№ 221
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901678 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
59, ал. 5 ЗБН.
Ищците - синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 25.10.2007 г. е
сключен договор за банков кредит между „К.Т.Б.“ АД и дружеството „Т.Л.“ ЕАД, чийто
правоприемник е ответното дружество, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 8 000 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне в
срок до 10.12.2015 г., както и да заплати годишна възнаградителна лихва в размер от 8, 5 %,
неустойка върху неплатена в срок главница в размер на 10 пункта годишно, както и
неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към
09.07.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в
общ размер от 3 027 513, 81 евро, от които 2 999 988 евро - неплатена редовна главница, 17
609, 18 евро – просрочени лихви върху редовна главница, начислени за периода от
27.10.2104 г. до 27.10.2014 г. и 9 916, 63 евро – текущи лихви върху редовна главница.
Ищците твърдят, че на 08.07.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получила уведомление от Е. С. С.,
с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за
цесия от 30.06.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за безсрочен депозит „Евролев“
от 19.05.2008 г., за получаване на сума в размер на 34 440, 56 лв. Посочват, че „Л.К.” АД е
отправил до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със
своето задължение към банката за заплащане на остатък от неплатена лихва с настъпил
падеж, възникнало на основание договора за кредит от 25.10.2007 г. Това изявление е
получено от „К.Т.Б.“ АД на 09.07.2014 г.
1
Ищците твърдят, че на 09.07.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получила уведомление от Е. С. С.,
с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за
цесия от 01.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за безсрочен депозит „Евролев“
от 19.05.2008 г., за получаване на сума в размер на 156 964, 58 лв. Посочват, че „Л.К.” АД е
отправил до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със
своето задължение към банката за заплащане на дължима вноска от главницата с падеж
10.07.2014 г. в размер на 166 698 евро, възникнало на основание договора за кредит от
25.10.2007 г. Това изявление е получено от „К.Т.Б.“ АД на 10.07.2014 г.
Ищците заявяват, че на 28.10.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получила уведомление от
„Централна автогара“ АД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило
на ответника с договор за цесия от 28.10.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за
индивидуален срочен депозит от 06.02.2012 г., за получаване на сума в размер на 204 507, 10
лв. Посочват, че „Л.К.” АД е отправил до банката изявление за прихващане на така
придобитото от него вземане със своето задължение към банката, възникнало на основание
договора за кредит от 25.10.2007 г. Това изявление е получено от „К.Т.Б.“ АД на 31.10.2014
г.
Ищците твърдят, че тези прихващания са извършени след датата на поставяне на
„К.Т.Б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от
Закона за кредитните институции, както и след началната дата на неплатежоспособността на
банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН
искат от съда да ги обяви за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката.
Ответникът – „Л.К.” АД, оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено
в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е
възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към настоящия
случай. Посочва, че приложима е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди изменението от
28.11.2014 г., в която е предвидено, че относително недействителни по отношение на
кредиторите са прихващанията, извършени от длъжника, каквото не е процесното, което е
извършено от кредитор на банката. Поради изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Третото лице помагач Е. С. С. оспорва предявените искове. Счита, че правото,
предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г.,
не е възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към настоящия
случай.
Третото лице помагач „Централна автогара“ АД оспорва предявените искове. Счита,
че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от
28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към
2
настоящия случай.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с
исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивни искове, с
които ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право,
възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност
/„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействителни по отношение на тях на три
прихващания, извършени от ответника „Л.К.” АД. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени
различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически
състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство
по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с предявените
искове, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.
От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез
предявените срещу „Л.К.” АД искове, се основава на следните факти: на извършени
прихващания от кредитор на „КТБ” АД /н/, а именно от ответника „Л.К.” АД, както и на
това, че прихващанията са извършени след датата на поставяне на банката под специален
надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в
случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила
от 28.11.2014 г., с който е регламентирано правото на кредиторите на несъстоятелността да
поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от
кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето
защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в
тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на
процесните прихващания, направени от един от кредиторите „Л.К.” АД с отправяне от
търговеца до банката на описаните в исковата молба едностранни изявления.
На следващо място, съдът съобразява, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена,
като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр.
98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо
право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от правото,
което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба,
която по изложените в предходния абзац съображения не е предмет на разглеждане в
случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска
обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по
отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна. В закона липсва
разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение
3
на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014
г./, с който тя е изменена, като обратно действие не произтича и от нормата на § 8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., която е обявена за противоконституционна с
Решение на Конституционния съд на република България № 8 от 2021 г., което е обн. в ДВ,
бр. 48 от 2021 г. и следователно към момента не съществува в правния мир. След като към
момента в закона липсва правна норма, с която да е предвидено обратно действие на
изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, то неотносимо към процесния казус е това
какво е решението на Съда на Европейския Съюз по въпроса дали е допустимо норма, като
посочената, да бъде изменяна, като на изменението бъде придадено обратно действие,
поради което и съдът няма да се произнася по възраженията на ищците в тази насока.
Предвид характера на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН като материалноправна и липсата на
законова разпоредба, с която да е придадено обратно действие на изменението през 2014 г,
то следва да се приеме, че то действа занапред във времето и в тази си редакция тя е
приложима само за правоотношения възникнали след влизането в сила – след 28.11.2014 г.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия
процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.
За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата редакция е
приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в
настоящото производство, съдът съобразява, че към настоящия момент е налице множество
непротиворечива практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която задължава
настоящият съдебен състав да промени произнасянето си по този въпрос, направено в други
съдебни решения. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, сред които са и
следните Решение № 75 от 15.06.2022 г., постановено по т.д. № 724/2020 г. по описа на
ВКС, II т.о., Решение № 78 от 22.06.2022 г., постановено по т.д. № 1506/2020 г. по описа на
ВКС, I т.о., Решение № 60156 от 15.12.2021 г., постановено по т.д. № 2317/2020 г. по описа
на ВКС, I т.о., се приема, че меродавен за преценката за това коя редакция на разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към конкретни правоотношения е фактът на извършване на
прихващането, което се твърди, че е относително недействително. Ето защо и нормата чл.
59, ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. ще е приложима само
към прихващания, които са извършени след влизане в сила на това изменение, т.е. след
28.11.2014 г. Към прихващания, които са извършени до 28.11.2014 г., е приложима
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията отпреди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г.
За момент на извършване на прихващането в цитираните решения на ВКС се посочва, че
трябва да се приеме моментът на достигане на компенсационното изявление на едната
страна по правоотношението до насрещната страна и спрямо него да се прецени коя е
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и съответно какво потестативно
право възниква за кредиторите на несъстоятелната банка.
От изложените в исковата молба факти е видно, че ищците твърдят, че оспорените
три прихващания са извършени с изявления, отправени от кредитора „Л.К.“ АД до „КТБ”
АД /н/, които са получени от банката на следните дати: 09.07.2014 г., 10.07.2014 г. и
4
31.10.2014 г. Фактът на отправяне на тези изявления за прихващане и получаването им от
„КТБ” АД /н/ на посочените три дати се и установява в процеса от приетите като
доказателства по делото писмени документи - изявление за прихващане с вх. на КТБ №
7228/ 09.07.2014 г., изявление за прихващане с вх. на КТБ № 7242/ 10.07.2014 г. и
изявление за прихващане с вх. на КТБ № 10376/ 31.10.2014 г. Следователно съдът
счита, че оспорените с предявените в процеса конститутивни искове прихващания са
извършени от ответника на 09.07.2014 г., 10.07.2014 г. и 31.10.2014 г., т.е. в момент преди
28.11.2014 г. Ето защо и спрямо тях е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакцията съгласно изменението с ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г. и преди изменението с ДВ,
бр. 98 от 2014 г. Спрямо процесните прихващания не е приложима разпоредбата на чл. 59,
ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и
предвиденото в нея потестативно право за обявяване за относително недействителни на тези
прихващания няма как да възникне в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/, което прави
предявените в процеса конститутивни искове неоснователни.
В допълнение трябва да се посочи, че в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ не
може да възникне и потестативното право за обявяване за относително недействителни на
процесните три прихващания съгласно приложимата към тях редакция на нормата на чл. 59,
ал. 5 ЗБН преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В нея е предвидено, че недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би
получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения. При тълкуване на тази разпоредба се установява, че
предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на прихващане, което е
извършено единствено от длъжника, който е банката, по отношение на която е открито
производство по несъстоятелност, но не и от кредитор на банката. От събраните по делото
доказателства се установява, че и трите прихващания, които са предмет на предявените в
процеса конститутивни искове, са извършени с изявления, които изхождат от дружеството
„Л.К.” АД, което е кредитор на банката, по отношение на която е открито производство по
несъстоятелност. Следователно това дружество е субектът, който е упражнил едностранното
потестативно право да извърши оспорените прихващания. Нито едно от процесните три
прихващания не е извършено от несъстоятелната банка „КТБ” АД /н/. Това от своя страна
означава, че в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ не може да възникне потестативното
право да искат обявяването на тези прихващания за относително недействителни и съгласно
приложимата към тях редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
В обобщение трябва да се посочи, че в производството не се доказа, че за кредиторите
на „КТБ” АД /н/ e възникнало описаното в исковата молба потестативно право, което се
упражнява с предявените в процеса конститутивни искове, да искат обявяване за
относително недействителни на прихващанията, извършени от ответника „Л.К.“ АД с
изявление за прихващане с вх. на КТБ № 7228/ 09.07.2014 г., изявление за прихващане
с вх. на КТБ № 7242/ 10.07.2014 г. и изявление за прихващане с вх. на КТБ № 10376/
5
31.10.2014 г., поради което и тези искове трябва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива му се
следват. Представиха се доказателства за реално извършени разходи по водене на делото
при двете му разглеждания от първа инстанция в размер на 500 лв., от които 100 лв. – платен
депозит за възнаграждение на назначено в производството вещо лице и 400 лв. -
възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството по т.д. № 73/2016 г. по описа на
СГС, VI-8 състав, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед
вида на извършената от юрисконсулта работа. В полза на ответника не следва да се
присъжда такса за подадена въззивна жалба, тъй като разноските за това вече са присъдени с
определение от 13.07.2022 г. по т.д. № 5626/2017 г. по описа на САС.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, трябва
да се събере от масата на несъстоятелността. Тя възлиза на сумата от 15 836, 49 лв.,
изчислена като 4 % от стойността на всяко едно прихващане, което се атакува, която от своя
страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е
от общо 395 912, 24 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с
ЕИК: *******, срещу „Л.К.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, Бизнес сграда Литекс тауър, искове с правно основание чл. 59, ал. 5
ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност на следните прихващания:
1) прихващане, извършено от „Л.К.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх.
на „КТБ” АД № 7228/ 09.07.2014 г., на вземане на „Л.К.” АД към „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 34 440, 56 лв., възникнало по договор за
паричен влог, сключен на 19.05.2008 г. между Е. С. С. и „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност,
което вземане е прехвърлено на „Л.К.” АД с договор за цесия от 30.06.2014 г., срещу
задълженията на „Л.К.” АД към „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност за заплащане на остатък от
неплатена лихва с настъпил падеж на 25.06.2014 г., които са възникнали по договор за
кредит, сключен на 25.10.2007 г., между „К.Т.Б.“ АД и дружеството „Т.Л.“ ЕАД, чийто
правоприемник е „Л.К.” АД;
2) прихващане, извършено от „Л.К.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх.
на „КТБ” АД № 7242/ 10.07.2014 г., на вземане на „Л.К.” АД към „К.Т.Б.“ АД - в
6
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 156 964, 58 лв., възникнало по договор за
паричен влог, сключен на 19.05.2008 г. между Е. С. С. и „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност,
което вземане е прехвърлено на „Л.К.” АД с договор за цесия от 01.07.2014 г., срещу
задълженията на „Л.К.” АД към „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност за заплащане на дължима
вноска от главницата с падеж 10.07.2014 г. в размер на 166 698 евро, които са възникнали по
договор за кредит, сключен на 25.10.2007 г., между „К.Т.Б.“ АД и дружеството „Т.Л.“ ЕАД,
чийто правоприемник е „Л.К.” АД;
3) прихващане, извършено от „Л.К.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх.
на „КТБ” АД № 10376/ 31.10.2014 г., на вземане на „Л.К.” АД към „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 204 507, 10 лв., възникнало по договор за
паричен влог, сключен на 06.02.2012 г. между „Централна автогара“ АД и „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „Л.К.” АД с договор за цесия от 28.10.2014
г., срещу задълженията на „Л.К.” АД към „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, които са
възникнали по договор за кредит, сключен на 25.10.2007 г., между „К.Т.Б.“ АД и
дружеството „Т.Л.“ ЕАД, чийто правоприемник е „Л.К.” АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност , с ЕИК:
******* да заплати на „Л.К.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, Бизнес сграда Литекс тауър, сума в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща разноски, направени в производството, която сума трябва да се
събере от масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност , с ЕИК:
*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 15 836, 49 лв.
/петнадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от
предварителното заплащане на която ищците са освободени, която сума трябва да се
събере от масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.
Решението е постановено при участие в процеса на третите лица помагачи на
страната на ответника - Е. С. С. и „Централна автогара“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7