Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 14.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева
Адм. дело № 125/2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
във вр. с чл. 211 от Закон за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Административното
дело е образувано по Жалба с вх. № 1308/16.04.2021г., подадена от А.И.Г., с
ЕГН: ********** ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.
М.П. от САК, срещу Заповед № Л-1106/26.03.2021г. на Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С оспореният акт, за извършено
от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4,
чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13
и т. 15 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, за извършване на деяние, попадащо в
хипотезите „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата“ и „злоупотреба с наркотични
вещества или техните аналози“, на Г. е наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ” и е прекратено служебно правоотношение като стажант на длъжност „Надзирател
ІІ-ра степен“ в Затвора София І-ва
категория, считано от датата на връчване на заповедта. С жалбата се прави
искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и
постановена при неспазване на установената форма и при неправилно приложение на
материалния закон.
В съдебно
заседание оспорващият А.И.Г.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат М.П. от САК, който
поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, като излага подробни аргументи по
същество за нейната незаконосъобразност и неправилност. Претендира заплащане на
направени разноски по делото съгласно представен списък на разноските.
В съдебно
заседание ответникът, се представлява от старши юрисконсулт Г.Г.,
която изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на оспорената заповед. Представено е подробно становище по
жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
А.И.Г.
е назначен като стажант на длъжност „Надзирател ІІ-ра
степен“ в Затвора София І-ва категория,
със Заповед № Л-4474/13.10.2020г. на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр. София, считано от 15.10.2020 година /л.
61 от делото/. Същият е встъпил в длъжност на 15.10.2020г., видно от Акт за
встъпване в длъжност /л. 59 от делото/. С Декларация от 15.10.2020г. А.И.Г. е
декларирал, че се е запознал с Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН /л. 60 от делото/.
На 27.01.2021г., около 14:15 часа,
служителите на РУ гр. Тетевен – Х.П.П. и Д.Д.П.били дежурни по график и се намирали в гр. Тетевен, на
кръстовище на ул. „****“ и ул. „****“. Покрай тях минал лек автомобил „****"
с рег. № ****, черен на цвят, като полицаите видели, че автомобилът се управлява
от А.И.Г., за който знаели, че е неправоспособен. Предвид това служителите на
РУ гр. Тетевен последвали с патрулния автомобил лекия автомобил „****" и той
спрял на ул. „****“ пред ****. Двамата полицаи слезли от служебния автомобил и
приближили до лекия автомобил „****", като Пеев се насочил към страната и
мястото на водача, а Петков към предната дясна врата. Отваряйки предната лява
врата на автомобила, Х.П.видял как водачът се прехвърля на задната седалка, а
на предната дясна седалка се намирал М.Ц.от гр. Тетевен. Двамата полицаи установили, че лицето, което
се е преместило на задната седалка и възприето от тях като водач на автомобила
е А.И.Г., който бил познат на органите на реда от други провинения. Г. заявил
на служителите на полицията, че искал само да премести автомобила, тъй като не
бил паркиран добре. А.И.Г. не представил
свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. След
извършена справка чрез дежурния служител в РУ на МВР гр. Тетевен било
установено, че Г. не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че е
наказван за управление на МПС без свидетелство за управление с наказателно
постановление, влязло в сила на 07.07.2020 година. В
сградата на РУ гр. Тетевен, на А.И.Г. била извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като пробата била отрицателна. Извършена била
и проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което
отчело употреба на наркотично вещество от А.И.Г. – тетрахидроканабинол.
Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение № 535008 от
27.01.2021г., който Г. подписал без възражения. Същият бил отведен до ФСМП гр.
Тетевен, но отказал вземане на кръв и урина за химическо изследване. Със
Заповед рег. № 356зз-11/27.01.2021г. А.И.Г. бил задържан за срок от 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. На 27.01.2021г. в РУ гр. Тетевен е било
образувано досъдебно производство срещу А.И.Г. № 21/2021г. за престъпления по
чл. 343в, ал. 2 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Със Заповед № Л-335/28.01.2021г.,
издадена от главен комисар И.Й.– Главен директор на ГДИН е образувано
дисциплинарно производство срещу А.И.Г. и същият е отстранен временно от
длъжност стажант на длъжност „Надзирател II-ра
степен“ в Затвора гр. София. На същият ден – 28.01.2021г. А.И.Г. се е
запознал със съдържанието на посочената заповед, както и е получил екземпляр от
нея, за което надлежно се е подписал /л. 43-45/. Назначената
от дисциплинарно-наказващия орган комисия е извършила проверка, събрала е и е
приобщила е към преписката редица документи /лист 15 и сл. от делото/.
За резултатите
от дисциплинарното производство е изготвена Обобщена справка рег. № 887/24.02.2021г.
от Дисциплинарната комисия в състав Председател – старши комисар Д.Т., зам.
председател – главен инспектор Р.Д.и членове – главен инспектор Г.Х., инспектор
В.К.и младши експерт П.В.. В справката е описана подробно
установената фактическа обстановка от дисциплинарно-разследващия орган /ДРО/,
събраните доказателства, направен е анализ на данните и е формиран извод, че е
безспорно доказано извършването на две престъпления от общ характер от страна
на А.И.Г..
Според ДРО с извършените деяния Г. е нарушил чл.
194, ал. 1, ал. 2, т. 4 и ал. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 и
т. 15 от ЗМВР във вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл.
15, 17 и 27, ал. 1, 2 и 3 и §1 от ПЗР на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДИН и ГДО към Министерство на правосъдието, утвърден
със Заповед – ЛС-04-4/02.01.2018г. на Министъра на правосъдието. Комисията е
предложила на Главния директор на ГДИН да бъде наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на А.И.Г. – стажант „Надзирател II-ра
степен“ в Затвора гр. София. /л. 31-38/.
С Покана рег.
№ 890/24.02.2021г. А.И.Г.
е поканен да се яви на 24.02.2021г. в 10:00 часа в Затвора гр. София, за да се
запознае с изготвената обобщена справка и всички материали по дисциплинарното
производство, както и да даде обяснения или възражения в срок от 24 часа. /л.
53/. Посочената покана е връчена на Г. на 24.02.2021 година. В даденият срок
същият не е представил обяснения или възражения.
Със Становище рег. № 931/25.02.2021г.
дисциплинарната комисия, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР е предложила на
Главния директор на ГДИН на А.И.Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ /л. 39-42/. В становището е изложена
хронологично установената фактическа обстановка и са обсъдени събраните по дисциплинарното
производство доказателства. С Покана рег. № 2341/05.03.2021г., връчена на А.И.Г.
на 15.03.2021г., същият е поканен да даде писмени обяснения по повод приетото
за установено в хода на дисциплинарното производство. В
поканата е описано подробно деянието, за което е образувано дисциплинарното
производство, както и резултатите от същото. А.И.Г. е подал до дисциплинарната
комисия писмени Обяснения вх. № 1865/15.03.2021г., в които е отразил, че не е
извършил действия, с които да е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, които действия да се явяват несъвместими с етичните
правила за поведение. /л. 25-28/
Със Заповед № Л-1106/26.03.2021г.,
издадена от главен комисар И.Й.– Главен директор на ГДИН, на основание чл. 194,
ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 203,
ал. 1, т. 13 и т. 15 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на А.И.Г. –
стажант на длъжност „Надзирател II-ра
степен“ в Затвора гр. София, I категория, считано от датата на
връчване на заповедта – 01.04.2021 година. /л. 17-19/. На 01.04.2021г. А.И.Г. е сдал длъжността,
за което е съставен Акт за сдаване на длъжност /л. 16/.
Производството по делото е било спряно
до приключване на образуваното срещу А.И.Г. наказателно производство. От
изпратените от Районен съд гр. Тетевен до Административен съд гр. Ловеч с Писмо
вх. № 4229/21.12.2022г. документи, се установява, че с Присъда № 15 от
16.06.2022г., постановена по НОХД № 2/2022г. по описа на Районен съд гр.
Тетевен, А.И.Г. е признат за виновен за извършени от него две престъпления от
общ характер, а именно престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК. С посочената присъда на А.И.Г. е наложено на основание
чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание, а именно 1 година лишаване от
свобода и глоба в размер 500.00 лева, която да заплати в полза на държавата. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. Посочената Присъда № 15 от
16.06.2022г., постановена по НОХД № 2/2022г. по описа на Районен съд гр.
