РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. гр.Велинград, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20245210200254 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано по подадена жалба от А. А. П. на длъжност зам. кмет на
Община Велинград против наказателно постановление № 11-01-1370 от
13.06.2024 година на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция, с което на жалбоподателя за извършено от него административно
нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените
поръчки /изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г./ във вр. с чл. 18, ал.
1, т. 13 от Закона за обществените поръчки /обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в
сила от 15.04.2016 г./, на основание чл. 250 от Закона за обществените
поръчки /обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., чл. 3, ал.
1 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и заповед № 3МФ - 494/25.04.2024 г. на
Министъра на финансите му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 10000 лв.
Жалбоподателят е останал недоволен от наложеното му
административно наказание, поради което с жалбата си оспорва, че е
извършил горепосоченото административно нарушение виновно и твърди, че
издаденото срещу него НП се явява незаконосъобразно поради издаването му
1
при съществени нарушения на материални и процесуални законови
разпоредби, без изясняване на фактическата обстановка, без доказателства,
без съобразяване с целта преследвана от закона, без да се съдържа преценка за
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, обоснована на цялостен,
задълбочен и мотивиран анализ на фактическата обстановка и всички значими
обстоятелства. Желае да бъде отменено изцяло обжалваното от него
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, за него се явява упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата изцяло по изложените в нея аргументи и основания. Желае
НП да бъде отменено и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Административнонаказващия орган редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от негов законен или процесуален представител. По
делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт-процесуален
представител на Директора на АДФИ, с които оспорва жалбата против НП №
11-01-1370 от 13.06.2024 година на Директора на АДФИ, като недоказана и
необоснована и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, желае
да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло
обжалваното НП, като законосъобразно и издадено в съответствие с
материалните и процесуалните разпоредби, като наложеното наказание е
съобразено с целта на закона. Излага аргументи в тази насока. Претендира за
разноски. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото са разпитани св. Р. М. като актосъстовител и св. М. К.,
която е присъствала при съставяне и връчване на АУАН. Свидетелските
показания на М. сочат на провеждане на обществената поръчка чрез
процедура по „пряко договаряне“ без да са били налице условията на чл.182,
ал.1,т.1 от ЗОП. Излагат се твърдения за липса на основания за неотложност
поръчката да бъде проведена по този ред, поради липса на изключителни
обстоятелства, водещи до приложното поле на този вид обществена поръчка.
Св. Ц.К., която е служител на Община Велинград и и е запозната с
обществената поръчка и процедурата по нейното провеждане, твърди за
авариен ремонт на довеждащ водопровод и установява неотложност на
ремонта, продиктуван от множеството аварии на водопроводната мрежа.
2
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Община Велинград е бюджетна организация и като такава попада в
обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по
смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Със Заповед № ФК-10-972 от 21.11.2023г. на Директор АДФИ, на
основание чл.10, ал. 1, т. 3, чл. 5, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗДФИ е възложено на
св. Р. М. – държавен финансов инспектор да извърши финансова инспекция на
Община Велинград със задача "Проверка за законосъобразност относно
избора на вида процедура, съгласно ЗОП при възлагане на обществена
поръчка“ като са изброени обществени поръчки с различен предмет.
Посочен е срок за извършването на финансовата инспекция – 20
работни дни, с начална дата 22.11.2023г. до 19.12.2023г.
За проверявания период и към момента на извършване на
финансовата инспекция, Община Велинград се е представлявала от Костадин
Коев - кмет на община Велинград. През същия този период Община
Велинград е имала регистрация като възложител в Агенцията по обществени
поръчки с идентификационен номер на партида на възложителя в Регистъра
на обществените поръчки. В съответствие с разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от
ЗОП при възлагането на обществени поръчки се е използвала Централизирана
електронна платформа – Централизирана автоматизирана информационна
система-“Електронни обществени поръчки”” /ЦАИС ЕОП/. Профилът на
купувача Община Велинград се поддържа на централизирана електронна
платформа по чл. 39 а от ЗОП. През инспектирания период от кметът на
Община Велинград е определил друго длъжностно лице, на което да е
делегирал правомощия да организира и /или да възлага обществени поръчки
по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Това е зам. кметът А. П., упълномощен със
Заповед №1079/27.07.2021г.
С решение № F285539 от 13.10.2022г. на Кмета на Община Велинград
е открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет
„Инженеринг/проектиране, строителство и авторски надзор/ за авариен
ремонт довеждащ водопровод по ул.“Цар Калоян“ и по бул.“Хан Аспарух“ в
участъка ул. „Цар Калоян“ до ул. „Юндола“ гр. Велинград.
3
На основание чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП е стартирана процедура за
възлагане на обществена поръчка- "пряко договаряне" с прогнозна стойност
на поръчката 215 000 лв. без ДДС и продължителност на поръчката 70 дни.
Прието е поръчката да се провежда при условията на чл.65, ал.1,т.1 от
ЗОП, без да се прилагат чл.64, ал.2 и ал.3 от ППЗОП, като договор да се
сключи с „Ай Пи Ел Строй“ ЕООД. В резултат на проведената процедура, за
обществената поръчка е сключен договор. В мотиви за избор на процедурата
на решението за откриване на процедурата, възложителят е мотивирал
приложимото основание за избора на процедурата за пряко договаряне с
необходимост от неотложни ремонти на водопреносната мрежа, която
неколкократно годишно аварирала. Според възложителя били налице
изключителни обстоятелства, които не позволяват загуба на какъвто и да е
обем от технологично време, във връзка с подготвителните действия на
бъдещия договор, налице е обективна невъзможност да бъдат спазени
регламентираните в закона срокове за възлагане на обществена поръчка чрез
публично състезание по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП и е наложително
предприемането на незабавни действия. За възложителят са налице
основанията за провеждане на пряко договаряне, като вид процедура по чл. 18,
ал. 1, т. 13 от ЗОП, при реда и условията на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 64
и сл. от ППЗОП.
ЗОП с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 позволява неотложно
възлагане на поръчка при наличие на изключителни обстоятелства, както и
когато е невъзможност за спазване на срокове, в конкретния случай срока
по чл. 178, ал. 2 от ЗОП от най малко 20(двадесет) дни, съответно срока по чл.
178, ал. 4 от ЗОП от минимум 10 (десет) дни, считано от момента на
изпращане на обявлението та обществената поръчка за публикуване. ".
Прилагането на процедурата "пряко договаряне" на основание чл. 182,
ал. 1, т. 1 от ЗОП изисква към момента на откриване на процедурата
кумулативно да са изпълнени следните условия: - нуждата от възлагането да е
породена от изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП; да не е възможно спазване на
сроковете по чл. 178, ал. 2 от ЗОП, както и на съкратените срокове при спешно
възлагане по чл. 178, ал. 4 от ЗОП; обстоятелствата, с които се обосновава
неотложността на възлагането, да не се дължат на възложителя. Наличието
4
само на едно или няколко от посочените изисквания не обосновава
прилагането на правното основание.
Според легалната дефиниция в § 2, т. 17 от ДР на ЗОП изключителни,
са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития,
като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които
увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо
възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда,
за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или
могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на
нормативно установени дейности на възложителя.
Актосъставителят, а и самия АНО са приели, че "изключителните
обстоятелства", които трябва да са налице, за да се приложи чл. 182, ал. 1, т. 1
от ЗОП, се характеризират с неочаквано възникнало събитие, водещо до
заплаха за живота и здравето на хората и/или опасност за околната среда, за
обществения ред и/или сигурността на държавата, което изисква
предприемане на незабавни действия за преодоляване на конкретни негативни
последици от настъпването му, поради което обстоятелството, че при
възникналите аварии не били изключително събитие изискващо неотложни
действия. Отделно посочил, че процедурата е подготвяна 16дни и възложен
дълъг период за изпълнението и от 70 дни.
Наказващият орган е намерил, че в случая не е налице основанието
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП- когато е необходимо неотложно възлагане на
поръчката, като считат че това основание е обвързано с условието резултата
от възлагането да е необходим веднага или в много кратък срок, когато
възлаганите дейности имат спешен характер.
Именно това св. М. е констатирала като нарушение, за което е
съставил акт за установяване на административно нарушение № 11-01-
1370/14.12.2023г., който е начало на административно наказателното
производство.
В съставеният от М. на длъжност държавен финансов инспектор при
АДФИ, АУАН е посочено, че същия е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН, въз основа на официални документи представени и изготвени при
извършване на финансова инспекция на Община Велинград, срещу
жалбоподателя А. П. на длъжност Зам. Кмет на Община Велинград, в негово
5
присъствие, за следното нарушение: В периода 13.10.2022г. -28.10.2022г. в гр.
Велинград, общ. Велинград, област Пазарджик в качеството си на Зам. Кмет
на Община Велинград и упълномощено лице по чл.7, ал1 от ЗОП, съгласно
Заповед №1079/27.07.2021г. на Кмета на Община Велинград, е провел
процедура по възлагане на обществена поръчка по чл.18.ал.1,т.13 ЗОП „пряко
договаряне“ с предмет: „Инженеринг/проектиране, строителство и авторски
надзор/ за авариен ремонт довеждащ водопровод по ул.“Цар Калоян“ и по
бул.“Хан Аспарух“ в участъка ул. „Цар Калоян“ до ул. „Юндола“ гр.
Велинград, без към дата на откриване на процедурата с Решение № F285539
от 13.10.2022г. на Кмета на Община Велинград да са били налице законовите
основания на чл.182, ал.1,т.1 от ЗОП.
Съставеният АУАН № 11-01-1370/14.12.2023г. е бил връчен н на
нарушителят, в удостоверение на което е съставена разписка, подписана от
нарушителя, с която същия е бил уведомен за правото си в 14 дневен срок от
връчването на акта да отправи предложение до директора на АДФИ за
сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство.
Видно от така съставеният АУАН, в същия са отразени всички
обстоятелства имащи значение за установяване и реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя- посочено е
времето- дата, месец и година на извършване на нарушението, мястото на
извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено нарушението
коректно и точно са посочени нарушените правни норми. Съдът приема за
обективно отразена в АУАН фактическата обстановка, която се потвърждава
от показанията на актосъставителя. В подкрепа на изложените възражения,
жалбоподателят ангажира свидетелски показания на св. Кафеджиева-
служител на общината, за установяване неотложния характер за изпълнение
на обществената поръчка.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя за допуснати сериозни
процесуални нарушения при установяване на нарушението, изложени в
жалбата.
Въз основа на така съставеният АУАН, АНО е издал и обжалваното
пред настоящия съд НП, като в същото е пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че
6
горните деяния нарушават разпоредбите на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП /изм- ДВ
бл. 86 от 2018г., в сила от 01.03.2019 г./ във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 13 от
ЗОП /ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г./ и на основание чл. 250 от ЗОП /ДВ бр. 13 от
16.02.2016 г./, чл. 3, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на
жалбоподателя в качеството му на Зам. кмет на Община Велинград,
административно наказание глоба в размер на 10000 лева, която да заплати в
полза на Държавния бюджет. Наложеното административно наказание е
съобразено с разпоредбата на чл. 250 от ЗОП /ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г./. В
мотивите на НП е посочено, че е настъпила законова промяна в разпоредбата
на чл.250а от ЗОП, през 2023г., която според наказващия орган не била по-
благоприятна за наказаното лице.
НП е връчено на жалбоподателя лично.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските
показания на свидетели К. и М. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а
освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Съдът
намира, че св. показания на св. Кафеджиева не установяват в пълнота
обстоятелствата, визирани в разпоредбата на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП за
настъпили изключителни обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, понеже при провеждането му се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
7
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП. Спазени са специалните срокове по чл. 261 от ЗОП за съставяне на АУАН,
които са шест месеца от установяване на нарушението и три години от
извършването му. В НП е посочена точно датата на извършване на
нарушението, мястото на нарушението, обстоятелствата по извършването му
и нарушените законови разпоредби, поради което нарушението е описано
съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
От приложената по делото Заповед № ФК-10-972/21.11.2023г. на
Директор АДФИ се установява компетентността на актосъставителя, а с
приложената Заповед № 3МФ- 494/25.04.2024 г. се установява
компетентността на наказващият орган. АУАН е съставен на 14.12.2023г., а НП
е издадено на 13.06.2024 г., 1 ден преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Жалбоподателят с жалбата си оспорва, твърдението на
актосъставителят и издалия НП, АНО, че процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от
ЗОП е проведена без да са налице условията за това предвидени в чл. 182, ал.
8
1, т. 1 от ЗОП.
Твърди, че при откриване на процедурата са налице всички
предпоставки за прилагане на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Изтъква аргументи в
тази насока, като посочва, че естеството на възникналото форсмажорно-
пожар, е външно и извънредно събитие, което по своята природа не може да се
предвиди и предотврати. Изтъква аргументи, че събитието е изключително,
което е безспорно и същото е признато за това и от АНО. Твърди, че е
неправилно, субективно, неоснователно и необосновано твърдението, че към
момента на откриване на процедурата е било спорно изложеното твърдение за
необходимост от неотложно възлагане и невъзможност за спазване на
сроковете. Твърди, че видно от разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП,
неотложността следва да е налице по отношение на възлагането на
обществената поръчка, а не спрямо нейното изпълнение.
Съдът не споделя така изложените твърдения от жалбоподателя. В
случая, не може да се твърди, че евентуален срок от 10 или 20 дни, каквито са
сроковете по чл. 178, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП би довел до качествено отстраняване
на авариите по водопреносната мрежа на общината. Следва да бъде
отбелязано, че ако действително случая е толкова неотложен е следвало
обществената поръчка да бъде възложена на следващия ден след
идентифициране на риска, а не за срок от 16 да подготовка на документацията
и 70 дни за изпълнението и. В тази връзка, съдът напълно споделя изложеното
от актосъставителя и АНО относно липсата на каквато и да и било
неотложност за възлагане на поръчката по реда на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
На следващо място жалбоподателят твърди, че не е налице виновно
поведение от негова страна, за да бъде правилно приложен чл. 6 от ЗАНН, за
която необходими условия за наличието на административно нарушение е
деянието да нарушава установения ред на държавно управление, да е
извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание.
Сочи, че в случая посочената като нарушена правна норма липсва санкционна
част, която да намира отражение в обжалваното наказателно постановление.
Твърди, че по този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване на правото му на защита.
Освен изложеното жалбоподателя твърди, че в обжалвания АУАН не
се съдържа преценка за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
9
Настоящият съдебен състав намира, че така изложените твърдения за
допуснати процесуални нарушени са неоснователни, поради следните
причини: Налице е виновно поведение в действията на жалбоподателя.
Легалната дефиниция за административно нарушение е посочена в чл. 6 от
ЗАНН "Административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. " В чл. 11 от ЗАНН е посочено, че за вината
са приложими разпоредбите на общата част на НК, и по конкретно чл. 11, ал. 2
"Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. ". Определено в настоящият случай
е налице вина, понеже жалбоподателят е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието не може да
бъде извършено непредпазливо от жалбоподателят, с оглед ограничителната
разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Въпросното деяние е умишлено и
осъществява изцяло признаците на адм. нарушение посочени в чл. 6 от ЗАНН.
Също така не е налице и неправилно посочване на датата на
извършеното нарушение. Именно на посочената дата в АУАН и НП е
стартирала процедурата по за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.
18, ал. 1, т. 13 от ЗОП без да са били налице условията посочени в чл. 182, ал.,
т. 1 от ЗОП.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателят, че в случая е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съответно нормата
на чл. 93, т. 9 от НК. Съдът намира, че преценката на АНО за "маловажност"
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя, се прави по
законосъобразност и съответно подлежи на съдебен контрол. Преценката
относно дали случая е маловажен следва да се извърши съобразно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която доколкото в ЗАНН, не се
предвижда друго, се прилагат нормите на Общата част на НК, относно
въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и др..
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9
от НК, като такъв е този, при който извършеното престъпление с оглед на
10
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи вината обстоятелства представляват по– ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи изводът, че от
деянието липсват вредни последици и същото е с по– ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от съответния вид. Предвид
събраните доказателства по делото, съдът счита, че в случая не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същия не е маловажен.
Извършеното административно нарушение е обществено опасно по смисъла
на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като се касае интереси
защитени от правото и свързани с цялостната регламентация на реда и начина
на изразходване на бюджетни средства и използването на бюджетен ресурс не
по предвидения от закона ред.
Към момента на извършване на деянието периода 13.10.2022г.-
28.10.2022г., в сила е била разпоредбата на чл. 250 от ЗОП в редакцията и към
/ ДВ, бр. 13/2016 г. в сила от 15.04.2016 г. /, където е било предвидено, че се
наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3-10 или т. 13
от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С бр. 88/2023 г. на ДВ в
сила от 01.01.2024 г., чл. 250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е
разпоредбата му, в която е предвидено "Възложител, който проведе процедура
по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се
наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, но не повече от 20 000 лв., като от текста е отпаднала
процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. Следователно след настъпилото
изменение на тази разпоредба на закона, не предвижда административно
наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно
основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез
пряко договаряне.
В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов
текст чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., който гласи "Възложител, който
сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без
да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба
в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не
повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от
24000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13. Тази
11
административнонаказателна разпоредба въвежда нова форма на
изпълнително деяние на нарушението- сключване на договор, в резултат от
процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за
прилагането й, посочени в закона, каквото деяние не е вменено на
жалбоподателя П.. Деянието обаче се изразява в провеждане на процедурата,
което не е предвидено като наказуемо деяние. Изложеното по-горе обосновава
извод, че към момента на издаване на накозателното постановление
провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице
условията, посочени в закона, само по себе си не представлява
административно нарушение по чл. 250 или чл. 250а от ЗОП. С влезлите в
сила изменения на закона тази наказуемост е отпаднала. При тези
обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - преди влизането в сила на процесното наказателно
постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата
следва да се приложи като по-благоприятна за дееца -отпаднала е
наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. Още следва
да се посочи, че с разпоредбата на чл. 250а законът възвежда като нарушение
нова форма на изпълнително деяние. Такова нарушение обаче не е вменено на
жалбоподателя. Следователно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за деяние, което съгласно действащите към момента законови разпоредби, не е
администативно нарушение, което влече извод за материална
незаконосъобразност на постановлението.
В заключение следва да се посочи, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при
издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени
процесуалните правила, но същото се явява материално незаконосъобразно,
поради последващи законови промени. Затова наказателното постановление
се явява незаконосъобразно и следва да се отмени от съда, ведно с всички
законови последствия - присъждане на съответните съдебни разноски
поискани и от двете страни по делото.
По разноските: Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител
в съдебно заседание е поискал да му бъдат присъдени направените от него
съдебни разноски. При този резултат от оспорването, като съдът намира, че
следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно
12
изцяло, право на разноски има жалбоподателят, който е направил такова
искане в подадената от него жалба или в съдебно заседание. Видно е, че
жалбоподател е представил по делото доказателства, че е извършил съдебни
разноски по делото, за ангажирана адвокатска защита. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от който се установява, че същия е бил
сключен между жалбоподателя и представляващия го адвокат, като в него да
са посочени в размер на сумата от 800,00 /осемстотин/ лева. Процесуалният
представител на адм. наказващия орган е направил в изпратените писмени
бележки, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира, че следва да разгледа предвид разпоредбата на чл. 63 д, ал. 2 от
ЗАНН. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000 лв. 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като по този начин изчислено,
минималния размер на адв. възнаграждение по настоящото дело е в размер на
претендираното от 800 лв. и е в най - минимален размер и по този начин
същото не може да бъде намалявано. Затова същото следва да присъдено на
жалбоподателя и затова съдът намира, че така направеното искане се явява
основателно и като такова следва да бъде уважено като бъде осъдена Агенция
за държавна финансова инспекция - гр. София да заплати на жалбоподателя
сумата от 800 /осемстотин/ лева представляваща направените от него съдебни
разноски по делото изразяващи се в заплатено от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд - Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 11-01-1370 от
13.06.2024 година на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция, с което на жалбоподателя за извършено от него административно
нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените
13
поръчки /изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г./ във вр. с чл. 18, ал.
1, т. 13 от Закона за обществените поръчки /обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в
сила от 15.04.2016 г./, на основание чл. 250 от Закона за обществените
поръчки /обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., чл. 3, ал.
1 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и заповед № 3МФ - 494/25.04.2024 г. на
Министъра на финансите му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лв., поради материална незаконосъобразност.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция- гр. София, да
заплати на жалбоподателя А. А. П., сумата от 800 /осемстотин/ лева
представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото АНД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Пазарджик в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14