№ 175
гр. гр. Д., 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г.а Д. Жечева
Членове:Калина Т. Димитрова
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223200600049 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК
Производството е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Д.
срещу Определение № 25 от 28.01.2022г., постановено по ч.н.д. № 1442/2021г. по описа на
РС – Д., с което е отменено Постановление на РП – Д. от 03.12.2021г. в частта, с която
частично е прекратено наказателното производство по д.п. № 311/2020г. по описа на Първо
РУ на МВР – гр.Д., пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено
срещу обв.Л.П.М. от гр.Д. за извършено престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Навеждат се доводи за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото
в мотивите на процесното определение. Сочи се, че определението на районния съд е
незаконосъобразно, постановено при надвишаване на правомощията на съда, произтичащи
от разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК. Отправеното до ДОС искане е цитираното по-горе
определение да бъде отменено, както и да бъде потвърдено постановлението на ДРП в
частта, с която е било прекратено наказателното производство.
Протестът е депозиран в законоустановения за това срок и е допустим, като
разгледан по същество същият е основателен.
Д.кият окръжен съд като прецени изложеното в протеста и представените
доказателствата, както и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен
акт, прие за установено следното:
Досъдебното производство е започнало на 04.05.2020г. на основание чл.356 ал.3 от
НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно –
Протокол за оглед на местопроизшествие. В хода на разследването, с постановление на
водещия разследването полицай от 19.06.2020г. като обвиняем по делото е било
привлечено лицето Л.П.М. от гр.Д., с ЕГН – **********, за извършени от него
престъпления, както следва:
1
- За това, че на 04.05.2020г. в гр.Д., по бул. „**************“, на отбивката срещу
туристическа спалня „Д.“, в посока гр.В., при управление на л.а.„П.К.“ с рег. № *********,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като заставил водача Г.Д.П. с ЕГН - **********, да спре
движението на управлявания от него л.а. „П.К.“ с рег. № *********, препречвайки пътя му,
след което слязъл от автомобила си и с метален предмет /чук/ счупил стъклото на
предната лява врата на л.а.„П.К.“ с рег. № *********, собственост на Д.Г.П. -
престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК.
- За това, че на 04.05.2020г. в гр.Д., по бул.„**************“, на отбивката срещу
туристическа спалня „Д.“, в посока гр.В., повредил противозаконно чужда движима вещ -
л.а.„Порше Кайен“ с рег. № *********, собственост на Д.Г.П., ЕГН - **********,
управляван от Г.Д.П., ЕГН - **********, като счупил стъклото на предната лява врата,
като общата стойност на щетата възлиза на 574,00лв. – престъпление по чл.216 ал.1 от
НК.
С Постановление на ДРП от 07.01.2021г. било частично прекратено наказателното
производство по д.п. № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Д., пр. преписка №
1000/2020г. по описа на РП – Д., образувано и водено срещу обв.Л.П.М. от гр.Д. в частта за
извършеното от него престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал. 1 от НК, а по отношение на
деянието по чл.216 от НК, същото било спряно /л.87 том ІІ д.п/.
С Определение № 260092/19.02.2021г., постановено по ч.н.д. № 74/2021г. по описа на
РС – Д., Постановлението на РП – Д. от 07.01.2021г. за частично прекратяване на
наказателното производство е отменено, като били дадени указания за извършването на
определени действия по разследването /л.6 - 10 том ІІІ д.п./. С Определение №
38/12.04.2021г. по в.ч.н.д. № 115/2021г. по описа на Окръжен съд – Д., определението на РС
- Д. е било потвърдено /л.11 - 13 том ІІІ д.п./.
В последствие, с Постановление на РП – Д. от 03.12.2021г. отново било частично
прекратено наказателното производство по ДП № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР
– гр.Д., пр. преписка № 1000/2020 по описа на ДРП, образувано и водено срещу обв.Л.П.М.
от гр.Д., в частта за извършеното престъпление по чл.325 ал.3 във вр. ал.1 от НК
/л.122 - 128 том ІІІ д.п./, което е обект на настоящата проверка.
По делото са събрани всички възможни доказателства които изясняват релевантните
обстоятелства, като ДРС е установил следната фактическа обстановка:
Обв.Л.П.М. и пострадалият Г.Д.П. се познавали от 2000г. и поддържали добри
отношения до 2019г., когато по различни причини отношенията им се влошили.
На 04.05.2020г. пострадалият Г.П.в пътувал с л.а. марка „Порше Кайен“, с peг
********* по бул.„**************“ в гр.Д. в посока за гр.В.. Заедно с него пътувал и
св.И.Д.С.. Управляваният от св.Г.П. автомобил бил собственост на баща му - св.Д.Г.П..
Св.И.Д.С. седял на предната дясна седалка до шофьора. В същото време, обв.Л.П.М. също
управлявал лек автомобил марка „Порше Кайен“, с peг № ********* в гр.Д., като
2
заедно с него в автомобила пътували и свидетелите И.З.И. и В.В.Б..
Докато чакал на светофара на кръстовището на бул.„Р.“ и бул.
„****************“ в района на Градския парк, обв.Л.М. забелязал пострадалия Г.П.в с
управлявания от него лек автомобил и решил да го последва, за да го попита защо е
обикалял с автомобил заедно с още едно лице около дома му и съседните улици,
както и защо по-рано същия ден е преследвал баща му, каквато информация обв.Л.М.
бил получил известно време преди това от свой съсед. В изпълнение на замисленото
обв.Л.П.М. направил обратен завой на светофарната уредба на кръстовището между бул.
„**************“, бул.„3-ти март“ и ул.„О.П. и последвал управлявания от св.Г.П.в
автомобил.
Докато св.Г.П. се движил с автомобила си в дясната лента на бул.
„****************“, обв.Л.М. го застигнал с автомобила си, като се движил в лявата
лента за движение. След като двата автомобила се изравнили, обв.Л.М. предприел действия
със своето МПС, изразяващи в „изблъскване“ на управлявания от П. автомобил от платното
за движение, навлизайки в неговото платно за движение, като автомобилите не са влизали
в съприкосновение, тъй като св.Г.П. успял да реагира на няколкократното навлизане на
автомобила на обвиняемия в лентата му за движение. След това Л. М. увеличил скоростта
на управляваното от него моторно превозно средство и изпреварил св.Г.П.в, като спрял
пред него в района на отбивката срещу туристическата спалня, в резултат на което св.П.
бил заставен също да спре управлявания от него автомобил. Обв.Л.М. слязъл от колата, като
държал в ръката си голям чук, приближил се към шофьорската врата на автомобила на
св.Г.П. и ударил стъклото, което било затворено, в резултат на което то се счупило.
След това обвиняемият посегнал да удари с чука и самият П., но той се предпазил с ръка и
обвиняемият нанесъл удара си върху китката и дланта на пострадалия.
После обв.Л.М. отворил вратата на автомобила, издърпал св.П. навън и се опитал пак
да го удари, но пострадалият успял да избегне удара и сам нанесъл удар с юмрук в главата
на обвиняемия. Последвало сбиване зад превозното средство, при което обв.Л.М. скъсал
парче от ризата на св.Г.П., а по време на възникналия конфликт се стигнало до физическа
саморазправа между двамата, като и двамата си разменили удари, в резултат на което и
обвиняемият получил наранявания по лицето и крайниците. След това св.И.И. ги
разтървал и обв.Л.М. заедно със св.И. и свБ. се качили в лекия автомобил и потеглили.
От своя страна св.Г.П. и св.И.Стоянов останали на мястото на инцидента, като се обадили на
тел.112 да съобщят за станалото.
По делото са били извършени множество процесуално - следствени действия, чрез
които са събрани относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства.
Това са фактите по делото, като за да прекрати частично наказателното производство по
д.п. № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – Д. за престъплението по чл.325 ал.3 вр.
с ал.1 от НК, правилно наблюдаващият делото прокурор е приел, че разнопосочните
твърдения в свидетелските показания и обясненията на обвиняемия, не са могли да бъдат
преодолени дори и чрез провеждането на очни ставки между участниците в инцидента.
3
Всеки един от тях е изложил своята собствена гледна точка досежно случилото се, поради
което не би могло да се формира категоричен извод относно процесния инцидент. В
резултат на това, правилно прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да
бъде прекратено, тъй като при проведеното разследване не са събрани категорични
доказателства за извършено престъпление от общ характер.
В подкрепа на изложеното следва да бъде отбелязано и следното:
Настоящата съдебна инстанция намира, че досежно начина, по който двата автомобила са
спрели на булеварда, твърденията на свидетелите са разнопосочни и противоречиви.
Пострадалият Г.П. и неговият спътник И.С. твърдят, че обв.Л.М. е предприел с
управляваното от него МПС действия по изблъскване на автомобила на П. от пътното
платно. По делото обаче не е установено автомобилите да са влизали в съприкосновение
един с друг. А свидетелите В.Б. и И.И. заявяват, че обвиняемият не е извършвал действия, с
които да изблъсква П. от платното за движение, дори настояват, че самият П. се е опитал да
изблъска автомобила на обвиняемия. Св.И.И. е заявил, че Л. направил знак на Г. да спре и
той спрял, както и, че Л. не е засичал, притискал по никакъв начин автомобила на Г., като
контакт между двата автомобила нямало. Разпитан като свидетел, В.Б. заявявил, че
засичане е силно казано и двата автомобила правели маневри един към друг, като допир
между двата автомобила нямало. Изтлаксване, притискане също нямало. За изясняване на
обективната истина и в изпълнение на указанията, дадени с Определение №
260092/19.02.2021г. по ч.н.д. № 74/2021г. по описа на ДРС, в хода на досъдебното
производство са били проведени очни ставки между И.З. И. и И.Д.С. между И.З. И. и Г.Д.П.,
между В. В.Б. и И.Д.С. както и между В. В. Б. и Г.Д.П., като и двете групи свидетели са
отстоявали своите твърдения и установяване на достоверната версия за случилото се не е
било постигнато.
Въпреки проведените оперативно - издирвателни мероприятия други свидетели –
очевидци на случилото се, не били установени. В конкретния случай, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да
осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в
НПК, но не било установено по безспорен и категоричен начин поведението на обвиняемия,
изразяващо се в извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото при управление на автомобил и в този
смисъл е останало недоказано обвинението по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК. В резултат на това,
правилно прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено в
тази част, тъй като предявеното обвинение на Л.М. не е доказано по несъмнен начин
съгласно чл.303 ал.2 от НПК.
Правилно наблюдаващият прокурор е констатирал, че обсъдените свидетелски
показания се намират в противовес помежду си, както и, че съпоставени поотделно и в
съвкупност с всички свързани с тях доказателствени източници не са достатъчни, за да
изградят единна непрекъсната доказателствена верига, така, че да водят до единствено
възможен извод, че обв.Л.М. е извършил престъплението по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Извършените действия по разследването не са довели до преодоляване на съществените
противоречия. Използвани са всички възможни способи за доказване съгласно чл.136 ал.1 от
4
НПК, но въпреки това, не е бил запълнен стандарта по чл.303 ал.2 от НПК. Настоящата
съдебна инстанция също констатира, че деянието по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което е
ангажирана наказателната отговорност на Л.П.М., не е доказано по безспорен и несъмнен
начин. А след като не са събрани категорични доказателства в тази насока, то не може да му
бъде вменено извършването на такова престъпно деяние.
В хода на разследването, в пределите на своята компетентност по смисъла на
чл.13 от НПК, прокурорът и разследващите органи са взели всички необходими мерки за
разкриване на обективната истина. По досъдебното производство са проведени множество
разпити на свидетели, очни ставки и други процесуално-следствени действия. Въпреки това,
не са събрани категорични доказателства, както вече бе отбелязано по-горе. При това
положение, прокурорът правилно и законосъобразно е прекратил образуваното
наказателно производство в тази част.
Тези фактически положения са установени въз основа на преценката на всички
доказателства, събрани по реда предвиден в НПК и при спазване разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК. Установени са всички обстоятелства, имащи значение за предмета на
доказване, съобразно чл.102 от НПК. Изложени са подробни съображения на направените
доводи, като не се установява по делото процесуалните права на участниците в
наказателното производство да са нарушени с факта на прекратяване на същото. Ето защо,
Д.ки окръжен съд намира, че правомощията по чл.243 ал.1 от НПК, които в рамките на
приключилото разследване се ограничават до посочените оценка на конкретизираното
по време, място и начин на извършване деянието, както и до точната индивидуализация
на дееца, във връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, са правилно осъществени.
Тука обаче следва да бъде посочено и следното: По въпроси, свързани с възникване на
основания за започване на разследване по отношение на извършени деяния и
съответно повдигане на обвинение за тях, съдът не може да измества прокурора. И
това е така, защото при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с
които се прекратява наказателното производство, следва да се държи сметка освен за
правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл.243 ал.1
т.1 и т.2 от НПК и за конституционно установените правомощия на прокурора да
предприеме или да откаже наказателно преследване срещу дадено лице. От това
следва извода, че в производството по чл.243 от НПК, съдът не е оправомощен да се
произнася по въпросите от компетентността на прокурора, чрез собствена, различна от
изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната
фаза. Още по-малко да дава указания, да се повдигне или не обвинение на дадено
лице. В тази насока е и практиката на ВКС на РБългария, както и на ДОС съобразена
с тази на ВКС на РБ.
Гореизложеното указва на всестранно и обосновано разследване. По тези
съображения и като споделя изводите на прокурора в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени
протестираното определение и потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на
5
наказателното производство.
Не на последно място – констатациите на районния съд не притежават качеството на
„указания“ по смисъла на чл.243 ал.6 т.3 от НПК, каквито съдът задължително трябва
да отправи към прокурора в случай, че отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на
съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство,
задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и материално
правния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при
решаване на делото. Не съществува спор нито в правната доктрина, нито в съдебната
практика, че резултатите от новото разглеждане на делото не са предрешени, а самото
производство не е сведено само до формално възпроизвеждане на становището и
вътрешното убеждение на контролната инстанция. В този смисъл отмяната на
постановлението за прекратяване на наказателното производство е допустима, само когато е
възможно да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да доведе до
вероятност от друг правен резултат. Затова съдът не може да дава обвързващи
указания и не предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и
изводите по същество и съдържанието на съдебния акт, предвид и изложеното вече
по-горе.
С оглед на горното, настоящата съдебна инстанция намира депозирания протест на
РП – Д. за основателен. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а
постановлението на ДРП – потвърдено.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243 ал.8 от НПК, ДОС:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 25 от 28.01.2022г., постановено по ч.н.д. № 1442/2021г. по
описа на РС – Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.12.2021г. на прокурор при Районна
прокуратура гр.Д. в частта, с която частично е прекратено наказателното производство по
д.п. № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., пр. преписка № 1000/2020г. по
описа на ДРП, образувано и водено срещу обвиняемия Л.П.М. от гр. Д. за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7