Тетевен е обжалвана и потвърдена с Решение № 84 от 19.10.2022г., постановено по
ВНОХД № 298/2022г. на Окръжен съд гр. Ловеч, което решение е окончателно. Предвид
това Присъда № 15 от 16.06.2022г., постановена по НОХД № 2/2022г. по описа на
Районен съд гр. Тетевен е влязла в законна сила на 19.10.2022 година.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановеният 14-дневен срок от
връчване на заповедта. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на
акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат
на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния
административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, пети административен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен
контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът намира
за безспорно установено, че А.И.Г. с ЕГН: **********
е бил държавен служител по смисъла на ЗМВР на длъжност стажант „Надзирател II-ра
степен“ в Затвора гр. София, I категория. С оспорената Заповед № Л-1106/26.03.2021г.,
издадена от главен комисар И.Й.– Главен директор на ГДИН, на основание чл. 194,
ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 203,
ал. 1, т. 13 и т. 15 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на А.И.Г. –
стажант на длъжност „Надзирател II-ра
степен“ в Затвора гр. София, I категория, считано от датата на
връчване на заповедта – 01.04.2021 година. Безспорно е по делото
обстоятелството, че главен
комисар И.Й.при издаване на процесната
заповед е имал качеството Главен Директор на ГДИН – София, която длъжност е
сред изброените в чл. 204 от ЗМВР, следователно разполага с компетентност да
налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя.
Поради изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и
материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на
служителя.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължените реквизити по чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания,
подписана е от нейния издател. Съдът не установи допуснати от органа съществени
нарушения на специалните административно-производствени правила. Дисциплинарното
производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на
лицето. Органът е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка и
становище за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка
доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и
възражения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, т.е. предоставил е възможност на
служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и
ал. 10 от ЗМВР). Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. При определяне вида и размера
на дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител, като му е наложил предвиденото в
закона наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на А.И.Г.
срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът намира
за неоснователно първото направено с жалбата възражение, че към датата на
издаване на оспорената заповед А.И.Г. е бил на длъжност „Надзирател ІІ-ра степен“ в Затвора София І-ва
категория и като такъв не е бил заел младши изпълнителска длъжност по смисъла
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС във вр. чл. 157, ал.
8 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС Служителите в
ГДИН и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейност по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража. Жалбоподателят А.И.Г. е бил назначен като
стажант на длъжност „Надзирател
ІІ-ра степен“ в Затвора София І-ва
категория, със Заповед № Л-4474/13.10.2020г. на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.
София, считано от 15.10.2020 година /л. 61 от делото/. Същият е встъпил в
длъжност на 15.10.2020г., видно от Акт за встъпване в длъжност /л. 59 от
делото/. Обстоятелството, че същият е бил стажант и към този момент не е бил
завършил курса за първоначално професионално обучение не води до извода, че Г.
не е държавен служител, пряко осъществяващ дейност по изпълнение на наказанията
по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Служебното правоотношение е налице.
В случай, че Г., в качеството на стажант, не завърши успешно първоначалното
професионално обучение, като последица следва прекратяване на служебното
правоотношение.
Неоснователно
е и второто възражение за нарушение на предвидената процедура в чл. 207, ал. 11
във вр. ал. 8, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба за извършването на действията по ал. 8, т. 1
дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител.
Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или
възражения в предвидения срок се отразяват в протокол. Съгласно ал. 8, т. 1 на
чл. 207 от ЗМВР Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното
производство, има право да се запознава
със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка и материалите по ал. 7;
запознаването и получаването на копия се удостоверява с подпис и дата. В
конкретният случай дисциплинарното производство срещу А.И.Г. е образувано със
Заповед № Л-335/28.01.2021г., издадена от главен комисар И.Й.– Главен директор
на ГДИН /л. 43-45/. С тази заповед са определени и председателя, зам.
председателя и членовете на дисциплинарната комисия. А.И.Г. се е запознал с
посочената заповед на 28.01.2021г. в 16:20 часа, което обстоятелство е
удостоверено с неговия подпис, посочване на три имена, адрес и телефон /л. 45/.
Със заповедта А.И.Г. е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. След
това с Покана рег. № 890 от 24.02.2021г. Г. е поканен да се запознае с
обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения в срок от 24
часа от запознаването. Тази покана е връчена на Г. на 24.02.2021г. в 14:20
часа, за което същият се е подписал. /л. 53-54/ На 24.02.2021г. в 14:20 часа на
А.И.Г. е била връчена и изготвената от
дисциплинарната комисия Обобщена справка рег. № 887/24.02.2021г., за което Г.
