Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                           

                                                                №...........

 

                                             гр.ЛОВЕЧ ,...................  г.

                                              

                                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав в     публично съдебно заседание на единадесети юни  две хиляди и деветнадесета година в състав:    

   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 274 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 56 от 29.03.2019 година, постановено по гр.дело № 1087 по описа за 2018 година, Тетевенският районен съд е  отхвърлил изцяло предявения от КПКБВс ЕИК:****,със седалище и адрес на управление в град ****, представлявана от Председателя на УС Г.Н., против ЕТ „В.П.“,с ЕИК:****,със седалище и адрес на управление в град ****, ИСК с основание чл.422,ал.1 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.232,ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 100.00 лева, представляваща дължим наем, на основание наемен договор, сключен на 08.06.2015 г,в размер на 300 лева месечно, за 27 месечни вноски в периода от м.октомври 2015 г до м.декември 2017 година. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 700 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от КПКБВ която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно.

Изтъква, че диспозитивът на решението противоречи на фактическите и правни изводи на съда и на събраните по делото доказателства. Поддържа, че между страните е съществувал наемен договор и това обстоятелство не се оспорва от страните. Акцентира на мотивите на съда, в които е приел, че за месеците февруари 2016 до 08.06.2016 г. – крайният срок на договора, ответникът не е представил доказателства за плащане на наемните вноски, както и че е налице хипотезата на чл.236, ал.1 ЗЗД, но неправилно е отхвърлил претенцията. Оспорва  изводите на съда, че с подписания на протокола за прихващане от 01.12.2017 г. страните са уредили и задължението за плащане на наем от страна на ответника. Счита, че от съдържанието на споразумението не може да се направи подобен извод.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и вместо него – постановено друго, с което ответникът ЕТ „В.П.” бъде осъден да заплати на ПК „****” исковата сума.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕТ „В.П.“, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Страната поддържа, че като наемател е изплатила наемните вноски, ищецът не е доказал до кой момент е ползван процесният имот по претендираното наемно правоотношение.  Моли да бъде потвърдено решението на РС-Тетевен.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адвокат Ст.Тихолова от АК-Ловеч, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Въззиваемият, чрез адвокат Т.Цачев, моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

От представените доказателства по гр.дело № 1087/2018 година на Тетевенския районен съд, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК съдът приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване е спазен.

Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е частично неправилно.

Производството пред Тетевенския районен съд е образувано по повод предявен от ПКБВ против ЕТ „В.П.“ иск за съществуване на вземане за сумата от 8100 лева, представляваща дължим наем по сключен между страните договор, за периода от м.октомври 2015 г. до м.декември 2017 г., и законната лихва, за което е издадена заповед № 500 от 26.10.2018 година за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 969/2018 година.

Ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна се установява, че на 24.10.2018 година ПК БВе сезирала Тетевенския районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и в производството по ч.гр.дело № 969/2018 година съдът е издал заповед № 500 от 26.10.2018 година, с която разпоредил длъжникът ЕТ „В.П.” да заплати на ПК БВ сумата 8100 лева главница, законна лихва върху нея, считано от 24.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 1062. лева.

От представения по делото Договор за отдаване под наем на недвижим имот, сключен на 08.05.2015 година между страните, се установява, че кооперацията е отдала под наем на търговеца собствения си недвижим имот- Обект „Дискотека”, находящ се в гр.Тетевен, на 2 етаж от административната сграда срещу наемна цена в размер на 300 лева с включен ДДС,  за срок до 07.06.2016 година. В т.12 от договора е уговорено, че наемателят заплаща за своя сметка всички разноски, явяващи се консумативни такива, както и че поема за своя сметка всички дребни поправки и ремонти, необходими и дължащи се на обикновеното и всекидневно ползване на вещта. В т.13 от договора изрично е упоменато, че при възникване на нужда или желание на наемателя да предприеме ремонт, същият следва да получи предварителното писмено съгласие на наемодателя, както и да договори условията.

В случая не се спори, че след изтичане срока на договора наемателят е продължил да ползва имота.

От приложения нотариален акт №52,том.ІІІ,рег.№3108,нот.дело №364/2017 г. за покупко-продажба на нотариус с рег.№ 305 на Регистъра на Нотариалната.камара, е видно, че на 05.12.2017г. ПК БВе продала на ИХИП, трето, неучастващо в производството лице, имот с идентификатор 72343.500.3403.4.8, представляващ самостоятелен обект  в сграда, с предназначение „за търговска дейност“,описван в акта за собственост като „кафе-аперитив“(сега обект „Дискотека“) за сумата от 60 000.00 лева, която, според изявлението  на страните по сделката, е изплатена изцяло от купувача на продавача в периода от 09.12.2012 г. до 04.12.2017 година.В нотариалния акт е вписано,че данъчната оценка на имота е 65 067.90 лева, според удостоверението на Община Тетевен. От показанията на свидетелите се установява, че купувачът е съпруга на представляващия ЕТ – В.П..

Приложен е протокол за прихващане, изготвен на 01.12.2017 г. и подписан от представляващия кооперацията и едноличния търговец, с който двете страни са извършили констатации и са постигнали споразумение във връзка със строителството и закупуването на обект „Дискотека” – гр.Тетевен, при което е посочено, че лицето В.П. е внесло към този момент сумата 51 000 лева по сметката на кооперацията и дължи още 9 000 лева. От страна на кооперацията са признати извършени от същото лице разходи в размер на 4939.08 лева, съгласно приложен опис, неразделна част от протокола. В т.3 е разписано ,че разликата от 4 060.92 лева лицето се задължава да внесе по сметка на кооперацията. Приложен е и опис на документите съгласно т.2 от протокола за прихващане, подписан от страните по делото. В описа са индивидуализирани документите и сумите, за които кооперацията приема, че има задължение към насрещната страна и че може да се прихванат с дължимата от ответника продажна цена.Вписано е и съгласието на продавача при осъществяване на покупко-продажбата на имота „същият да бъде записан на името“ на ИХИП по искане на лицето В.П..

            Ответникът е представил по делото 13 броя данъчни фактури с фискален бон, доказващи извършени от него плащания на наемни вноски от 300 лева ( с включен ДДС) за периода от м.януари 2015 година до 01.01.2016 година включително, както и фактура за платена вода за периода м.март- м.юни 2015 г.

            По делото са събрани и гласни доказателства, чиято относителност съдът цени с оглед всички писмени доказателства. От показанията на свидетелите Х.Т., Р.Г.а и О.Д. може да се направи извод, че между страните по делото са съществували облигационни правоотношения по договор за наем и преди  сключване на процесния договор, както преддоговорни уговорки по повод продажбата на дискотеката и продажната цена. Установява се че до датата на прехвърляне на собствеността на процесния имот, ответникът е продължил да го ползва- факт, който той не отрича, но твърди, че не дължи плащане на наемна цена поради наличие на промяна в намерението му и осъществявано добросъвестно владение.

При така установените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземане на кредитор, предмет на ч.гр.дело № 969/2018 г. на РС Тетевен, за което е издадена заповед за изпълнение.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, осъществяване на фактическия състав, от който произтича вземането му, съдържанието на вземането, размерът му и настъпилия падеж, а в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга и възраженията си. Предявеният иск е установителен.

Съдът приема, че възникналите между страните облигационни отношения, намират правно основание в разпоредбите на чл.228 и сл ЗЗД,  уреждащи договора за наем. Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят- да му плати определена цена. В чл.236, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът доказва съществените елементи на наемното правоотношение, а именно: че кооперацията е  предоставила на ответника (наемател) за временно ползване свой имот, което да породи задължението на наемателя да заплаща наемна цена в договорения размер от 300 лева с ДДС.

Правното основание на иска за заплащане на  дължим наем е разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, според която наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Съдът приема, че ищецът е доказал основанието на претенцията си за присъждане на наемната цена за времето, през което ответникът е ползвал имота и не е заплатил наем, т.е. за месеците за които не е представил доказателства за плащане- от м.февруари 2016 г. до м.ноември 2017 година или общо в размер на 6600 лева, тъй като между страните е съществувал валиден договор за наем, който ги обвързва при уговорените условия. Предвид разпоредбата на чл.154 ГПК ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението за плащане на наем  за това време, поради което е неизправна страна и следва да бъде осъден да заплати тази наемна цена.

Неоснователни са твърденията ,че с подписването на протокола за прихващане на 01.12.22017 г. са уредени и тези отношения във връзка с договора за наем, но в протокола подобно изявление не е отразено. Извършено е прихващане на вземането на кооперацията за продажна цена от имота с нейно задължение към ответника, а не обратното.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на наема поради промяна в намерението му и осъществявано добросъвестно владение, тъй като бидейки наемател ищецът е държател на имота, а и не доказва намерение за своене.

Показанията на свидетелите относно съществуването на задължение за плащане на наема не следва да се обсъждат предвид разпоредбите на чл.164, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, които не допускат свидетелски показания за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения и на писмени съглашения и тяхното изменение, в които и двете страни са участвали.

Поради различието в правните изводи на въззивния съд с тези на Тетевенския районен съд, решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен установителния иск на КПКБВ срещу ЕТ „В.П.” за сумата 6600 лева, както и в частта за разноските и постановено друго, с което се признае съществуване на вземане в този размер, представляващо дължима наемна цена по договор за наем от 08.06.2015 година, за периода от 02.2016 година до м.ноември 2017 година включително. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса следва да бъдат определени и разноските по делото.

Ищецът е направил разноски за цялото производство общо в размер на 2266 лева, както следва: заповедно производство- 162 лв. ДТ и 900 лв. адв.възнаграждение; РС- 162 лв. ДТ и 680 лв. адв.възнагр. и ОС- 162 лв. ДТ и 200 лева адв.възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски общо в размер на 1846. 37 лева.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и които са в размер на 222.22 лева, предвид направените от него разноски общо в размер на 1200 лева, включващи адв.възнаграждения за РС- 700 лева и за ОС- 500 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

           

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 56 от 29.03.2019 година, постановено по гр.дело № 1087 по описа за 2018 година на Тетевенският районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от КПКБВс ЕИК:****, против ЕТ „В.П.“,с ЕИК:****, ИСК с основание чл.422,ал.1 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.232,ал.2 от ЗЗД,за заплащане на сумата 6600 лева, представляваща дължим наем по договор, сключен на 08.06.2015 г. за периода от м. февруари 2016 година и до м. ноември 2017 година – за 22 вноски по 300 лева, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79 и чл.232,ал.2 от ЗЗД по отношение на ЕТ „В.П.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град ****, СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ в полза на КПКБВ ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град ****, общо в размер на 6600 (шест хиляди и шестстотин) лева, представляващо дължима наемна цена по договор за наем от 08.06.2015 година, за периода от м.февруари.2016 година до м.ноември 2017 година включително, за което е издадена Заповед № 500 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.10.2018 година по ч.гр.дело № 969/2018 година на Тетевенския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.  

ОСЪЖДА ЕТ „В.П.“,с ЕИК:****,със седалище и адрес на управление в град ****, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на КПКБВ с ЕИК:****,със седалище и адрес на управление в град **** разноски за цялото производство общо в размер на 1846.37 лева съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА КПКБВ ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град ****да заплати на ЕТ „В.П.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за производството общо в размер на 222.22 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 ГПК.

                                                               

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: