РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 29.06.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на двадесет и шести юни ,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕРГИНИЯ
П. и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа
докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 30 / 2017 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
Постъпила е
искова молба от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.София против
ЕТ „ *** „ / в несъстоятелност/-
гр.Плевен ,ул.“*** „ № * , офис * и против Синдика на
ЕТ „*** „ - *** с която е предявен иск по чл. 694,ал.2 т.
1 от ТЗ – за установяване ,че съществува вземане на НАП – гр.София против ЕТ „*** „ / в несъстоятелност/-
гр.Плевен в общ
размер на 2 338,91 лв. от които 1888,87 лв. –главници и 450,04 лв.
лихви.
Вземането за
главницата в посочения размер се формира от дължими данък за недвижими имоти и
такса битови отпадъци, произтичащи от
четири бр. Декларации по чл. 17 и чл. 14
от ЗМДТ/ декларация вх.№ 123 / 19.05.2005 г. ; декларация вх.№ 607/ 21.11.2007
г.; декларация вх.№ 1950/ 24.10.2006 г. и декларация вх.№ 1856/ 15.09.2015
г. /
, както и от публични вземания
за глоби в общ размер на 140 лв.,
установени с фиш серия С № 0000983/15.06.2013 г. издаден от РУП- Търговище, с
наказателно постановление І14-0341-000294/ 10.05.204г. издадено от ОДМВР-
Габрово и от наказателно постановление №1944/11/10.08.2011г. издадено от
РУП-Севлиево.
Този иск съгласно чл. 365, т. 4 от ГПК е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд и се разглежда по реда на глава тридесет и
втора от ГПК- търговски спорове.
Ответникът ЕТ „*** „ представляван от Н.А.И. не е подал писмен отговор в двуседмичния срок
по чл. 367, ал.1 от ГПК ,който според съда в конкретния случай е изтекъл на
21.04.2017 г. ,като съдът е приел ,че на ответника е бил връчен препис от
исковата молба по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК чрез
залепване на уведомление на входната врата на офиса ,където според търговския
регистър е адреса на управление на търговеца.
Постъпил е писмен
отговор в срока по чл. 367 от ГПК от втория ответник- синдика ***.В този
отговор синдика не оспорва ,че предявеният иск е допустим ,като признава
обстоятелствата, представляващи положителни процесуални предпоставки за
предявяване на такъв установителен иск от ищеца ,но счита ,че по същество той е
неоснователен. Сочи ,че в масата на
несъстоятелността на длъжника са
включени само следните активи :бетонов и варов възел с площ от 375 кв.м. и склад за цимент с площ
от 144 кв.м. находящи се в землището на с.Кръвеник ,както и офис със застроена
площ от 84 кв.м. в същото землище., а другите посочени в исковата молба имоти
не са част от масата на несъстоятелността ,тъй
като с тях били извършени разпоредителни сделки и ЕТ престанал да бъде собственик на процесните недвижими имоти
и не е легитимиран след това да подава декларации по чл. 14 и 15 от ЗМДТ и по
чл. 54 от ЗМДТ . Сочи се ,че на осн. чл. 11,ал.1 и чл. 53 от ЗМДТ
несъстоятелния длъжник не е данъчно задължено лице.
По отношение
вземанията за глоби се изразява становище ,че само задължения ,които физическото
лице е натрупало в качеството си на търговец
могат да бъдат погасени в производството по несъстоятелност чрез
способите за удовлетворяване на кредиторите от масата на несъстоятелността ,но
не и задължения на физическото лице за глоби,наложени му в лично качество.
Не е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372 от ГПК.
В исковата молба се очертава следната
фактическа обстановка ,която се твърди от ищеца :
1. че е открито
производство по несъстоятелност на ответника ЕТ „*** с решение №104/ 27.07.2011г. по
т.д.№ 127/ 2011г. на ПлОС.
2.че е бил съставен от синдика на ЕТ „*** / в несъстоятелност
/ списък на неприети вземания в който са били
включени и предявените от ищеца
вземания в общ размер на 11 97,22 лв. от които главници 9 796,87 лв. и лихви в размер на 2 232,76 лв.
3. че НАП е направила възражение в срока по чл. 690,
ал.1 от ТЗ срещу неприемането на предявените
вземания.
4. че е Постановено
определение №131 / 09.02.2017 г. на ПлОС / съда по несъстоятелността /
по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ с което
възражението на НАП било оставено без уважение,с изключение на частта
относно 600 лв. - публично вземане по изпълнителен лист от 20.01.212г. по т.д.№ 127/ 2011г. на ПлОС.
Тези обстоятелства не
са оспорени от синдика *** и те представляват положителни процесуални
предпоставки за допустимостта на предявения иск.
Иначе по
съществото на спора дали
съществуват претендираните от ищеца
вземания съдът съобрази следното :
Спорните и неприети от синдика вземания са за
дължим данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци, произтичащи от четири бр. Декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ/ декларация вх.№
123 / 19.05.2005 г. ; декларация вх.№ 607/ 21.11.2007 г.; декларация вх.№ 1950/
24.10.2006 г. и декларация вх.№ 1856/ 15.09.2015 г. / за различни недвижими имоти ,
както и публични вземания за
глоби в размер на 140 лв., установени с
фиш серия С № 0000983/15.06.2013 г. издаден от РУП- Търговище, с наказателно
постановление І14-0341-000294/ 10.05.204г. издадено от ОДМВР- Габрово и от
наказателно постановление №1944/11/10.08.2011г. издадено от РУП-Севлиево.,
както и за законната лихва върху
дължимите местни данък и такси изчислена
до 02.11.2016 г.
Не са оспорени от
втория ответник представените от ищеца документи, които съдът
е приел като годни писмени доказателства по
делото.
Съдът е
намерил за допустимо и относимо към предмета на делото доказателственото искане
на ищеца за допускане на съдебно- счетоводна експертиза,която да отговори на
формулираните в исковата молба пет въпроса при депозит 300 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението. Експертизата е възложена на в.л.Б.А..Такава експертиза е
била изготвена и е приета от съда в с.з. на 26.06.2017 г. , без да се били
направени възражения от страните по делото срещу представеното от експерта
заключение.
С оглед на
изложеното дотук по отношение на това какви доказателства са били събрани по
делото / писмени доказателства и експертно заключение /, изводите на съда по отношение на
фактическата обстановка се основават на
комплексната преценка на тези писмени доказателства,които са интерпретирани и в експертното
заключение на в.л.Б.А..
Вещото лице
проследява подробно в заключението си въз основа на кои декларации по чл. 14 и
чл. 17 от ЗМДТ ,за кой период и в какви размери са били начислени местни данъци
и такси и по тези констатации на експерта не са направени никакви възражения от
която и да било от страните по делото.
Посочено е, че за
недвижимите имоти , декларирани с декларация вх.№ 123/19.05.2005 г. и по декларация с вх.№ 607/ 21.11.2007 г.
партидите не са закрити към момента на извършване на проверката,тъй като няма
документи удостоверяващи промяна в собствеността на тези имоти.Такива документи
за промяна в собствеността върху имотите
по процесните две декларации не са представени
по делото, а и синдикът не е оспорва ,че те не са били предмет на
прехвърлителни сделки и че са част от масата на несъстоятелността на ЕТ „***
„.Поради това за тях правилно са били начислени местни данъци и такси за целия
претендиран период ,който за тези две декларации е от 2012 г. до 2016 г. вкл. и
сумите са както следва : по декларация вх.№ 123/19.05.2005 г. общият размер на
дължимите данък и ТБО за този период е 879,02 лв., а по декларация с
вх.№ 607/ 21.11.2007 г. общият размер на дължимите данък и ТБО за този период е
681,29 лв.
По отношение на недвижимия имот ,деклариран с
декларация вх.№ 1950/ 24.10.2006 г. вещото лице изрично сочи ,че партидата за
този имот е била закрита на 30.06.2015 г. Това закриване на партидата за
процесния имот отчита извършената
прехвърлителна сделка ,отразена в нотариален акт № 39/ 25.06.2015 г. с която по
реда на чл. 718 от ТЗ синдикът е продал имота на Ю.С.К..По тази начин
начисляването на местния данък и ТБО е
извършено за процесния период от 2012г. до закриването на паритдата на 30.06.2015
г. Това е в съответствие с нормата на
чл. 28 ,ал. 3 от ЗМДТ според която при прехвърляне на недвижим имот ,дължимият
до прехвърлянето данък ,включително за месеца на прехвърлянето ,се заплаща от
прехвърлителя преди прехвърлянето. В т.см. начисленият данък обхваща период, през който ЕТ*** „ е имал
качеството на данъчно задължено лице ,тъй като
все още е бил
собственик на имота, а за м. 06.2015 г. ,когато е променена
собствеността - на осн. посочената норма на чл. 28 ,ал.3 от ЗМДТ. Размера на задължението формирано по
тази данъчна декларация е 77,20 лв.
Сходни съображения
важат и за имота по декларация с вх.№ 1856/
15.09.2015 г. ,касаеща придобиване по наследство на ид.част от недвижим имот
въз основа на която е бил начислен местен данък и ТБО за периода от откриване
на партидата през 2015 г. въз основа на посочената по –горе данъчна декларация
до закриване на партидата ,което е станало според експертното заключение на
31.12.2015г.По отношение на този имот не се представят никакви доказателства за
извършени разпоредителни сделки с правото на собственост върху ид.части ,притежавани от Н.А.,но така или
иначе въпросната партида за имота е закрита на 31.12.2015 г., след което не е
налице неоснователно начисляван данък да този имот. Размера на задължението по тази декларация възлиза едва на 0,57
лв.
Поради изложеното
съдът намира ,че правилно е бил начисляван местен данък и такса битови отпадъци
за процесните недвижими имоти по четирите декларации описани по –горе ,тъй като
това е извършвано за период в който ЕТ „*** „ ,респ. физическото лице Н.А. е
бил собственик на процесните недвижими имоти за които е начисляван данъка.
Общият размер на данъчните задължения от
по тези четири декларации възлиза на 1638,08 лв.
Вещото лице е
отговорило и на втория въпрос, поставен
в задачата му , а именно какъв е размерът на лихвите върху главниците по публичните вземания по
посочените по –горе четири декларации за времето до 02.11.2016 г. – датата до
която са били начислени лихвите според молбата за предявяване на вземанията. Именно
до тази дата трябва да се изследва размерът на лихвите ,тъй като в този
размер те са били предявени с молбата в производството по
несъстоятелност и са включени от синдика
в списъка с неприети вземания , и този
размер е предмет на установителния иск-
претенцията е за 450,04лв.
Според експертното
заключение по декларация вх.№ 123 / 19.05.2005 г.лихвата
е 188,17лв. ; по декларация вх.№ 607/ 21.11.2007 г.- 175,56лв.
;по декларация вх.№ 1950/ 24.10.2006 г.-22,42лв.
и по декларация вх.№ 1856/ 15.09.2015г.-0,07 лв.
или общият размер на задължението за
лихви е 386,22лв.
Що се отнася до
задълженията, установени с фиш серия С № 0000983/15.06.2013 г. издаден от РУП-
Търговище, с наказателно постановление І14-0341-000294/ 10.05.204г. издадено от
ОДМВР- Габрово и от наказателно постановление №1944/11/10.08.2011г. издадено от
РУП-Севлиево/ всички влезли в сила според отразеното върху тях / ,съдът намира
,че следва да се признае съществуването на тези публични вземания в полза на
ищеца по делото,които следва да бъдат удовлетворени в производството по
несъстоятелност.Това е така независимо от обстоятелството ,че се касае за наложени
глоби на физическото лице Н.А. за нарушения на ЗДП, а не за вземания срещу ЕТ „***
„.
Безпротиворечиво в практиката е решен въпросът за това, че всеки един едноличен
търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и
задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията,
придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по
всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот/ в
т.см.вж. решение 80/26.07.2012г. на ВКС,
ТК, първо т.о. по т.д. № 287/2011г. по
чл.290 ГПК,както и решение 437/17.01.2012г. на ВКС, 3-то г.о. по
гр.д. № 70/2011г. по чл.290 ГПК, в което касационната инстанция уточнява,
че съгласно ТЗ и ТР № 2/27.12.2001 г. по
гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, ЕТ
като физическо лице, извършващо търговска дейност, носи отговорност за
задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието
на ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество в режим на СИО.
Производството по несъстоятелност, като специфичен способ за универсално
принудително изпълнение, е уредено в ТЗ
със специални норми, отчитащи както характера му, така и качеството на страните
в него. Така съгласно чл.614 ал.1 и 2 ТЗ в имуществото на ЕТ, формиращо масата
на несъстоятелността, освен имуществените му права, се включва и ½ част от вещите, правата
върху вещи и паричните влогове – СИО. Това негово имущество, включващо част от
предприятието на ЕТ, личното имущество на ФЛ и ½ част от вещите, правата
върху вещите и паричните влогове в режим на СИО и формиращо масата на
несъстоятелността, съгласно нормата на чл.616 ал.1 ТЗ, служи за удовлетворяване
на всички кредитори на длъжника - ЕТ -
по търговски и по нетърговски вземания. Универсалният характер на
принудителното изпълнение в
несъстоятелността налага реализиране на правата на всички кредитори от масата,
тъй като нейното изчерпване предполага осребряване не само на активите на
предприятието на ЕТ, но и на тези извън него. Ето защо в производството следва
да получат защита и кредиторите, чийто вземания нямат никаква връзка с
търговската дейност на длъжника.