се е подписал, като в заключителната част на същата изрично е отразено, че
лицето е уведомено, че съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР има право в срок 24
часа след запознаването да даде писмени обяснения или възражения. В тази
обобщена справка е описана подробно установената
фактическа обстановка от дисциплинарно-разследващия орган /ДРО/, събраните
доказателства, направен е анализ на данните и е формиран извод, че е безспорно
доказано извършването на две престъпления от общ характер от страна на А.И.Г.. Посочено
е, че според ДРО с извършените деяния Г. е
нарушил чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4 и ал. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203,
ал. 1, т. 13 и т. 15 от ЗМВР във вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 15, 17 и 27, ал. 1, 2 и 3 и §1 от ПЗР на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към Министерство на правосъдието,
утвърден със Заповед – ЛС-04-4/02.01.2018г. на Министъра на правосъдието. Отразено
е също, че комисията
е предложила на Главния директор на ГДИН да бъде наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на А.И.Г. – стажант „Надзирател II-ра
степен“ в Затвора гр. София. /л. 31-38/.
Впоследствие е изготвено и Становище относно приключилото дисциплинарно
производство водено срещу А.И.Г.. Предвид това съдът счита, че е спазена
процедурата, предвидена в чл. 207 от ЗМВР и неоснователно е твърдяното в
жалбата, че Г. не е бил запознат нито със заповедта за образуваното срещу него
дисциплинарно производство, нито с обобщената справка и становището, в които са
отразени резултатите от производството.
Неоснователно
е и изложеното в жалбата, че дисциплинарният орган не е изпълнил задължението
си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша служителя или да приеме негови писмени обяснения. На л. 22 от делото е
приложена Покана рег. № 2341/05.03.2021г., с която на А.И.Г. е дадена
възможност да даде писмени обяснения на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, която
покана е връчена на Г. на 15.03.2021г. в 11:30 часа, което същият е удостоверил
с подписа си. А.И.Г. се е възползвал от това свое право и е депозирал до
дисциплинарната комисия писмени Обяснения вх. № 1865/15.03.2021г. във връзка с
образуваното срещу него дисциплинарно производство /л. 25-28/. Предвид
изложеното съдът счита, че при издаване на оспорената Заповед №
Л-1106/26.03.2021г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, не само са били спазени процедурните правила, разписани
в разпоредбите на Глава осма на ЗМВР, а и заповедта като административен акт
отговаря на изискванията на чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК. На А.И.Г. е била
дадена възможност да се запознае с всички събрани в хода на дисциплинарното
производство доказателства, да даде обяснения или да направи възражения по тях
и да упражни правата си в пълна степен.
Съдът, след
съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената
заповед е издадена и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на ГДИН се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР.
В процесният случай жалбоподателят А.И.Г.
е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 4 „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДИН“ във връзка с чл. 203, ал. 1, т.
13 и т. 15, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", представляващо деяние,
несъвместимо с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на Министъра на
правосъдието. На л. 60 от делото е приложена Декларация от 15.10.2020г., в
която А.И.Г.
е декларирал, че се е запознал с Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН. Като такива тежки нарушения са
приети неспазването на т. 13 и т. 15 на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР: Съгласно тези
разпоредби тежки
нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", са: т. 13 деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и т. 15
злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози. Съгласно §1 от ПЗР на
Етичният кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН при неспазване
нормите на поведение на този кодекс държавните служители носят дисциплинарна
отговорност съгласно ЗМВР. В конкретният случай съдът счита, че със събраните
по делото доказателства се доказват по несъмнен начин нарушенията на служебната
дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 15 от ЗМВР. Несъмнено с поведението си
А.И.Г. е уронил престижа на службата, като е управлявал автомобил без да
притежава свидетелство за управление на МПС и то след наказването му по
административен ред за такова деяние в срок по-малък от една година, както и
след употреба на наркотично вещество. Горното съдът приема за безспорно
доказано с постановената Присъда № 15 от 16.06.2022г. по НОХД № 2/2022г. по
описа на Районен съд гр. Тетевен, потвърдена от Окръжен съд гр. Ловеч и влязла
в законна сила. С тази присъда Г. е признат за виновен за извършени от него две
престъпления - по чл. 343в, ал. 2 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК, за които е
осъден. Престъпното поведение на Г. е станало достояние на служителите на РУ гр.
Тетевен, които са установили престъпленията, както и на жители на гр. Тетевен, а
и на служителите и надзорния състав на Затвора гр. София, където е работил
жалбоподателят. Поведението на Г. безспорно е повлияло негативно върху авторитета
на ГДИН, като орган осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността
на местата за лишаване от свобода. Напълно несъвместимо с длъжността
„Надзирател“ е и обстоятелството, че Г. е лице, употребило наркотично вещество.
Дори да не е налице влязла в законна сила присъда, с която жалбоподателят е
признат за виновен и осъден, поведението на същия предполага налагането на
дисциплинарно наказание. В този смисъл съдът възприема за основателни
аргументите на старши юрисконсулт Г.Г., изложени в
отговора към жалбата, а именно, че разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР
изрично предвижда, че държавните служители от МВР, приложимо и за служителите
на ГДИН, носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да
бъдат основание за търсене на друг вид отговорност. В конкретният случай с
оспорената заповед А.И.Г. е наказан за нарушаване на етичните норми, разписани
в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и
дисциплинарно-наказващият орган не е обвързан с резултата от наказателното
производство. В оспорената заповед е прието, че А.И.Г. е нарушил разпоредбите
на чл. 15, чл. 17 и чл. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН. Съгласно чл. 15 от ЕК държавният служител пази доброто име
на институцията, която представлява. Съгласно чл. 17 от ЕК държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.
Съгласно чл. 27 от ЕК държавният служител независимо от заеманата длъжност в
качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно
определените правила за движение по пътищата на РБ; на забраната да не
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под
въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните
си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на
ползване на отпуск; на разпорежданията на контролните органи относно
установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо
вещество. В настоящият случай от събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства, по несъмнен начин се установява, че А.И.Г. е
нарушил посочените по-горе разпоредби на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДИН. Същият не е запазил доброто име на институцията,
в която работи, не е дал личен пример за спазването на закона, не се е
съобразил с нормативно определените правила за движение по пътищата, със
забраната да не управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Напротив с
поведението си Г. е нарушил както разпоредбите на Етичния кодекс, така и на
ЗМВР, а и на НК.
Нарушението на
нормативно установените правила има за резултат неопазване доброто име на
институцията - ГДИН, даване на лош пример на другите служители на ГДИН и на
МВР, на гражданите относно спазване на правилата за движение по пътищата. Тези
деяния са несъвместими и с наложените в обществото морални норми и принципи,
насочени към спазване на установения в страната обществен и правов ред, поради
което се определят в практиката като деяния, водещи до намаляване или загуба на
доверие в институцията, която служителят представлява, в случая ГДИН, което
може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на тази
институция. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно постановление № 3 от
07.06.2007г. по т. д. № 4/ 2007г. на ОС на съдиите от ВАС, според което
"....не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е
поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверие от страна на обществото ... Не е необходимо деянието да е
извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да
е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху
авторитета на Министерството на вътрешните работи.".
В съответствие
с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 203, ал. 1, т. 13 и т. 15 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е
наложил на извършителя предвиденото в
чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание "уволнение", т.е. наложеното
наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение.
Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съобразно който при
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" служебното
правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.
Предвид
установеното, съдът счита, че оспорената Заповед е издадена от компетентен
орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато нарушение
на административно-производствените правила и в съответствие с
материално-правните разпоредби и целта на закона. Безспорно в случая оспореният
акт отговаря на целта на закона - да се въздейства на наказания служител, както
и възпитателно и превантивно върху останалите служители, за да се постигне
обществена обстановка, в която да не се създават предпоставки за уронване
престижа на ГДИН, чиито служители изначално са призвани да спазват закона и да
дават пример с поведението си на останалите граждани.
Предвид изложеното
съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Претенцията на
процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счита за основателна за сумата от 200 лева, съгласно чл.
143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По делото е представен отговор към жалбата с подробно изложени аргументи от
старши юрисконсулт Г.Г. по същество на спора, както и
са изложени такива в съдебно заседание.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, пети
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна Жалба
с вх. № 1308/16.04.2021г., подадена от А.И.Г., с ЕГН: ********** ***, с посочен
съдебен адрес:***, чрез адв. М.П. от САК, срещу
Заповед № Л-1106/26.03.2021г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, с която за извършено от
жалбоподателя дисциплинарно нарушение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл.
197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и т.
15 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, за извършване на деяние, попадащо в
хипотезите „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата“ и „злоупотреба с наркотични
вещества или техните аналози“, на А.И.Г. е наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ” и е прекратено служебно правоотношение като стажант на длъжност
„Надзирател ІІ-ра степен“ в Затвора София І-ва категория, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА А.И.Г., с ЕГН: **********
*** да заплати на ГДИН гр. София към Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“
№ 21, представлявана от главен комисар И.Й.– Главен директор на ГДИН, сумата
200.00 – двеста лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд гр. Ловеч пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщението.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: