№ 4810
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110163319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК .
Образувано е по молба на ищеца О. К. М. за поправка на допусната ЯФГ,
съответно за допълване в диспозитива на постановеното по настоящото гр.д. №
63319/2021г. по описа на СРС, 81 състав, на 23.08.2024г. решение, относно законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното
плащане .
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ответникът е заявил становище за
неоснователност на молбата с оглед изхода на правния спор и предвид акцесорния
характер на законната лихва за забава.
Молбата е допустима, като подадена в срок, а по същество е неоснователна.
В настоящия случай съдът е приел, че е сезиран с искови претенции с правно
основание чл. 258, ал. 1, изр. 2 ЗСВ, вр. чл. 218, ал. 2 ЗСВ, вр чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 1085 лева /съгл. уточнителна молба от 10.11.2022г./,
представляваща разликата между дължимото и действително начисленото и заплатено
възнаграждение за периода от 01.10.2018г. до 30.06.2019г., през който ищецът е бил
кандидат за младши съдия и сумата в размер на 244,36 лева /съгл. уточнителна молба
от 10.11.2022г./, представляваща обезщетение за забава върху главницата дължимо за
периода от 02.11.2018г. до 28.10.2021г., както и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда – 29.10.2021г. до окончателното
плащане.
С крайния си съдебен акт, постановен на 23.08.2024г., настоящата инстанция е
отхвърлила като неоснователна както претенцията за главница за незаплатено
1
възнаграждение за релевирания исков период, така и вземането за мораторна лихва
върху същата. Предвид изхода на правния спор и при съобразяване липсата на
самостоятелен характер на заявената претенцията за законна лихва върху главницата за
периода от сезиране на съда с подаване на исковата молба до окончателното плащане
на претендираните суми, съдът не се е произнесъл по същата в диспозитива на
решението. Поради това не е налице основание за отстраняване на ЯФГ в решението
или допълването му по реда на чл. 250 ГПК. На основание чл. 250 ГПК страната може
да поиска да бъде допълнено съдебно решение в случай, че съдът не се е произнесъл
по цялото й искане. В съдебната практика трайно се поддържа, че непълно е това
решение, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на
съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Непълен е този съдебен
акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитива си по част от предмета
на спора, с който е бил сезиран. В случая съдът се е произнесъл по целия предмет на
правния спор, с който е бил сезиран, като същевременно не дължи произнасяне по
заявената лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, представляваща
законна последица от уважаване на исковата претенция, какъвто настоящия случай не
е. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за допълване на диспозитива на
постановеното по делото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 286006/10.09.2024г. на О. К. М., ЕГН
**********, за отстраняване на ЯФГ, съответно за допълване на решението от
23.08.2024г. по гр.д. № 63319/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред СГС.
След влизане в сила на настоящото решение делото да се изпрати на СГС за
произнасяне по въззивната жалба на ищеца с вх. № 286028/10.09.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2