РЕШЕНИЕ
№544/9.4.2020г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд
двадесет и трети състав
На втори март
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар: Пламен Пламенов
Като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5765
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на д-р С.К.С.-ЕГН **********, против Наказателно постановление №
ОКМД-44/05.08.2019г. на Директора на РЗИ-Варна, с което му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв. на основание чл.229 ал.1
от Закона за здравето.
В жалбата се описват извършените от въз.С. действия на нощното му
дежурство на 20.01.2019г. и се твърди, че не е извършвал нарушение, тъй като изолатора в отделението вече е бил
зает. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз.С., редовно призован, явява се лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв.Н. изразява становище, че въз.С.,
който към него момент е бил специализант, е информирал ръководството на
отделението и след като изолатора е бил зает от друга бременна жена, той не е
приел в отделението болната от варицела бременна жена.Според адв.Н. това е било
правилно и адекватно действие с оглед на обстоятелството, че заболяването е
било опасно за родилки и новородени деца.Поради това и пледира за отмяна на
постановлението.
Въззивната страна, редовно призована, не се
явява представител.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата,
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна
следното :
На 21.01.2019г. Главния лекар на ЦСМП-Варна бил информиран с докладна
записка за това, че в 02,32ч. на 21.01.2019г. дежурния екип е получил обаждане
от инфекциозна клиника за транспорт до „Майчин дом“ с родилка с „ варицела“.
Екипът отвел пациентката в АГ-болница, където обаче не я приели, тъй като
нямали изолатор. След разговор с лекуващият лекар, родилката била откарана в
„Майчин дом“, където отново не я приели поради липсата на изолатор. Пациентката
била откарана до МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където имало изолатор. Там обаче отново
не я приели, тъй като изолаторът бил зает. Междувременно, контракциите на
родилката се засилили и след проведени разговори, тя била приета в АГ-болница. Този сигнал бил изпратен на
РЗИ-Варна и на св.Е.Н.-*** и на нейна колежка, било възложено да извършат
проверка. Установило се, че на 20 срещу 21.01.2019г. в МБАЛ „Св.Анна“-Варна,
родилно отделение, бил дежурен въз.С.. Станало ясно, че действително към него
момент изолатора в отделението е бил зает, тъй като в него е била настанена
друга пациентка.
Поради установеното в хода на проверката, на 10.04.2019г. св.Н.
съставила против въз.С. акт за установяване на нарушение за това, че като
дежурен лекар на 20/21.01.2019г. в МБАЛ „Св.Анна“-Варна, Родилно отделение, е
отказал оказването на спешна медицинска помощ на жена със започнало раждане.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.100 ал.2 от Закона за
здравето. При личното предявяване на акта въз.С. посочил, че има възражения. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които описал
извършените от него действия по време на дежурството му, посочил, че
първоначално е получил само телефонно обаждане за хипотетична пациентка, както
и че в последствие , когато е била доведена, след уведомяване на началника на
родилно отделение, не е била приета, тъй като изолатора е бил зает от друга
родилка. Въз.С. посочил, че не е извършил нарушение предвид физическата
невъзможност да осигури родоразрешение на инфекциозно
болна пациентка в изолирана среда съобразно нормативната уредба. Поради и било
формулирано искане образуваното административно-наказателно производство да
бъде прекратено.
По отношение на тези възражения св.Н.
изготвила становище. В него тя
посочила, че действително изолатора в отделението е бил зает. Въпреки
това въз.С. бил нарушил чл.13 ал.1 и
ал.3 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ , тъй като не бил
осъществил преглед на пациентката, която била със започнало раждане, от който
да се информира за хода на раждането и дали последващия транспорт до друго
лечебно заведение няма да застраши живота на майката и детето, както и защото
не бил обосновал и отразил писмено във фиш за спешна медицинска помощ отказа за
хоспитализация.
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган изцяло възприел описаните в
него фактически констатации , както и правната квалификация на нарушението по
чл.100 ал.2 от Закона за здравето. За него, на основание чл.229 ал.1 от Закона
за здравето, на въз.С. била наложена „Глоба“ в размер на 100лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана св.Е.Н.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви. Св.Н. потвърди, че изолатора в
отделението е бил зает, но посочи, че е било възможно всяка една стая да бъде
превърната в изолатор, за да се окаже помощ на жената, която е била започнала
да ражда. Свидетелката посочи още, че никой от дежурните лекари в болничните
заведения, включително и въз.С., не са прегледали пациентката и не са отразили
състоянието й в съответната
документация.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, както и от гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателното постановление относно
законосъобразността м, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок и от легитимен субект,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление №
ОКМД-44/05.08.2019г. е издадено от компетентен орган-Директора на РЗИ-Варна,
съгласно правомощията му по чл.235 ал.1 от Закона за здравето.
Съдът намира обаче, че при
издаване на постановлението са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и че неправилно е бил приложен материалния закон.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че действително болната от
„ варицела“ пациентка със започнало раждане не е била приета в родилно
отделение на МБАЛ“Св.Анна“-Варна по време на дежурството на въз.С.. Това обаче
по никакъв начин не може да бъде съотнесено към
разпоредбата на чл.100 ал.2 от ЗЗ, която е била приета за нарушена и в акта, и
в постановлението. Тази норма задължава всяко лечебно заведение да извърши
възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от
неговото гражданско, адрес или здравноосигурителен статус. От прочита на тази
норма може да се направи извод, че на първо място субект на тази разпоредба може да бъде лечебното заведение, но не и въз.С. в
качеството му на дежурен лекар. На следващо място нито в акта, нито в
постановлението се твърди, че медицинските дейности не са били извършени в
пълен обем поради гражданството, адреса или
осигурителния статус на пациент, като дори не е посочено каква е
причината за бездействието, а именно заболяването на пациентката от „ варицела“
и заетостта на изолатора от друга пациентка. От приложеното по преписката
становище и от показанията на св.Н. депозирани в хода на съдебното следствие се
установява, че действително единствения изолатор в това отделение е бил зает. В
този смисъл , съобразявайки данните за заболяването на пациентката от „
варицела“ и отделението, в което е следвало да бъде настанена, в което има
родилки и новородени, съдът не счита, че е било правилно и целесъобразно коя да
е стая да бъде обособена като „ изолатор“, както сочи св.Н..
На следващо място нито в акта, нито
в постановлението е посочена датата на извършване на нарушението. Посочено е,
че проверката е била извършена на 23.01.2019г., както и че въз.С. е бил дежурен
лекар на 20 / 21.01.2019г.Кога обаче е извършено нарушението- на 20 или на
21.01.2019г. не е посочено, въпреки че по преписката са налични достатъчно
данни за това, които се съдържат в докладната записка на лекаря от ЦСМП.
Това представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото датата на извършване на нарушението е
императивно предвиден в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН реквизит.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
ОКМД-44/05.08.2019г. на Директора на РЗИ-Варна, с което на д-р С.К.С. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100лв. на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: