Присъда по дело №586/2014 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

 

към Присъда № 126 от 08.05.2014 год. по НОХД № 586/2014 год. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите М.Д.Й. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и П.А.С. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание преди започване на съдебното следствие пострадалият М.К.М. с ЕГН ********** *** е предявил срещу подсъдимите Й. и С. граждански иск за сумата от 379,03 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението. Конституиран като граждански ищец, се явява лично, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи в пълен размер.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 195 от НК, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно следствие, да им бъдат наложени следните наказания при условията на чл. 58а от НК, а именно : на подс. Й. – наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да бъде намалено с една трета и така намаленото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода” да бъде отложено за изпитателен срок от три години, а на подс. С. – наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да бъде намалено с една трета и така намаленото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода” да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на предявения граждански иск, пледира същият да бъде уважен.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият М.Д.Й. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият П.А.С. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.

Адв. Б. *** – служебен защитник на подс. Й., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „Пробация”, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, като първата да бъде с периодичност – два пъти седмично.

Адв. С. *** – служебен защитник на подс. С., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да бъде намалено с една трета и така намаленото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода” да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Д.Й. е непълнолетен, неграмотен, не женен, не работи, не учи, неосъждан.

Подсъдимият П.А.С. е неграмотен, не женен, не работи, неосъждан.

Свидетелят М.К.М. притежавал недвижим имот в с. Ж.В., общ. Сливен, находящ се на *****. Оградата на двора била кирпичена и в едната си част порутена. Къщата също била кирпичена и се състояла от три стаи. Същите се заключвали със секретни брави. Последното посещение в имота свид. М. направил в средата на м. октомври 2013 год.

Подсъдимият М.Й. и подсъдимият П.С. ***. Една вечер, след средата на м. октомври 2013 год., двамата подсъдими били заедно в заведение в селото. Употребили неустановено количество алкохол. Докато разговаряли, решили да извършат кражба от дома на свид. М.. Знаели, че къщата не се обитава от никого и могат да проникнат безпрепятствено в двора, тъй като част от оградата липсвала.

Отишли в имота, преминавайки през разрушената част от оградата. Последователно с рамо изкъртили дървените врати на трите стаи от къщата. Проникнали в помещенията. Светили си със запалка. От стаите успели да изнесат печка на твърдо гориво и 3 легла с пружините към тях.

От навеса зад къщата изнесли 30 м. двужилен меден кабел, арматурно желязо, медна тава и меден калайдисан съд. Вещите отнесли и скрили до канал, който се намирал в близост до имота. Прибрали се по домовете си.

На следващия ден двамата взели каруцата на брата на подс. М.Й.. Натоварили крадените вещи и ги предали на пункт за изкупуване на метални отпадъци в селото, стопанисван от свид. А.Х.. В дневника за покупките били записани данните на свид. М.Г. – жената, с която подс. М.Й. живеел на съпружески начала.

В посочения дневник фигурирали отразени няколко покупко-продажби за периода 28.10.2013 год. – 10.11.2013 год. на името на свид. М.Г.. Последната не знаела, че подс. Й. използва личната й карта пред пункта. Тя също продавала от нейно име намерено по сметището желязо, но отрича да е предавала такова в количество 55 кг. и отразено в дневника с дата 28.10.2013 год.

На 20.11.2013 год. свид. М. посетил имота си. Констатирал проникването в къщата и липсата на вещи, за което уведомил органите на МВР – гр. Сливен.

По случая работил полицейския служител свид. М.М.. След проверка в пункта за изкупуване на метални отпадъци установил, че за посочения от свид. М. период приоритетно метални отпадъци са предавали двамата подсъдими, използвайки личните карти на жените, с които живеели на семейни начала – свид. М.Г. и свид. К.С..

При проведените с подсъдимите беседи, последните признали извършването на деянието и описали подробно механизма на извършването му.

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на горепосочените инкриминирани вещи, възлиза на обща стойност 379,03 лева, собственост на М.К.М. ***.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на в.л., изготвило съдебно – оценителната експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият М.Д.Й. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а подсъдимият П.А.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК, тъй като за периода от средата на м. октомври 2013 год. до 20.11.2013 год. в с. Ж.В., общ. Сливен, за подс. М.Д.Й. макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор помежду си и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди движими вещи – 1 брой емайлирана готварска печка на твърдо гориво с чугунена плоча на стойност 81,60 лева, 3 броя метално легло на стойност 61,83 лева, 3 броя пружина за метално легло на стойност 55,80 лева, 30 м. двужилен меден кабел с щепсел на стойност 19,80 лева, 100 кг. арматурно желязо (кангал) Ф10 на стойност 70,00 лева, 1 брой медна тава с вместимост 30 л. на стойност 63,00 лева и 1 брой меден калайдисан съд с вместимост 10 л. на стойност 27,00 лева, всичко на обща стойност 379,03 лева, собственост на М.К.М..

Безспорно е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на престъплението, а именно: предварителен сговор между двамата подсъдими по делото за осъществяване на деянието и разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (изкъртване на врати).

Подсъдимият М.Д.Й. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да разбира свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да не осъзнава извършеното.

Деянието подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се разпоредили с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното съжаление за извършеното, чистото им съдебно минало към датата на извършване на деянието, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението и добрите им характеристични данни.

Съдът не отчете отегчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства.

Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия М.Д.Й., съдът редуцира предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

По отношение на подсъдимите съдът определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55 от НК, предвид изказаното от тях самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията на по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (изразеното съжаление за извършеното, чистото им съдебно минало към датата на извършване на деянието, оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на престъплението и добрите им характеристични данни), които съдът приема като многобройни в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимите М.Д.Й. и П.А.С. при определяне на наказанието им.

На подсъдимия М.Д.Й. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК във връзка с чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК – определи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

На подсъдимия П.А.С. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК във връзка с чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По предявения граждански иск

Съдът счете, че предявеният от М.К.М. с ЕГН ********** *** граждански иск за заплащане на сумата от 379,03 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, е своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства. Безспорно се установи, че подсъдимите Й. и С. са откраднали през периода средата на м.октомври 2013 год. до 20.11.2013 год. от дома на пострадалия М.К.М. 1 брой емайлирана готварска печка на твърдо гориво с чугунена плоча на стойност 81,60 лева, 3 броя метално легло на стойност 61,83 лева, 3 броя пружина за метално легло на стойност 55,80 лева, 30 м. двужилен меден кабел с щепсел на стойност 19,80 лева, 100 кг. арматурно желязо (кангал) Ф10 на стойност 70,00 лева, 1 брой медна тава с вместимост 30 л. на стойност 63,00 лева и 1 брой меден калайдисан съд с вместимост 10 л. на стойност 27,00 лева. Поради което в следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимите на гражданския ищец М.К.М. е била причинена имуществена вреда в размер на 379,03 лева, представляваща стойността на откраднатите вещи. В този смисъл предявения граждански иск за сумата от 379,03 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, се явява основателен и доказан и съдът осъди подсъдимите М.Д.Й. и П.А.С. да заплатят солидарно на гражданския ищец М.К.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 379,03 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият М.Д.Й. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 85,00 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 25,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият П.А.С. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 85,00 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 25,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: