№ 1534
гр. Перник, 13.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500702 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 824/11.10.2024 г., постановено по гр. д. № 735/2024 г., П. районен
съд е отхвърлил като неоснователни, предявените от „Топлофикация П.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище в град П. и адрес на управление: квартал „Мошино“, „ТЕЦ
Република“, срещу М. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ул. „***, по
реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че М.
Б. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация П.“ АД следните суми: 2049,52 лв. –
главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ***, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2023 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сума в размер на 363,77 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., начислена върху претендираната
главница, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3236/08.12.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5673/2023 г. по описа
на Районен съд - П.. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация-П.“, с която се обжалва първоинстанционното решение като
неправилно. Излагат се твърдения, че по делото е безспорно установено наличието на
валидно облигационно отношение между страните, като допълва, че тази
облигационно правна връзка е регламентирана в чл. 150 от Закона за енергетиката и е
доразвита в приетите и одобрени от ДКЕВР „Общи условия“. На следващо място се
отбелязва, че по делото са приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
икономическа експертиза, които потвърждават размера на претендираните с исковата
молба суми. В продължение се сочи, че в хода на първоинстанционното производство
са представени писмени доказателства, от които се установява, че ответницата е
ползвател на имота. Изразява се несъгласие с приетото от страна на районния съд,
както и твърденията изложени в мотивите на решението. Въз основа на изложените
1
съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново,
с което да бъдат уважени предявените искове. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна – М. Б. Н., чрез адв. М. Г. е
депозирала отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна.
Подробно се излагат направените от ответницата оспорвания на твърдените от
ищцовото дружество обстоятелства. На следващо място твърди, че
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните, както и правилно е приел, че ищецът е ангажирал доказателства за
наличието на облигационна връзка за конкретния имот. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде потвърден акта на първата инстанция. Прави се искане за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски по чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.01.2025г. от 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2