмяването при отделните индивиди,
независимо от тяхната възраст и пол, варира. Ето защо, да се приеме, че
неокосмени /обезкосмени/ полови органи категорично навеждат на мисъл за
ненавършило пълнолетие лице, е меко казано – необосновано. Впрочем, на снимката
е видна достатъчна охраненост, широчина на таза и дори – пиърсинг на пъпа,
които външни белези определено навеждат към физическа структура, признаци и
поведение, характерни за пълнолетно лице, вместо – за непълнолетно такова;
-
на файл „*” е заснета отблизо тазовата област на лице от видим женски пол,
чиито крака са разкрачени по начин, за да се вижда ***, върху който е поставена
/предполагаемо/ лявата ръка на сниманото лице. Тук е напълно относимо
изложеното в предходния абзац, поради което то няма да бъде повтаряно; следва
да бъде допълнено обаче, че поставената ръка върху ***, очевидно е *** намек,
който би следвало да се приеме като характерен за пълнолетно, вместо – за
ненавършило пълнолетие лице;
-
на файл „*” са заснети оголени задни части на лице от видим женски пол,
приведено напред, за да се вижда ***. И тук следва да бъде подчертано – липсата
на окосмение е единствения признак, който потенциално би могъл да свърже
външния вид на заснетото лице с непълнолетно такова, но пък този признак е
твърде несигурен; на снимката са видни достатъчна охраненост, широчина на таза,
а позата на заснетото лице е открито сексуална, като сама по себе си, няма как
да бъде приета за характерна за непълнолетно лице, напротив – характерна е за
пълнолетно такова;
-
на файл „*” е заснето лице от
видим женски пол, поставило дясната си ръка върху ***, явно имитирайки
мастурбация, което същевременно открито демонстрира ***. Отново следва да бъде
подчертано – лицевата част на заснетото лице не се вижда, а същевременно –
видими са оформени женски гърди, както и демонстрирано поведение, нехарактерно
за непълнолетни лица, напротив – свързващо се с пълнолетните такива.
В този смисъл Съдът намира, че
няма как да бъде прието за доказано – и още по-малко, по несъмнен начин, че за
създаването на снимкови файлове „*”, „*”,„*”,„*” са използвани лица, които
изглеждат като ненавършили 18 години. Напротив, наличието на този признак от
обективната страна на деянието е изцяло резултат от предположения, а Присъдата
не може да почива на предположения – чл.303 ал.1 НПК.
Въз основа на тези доводи Съдът прие,
че повдигнатите спрямо подсъдимия П.П. обвинения се явяват доказани по несъмнен
начин както от обективна, така и от субективна страна – за престъпленията по
чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, чл.143 ал.1, вр. чл.18,
ал.1 НК и по чл.155а, ал.1 НК. Обвинението за престъпление по чл.159 ал.6 НК не
само не е доказано, но и почива на предположения, поради което следва да се
приеме, че подсъдимият П. не е извършил това престъпление.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянията
по чл.143 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
висока: предвидено е наказание лишаване от свобода до шест години, т.е
престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК. Отделно от това обаче,
обществената опасност на по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК се явява завишена поради продължавания му характер. Както престъплението по
чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, така и това по чл.143
ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК са с пострадал – малолетно лице и особена насоченост
на принудата, а именно – всяка от малолетните да бъде заставена да предостави
снимки, на които е гола. Тези обстоятелства, навлизащи в сферата на половия
морал, отделно повишават обществената опасност на престъпленията по чл.143,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК и по чл.143 ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, като също така заслужава да бъде отбелязано, че макар и да са приключили на
фазата на опита, то същият не е доброволен, а е по независещи от дееца причини.
Ето защо Съдът намира, че обществената опасност на престъпленията по чл.143,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК и по чл.143 ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК се явява висока.
Обществената опасност на деянието
по чл.155а, ал.1 НК е висока – предвидено е кумулатовно налагане на наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до десет
хиляди лева, т.е. престъплението е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК, като
наред с това е с относително висок специален минимум за лишаването от свобода и
висок – за наказанието глоба.
Личната обществена опасност на
подсъдимия П.П., следваща от приобщената справка за съдимост, е умерена. Същият
е осъждан за престъпление по чл.142а ал.3 вр.ал.1 НК по НОХД №302/2007г. по
описа на ОС – *, за което е реабилитиран на основание чл.86 НК; освобождаван е
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а НК по АНД №64/2017г. по описа на РС – * – за престъпление по чл.159 ал.6 НК. Действително, към момента на извършване на процесните престъпления, П.П. е
неосъждан по смисъла на Закона, но наред с това е видно, че „чистата“ съдимост
при него, няма как да бъде равнозначна на тази на лице, което никога не е било
наказателно преследвано. Ето защо, в качеството на характеристични данни,
миналата съдимост следва да бъде взета предвид, още повече, че разкрива
тревожна тенденция в поведението на подсъдимия: след като е осъждан за
престъпление противозаконно лишаване от свобода /за което се е реабилитирал/,
същият е извършил престъпление по чл.159 ал.6 НК, за което е бил освободен от
наказателна отговорност през 2017г., но още през 2018г. – извършва
престъпленията по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, чл.143
ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.155а, ал.1 НК, за които му е повдигнато
обвинение по настоящото дело. Действително, от приобщената характеристична
справка и данни за имотното му състояние е видно, че е трудово ангажиран, както
и че няма данни за противообществени прояви или контакти с криминалния
контингент, но Съдът намира, че съвкупно преценено, коментираните тенденции в
поведението на подсъдимия, обективирани в справката му за съдимост, се ползват
с по-голяма относителна тежест и поради това – приема, че личната му обществена
опасност следва да се определи като умерена.
Доказателства за обстоятелства,
които смекчават отговорността на подсъдимия, не се събраха. Както беше
отбелязано, „чистото“ съдебно минало не представлява такова обстоятелство, тъй
като поведението на подсъдимия неколкократно е ставало повод за осъществяване
на наказателна репресия – която, явно не е дала необходимия поправителен и
превъзпитателен резултат. От друга страна, направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371 т.2 НПК не може да се цени на самостоятелно основание
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не е елемент от цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител
- в съответствие със задължителните указания, дадени с т.7 от Тълкувателно
Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд,
Наказателна колегия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид споменатите по-горе данни за личността на
подсъдимия, разкриващи несъобразяване с правовия ред в страната, както и вече
споменатите обстоятелства, че от престъпленията по чл.143, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК и по чл.143 ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК са пострадали
малолетни лица, които са били принуждавани да се снимат голи – факт, който е
несъвместим както с общоприетия морал в обществото, така и с правата на детето.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира, че е налице формален превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, при висока степен на обществена опасност на извършените
престъпления и умерена лична степен на обществена опасност – на дееца. В този
смисъл, наказанията следва да бъдат определени при условията на чл.54 НК, като
за да бъдат достатъчно справедливи и съответни на извършените престъпления,
Съдът прецени, че лишаването от свобода за престъплението по чл.143, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК следва да бъде ориентирано в средния
размер, предвиден в санкционната част на нормата, а лишаването от свобода за
престъплението по чл.143, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК – между минимума в чл.39
ал.1 НК и средния размер, предвиден в санкционната част на нормата; за престъплението
по чл.155а ал.1 НК – лишаването от свобода следва да бъде в средния размер в
санкционната част на нормата. Що се отнася до наказанието глоба по чл.155а ал.1 НК, при съобразяване на високия специален минимум и имотното състояние на дееца
/не притежава регистрирано движимо и недвижимо имущество, има трудова заетост/
- същата следва да бъде в минималния размер, предвиден в санкционната част на
нормата, като в съответствие с чл.23 ал.3 НК, за обезпечаване по-интензивно
поправително и превъзпитателно въздействие на общото наказание, наказанието
глоба следва да бъде присъединено изцяло към същото.
Въз основа на тези съображения,
Съдът призна подсъдимия П.С.П. ЕГН: **********:
-
за ВИНОВЕН в това, че за времето от неустановена дата през месец Декември
2017г. до 09.07.2018г. в гр.*, при условията на продължавано престъпление,
направил опит да принуди малолетната К.М.Х., родена на ***г***, да извърши нещо
противно на волята й, като употребил заплашване, като:
§ на неустановена дата през месец
декември 2017г. в гр.* направил опит да принуди малолетната К.М.Х. /родена на ***г./
да извърши нещо противно на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно
приложение „*“ нейни снимки, на които да е снимана гола, като е употребил
заплашване – заплашил я е че ако не му изпрати снимките, ще пусне обява в сайт
за *** услуги от нейно име, с нейния
телефонен номер, като деянието останало недовършено по независещи от дееца
причини;
§ през периода от 05.07.2018т. до
09.07.2018г. в гр.*, обл.*, направил
опит да принуди малолетната К.М.Х. /родена на ***г./ да извърши нещо противно
на волята й – да изпрати по телефона чрез мобилно приложение „*“ нейни снимки,
на които да е снимана гола, като е употребил заплашване – заплашил я е че ако
не му изпрати снимките, ще пусне обява в сайт за *** услуги от нейно име с нейния телефонен номер, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини –
- престъпление
по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК във вр.чл.54 НК
му определи наказание 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание
чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в
окончателен размер 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
-
за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през периода от началото на
месец Юни 2018г. до края на месец Юли 2018г. в гр.*, обл.*, направил опит да
принуди малолетната Н.М.А. /родена на ***г/, да извърши нещо противно на волята
й – да изпрати по телефона чрез мобилно приложение „*“ нейни снимки, на които
да е снимана гола, като е употребил заплашване: заплашил я, че ако не му
изпрати още снимки, ще изпрати снимките на родителите й – престъпление по
чл.143 ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, поради което и на основание чл.143 ал.1, вр.
чл.18, ал.1 НК във вр.чл.54 НК му определи наказание 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в окончателен размер 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
-
за ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2018г. в гр.*, обл.*, чрез използване на
информационна технология – сайт „*“, предоставил информация за лице,
ненавършило 18 годишна възраст – малолетната К.М.Х. /родена на ***г./, а именно
телефонен номер за връзка, населено място и снимка, за да се установи контакт с
нея за извършване на съвкупление и *** – престъпление по чл.155а, ал.1 НК, поради
което и на основание чл.155а, ал.1 НК във вр.чл.54 НК му определи наказание 3
/ТРИ/ ГОДИНИ И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 373
ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в окончателен
размер 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 4 /ЧЕТИРИ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и глоба в размер на 5 000 /ПЕТ/ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
-
за НЕВИНОВЕН в това, че през периода от неустановена дата до 11.07.2018г.
в гр.*, обл.*, посредством съобщителна технология – мобилен телефон марка „*” с
IMEI №: *, държал *, а именно фотографски изображения – снимкови файлове „*”, „*”,„*”,„*”, за създаването на които са използвани лица,
които изглеждат като ненавършили 18г., изобразяващи открито *** поведение –
престъпление по чл.159 ал.6 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го
оправда в тази част на обвинението.
Съобразно чл.23 ал.1 НК на подсъдимия
П.С.П. беше определено едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените,
а именно – 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Съдът
счита, че съвкупно преценена, престъпната деятелност на П.П. и неговите
характеристични данни навеждат на несъмнен извод, че за поправянето и
превъзпитанието му е наложително да изтърпи ефективно лишаване от свобода;
отделно от това, този извод се налага и от необходимостта за надлежно
обезпечаване на индивидуалната и генерална превенция. На основание чл.23 ал.3 НК Съдът присъедини изцяло към така определеното общо най-тежко наказание 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието ГЛОБА в
размер на 5 000 /ПЕТ/ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
На следващо място, като взе
предвид, че от всички приобщени веществени доказателства, единствено мобилен
апарат марка „*”, модел „***” с ИМЕЙ: * е послужил за извършване на
престъпленията по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, чл.143
ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.155а, ал.1 НК, Съдът постанови неговото
отнемане в полза на ДЪРЖАВАТА - на основание чл.53 ал.1 б. „а“ НК. Респективно,
другите иззети от подсъдимия предмети и вещи по делото, като нямащи отношение
към престъпната деятелност на подсъдимия, беше постановено да бъдат върнати на П.С.П. ЕГН: **********,
след влизане на присъдата в сила, както следва - 1 бр. лаптоп марка „***” модел
„***” със сериен номер започващ с цифри *…, като останалите цифри са избледнели
и не се четат; 1 бр. захранващ кабел към лаптоп „***” със залепен бял етикет с
баркод и номер *; 1 бр. карта-пластика на мобилен оператор *** за СИМ карта с
мобилен номер * и сериен номер на картата *; 1 бр. СИМкарта на „***” с номер *;
1 бр. СИМ карта на „***” с номер *; 1 бр. карта-пластика на „***” с номер *; 1
бр. мобилен апарат марка „***” черен на
цвят с ИМЕЙ номер * и батерия към него
за модел „***rola” и с надпис на нея „***”
и „***”; 1 бр. бял захранващ кабел. Към материалите по делото следва да остане
1 бр. компакт-диск „***“, тъй като е нарочно предаден за нуждите на наказателното
производство.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК П.С.П. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 492,66 лв. /четиристотин
деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, във връзка с изготвените в досъдебното
производство експертни заключения - по сметка на ОДМВР – *.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: