Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Добрич 07.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети
състав
в публично съдебно заседание на 22.06.2016г, в състав:
Съдия: Веселин И.Н.,
при участието на
съдебен секретар :С.Д. ,
разгледа н.а.х.д.№ 1401 по описа на ДРС за 2015г.
Производството е образувано по жалба на Сдружение „***”, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление :гр.С., жк.”**”, ул.”***”*** и представляващ К.Д.С., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление №158331
от дата 30.07.2015 година на Зам.директора на ТД на НАП-Варна .
С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл.7 ,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година
на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва
НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , не се представлява .
Въззиваемата страна се представлява от гл. юрисконсулт
Стоян Желязков оспорва депозираната
жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при
което констатира следното:
На 23.05.2015
година, длъжностни лица от ТД на НАП-Варна извършили нарочна проверка в
търговски обект – импровизиран офис, находящ се в комплекс „***” в гр.Добрич на
жалбоподателя - сдружение „***”. Проверката е осъществена във връзка с
провеждано на това място международно киноложко изложение, за което е имало
предварително обявена програма с конкретни условия за участие, публикувани в
интернет, на сайта на сдружението. В хода на извършената проверка, длъжностните
лица на ТД на НАП – гр.Варна установили, че в търговския обект, който всъщност
съставлявал импровизиран офис, се приемат суми от участниците за участие в
киноложкото изложение, съобразно предварително обявените условия, с минимални
прагове на заплащане. Обявените за участие суми за български граждани са били
фиксирани в лева, а за чуждестранни граждани в евро валута. Процедурата и
самото организиране на киноложкото изложение по описания начин, мотивирали
длъжностните лица да осъществят по-продължително наблюдение върху импровизирания
търговски обект. Постъпилите в обекта суми, заплатени от участниците са
оформяни под формата на „договори за дарения” в два екземпляра. Въпросните
договори се оформяли на предварително попълнени бланки по образец, като в тях
се вписвало единствено името на съответния участник и дадената от него сума.
Оригиналният екземпляр от договора се предоставял на участника, вписан като
”дарител”, а вторият екземпляр оставал за сдружението. Проверяващите органи
констатирали, че в търговския обект е нямало монтирано фискално устройство,
чрез което да се отчитат постъпленията от отделните участници, с оглед
осъществяваната дейност по продажба на услуги от страна на сдружението, което
се явявало в нарушение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година на МФ.След като
съобразили обстоятелствата от извършената проверка, контролните органи стигнали
до извода, че жалбоподателят – сдружение „***”, в
конкретния случай осъществява стопанска дейност в търговския обект, изразяваща
се предоставяне на услуги - приемане на заявки за участие, плащане на такси за
участие в киноложкото изложение, заплащане на сертификати и др. Във връзка с
изложените обстоятелства е извършена проверка и направен опис на касовата
наличност в търг.обект. Установено било, че към момента на проверката в касата
на сдружението са постъпили общо във валута 435.00 /четиристотин и тридесет и
пет /евро и 1 565.00 /хиляда петстотин и шестдесет и пет / лева. При
проверката от проверяващите са иззети копия от сключените „договори за дарения”
от всеки един участник ,удостоверяващи обстоятелствата по „дарените” суми /
представени във формата на заверен препис по делото/ общо 34 броя .Констатациите от проверката са обективирани
в съставения на място протокол за проверка срия „А” №0199027 от дата 23.05.2015
година.На база така описаната фактическа обстановка бил
съставен АУАН серия AN № F164632
от 02.06.2015 год. и в последствие било издадено НП № 158331 от 30.07.2015 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя-
Е.Г.С. и св.А.Д.А., А.М.П. и Р.И.С.
, както и от приобщените по делото писмени доказателства.
Наведените в жалбата , основания за
отмяна на атакуваното НП не кореспондират с установената в настоящото
производство фактическа обстановка както следва:
Описаната фактическа обстановка
на административното нарушение съдът намира за безспорно установена от показанията
на актосъставителя –св.Е.С., и тези на свидетелите А.Д.
и Р.С., както и всички приложени по делото доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие и приобщени по предвидения процесуален ред от съда. По
отношение на показанията на актосъставителя свидетелите с изключение на
свидетеля П. , съдът приема, че същите по своята същност и насока се явяват
еднопосочни, непротиворечащи и взаимнодопълващи се.
До този правен извод стигаме, след като съобразим обстоятелството, че тези
свидетели пресъздават в разпитите си пред съда непосредствено възприети от тях
обстоятелства във връзка с извършената проверка, които не стоят изолирано, а
намират опора в доказателствения материал
по делото. С оглед на изложените обстоятелства, съдът кредитира изцяло и
безрезервно показанията на горепосочените свидетели/С. ,Д. и С./ които намери
за правдиви и обективни.Обясни са разликите в показанията на свидетеля П.
предвид особената близост с жалбоподателя в настоящото производство.
Съдът, при извършената проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК
констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми
от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл,
административно-наказателното производство е поставено с АУАН, съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно предоставените му правомощия по закон. Наказателното постановение е издадено в
кръга на делегираните властнически правомощия
на наказващия орган със Заповед ЗЦУ-28/06.01.2010 година на
Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина адм.нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу
какво следва да се защитава. Посочена е конкретно и
нарушената материално-правна норма. Мястото и датата на инкриминираното нарушение, както и други релевантни за административнонаказателния спор обстоятелства, отнасящи се
до административнонаказателния спор са описани точно
и ясно от
административнонаказващия орган. От изложеното следва извода, че при издаване
на НП, административно наказващия орган не е допуснал съществени нарушения от процесулано
естество, които водят до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Още повече, че административно-наказващия орган
пълно и всестранно е изяснил фактическата обстановка и е извършил необходимото за изпълнение на задълженията
си по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Действията
по привличане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя -Сдружение
„***”, предвид осъществен състав на административно нарушение по текста на
чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ , във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и
чл.185, ал.2 от ЗДДС съдът споделя изцяло, като
намира за правилни и законосъобразни. От събраните
доказателства по делото е видно, че процесното нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателят се
установява по безспорен и несъмнен начин, доколкото при извършената проверка е
констатирано, че се осъществява стопанска дейност
от
субекта в търговски обект - по смисъла
на &1, т.41 от ДР на ЗДДС. Съгласно законовия текст,
„търговски
обект”
е всяко място, помещение или съоръжение,
във или от
които се извършва продажба на стоки или
услуги, независимо, че съоръжението може да се
използва и за други цели. От представените
доказателства е видно, че на посочената в НП дата е проведено международно киноложко изложение
в комплекс
хиподрума в гр.Добрич, а жалоподателят е осъществявал
точно
такава търговска дейност по време на
изложението. Твърденията на жалбоподателя,
поддържани като защитна теза и в
жалбата, че набраните средства
са изцяло от дарения, които участниците са дарили доброволно, е
изцяло несъстоятелно и неприемливо. Съгласно разпоредбата
на чл.3, ал.3 от ЗЮЛ с нестопанска цел, тези субекти могат да извършват
допълнителна стопанска дейност, само ако тя е свързана с предмета на
основната дейност, за която са
регистрирани и като използват прихода за постигане на определените в устава или
учредителния акт цели. Съдът приема, че с оглед възможността за такава дейност,
юридическото лице с нестопанска цел е данъчно задължено лице по ЗКПО в
случаите, когато извършва сделки по т.1 от Търговския закон. Жалбоподателят в
разглеждания случай е осъществявал именно стопанска дейност, тъй като
организирайки провеждането на международно киноложко изложение, е извършвал
дейност по занятие и тази дейност е съставлявала източник на приходи. Всъщност,
организирането на киноложки изложби е част от предмета на дейност на
сдружението - жалбоподател. В продължение на няколко дни /21.05.2015 година до
-24.05.2015 година/, жалбоподателят е набирал пари от такси за участие и такси
за издаване на сертификати за шампиони, с цел печалба, като цените за тези
услуги са били публикувани предварително в интернет сайта на сдружението.
Предвид тези обстоятелства се налага извода, че след като е осъществявал стопанска
дейност по продажба на услуги в обекта, жалбоподателят е бил длъжен да
регистрира всички продажби, посредством регистриран ЕКАФП от датата на започване на дейността.Интересно е ,че
попълнените договори за дарение съдържат само две имена на тъй наречените
дарители без да съдържат адреси и ЕГН-та ,чрез които могат да бъдат открити и
при нужда разпитани.При разпитите на част от свидетелите става ясно , че става
дума за точно определени такси , а не за дарения заплатени по желание и по
свободно избран размер.
Разпоредбата
на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ със силата на императива
вменява в задължение на „лицата”, посочени в чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността
на обекта. В настоящия случай обаче, жалбоподателят не е изпълнил това
задължение, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган е приел,
че е налице осъществен състав на адм. нарушение по посочения по-горе текст от
Наредба№Н-18/13.12.2006 на МФ и е предприел действия по привличане отговорността
на субекта на нарушението.
С оглед
тези правни съображения, съдът приема, че наведените в жалбата правни доводи,
поддържани като защитна теза, че на практика не е осъществявана продажба на
услуги, а участниците сами и доброволно дарили посочените суми, при участието
си в киноложката изложба, съдът намира за изцяло несъстоятелни и правно
неиздържани. Във връзка с изложеното, следва да се поясни, че макар и да са
налице сключени „договори за дарение” с участниците, то намерението, с което
последните сключват тези договори не може да бъде определено като дарителство,
доколкото дарителите са плащали суми по определен ценоразпис, срещу което са
получавали конкретно право за участие и за притежаване на сертификат. От това
се налага извода, че в случая не може да се приеме, че е налице същинско
дарение, тъй като срещу предоставените суми „дарителите” получавали точно
определена услуга - достъп до участие в изложбата, сертификат. А съгласно
разпоредбите на ЗЗД дарението е двустранен, безвъзмезден договор, по силата на
който дарителят се съгласява нещо да премине от неговата имуществена сфера към
имуществото на надарения без насрещен еквивалент. С оглед тези съображения,
съдът не възприема и отхвърля изцяло като несъстоятелна и правно неиздържана
застъпената в жалбата защитна теза, че не е налице „продажба на услуга”- в
каквато насока са и констатациите на длъжностните лица на ТД на НАП, а в случая
е извършено „дарение” от всеки участник в полза на сдружението, тъй като осъществената дейност е с нестопанска цел и
за нея не се изисква издаване на фискален бон.
Споделя се извода ,че нарушението е за първи път
но правилно и законосъобразно административнонаказващият
орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, защото са настъпили значителни вреди
за фиска .
За извършеното от жалбоподателя
адм.нарушение по чл.7 , ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр.
с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му
е било наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Така
индивидуализирана по размер имуществената санкция се явява в самия „специален
минимум”, посочен от законодателя / съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС за ЮЛ и ЕТ
санкцията е от 3000 лева до 10 000 лева/, което на практика изключва
всякаква възможност за дискутиране и преразглеждане на нейния размер.
Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи, че имуществената
санкция правилно и законосъобразно е определена в самия законов минимум от
наказващият орган, който е съобразил тежестта на адм.нарушение, подбудите за
неговото извършване и наличните смекчаващи обстоятелства. От друга страна
следва да се посочи, че макар и в минимума на закона, санкцията е с респектиращ
размер и ще съдейства за реализиране на посочените в чл.12 от ЗАНН цели.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено .
Воден
от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №158331
от дата 30.07.2015 година на Зам.директора на ТД на НАП- Варна, с което на
Сдружение „***”, БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.”***”, ул.”***”№ *** и представляващ
К.Д.С., ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и чл.185,
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност на жалбоподателя на основание
чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Районен съдия: .