Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1455
гр.Бургас, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря С. П., като разгледа НАХД № 3164 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на Ц.К.Т. ЕГН********** против НП № 19-0769-003066/27.06.2019г. на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800
лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Сочат се нарушения на материалния и
процесуалния закон. Оспорва се авторството на нарушението, като се излагат
доводи, че друго лице е управлявало автомобила.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.05.2019 г. в
10,59 часа, на път I-9, в посока военно почивен дом
към кв.Сарафово, техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта
- TFR1M644,
поставена в служебен полицейски автомобил,
засякла и заснела, движещ се в посока към гр.Бургас със скорост от 141 км/ч.
лек автомобил *** с рег.№ ***. На това място от пътя имало въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/час. Въпросното нарушение било записано на
файл с наименование „Клип 14375”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас,
които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 141
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Жалбоподателят в
нарочна декларация по чл.188 ЗДвП, декларирал, че на 13.05.2019г. в посочения
участък лично той е управлявал собствения си автомобил. Въз основа на тази
декларация срещу жалбоподателя бил съставен АУАН.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1M644, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за
проверка, представена е и схема за разположението на пътния знак, въвеждащ
съответното ограничение на скоростта.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 54/2017г.
в сила от 08.07.2017г.) - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В случая обаче за извършеното нарушение се предвижда и
лишаване от правоуправление, поради което е съставен и АУАН. В §6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание
чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. по
приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни норми
обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им
при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим
на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на установяване
и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства.
Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на
ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, санкционирането
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и актуалната практика на
касационната инстанция – например Решение
№ 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Атакуваното НП
е издадено от компетентен орган и съдържа всички предвидени задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В НП точно е посочено мястото на извършване
на нарушението – път I-9,
към кв.Сарафово, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена
от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената
скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на
извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила
на който е поставено мобилното АТСС и др.
Към датата на
извършване на нарушението, а и към настоящия момент – разпоредбата на
чл. 165, ал.8 ЗДвП е отменена (ДВ. бр. 54/2017г.), като е отпаднало
задължението на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на
който се осъществява контрол. С
оглед горното съдът счита, че към датата на нарушението за органите на МВР не е
съществувало задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който
извършват контрол, респективно да доказват това с фотоснимка.
Правилно е определен и субекта на административното
наказание. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или
ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е
действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. В конкретния случай жалбоподателя е попълнил декларация,
че лично той е управлявал автомобила, като съдът намира, че следва да зачете
доказателствената стойност на тази декларация. Показанията на св.Попова съдът
намира за пристрастни и противоречащи на попълнената от жалбоподателя
декларация, поради което не следва да се кредитират.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП , който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0769-003066/27.06.219г. на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП на Ц.К.Т. ЕГН ********** е наложено наказание глоба в
размер на 800 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.
Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.