Р Е Ш Е Н И Е № …………
Град Свиленград, 14.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При
съдебен секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията административно
дело № 2/ 2020 година по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба от А.М.Д., с ЕГН **********, срещу
Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-295/ 17.12.2019г., издадена от
полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – И.Д.П.,
на длъжност инспектор при РУ на МВР – Свиленград
/след направено уточнение в о.с.з., досежно номера на заповедта - 351зз-295, а
не 351зз-275, както е посочено в жалбата/.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един
административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото
заобикаляне. Поради
това жалбоподателят моли същата да бъде отменена и да му бъдът присъдени
разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по
реда чл.168,
ал.1, вр.чл.146
от АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената
Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-295/ 17.12.2019 година, издадена от И.Д.П. - инспектор при РУ на МВР - Свиленград, на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено
задържането на жалбоподателя А.М.Д. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Патрулна
база – Капитан Андреево, във
връзка с данни за извършено престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от
НК,
за което е образувано Досъдебно
производство (ДП) № 500/2019 година. Задържането е извършено в 10,30 ч. на 17.12.2019г.
Видно от материалите, съдържащи се в
изпратената от административния орган преписка по издаване на заповедта, при задържането жалбоподателят А.М.Д. е подписал Декларация, в която е посочил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова
сметка, не желае служебна защита, има здравословен проблем – често ходене до
тоалетна, не
желае преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на семейството му за задържането, не
се нуждае от специална хранителна диета, уведомен е за правото му на
свиждане, да получава колети и храна. Декларирал е също, че веднага при задържането му е бил запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.75
от ЗМВР.
На задържаният
А.е бил
извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен
обиск на лице от 17.12.2020 година.
От постъпилата по делото административна преписка по издаване на
оспорената заповед
и
от постъпилото
ДП № 500/2019
година се установява, че
на 17.12.2019 година, в около
15.00 часа, жалбоподателят –
служител в спедиторска фирма „Шипка”, е посетил офис на Митническо бюро,
находящ се в град Свиленград, област Хасково. В момент, когато служител на
Митническото бюро му иска документи, жалбоподателят, намирайки се в близост до
входната врата на Митническото бюро, ги вади от джоба си, от където пада и
прозрачно полиетиленово пликче, което е намерено от лицето Н.И.Д.в около 15.10
часа. Последната уведомила Д.А.Х.– въоръжена охрана в Митническо бюро, който
взема плика и преглежда записите от видеокамерите, при което установява, че
пликчето е изпаднало от джоба на жалбоподателя, когото Х.разпознава. След това
уведомява за констатираното от него надлежните органи и предава с Протокол за
доброволно предаване плика, съдържащ зелена суха листна маса, която при
извършен полеви тест се оказва канабис с бруто тегло 0.9 грама. Впоследствие жалбоподателя
Д. е бил задържан за срок от 24 часа
по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство Заповед.
ДП е започнало на 17.12.2019 година, на основание чл.212,
ал.2 от НПК, със съставянето на Протокол за разпит на свидетел – първо действие по
разследването. На Д. до момента не е повдигано обвинение, като разследването
продължавало.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна
(процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол
и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Тъй
като няма дата на Разписката за връчване на Заповедта, доколкото Заповедта е издадена на 17.12.2019 година, а Жалбата е депозирана на 18.12.2019 година, то същата е подадена в срок и следва да бъде
разгледана.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по смисъла на чл.57,
ал.1 от ЗМВР. Компетентността
му да издава Заповеди
от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата
на чл.72
от ЗМВР, съгласно която
полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата
разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При
издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията
на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото
е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74,
ал.2 от ЗМВР, което в случая е
налице. По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК за съдържание на
административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния
закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната
норма на чл.74,
ал.2 ЗМВР – посочени са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73
от ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда. В Заповедта е посочено и правното основание за постановяването
задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили
издаването задържането – ДП № 500/2019 година на РУ - Свиленград – придобиване и държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество.
Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.
72 от ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок
от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.
72, ал. 1, т. 1 - 7
от ЗМВР. От посоченото в
оспорената Заповед
и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на
жалбоподателя Д. е
било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление
по чл.
354а,
ал. 3, т. 1
от НК на 17.12.2019 година в град Свиленград, област Хасково. Съдът намира, че в процесния случай са налице
фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за
задържането по смисъла на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
като по отношение на фактическите основания се препраща към ДП № 500/2019
година.
Задържането
под стража на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна
административна мярка, по смисъла на чл.
22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на
престъплението. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на
материалноправните предпоставки по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно -
наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията
„данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207,
ал.1 от НПК, имат различно съдържание.
За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да
обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на принудителната административна мярка
/ПАМ/ „Задържане до 24 часа” по чл.72
от ЗМВР, в хипотезата на
ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че
задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно
е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което
дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя
са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането
полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се
установява и от събраните по делото доказателства.
Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът
за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при
налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл.6,
ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с
оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора разноски не
следва да се присъждат на жалбоподателя.
Водим от
горното и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно от АПК, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба от А.М.Д.,
с ЕГН **********,***, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-295/ 17.12.2019г.,
издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – И.Д.П., на длъжност инспектор при РУ на МВР - Свиленград.
Решението може
да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: