РЕШЕНИЕ
№ 14683
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110139124 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. Закон за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на О. Н. И., ЕГН ********** срещу Д. М., ЕГН
**********, в която са изложени твърдения, че е жертва на домашно насилие,
осъществено спрямо нея от ответника по делото, който й е съпруг и имат две
общи деца, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие,
предвидени в чл. 5, ал.1 от ЗЗДН. Претендира разноски в размер на
адвокатско възнаграждение .
В молбата е посочено, че страните са съпрузи и имат две общи деца.
Молителката заявява, че ответникът упражнил физическо и психическо
насилие, изразяващо се в нанасянето на удари и изричане на обидни думи към
нея. Молителката твърди, че посочените актове на домашно насилие са
извършени на 11.07.2022 г., около 1.00 часа на улица в квартал Симеоново,
подробно описани в молбата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изложените в молбата твърдения, като заявява, че
същите не отговарят на действително фактическо положение. Моли съдът да
отхвърли молбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която
се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален,
1
емоционален или икономически тормоз, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо определена категория лица, в която попадат
страните по делото.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
Не са оспорени по делото твърденията на молителя, сочещи брак между
страните по делото, а именно такава по см. на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Ето защо
съдът приема, че страните по делото са надлежно легитимирани да търсят
защита и да отговарят по реда на ЗЗДН. В конкретния случай молбата е
подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т. 1 ЗЗДН, в месечния
срок от твърдения да е извършен от ответника акт на домашно насилие, и е
процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъде установен осъществен спрямо молителката –О. И., акт на домашно
насилие, от страна на ответника Джоузеф на посочената в молбата дата.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя
/л. 5/, в която се съдържат изявления, че на процесната дата на улица в кв.
Симеоново, ответникът я обиждал, ударил я няколко пъти по главата, хванал я
за ръката и започнал да я дърпа към колата, като отнел ключовете на колата
й. Съдът кредитира като годно доказателствено средство декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички предвидени в закона
правноиндивидуализиращи белези.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез изслушване на детето Обраян. То не посочи
факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, тъй като
молителката не е описала в молбата и декларацията конкретен акт на
домашно насилие. Детето само изложи, че е присъствало на влошените
отношения между страните. Съдът кредитира и приложеното СМУ
№240.07/2022г., което описва травматичните увреждания, получени от
молителката, съвпадащи с описаното от нея в декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН.
С оглед на декларацията по чл. 9 ЗЗДН и СМУ съдът приема за
установено, че на посочената дата е извършен акт на домашно насилие срещу
молителката. Така установените факти съдът намира, че могат да бъдат
подведени под понятието домашно насилие, дефинирано в разпоредбата на
чл. 2 ЗЗДН, а именно: всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
2
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като
извършител на физическо и психическо домашно насилие, следва да бъдат
приложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3 пр.1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на пострадалото лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
тежестта на установения акт на домашно насилие и настъпилите от него
вредни последици за молителя , съдът счита, че глобата следва да бъде
наложена в минималния размер – 200,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25,00 лева; както и предвид искането на пълномощника на молителката,
съдът определя възнаграждението на пълномощника в размер на 600 лв., в
този смисъл е пледирал молителят, като го възлага в тежест на ответника, а
претенцията на ответника следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Д. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. С. г., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. М., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на О. Н. И., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ЗЗДН на Д.
М., ЕГН ********** за срок от шест месеца, считано от постановяване на
решението, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 м
до О. Н. И., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. М., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на Д. М., ЕГН **********глоба в размер на 200,00 (двеста)
лева, платима в полза на държавния бюджет – по сметка на СРС.
ОСЪЖДА Д. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Д. М., ЕГН **********, да заплати на О. Н. И., ЕГН
3
**********, сумата от 600.00 (шестстотин) лева –разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М., ЕГН ********** за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на полицейското
управление по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4