Решение по дело №5437/2019 на Районен съд - Сливен

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  108

 

гр.Сливен, 31.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  5437 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

              Производството е образувано по обективно кумулативно съединени  искове по чл. 127, ал. 2 СК относно предоставяне на упражняването на родителските права на роденото от брака малолетно дете и режима на лични отношения на родителя, на който не се предоставя упражняването им, и иск по чл. 143 СК за заплащане на издръжка.

В исковата молба ищцата И.С.С., ЕГН: ********** ***  заявява, че двамата с ответника М.С.М., ЕГН: ********** *** са били живели на съпружески начала до м. март 2019 г., като имали едно родено от тяхното съжителство дете- Десислава Минчева Славова, родено на *** г., ЕГН: **********. Твърди, че непосредствено след раждането на детето ответникът не желаел да се грижи за него, поради което ищцата заминала да живее заедно с детето при своята майка  в с. Горно Пещене. През зимата на 2018/2019 г. ищцата отново била заживяла заедно с ответника и тяхното дете в неговата къща в с. Сотиря, Община Сливен. Твърди, че ответникът непрекъснато вдигал скандали и злоупотребявал с алкохол, ставал агресивен и й нанасял побой. През м. март ответникът изгонил ищцата от вкъщи и й забранил да отведе детето с нея. Отказвал й да си вземе детето и да го отглежда в къщата на майка й в с. Горно Пещене. Ищцата била притеснена, че не може да полага грижа за невръстното си дете и че ответникът не бил разполагал с необходимия капацитет и условия за отглеждане на детето. В къщата на майка й в с. Горно Пещене имала всички необходими условия за отглеждане на детето и могла да разчита на помощта на нейната майка за отглеждането на детето.

Моли РС да предостави на нея упражняването на родителските права вземайки предвид възрастта и пола на детето и да определи местоживеенето му при нея и определи на режим на лични отношения на бащата с малолетното дете, както и да го осъди да заплаща на малолетното дете издръжка в размер на  140 лв., платими на всяко 10-то число на месеца от датата на  завеждане на исковата молба ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: от удостоверението за раждане на детето Десислава Минчева Славова е видно, че страните са негови родители, а то е малолетно, родено на *** г. Страните признават, че са разделени са били живели на съпружески начала до м. март 2019 г.и детето е останало да живее при бащата.

Видно от становището на ДСП-Враца ищцата има още две други деца, за които не полага грижи, тъй като едното дете Калоян се отглежда от баща си, а другото дете Виктория е настанено в приемно семейство. Страните са живеели на семейни начала от м. септември 2017 г. до месец март 2019 г., като не се разбирали помежду си. Към настоящият момент ищцата живее заедно със своята майка, която страда от нарушаване на слуха и е слухопротезирана, но не използва слуховия си апарат, което създава пречки при комуникацията с нея. Разполагат с необходимите жилищни и битови условия за отглеждането на дете. Ищцата е безработна, а майка й е пенсионер и получават средства от техни близки, които живеят и работят в Англия. Ищцата е ползвател на социална услуга при ЦОП-Враца.

Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП-Сливен по време на съвместното съжителство на страните майката, често се изнервяла и скубела косите на детето, което плачело, което накарало бащата да потърси съдействие на трето лице, което да подпомогне майката при полагането на грижи за детето. Ответникът бил извършвал трудова дейност като пастир на едър рогат добитък и получавал възнаграждение от 600 лв. В момента детето живеело при него и заедно с неговата фактическа съжителка и му бил осигурил всички необходими хигиенни и битови условия за отглеждането и възпитанието му. Родителите на ответника му съдействат при отглеждането на детето. Между бащата и детето има силна емоционална връзка и привързаност и то се разбира добре с неговата фактическа съжителка.

Видно от разпита на свидетелката С., която е майка на ищцата, последната се била прибрала при нея първо заедно с детето и по нея имало следи от насилие. След това ответникът бил дошъл за известно време при тях и дъщеря й тръгнала с него. Не може да си обясни защо дъщеря й е оставила детето да се отглежда от баща му и се е върнала без него при нея. Заявява, че докато била при нея заедно с детето била полагала всички необходими грижи за него изразявали се в закупуване на памперси и бебешка храна, като били осигурени всички битови и жилищни условия за отглеждането му. Споделя за случаи на упражнено насилие от ответника върху ищцата и смята, че тя не се връща при него и не си взима и вижда детето от страх. Твърди, че дъщеря   й има желание да се грижи за детето.

Видно от показанията на свидетелката Т., която живее в съседство с дома на ответника, където се отглежда детето същата помага на бащата при отглеждането на детето, който го отглежда сам от м. март 2019 г., когато майката ги е напуснала. Бащата бил полагал всички необходими грижи за детето и бил подпомаган от своята нова жена и неговите родители, които също много обичали детето. Детето било здраво и имало свои личен лекар. Докато ответникът бил на работа неговата съжителка била полагала грижи за детето. Счита, че ищцата не е способна да полага грижи за детето, тъй като се храни с неговата храна и го оставя гладно, не може да го пере и да му приготвя храната. Това наложило свидетелката да се грижи за детето, докато баща му го нямало. Описва случай при който ищцата е поставила брадва пред гърлото на бебето и са я молили тя и ответника да го остави.

Видно от показанията на свидетелката Г., която е лекар, който е полагал грижи за детето, същото е било прегледано от нея два пъти през м. март и м. август 2019 г. и било и двата пъти доведено от баща му, който искал да го запише в нейната пациентска листа, но нямало места.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, тъй като всеки един от свидетелите възпроизвежда факти, които е възприел пряко и непосредствено и не се оборват от другите доказателства по делото.

При личното изслушване на майката същата заявява желанието си да отглежда детето и твърди, че разполага с необходимите затова условия.  Споделя, че има още две деца, за които към настоящия момент не полага грижи. Заявява, че при приготвянето на храната на детето и при полагането на всичките грижи за него е следвала съветите на лекар. Била къпала веднъж в седмицата детето, преобличала го и му изпирала дрехите. Бащата не бил давал пари за памперси и бил постоянно недоволен от грижите, които била полагала за детето. Била се грижила за детето, когато било болно, но не го била водила на лекар, тъй като било оздравяло и била лишила себе си от необходимите й лекарства. Твърди, че при отглеждането на детето ще й помага нейната майка. Страхувала се от ответника и затова не била виждала шест месеца детето си.

При личното изслушване на бащата същият заяви, че той се грижи сам за детето, а когато ходи на работа за детето се грижи неговата съжителка. Има други пълнолетни деца, които не живеят с тях, а партньорката му няма деца и сега е бременна. Ищцата не била полагала адекватни грижи за детето, не го била хранила, къпала и перяла. Затова се било наложило той да полага всички грижи за него след като се прибере от работа. Когато детето се било разболяло той го бил отвел в болница. Не бил заплашвал ищцата, напротив бил я молил да дойде да види детето.

Видно от доклада за родителския капацитет от ЦОП-Враца консултациите, които са били провеждани с ищцата са били насочени към повишаването на нейния родителски капацитет и създаването на подходяща семейна среда за отглеждането и възпитаването на деца. В резултат на работата с нея тя била подобрила хигиенно-битовите условия на жилището, което била обитавала.  Социалните работници и специалисти са заключили, че ищцата има необходимия родителски капацитет за отглеждането на деца.

Видно от становището на социалния работник към ДСП-Враца  и от разпита му в съдебно заседание ищцата в продължение на 6 месеца ползва услуга към Център за обществена подкрепа –Враца и нейното становище е било изготвено на базата на този доклад. Заявява, че е запозната единствено с жилищните и битовите условия на ищцата, но не е имала възможност да наблюдава общуването на ищцата с детето и няма преки впечатления затова.

Видно от изготвената по делото съдебно-психологическа експертиза ищцата не разполага въпреки заявеното си желание с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитаването на детето, тъй като същата няма изградена критична представа относно безопасното отглеждане на дете в дома и извън него не различава и не може да назове какви са рисковете при отглеждането на дете независимо че е осигурила необходимите битови условия за отглеждането му. Същата разчита предимно на помощта на майка си за отглеждането на детето, като последната има проблем със слуха и е трудна комуникацията с нея. Ищцата не осъзнава какво включва емоционалната топлота при отглеждането на детето и няма капацитет да осигури позитивни взаимоотношения с него. Вещото лице е преценило, че поради ниската възраст на детето ищцата може да осигури неговото стимулиране, което се изразява в телесна близост и обгрижване. Ищцата не може да назове родителските си задължения и не може да прецени кое поведение е подходящо и какво означава личния пример като модел за подражание на детето, тъй като й липсва критична самооценка. Не е подготвена за важните и кризисни моменти в живота на детето си. Вещото лице заключава, че макар и в лека степен ищцата би представлявала опасност за живота и здравето на детето си.

Бащата разполага с необходимия родителски капацитет и изразява желание да продължи да се грижи за детето, като е подпомаган от своята съжителка и от своите родители и е осигурил всички битови условия затова. Осъзнава какво означава емоционална топлота при отглеждането на детето и е осигурил позитивни отношения с него. Вещото лице е констатирало, че между бащата и дъщерята има силна привързаност и емоционална връзка. Бащата заявява, че основното му задължение като родител е да правилното и безопасно отглеждане на детето, така че да стане добър и честен човек и счита, че може да даде на детето си пример за подражание. Заявява, че не приема лошите постъпки и неморални прояви, но обича детето си и е готов да направи компромис в негово име. Вещото лице преценява, че най-добрия интерес на детето е да продължи да се отглежда от своя баща, който е по-пригодния родител и е осигурил по-добри условия за отглеждането и възпитанието на детето, както и за неговото психологическо и социално развитие.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно, обосновано и безпротиворечиво съответстващо на събрания по делото доказателствен материал, на свидетелските показания на свидетелката Т. и изслушването на бащата и изготвения социален доклад от ДСП-Сливен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск има своето основание в чл. 127, ал.2 СК. Безспорно е, че родителите не са постигнали съгласие за местоживеенето на детето и родителските права. За яснота в отношенията между родителите и за гарантиране сигурност и спокойствие за детето, решението на съда е от изключително значение. Затова съдът е на становище, че е налице спор по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК.

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл. 127, ал. 2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127,ал. 1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес  с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от  искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен  от закона да  уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

В този смисъл съдът следва да се произнесе едновременно по първоначалната молба и по насрещния иск, ако е предявен такъв. С оглед характера на производството дори и без насрещен иск от ответника, какъвто е настоящия случай родителските права могат да бъдат предоставени на другия родител. Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.

 При сезиране на съда с оглед регулирането на такива отношения следва да се отчетат всички обстоятелства, относими към детето. Целта на съдебния акт е винаги да защити в най-пълна степен интересите на детето, както изисква на чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай висшия интерес на детето, когато нормалното развитие на  отношенията между родителите му  е нарушено. Въз основа на тези свои правомощия и с оглед събраните по делото доказателства, съдът решава на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на детето и упражняването на родителските функции, като се ръководи изцяло и само от интересите на детето. Задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. повеляват при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК. Такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр Д. В решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV гр. о. на ВКС е изтъкнато, освен че тази преценка е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. Така решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ВКС, IV гр. о.

Съгласно събраните по делото доказателства, изслушването на страните, експертното заключение и докладите на социалните институции съдът намира, че майката не разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето и в лека степен би представлявала опасност за здравето на детето, като кредитира изцяло изготвеното заключение по допусната и приета съдебно-психологическа експертиза. Същото съответства на кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелката Т., изслушването на бащата и изготвения по делото социален доклад от ДСП-Сливен. Съдът не кредитира становището на ЦОП-Враца, тъй като от него единствено се установява, че ищцата полага грижи за да повиши родителския си капацитет, като и след изслушването на изпратения социален работник се установи, че те единствено са констатирали подобряване на битовите условия за отглеждането на дете от страна на ищцата, но нямат преки наблюдение върху нейното общуване и полагане на грижи за детето, нито са сравнявали родителския капацитет на двамата родители. Видно от съдебно-психологическата експертиза бащата разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата е родителя, който към момента полага преките и непосредствени грижи за детето, като майката не е осъществила никакъв контакт с детето си повече от девет месеца, откакто е напуснала жилището им. Преди това тя е полагала преки и непосредствени грижи за детето, но не се е справяла в необходимата степен с тях, което се установява, както от свидетелските показания на свидетелката Т., така и от самото изслушване на майката. Детето е изградило силна емоционална връзка със своя баща и е привързано към него, като според вещото лице на майката й липсва способност да прояви емоционална топлота към детето си поради дефицити в когнитивното й развитие.

По въпроса дали родителите разполагат с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да се разчита, съдът намира, че може да се отговори положително само по отношение на бащата. Той е активно подпомаган в отглеждането и възпитанието на детето от своята съжителка и от двамата си родители, докато ищцата разчита единствено на помощта на своята майка, която има проблеми със слуха и комуникацията с нея е затруднена и се поставя въпроса доколко може да подпомага ищца при отглеждането на детето независимо от заявеното от нея категорично желание.

Жилищно-битовите условия за живот съдът намира за задоволителни и при двамата родители и съобразени с нуждите на детето. 

Единствените обстоятелства, които са в полза на майка относно предоставянето на упражняването на родителските права са ниската възраст и пола на детето-момиче на година и половина, но в случая те не са решаващи, тъй като се установи, че майката не разполага с необходимия родителски капацитет да отгледа и възпита детето и дори би съставлявала макар и в ниска степен опасност за живота и здравето на детето, тъй като не осъзнава рисковете при неговото отглеждане и не е способна да полага независимо от желанието си адекватни грижи за него. Съдът в никакъв случай не отрича възможността майката да повиши своя родителски капацитет още повече, че вече е взела мерки в тази насока и използва такива социални услуги, но напредъка и към този момент е единствено по отношение на осигуряване на безопасни жилищни условия на детето, което не е достатъчно за съда да заключи, че тя е по-пригодния родител за отглеждането на детето.

И двамата родители са заявили желание да отглеждат детето.

Въз основа на подробния анализ на всеки един критерий по отношение на всеки от родителите съдът следва да направи комплексна оценка за годността и на двамата да отглеждат детето си през призмата на висшия интерес на детето. Макар, че детето е момиче на ниска възраст и майката изразява желание да го отглежда и е осигурила необходимите битови условия затова, същата не разполага с необходимия родителски капацитет, нито с необходимите възпитателски качества за отглеждането на детето и поведението й макар и в ниска степен застрашава живота и здравето на детето. Същата няма сигурна помощ и подкрепа от трети лица при отглеждането на детето, нито би могла да му осигури социална среда и контакт с други деца на неговата възраст. Докато бащата има необходимия родителски капацитет, възпитателски качества, полага непосредствени грижи за детето към настоящия момент и е подпомаган от своята съжителка и двамата си родители. Детето има необходимата му социална среда и контакт с други деца на възрастта му. Същият е осигурил също добри битови условия за отглеждането и възпитанието на детето, което е силно емоционално привързано към него.

Съдът намира за най-съобразено с интереса на детето с оглед качествата на двамата родители счита, че към настоящия момент по-пригоден да се грижи за детето е неговия баща, поради което упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъдат предоставени на него.

По отношение режима на лични контакти между майката и детето ответникът е предоставил разрешаването на този въпрос на съда, който счита, че с оглед ниската възраст и интереса на детето, който е да не прекъсва напълно връзката с майка си ще определи следния режим на лични отношения,  а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. на съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване;  един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск;  на всяка нечетна година – за Нова година от 10 ч. на 30 декември до 17 ч. на първи януари и всяка четна година за Коледа – от 10 ч. на 24 декември до 17 ч. на 25 декември.

Независимо, че ответникът не е предявил насрещен иск за присъждане на издръжка съдът следва служебно да разреши този въпрос.

По делото няма твърдения и не са представени доказателства за необходимостта от извънредни разходи при отглеждане на детето, което най-често е свързано с влошено здравословно състояние, изискващо извънредни средства. Затова съдът приема, че детето се нуждае от издръжка в размер, нормален за възрастта и нуждите му, като се има предвид, че то е на 1 г.6 м. и все още не посещава детска ясла или градина. За да се задоволят нуждите му съдът счита, че то се нуждае от обща месечна издръжка в размер на 300 лв.

При разпределението й съдът следва да прецени възможностите на родителите. Майката има три деца и не работи. Бащата получава средно брутно месечно трудово възнаграждение  600 лв. Очевидно е, че бащата има месечен доход, за разлика от майката, която е безработна. Въз основа на тези установени обстоятелства и като има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съдът счита, че ищцата следва да поеме месечна издръжка в минималния размер от 153 лв., тъй като няма доходи и има алиментни задължения за заплащане на издръжка към още две малолетни деца. Издръжката ще се дължи от 29.05.2019 г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва при всяка забавена вноска до изменение или отпадане основанията за изплащането й.

Ответникът е направил искане за заплащане на разноски.

Съдът намира, че с оглед характера на производството по чл. 127, ал. 2 от СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени. Както беше посочено по-горе, подавайки молба по чл. 127, ал. 2 от СК, родителите се обръщат към съда с  искане  за администриране на гражданско-правните отношения във връзка с грижата за детето и постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите. Когато  в молбата родителят е посочил упражняването на родителските права да бъде възложено на него, всъщност  той  изразява становище относно начина, по който иска да се осъществи съдебната намеса, но не предявява иск с такъв петитум. Поради това независимо от  искането, с което е сезиран, съдът може да постанови детето да живее при другия родител ( ответник по молбата), който да упражнява родителските права. Или съдът е сезиран не с конститутивен иск, а с искане ( молба) за администриране. Като последица от това, не следва да бъдат присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества  липсващата воля на родителите  за осъществяване на родителската грижа по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.

Поради изложеното съдът

 

Р    Е  Ш  И:

 

              ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.С., ЕГН: ********** *** против М.С.М., ЕГН: ********** *** искове по чл. 127, ал. 2 СК относно предоставяне на упражняването на родителските права на роденото от съжителството на страните малолетно дете Десислава Минчева Славова, родено на *** г.  и режима на лични отношения на родителя, на който не се предоставя упражняването им, и иск по чл. 143 СК за заплащане на издръжка като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето Десислава Минчева Славова, родено на *** г., ЕГН: ********** при бащата М.С.М., ЕГН: ********** на адрес: ***.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права върху детето Десислава Минчева Славова, родено на *** г., ЕГН: ********** на  бащата М.С.М., ЕГН: ********** на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на личните отношения между детето Десислава Минчева Славова, родено на *** г., ЕГН: ********** и майката  И.С.С., ЕГН: ********** ***, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. на съботния до 17 часа на неделния ден с преспиване;  един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск;  на всяка нечетна година – за Нова година от 10 ч. на 30 декември до 17 ч. на първи януари и всяка четна година за Коледа – от 10 ч. на 24 декември до 17 ч. на 25 декември.

ОСЪЖДА на осн.чл. 143 СК И.С.С., ЕГН: ********** *** да заплаща на малолетното дете Десислава Минчева Славова, родено на *** г., ЕГН: ********** чрез неговия баща и законен представител М.С.М., ЕГН: ********** на адрес: *** ежемесечна издръжка по 153 лв.,  ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, начиная от предявяване на иска 29.05.2019 г.  до изменение или отпадане основанията за изплащането й.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на осн.чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН: ********** ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Сливен държавна такса върху издръжката, в размер на  220,32 лв.

 Разноските  остават в тежест на страните, както са направени.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: