РЕШЕНИЕ
№
110
гр.
Плевен 06.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Веска Андреева, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм. дело № 944 по описа на АдмСПл за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.19,
ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 211 от ЗМВР.
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 6469/22.11.2022 г., подадена от И. Г.И., ЕГН**********,***, инспектор IV степен
в Затвора Белене, чрез адв. В.С. ***, съдебен адрес:***, против Заповед №Л-4606/28.10.2022
г. на Главен Директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София, с която на основание чл. 194, ал. 2,
т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 204, т. 3
от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок
шест месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.
Според
жалбоподателя, същата е издадена при допуснато нарушение на изискванията по чл.
146, т. 2 и т. 4 от АПК.
Счита, че незаконосъобразно
административно -
наказващият орган е приел, че в разговор е направено изявление от
жалбоподателя, че с едно телефонно обаждане л.св. Д. М** А. може да бъде
преместен в друг затвор, и че с това направено изявление пред служителите на Затвора
Белене ИСДВР В. и ИСДВР Д., жалбоподателят И. е нарушил чл.69 от ЕК „Държавният
служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва
необходимата субординация както в служебните помещения, така и на обществени
места.“. Твърди се, че дори такова изявление да е
направено, то по никакъв начин не изразява неуважение към ръководителите на
структурата, в която И. изпълнява служебните си задължения.
Жалбоподателят
посочва, че от заповедта не става ясно и по какъв начин органът смята, че е
нарушен чл. 64 от ЕК „В отношенията с колегите държавният служител проявява
уважение и коректност, като не допуска поведение, с което накърнява
достойнството и правата на отделната личност.“, както и не става ясно дали
описаното поведение се приема за доказано и какво е неговото значение в
контекста на етичните правила.
Твърди се, че липсва
описание на конкретни действия, чрез които са нарушени две етични норми,
посочени от органа като част от Етичния кодекс на държавните служители в МВР,
вместо от Етичния кодекс на служителите от ГД"ИН", както и липсват
мотиви в заповедта, защо наказващият орган приема нарушението за извършено, без
изобщо да са обсъдени възраженията на жалбоподателя, направени в хода на
дисциплинарното производство.
На следващо
място моли съда, ако приеме, че изискуемата от закона форма е спазена, да
отмени обжалваната заповед поради липса на материално-правни предпоставки за
издаването ѝ, тъй като извършено нарушение на двете посочени етични норми
не е доказано.
В заключение моли
съда да отмени оспорената заповед и да бъдат присъдени сторените разноски.
В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен адвокат, поддържа жалбата,
излага съображения по съществото на спора и претендира сторените по делото
разноски. В представени писмени бележки развива доводи за отмяна на оспорения
индивидуален административен акт.
В съдебното
заседание по съществото на спора ответникът – редовно призован, се представлява
от ю.к. Първолета Попова. Оспорва предявената жалба и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки по съществото
на спора.
Оспорва се
административен акт, с който, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал.
1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок шест
месеца.
Безспорно е между
страните по делото, че И.Г.И. е служител на ГДИН, като заема длъжността
инспектор в Затвора Белене.
Съгласно чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители, които пряко осъществяват дейности
по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под
стража, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
На основание
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС за дисциплинарната отговорност са приложими разпоредбите
на Част Трета, Глава Осма от ЗМВР - чл. 194 – чл. 215а от ЗМВР.
Съгласно чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР дисциплинарни нарушения по този закон са неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Служителите на
ГДИН са задължени да спазват Етичен кодекс за поведение на държавните служители
от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(Етичния кодекс), утвърден
от министър на
правосъдието със Заповед № ЛС-04-4 от 02.01.2018 г., публикуван на официалната
страница на Министерство на правосъдието https://www.justice.government.bg.
Следователно
по силата на препращането на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и по аналогията, дисциплинарно
нарушение чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за служителите на ГДИН ще е неспазването
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (Етичния кодекс), утвърден от министър на правосъдието със Заповед
№ ЛС-04-4 от 02.01.2018 г.
Съгласно чл.
197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР един от видовете от дисциплинарните наказания е „порицание“,
което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се налага за нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (аналогично на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН).
Съгласно чл.
204, т. 3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповед, издадена от ръководителя
на структурата, в случая главен директор на ГДИН.
Съгласно чл.
205 – 210 от ЗМВР, приложими на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител. За изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган (ДНО) може да разпореди извършване на проверка, като определя
срок за нейното приключване.
При наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал.
1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед.
В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за
установяване на нарушението. В заповедта за образуване на дисциплинарно
производство се определя и дисциплинарно разследващият орган (ДРО). Дисциплинарно
разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно,
обективно и всестранно разследване. За резултатите от разследването
дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с
всички материали по производството се предоставя за запознаване на служителя,
срещу когото се води дисциплинарното производство.
В срок 24 часа
след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде
допълнителни обяснения или възражения. ДРО приключва
дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до ДНО
за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
Дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта за дисциплинарното
наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва
датата на връчване.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Представена е административната преписка
по издаване на оспорената заповед и са разпитани свидетели – служители на ГДИН
и на МВР.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 29.07.2022
г. М. Иванова В.,***, съставя докладна записка (лист 70) до началник на Затвора
Белене, в която описва проведен разговор с И.И., инспектор ВС, и Й. И.,
служител СООМЛС към МВР, и по-късно присъединил се „г-н Телбис“ (без посочена
длъжност). В докладната записка се сочи, че е обсъждано поведението на лишения
от свобода Д. А. и желанието му да не се премества в ЗООТ, а да изтърпи
наказанието си в ЗОЗТ, защото се чувствал по-добре (лист 70), а жалбоподателят И.
заявил, че с едно телефонно обаждане Д. може да бъде преместен в друг затвор. На
29.07.2022 г. докладна записка за същия разговор е съставена и от Д.Д.,***
(лист 68). В докладната записка се сочи, че в разговор с И. и двама служители
на СООМЛС е обсъждано поведението на Д. А. и това, че подава сигнали против
участниците в разговора. И.И. заявил, че с едно телефонно обаждане може да
разреши проблема и лишеният от свобода А. да бъде изместен в друг затвор.
Дисциплинарното производство е образувано във връзка с
Докладна записка peг. № ИЗ-6432/08.08.2022 г. /л. 57 и сл./, изготвена от ст.комисар Павлин И.
Камбуров, началник на Затвор Белене, ІІ-ра категория, за извършена проверка по
постъпили докладни записки. По делото са представени множество докладни
записки, съставени в периода от 29.07.2022 г. до 18.08.2022 г. от служители на
ГДИН и от лишени от свобода в Затвора Белене. Представени са две докладни
записки от 29.07.2022 г. изготвени от М.В. (лист 70) и Д.Д. (лист 68).
Според част от изложеното в Докладна записка peг. №
ИЗ-6432/08.08.2022 г. (лист 59), между служители на ГДИН Д.Д. и М.В. със „служители на СООМЛС и инсп.“ВС“ при Затвора
Белене г-н И.И.“, е проведен разговор, в който той заявил, че „може с едно телефонно обаждане да измести
л.св. в друг затвор/инсп. „ВС“ И....“ .
Въз основа на
тези данни, със Заповед рег.№ Л-3636/19.08.2022 г. /лист 55/ на За гл. директор
на ГДИН е наредено извършване на проверка за изясняване на постъпили
предварителни данни за допуснати дисциплинарни нарушения от инспектор И.Г.И.,
инспектор ІV степен (вътрешна сигурност) в Затвора Белене, ІІ категория. Със
заповедта е назначена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена
справка до 23.09.2022 г.
На 24.08.2022
г. е представено писмено обяснение от М.В.,*** (лист 151), в която се описва
проведеният на 28.07.2022 г. разговор с жалбоподателя И.И., в който е обсъждано
поведението на лишения от свобода Д. Митков А.. В обяснението В. сочи, че в
разговора И. е заявил, че с едно телефонно обаждане Д. може да бъде преместен в
друг затвор.
На 30.08.2022
г. обяснения са дадени и от Д.Д.,*** (лист 152). Д. е посочил, че на 28.07.2022
г. около 12,30 ч. той и В. са участвали в разговор с И. и двама служители
СООМЛС относно поведението на лишения от свобода Д. А.. В разговора И. е казал,
че с едно телефонно обаждане може да разреши този проблем и А. да бъде
преместен в друг затвор.
На 09.09.2022
г. комисията, назначена със Заповед № Л-3636/19.08.2022 г. от За Главен
директор на ГДИН, изслушала обясненията на служителя И.Г.И., инспектор „Вътрешна
сигурност“ в Затвора Белене (лист 189 и сл.). На И. са задавани въпроси, сред
които и такива във връзка с проведения на 28.07.2022 г. разговор с В. и Д.
(лист 200).
По делото не е
представена поканата до служителя за изслушване на 09.09.2022 г.
На 21.09.2022
г. на служителя И. е връчена покана от комисията за запознаване с писмена
справка и даване на допълнителни обяснения или възражения (лист 213). В
поканата е посочено, че на И. се предоставя възможност да се запознае с писмена
справка № 7681/21.09.2022 г. и в срок от 24 часа да подаде допълнителни
обяснения или възражения пред Главен директор на ГДИН София. Поканата е
получена от И..
За
изслушването, проведено на 21.09.2022 г. от 13,35 ч., е изготвен протокол (лист
208), в който е посочено, че във връзка с проверката служителят е поканен да
даде допълнителни обяснения в присъствието на комисията. На И. е разяснено, че
изслушването е във връзка с възникнали в хода на проверката нови обстоятелства
за изясняване. Сред зададените въпроси няма такива, отнасящи се до разговора,
проведен на 28.07.2022 г.
На 21.09.2022
г. е съставена писмена справка № 7681/21.09.2022 г. (лист 227) от назначената
комисия.
В справката са
изложени подробно множество обстоятелства, обхващащи периода от м.юли, м.
август и м.септември 2022 г., в голямата си част неотносими към установяване на
дисциплинарните нарушения, посочени в процесната заповед.
На лист 6, 7 и
8 от справката (лист 232, 233 и 234 от делото) са описани докладните записки от
Д.Д. и М.В., изготвени през м.07.2022 г., в които е посочено, че И. е заявил,
че с едно телефонно обаждане Д. може да бъде преместен в друг затвор.
На лист 36 и
37 от Справката (лист 262), се посочват дадените на 23.08.2022 г. обяснения (на
лист 151 от делото, посочени в Справката като „докладна записка“) от М.В., в
които е изложено, че по време на разговор на 28.07.2022 г. И. е заявил, че с
едно телефонно обаждане Д. може да бъде преместен в друг затвор. На лист 37 от
Справката (лист 263 от делото) е посочено даденото обяснение (наречено докладна
записка) от Д.Д. на 30.08.2022 г., с което потвърждава написаното в докладна
записка от 29.07.2022 г. (лист 152) и отново описва разговора, проведен на
28.07.2022 г. и думите на И., че с едно телефонно обаждане може да реши
проблема и А. да бъде изместен в друг затвор.
В
Справката (лист 277 от делото) се
посочва, че на 09.09.2022 г. И.И. е поканен да даде обяснения пред комисията,
за което е съставен Протокол за изслушване.
На 21.09.2022
г. И. е поканен да даде допълнителни обяснения пред комисията, които са
отразени също в протокол (лист 277). При даването на допълнителни обяснения на И.
не е поставян въпрос във връзка с проведения от него разговор на 28.07.2022 г.
Въз основа на събраните
в хода на проверката данни, комисията е установила по т.3 (лист 278), че с
направеното изявление, че с едно телефонно обаждане лишеният от свобода Д.
Митков А. може да бъде преместен в друг затвор (лист 278), И. е проявил
поведение на незачитане правата и достойнството на ръководителите и игнориране
на необходимостта от спазване на принципа на субординация, което ДРО е
квалифицирал като нарушение на чл.69 от Етичния кодекс, който гласи: „Държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и на обществени места.“.
По т.4 (лист
279) ДРО е установил, че с изразеното недоумение пред ИСДВР В. и Д., че лишеният
от свобода Д. Митков А. пише срещу тях двамата, И. е проявил некоректно
отношение спрямо други служители, въвеждайки ги в заблуждение, което поведение ДРО е квалифицирал като
нарушение на чл. 64 от Етичния кодекс „В
отношенията с колегите си държавният служител проявява уважение коректност,
като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната
личност“.
По т. 5 от
Справката комисията е установила, че като не е докладвал по надлежен ред, че
лицето Анатоли А. е търсел съдействие да бъде назначен на длъжността „Дежурен
главен надзирател“, а е отговорил, е вече не е член на комисията и всичко
зависи от самия А., И. е подставил под съмнение обективността на комисията,
която бива назначена за избор на кандидати, и злепоставя реда, институцията и
началника на затвора. Това поведение е квалифицирано като нарушение на чл. 99
от Етичния кодекс.
Следва да се
отбележи, че чл.99 от Етичния кодекс гласи: При
изпълнение на служебните си задължения държавният служител се отнася възпитано
и с уважение към всеки задържан и осъден, като зачита правата и достойнството
на личността им.
Посоченият
текст от ДРО в Справката всъщност е на разпоредбата на чл. 15 от Етичния кодекс
- Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява.
По т. 6 ДРО е
приел за установено, че И., без да е уведомил преките си ръководители и без
това да му е възложено от пряк ръководител, е събирал информация за това, дали
служителят Пейзанов е участвал в корупционни действия – даване на подкуп за
назначаване на определена длъжност. За тези си действия И. не е съставил
докладна записка. Според ДРО с тези си действия И. е осуетил извършване на
проверка/образуване на досъдебно производство, с което е затруднил дейността на
държавен орган, свързани с упражняване правомощията по извършване на проверка
или образуване на досъдебно производство. Това поведение ДРО е квалифицирал
като нарушение на раздел ІV, т.2 от Длъжностната характеристика на И. (която не
е представена с административната преписка по делото). Комисията е приела, че с
действията си И. е нарушил и раздел V, т.1 от Длъжностната си характеристика, с
което ДРО е счел, че е извършено нарушение по чл.201, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Въз основа на
приетите за установени нарушения на Етичния кодекс, ДРО е направил извод, че е
извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на служителите на ГДО и ГДИН, за което на основание
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е
предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ от 6 месеца до 1 година.
Комисията е
предложила налагане на наказание „порицание“ за срок от 1 година, като
държавният служител бъде предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение
в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
За нарушението
по чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР комисията е предложила налагане на
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“ и предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в
срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание.
На основание
чл. 204, т. 1 от ЗМВР е предложено преписката да бъде изпратена за налагане на
дисциплинарно наказание на Министъра на правосъдието (лист 283).
А тъй като според
ДРО в хода на проверката са постъпили данни за извършени престъпления от общ
характер, комисията е счела, че материалите трябва да бъдат изпратени по
компетентност на съответната Окръжна прокуратура.
И.Г.И. е
запознат с писмената справка на 21.09.2022 г. в 16,10 ч.
Няма данни в
срок до 22.09.2022 г. 16,10 ч. да са постъпвали обяснения от И. до Главен
директор на ГДИН.
На 18.10.2022
г. на И. е връчена покана от Главен директор на ГДИН по чл.206, ал. 1 от ЗМВР,
с която му е даден срок за представяне на писмени обяснения пред Главен
директор на ГДИН във връзка с извършените нарушения на служебната дисциплина. В
поканата са описани подробно всички обстоятелства, изложени и в Писмената
справка от комисията, като изрично са посочени нарушенията на чл. 64 и чл. 69
от Етичния кодекс, както и квалификацията им по чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
На 21.10.2022
г. И. е представи писмено обяснение (лист 36), в което обсъжда различни
обстоятелства, изложени в поканата, но няма изразено конкретно становище по
двете нарушения на Етичния кодекс, посочени горе.
На 28.10.2022
г. е издадена процесната заповед от главен директор на ГДИН, с която на И.И. е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок шест месеца за нарушение
на чл.69 от Етичния кодекс – с това, че е казал, че с едно телефонно обаждане
може да измести Д. Митков А. в друг затвор, и за нарушение на чл. 64 от Етичния
кодекс – с това, че е изразил недоумение пред В. и Д., като е казал, че
лишеният от свобода Д. А. пише срещу тях двамата, с което ги е въвел в
заблуждение (лист 31).
Заповедта е
връчена на И. на 02.11.2022 г. (лист 33) и е обжалвана от него в срок.
Разгледана по
същество, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Плевенски
административен съд, десети административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съдът не
споделя извода на дисциплинарно наказващия орган, че е налице извършено
дисциплинарно нарушение от жалбоподателя.
Съгласно чл.69
от Етичния кодекс, който гласи: „Държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и на обществени места.“.
Според ДНО И. на
28.07.2022 г. в разговор със служителите ИСДВР В. и Д., който е проведен пред
Затвора Белене в обедната почивка на служителите, е заявил, че с едно телефонно
обаждане може да измести лишения от свобода Д. А. в друг затвор.
Това не се
доказа пред съда. В изготвените докладни записки и обяснения в хода на
дисциплинарното производство нито В., нито Д. са твърдели, че И. е казал, че лично
той с едно телефонно обаждане ще премести лишения от свобода А. в друг затвор.
Във всички записки и обяснения В. и Д. пишат, че изявлението на И. е било, че с
един телефонен разговор А. може да бъде преместен. Което съществено се
различава от евентуално изявление, че той, И., ще премести лишения от свобода в
друг затвор с телефонно обаждане. При разпита на допуснатите от съда свидетели Й.
И., Митко Телбис (лист 299 и сл.), М.В. и Д.Д. (лист 400 и сл.) пред съда не се
потвърди изложеното от ДНО в заповедта, че И. е заявил, че ще премести А..
Свидетелите Й. И. и Митко Телбис посочват, че не са чули подобни думи от И., а В.
и Д. посочват, че е казал, че с едно телефонно обаждане А. може да бъде
преместен, а не че той ще го премести с едно телефонно обаждане. Разликата в
посоченото в заповедта изявление, и евентуално направеното изявление от И. е
голяма.
Съдът счита,
че, дори да е направено подобно изявление в разговора, то по никакъв начин не
изразява незачитане на достойнството и правата на ръководителите на служителя и
не се явява неспазване на необходимата субординация както в служебни помещения,
така и на обществени места.
На първо място
не е налице поведение, насочено към ръководител на И.. В разговора и в
конкретния израз, евентуално ползван от И., не се съдържа нито дума отнасяща се
до служебен ръководител. Няма изрази засягащи достойнството и правата на който
и да е ръководител на И., нито е налице неспазване на субординация, т.е.
задължение за подчинение на ръководните служители. Не е посочено кой и на кого евентуално
ще телефонира, нито пък как и от кого може да бъде преместен А. след това.
Изразът е изцяло условен, действията са посочени в страдателен залог и в
безлична форма – „може да бъде преместен“ и „едно телефонно обаждане“.
Съдът счита,
че на първо място не е доказано, че посоченото изявление е направено от И. в
разговора с колеги в обедната почивка, и на второ място, дори това изявление да
е направено, то по никакъв начин не накърнява достойнството и правата на
конкретен ръководен служител, с когото И. да е в субординационни отношения,
нито пък но някакъв начин нарушава субординацията спрямо който и да е
ръководител на И.. За да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение, е
нужно да има реално нарушаване на достойнството и правата на конкретен
ръководител, и реално нарушаване на субординацията спрямо конкретен
ръководител. Такива нито са описани в процесната заповед, нито са доказани пред
съда.
Съгласно чл.
64 от Етичния кодекс „В отношенията с колегите си държавният служител проявява
уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството
и правата на отделната личност“.
Според ДНО в
същия разговор с В. и Д., проведен на 28.07.2022 г., жалбоподателят И. е
проявил некоректно отношение спрямо двамата служители, като ги е въвел в
заблуждение, изразявайки недоумение, че лишеният от свобода А. пише срещу тях.
При разпита
пред съда нито В., нито Д. заявиха, че са били въвеждани в заблуждение от И.,
нито са почувствали накърняване на достойнството и права си. В. заяви пред
съда, че И. и другите двама свидетели Й. И. и Митко Телбис са питали дали Д. е
писал срещу В. и Д., като по никакъв начин не се е почувствала заплашена,
унижена или засегната от този въпрос (лист 402). Свидетелят Д. сочи, че
разговорът е бил за подаване на сигнали срещу служители по принцип, а не за
конкретни сигнали в момента (лист 402, стр. 6 от протокола от о.с.з.). Д. сочи,
че И. е заявил „с едно телефонно обаждане той може да бъде преместен в друг
затвор“ (лист 403, в отговор на въпрос от съда „Заявявал ли е „Аз ще се обадя и
ще го преместя“?). Свидетелят посочва, че тези думи на И. не са направили
никакво впечатление на никого от присъстващите, нито са били възмутени, нито са
изразили някаква реакция. Докладната записка относно разговора Д. е написал по
искане от прекия си началник Николай Ганев, който му се е обадил по телефона, т.е.
инициативата за съставяне на докладната записка не е била на Д.. Свидетелят
посочва, че не се е почувствал въведен в заблуждение от И., нито е почувствал
лошо отношение от него към себе си (лист 403, стр.8 от протокола от о.с.з.).
Видно от
събраните доказателства, И. в проведения разговор на 28.07.2022 г. със служителите
В. и Д. по никакъв начин не е проявил неуважение и некоректност, нито е имал
поведение, което да е накърнило достойнството и правата на В. и Д.. А за
въвеждане в някакво заблуждение и дума не може да става.
Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност и същата следва да бъде ангажирана
само при безспорно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, както от
субективна, така и от обективна страна.
Заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната
власт по отношение на служителя, съдът не установи допуснати от органа
съществени нарушения на специалните административно-производствени правила.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаване на заповед, с назначена комисия. ДРО е
запознал жалбоподателя с изготвената справка със становище за наказание, както
и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал
възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставил е
възможност на служителя да се защити. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на И. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на
връчване. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, подписана е от
нейния издател.
Но съдът намира
за недоказано твърдението по делото, че служителят е извършил дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тъй като не се доказа извършването
на посочените две нарушения на чл. 64 и на чл. 69 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, утвърден от министър на правосъдието със Заповед №
ЛС-04-4 от 02.01.2018 г.
Визираните в
обжалваната заповед деяния неправилно са квалифицирани като наказуеми.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на ГДИН, по силата на препращането на чл. 19, ал. 2
от ЗИНЗС, се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се
установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от
предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в
чл.194, ал.2 от ЗМВР. За реализиране на предвидената дисциплинарна отговорност
е необходимо виновно извършване на нарушение, което не съответства на дължимото
по закон поведение на служител от ГДИН.
Дисциплинарната
отговорност, както вече се посочи, е вид юридическа отговорност. Тя е лична –
съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно
доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно
лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или
бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже
противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна
следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на
размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя.
За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание,
следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и
органът да е направил правилна преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това
в случая не е направено.
Оспорената в
настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона –
дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение.
Предвид
изложеното съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на материално-правните
разпоредби, регламентиращи предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и в
противоречие с целта на закона. Подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена,
като се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят
е направил искане за възстановяване на сторените деловодни разноски. При този
изход на спора следва да се уважи претенцията за сумата от 10 лв. платена
държавна такса /лист 9/ и 300 лв. възнаграждение за един адвокат /лист 8/.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, десети
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед №Л-4606/28.10.2022г. на Главен Директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на И. Г.И.,
инспектор IV степен в Затвора Белене, е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок шест месеца.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на И. Г.И., ЕГН**********,***, инспектор IV степен
в Затвора Белене, сумата от 310 лв. /триста и десет лв./, представляващи
сторени деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС във
вр. с чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: