О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №182
Град Шумен, 13.04.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито
заседание на тринадесети април, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян в.ч.гд. №104 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2
във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. С., ЕИК , действащо чрез пълномощника си юриск. Р.И.И.,
срещу разпореждане № 373/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 218/2020 г. на ШРС, в
частта, с която е оставено без уважение заявлението на заявителя и частен
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу длъжника Х.Г.Р. ***, за сумата 233,27лв. неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 20.10.2019
г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и неоснователно в
атакуваната му част. Счита, че уговореното в процесния договор възнаграждение
по сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, не е нищожно, поради противоречие на добрите нрави и
закона на основание чл.10а, ал.4 от ЗПК. Сочи, че длъжникът е бил запознат със
съдържанието на всички документи и приел по свое усмотрение сключването на
споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги. Кредиторът не
създавал задължение за сключване на това споразумение. По силата на чл.7.1 от
Общите условия към договора длъжникът е имал възможност да се откаже от него
без неустойка, което не е сторил. Споразумението представлявало услуга по см.
на чл.14 ДР на ЗЗП и с оглед свободата на договаряне съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
това било законодателно допустимо.
Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане
и да постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата
233,27лв., представляваща възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги.
Ответникът по частната жалба не е
депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК и не е изразил становище по нея.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Ч.гр.д. № 218/2020 г. на ШРС е
образувано по депозирано от „Профи кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК , чрез
пълномощника си юриск. Р.И. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника Х.Г.Р.,***, за
заплащане на следните суми: 292,04лв. главница по Договор за потребителски
кредит № 30035811916 от 21.03.2019 г.; 24,52лв. договорна лихва за периода
20.06.2019 г. - 20.10.2019 г.; 233,27лв. неплатено възнаграждение за закупен
пекат от допълнителни услуги дължимо до 20.10.2019 г. и 53,28лв. лихва за
забава за периода 21.05.2019. - 20.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на
взематето, както и разноски по заповедното производство, от които 25лв.
държавна такса и 150лв. юрисконсулско възнаграждение.
С разпореждане № 373/04.02.2020г. по
ч.гр.д. № 218/2020 г., ШРС е уважил заявлението и разпоредил да се издаде
заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника Х.Г.Р., за сумата 292,04лв. неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 30035811916 от 21.03.2019 г.;
24,52лв. договорна лихва за периода 20.06.2019 г. - 20.10.2019 г. и 53,28лв.
лихва за забава за периода 21.05.2019. - 20.10.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на взематето, както и
разноски по заповедното производство в размер на 46лв. с оглед уважената част
от иска. Оставил е без уважение заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 233,27лв., неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги дължимо до 20.10.2019 г., както и искането за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение за сумата над 50лв. Заповедният съд е изложил
мотиви, че заявлението в частта относно заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради накърняване на добрите
нрави - чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД и заобикаля разпоредбите на Закона за
потребителския кредит - чл.21, ал.1 ЗПК.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни излови: В случая
жалбоподателят обжалва разпореждането само в частта, с която е оставено без
уважение искането му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
от 233,27лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услоги по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК
съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия такст /нова - ДВ
бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Настоящата инстанция споделя изводите
на районния съд касателно нищожността на клаузата за предоставяне на длъжника
на пакет допълнителни услуги, като накърняващи добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД/ и нарушаващи разпоредбите на Закона за потребителския кредит /чл.21, ал.1 ЗПК/.
Видно от приложеното към заявлението
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги изброените такива
не водят до някаква икономическа полза за длъжника, която да е еквивалентна на
уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една
възможност - възможността за предоставянето на услуги - "приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит" , които са основно
задължение на кредитора по договора. В случая, възнаграждението което следва да
се заплати е в размер близък до размера на самия кредит, /кредитът е в размер на 400лв. а
възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги 331,59лв./, което води
до извода, че уговореното възнаграждене е прекомерно и е в противоречие с принцитие
на справедливост. На практика дължи се близка до размера на кредита сума, но
без насрещно задължение на кредитополучателя или еквивалента престация.
В пар.1 от ДР на ЗПК е предвидена
възможност за заплащане на раходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с
кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителна услуга според
чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за
потребителни кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издадането на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за рамера на текущото задължение и др. Дейностите
предмет на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
във връзка с изпълнението на задълженията на страните по договора и за тях не
се дължи заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК
видът, рамерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителки кредит, а в случая
е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги.
Настоящата инстанция счита, че
разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на допълнителните услуги се явяват
и неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 ЗПК, тъй като за да се
възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се
изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати предварително
за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тази клаузи се
въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за нещо, което има
по силата на самия закон - правото на страните да променят датата на падежа на
вноските, свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което
води до значителна неравноправност на същите.
Предвид изложените съображения,
настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено, а частната
жалба срещу същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 373/04.02.2020г. по
ч.гр.д. № 218/2020 г. на ШРС, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението на "Профи кредит България" ЕООД, гр. С., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Х.Г.Р.
***, за сумата от 233,27лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги дължимо до 20.10.2019 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.