В
уредбата на производството по
несъстоятелност не е проведено разграничение между задълженията на физическото лице и тези на същото
физическо лице ,регистрирано като ЕТ .Това не е случайно като се има предвид
обстоятелството ,че у нас не е уредена отделно несъстоятелност / фалит / на
физическо лице , а само на Едноличен търговец. В т.см. не би могло да се
извърши отделно в различни производства удовлетворяването на вземанията срещу самото физическо лице и удовлетворяването на
вземанията срещу ЕТ, тъй като масата на несъстоятелността на ЕТ
,която се формира и която подлежи на осребряване в единственото възможното към
момента производство по несъстоятелност на ЕТ
включва цялото лично имущество на физическото лице ,регистрирано като ЕТ
, а така също и и една втора от вещите в режим на съпружеска имуществена
общност- чл. 614,ал.1 и 2 от ТЗ . Неслучайно и чл. 628, ал. 1 т. 4 от ТЗ
изисква от длъжника-едноличен търговец , който подава молба за откриване на
производство по несъстоятелност да представи и опис на личното си имущество и
имуществото –СИО.
След като в
производството по несъстоятелност на ЕТ ще се извърши осребряване на цялото
имущество на длъжника ,то именно в това производство следва да се извърши и
удовлетворяването на всички вземания срещу този длъжник ,в т.ч. и на тези , които
са възникнали в качеството му на физическо лице , а не само на тези,които
са възникнали от пряката му търговска
дейност. В противен случай би се осуетила изобщо възможността за каквото и да
било удовлетворяване на вземанията,които не произтичат пряко от търговската
дейност на физическото лице ,регистрирано като търговец.
Поради тези съображения ,съдът намира,че и
тези вземания в общ размер 140 лв. следва да се признае ,че съществуват в полза
на ищеца.
По този начин
общият размер на вземането за главници става 1778,08 лв./ общият размер на
данъчните задължения от по тези четири декларации възлиза на 1638,08 лв. ,плюс
вземанията за глоби в размер на 140 лв./. До този размер следва да бъде уважена претенцията
за главницата , а за разликата до претендираните 1888,87 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху тази сума се
дължи законната лихва от подаване на исковата молба - 27.02.2017 г. до
окончателното им изплащане.
По отношение на претенцията за лихви,с оглед
изложеното по –горе, искът следва да бъде уважен до размер на 386,22лв. според експертното заключение
,като за разликата до претендираните 450,04 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед този изход на делото ,следва
ответникът ЕТ „ *** „ / в
несъстоятелност/- гр.Плевен ,ул.“*** „ № * , офис * да заплати на ищеца
направените от последния деловодни разноски, които са в размер на 300 лв. за
вещо лице ,както и на осн. чл. 78,ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Ответникът също така следва да заплати на осн.
чл. 694,ал. 7 от ТЗ и д.т. в размер на 50 лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „ *** „ / в несъстоятелност/, ЕИК-*** - гр.Плевен
,ул.“*** „ № * , офис * , на синдика Синдика
на ЕТ „*** „ - В. С. *** и на всички кредитори в производството по
несъстоятелност на ЕТ „ ***„ / в
несъстоятелност/- гр.Плевен, че съществуват вземания на ищеца НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.София ,ул.“***
„ №* , представлявана от В. П. –директор на дирекция „ Държавни вземания „ срещу ЕТ „ *** „
/ в несъстоятелност/- гр.Плевен,както следва:
1.
Вземане за
главница в общ размер на 1778,08 лв. ,формирано като сума от дължими данък за недвижими имоти и такса
битови отпадъци, произтичащи от четири
бр. Декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ/
декларация вх.№ 123 / 19.05.2005 г. ; декларация вх.№ 607/ 21.11.2007 г.;
декларация вх.№ 1950/ 24.10.2006 г. и декларация вх.№ 1856/ 15.09.2015 г. / в
размер на 1638,08 лв , както и от
публични вземания за глоби в размер на
140 лв., установени с фиш серия С № 0000983/15.06.2013 г. издаден от РУП-
Търговище, с наказателно постановление І14-0341-000294/ 10.05.204г. издадено от
ОДМВР- Габрово и от наказателно постановление №1944/11/10.08.2011г. издадено от
РУП-Севлиево,ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба- 27.02.2017 г.
до окончателното и изплащане , като
ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 1888,87 лв. главница ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
2.
Вземане за лихви в размер на
386,22лв.,формирано
върху главниците по задълженията ,произтичащи от посочените по - горе четири
бр. Декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ/ декларация вх.№ 123 / 19.05.2005 г. ; декларация вх.№ 607/ 21.11.2007 г.;
декларация вх.№ 1950/ 24.10.2006 г. и декларация вх.№ 1856/ 15.09.2015 г. / за времето до 02.11.2016 г. ,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 450,04
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „ *** „ / в несъстоятелност/- гр.Плевен ,ул.“*** „ № * , офис * да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.София ,ул.“*** „ №* ,представлявана от В. П. –директор на дирекция „ Държавни вземания „ направените деловодни разноски ,които са в размер на 300 лв.-депозит за вещо лице ,както и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ „ ***
„ / в несъстоятелност/- гр.Плевен ,ул.“***
„ № * , офис * да заплати държавна такса
в размер на 50 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :