Определение по дело №1090/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 18/06.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2412/2011 г., Кърджалийският районен съд наложил мярка за защита срещу домашно насилие в полза на Д. Н. А. от с. С. О.. К. срещу О. Х. А. от с. С.Ю. О.. К. като е задължил О. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. А., забранил е на същия да приближава молителката, жилището й и местата за социални контакти, на разстояние по- малко на 20 м. за срок от 6 месеца, определил е временно местоживеене на родените от брака деца О. О. А., Х. О. А. и Х. О.А. при тяхната майка Д. А. за срок от 6 месеца. Съдът е дал възможност на О. А. да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч., като вземането и връщането става от жилището на майката и го е задължил да посещава специализирани програми. Наложил е на О. А. глоба в размер на 200 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят О. Х. А., който го обжалва Ч. пълномощника си като необосновано и незаконосъобразно. Твърди в жалбата, че неправилно съдът приел за доказано, че О. А. упражнил домашно насилие над съпругата си Д. А. и неправилно не кредитирал показанията на свидетелите- очевидци на случилото се. В съдебно заседание най- голямото дете на страните отрекло на 16 ноември да е имало крясъци, викове от страна на баща му, което се потвърждавало и от свидетелката Х. А.. Събраните доказателства оборвали съдържанието на декларацията по чл. 9 ал. З от ЗЗДН и следвало да бъде изключена от доказателствата по делото. Моли да се постанови решение, с което се отмени атакуваното и се постанови друго, с което се отхвърли молбата на Д. А.. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът на жалбодателя поддържа жалбата.

Ответницата по жалбата Д. А. Ч. пълномощника й в съдебно заседание я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Подадена е молба от Д. Н. А. от с. С. О.. К., в която моли да бъдат наложени мерки за защита срещу домашно насилие срещу ответника по молбата О. Х. А. от с. С.Ю. О.. К., който бил неин съпруг. Твърди, че ответникът й нанасял системен физически и психически тормоз, като на 16.11.2011 г. в дома им в с. С.Ю. след употреба на алкохол, предизвикал скандал, при който започнал да я заплашва, блъскал я, скубел й косата, псувал я и я обиждал. След намесата на големият й син и приятеля на съпруга и- С.Ю., успяла да се отскубне от ответника и избягала в близката горичка, където престояла до разсъмване, страхувайки се за живота си. На 17.11.2011 г. се прибрала в дома си, като съпругът й отново я обидил и заплашил със саморазправа. На 04.12.2011 г. вечерта, ответникът отново предизвикал скандал, при който й нанесъл удар, заплашвал я и я обиждал, поради което молителката напуснала жилището им, обадила се на брат си, който я взел в дома си в с. С.. Това поведение на О. А. имало системен характер, продължавало повече от 10 години, отразявало й се психически и физически крайно негативно, страхувала се за живота си. Моли да бъде издадена заповед за незабавна защита. Към молбата е представила декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и жалба до РПУ- К..

От фактическа страна се установява следното:

Подадена е молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие в срока по чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество- е основателна, по следните съображения:

Не се спори по делото, че молителката и ответникът са съпрузи и от брака си имат родени три деца. С декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, молителката декларирала, че е обект на домашно насилие- физическо и психическо от страна на съпруга й О. Х. А..

Отношенията между страните по делото били обтегнати, по между им възниквали скандали и кавги, предизвикани от ответника. На 16.11.2011 г. в дома им в с. С.Ю. след употреба на алкохол, ответникът предизвикал скандал, при който започнал да заплашва съпругата си, блъскал я, скубел й косата, псувал я и я обиждал. Молителката успяла да се отскубне от ответника и избягала в близката горичка, където престояла до разсъмване. Същата вечер големият син на страните- О., се обадил по телефона на св. Ш.- брат на молителката, на когото казал, че баща му е пиян и посяга на майка му, която избягала навън. Тъй като свидетелят консумирал алкохол, не отишъл до с. С.Ю. а на следващата сутрин племенникът му го посетил и му разказал за случилото се. На 17.11.2011 г. молителката се прибрала в дома си, като съпругът й отново я обиждал и заплашил със саморазправа. Молителката се придвижила до гр. К., където същия ден бил насрочен контролен преглед на едно от децата и посетила св. Б.. На свидетелката й направило впечатление, че Д. е с мокра коса, силно изплашена и насинена. Молителката споделила, че вечерта съпругът и я нападнал и се наложило да избяга от дома си, на сутринта се прибрала, но след като се изкъпала, О. отново я нападнал и не успяла да се изсуши. Водела със себе си едно от децата, което било силно изплашено от случилото се между родителите му и се оплаквало от болки в корема. На 04.12.2011 г. вечерта, О. А. отново предизвикал скандал, като нападнал съпругата си, заплашвал я и я обиждал, поради което молителката напуснала жилището им и брат й Ш. я прибрал в дома си в с. С.. Поведението на ответника спрямо съпругата му имало системен характер, действията му се отразявали негативно върху молителката, която посещавала психиатър и психолог, не излизала сама без придружител, тъй като се страхувала от съпруга си. След раздялата им, молителката контактувала с големия си син О., който след училище се отбивал при нея, а контактите й с останалите две деца били ограничени от ответника, който не им позволявал да говорят с майка си.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Ш. Н. И. и Г. Х. Б., брат и братовчедка на молителката, които са последователни и непротиворечиви, макар и на родственици на молителката, както и от приложената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. По делото са разпитани сина на страните О. А. и майката на ответника Х. А., които твърдят, че между Д. А. и О. А. нямало дрязги и скандали. На 16.11.2011 г. между тях възникнал спор, който бил породен от реплики на молителката към съпруга й, че консумира алкохол, след което Д. излязла навън. Ответникът не упражнявал насилие над съпругата си, а тя тормозела децата си, биела ги с маша, а св. О. обяснява, че не се е обаждал на вуйчо си да прибере майка му. Съдът счита, че показанията на свидетелката Х. А. не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите доказателства, а и същата като близка родственица на ответника, е явно заинтересована от изхода на делото. Показанията на детето О. А., което живее при своя баща, са очевидно повлияни от същия.

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено на твърдяната дата от посочения в молбата ответник. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Законът за защита срещу домашното насилие предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 с възможност за събиране на доказателства от страните съгласно чл. 13 от ЗЗДН. По този начин се охраняват и правата на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, установена в чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, Ч. представяне на съответни доказателства. Декларацията на молителя по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства и съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Обвързващата доказателствена сила на тази декларация е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват. В настоящия случай, както вече се посочи, установява се по делото от показанията на св. Ш. Имам и Г.Б., че молителката е била подложена на системен физически тормоз от страна на ответника, изразяващ се в предизвикване на скандали, заплахи за физическа саморазправа, опит за нанасяне на удари, които представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и няма други доказателства, които да оборват посоченото в декларацията. Впрочем, налице са основанията за издаване на заповед за защита, поради което молбата следва да се уважи. С оглед събраните доказателства, че ответникът консумира алкохол, което го прави агресивен и раздразнителен, съдът приема, че поведението му е несъвместимо с качеството му на родител, а децата се отглеждат в обстановка, която може да навреди на психичното и физическото им здраве. С оглед на това и предвид действията на О. А., който ограничава контактите на децата с тяхната майка и най- вече с оглед интересите на децата, следва да се наложи мярка по чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН като се определи временно местоживеене на децата при тяхната майка Д. А. за срок от шест месеца, като на ответника бъде определен режим на лични отношения с децата- да ги вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. до 17 ч., като вземането и връщането става от жилището на майката. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Поради това жалбата на ответника по молбата е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/06.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2412/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА О. Х. А. от с. С.Ю. О.. К., У. Р. № * с ЕГН * да заплати на Д. Н. А. от с. С. № *, О.. К. с ЕГН * разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/