Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 20.04.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 769 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 във вр. с          чл. 410 ГПК

Ищецът **** посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

 Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период – 06.05.2018 г. – 01.04.2019 г. Дружеството е доставяло на ответника ел. енергия за посочения период, като е издавало за това отделни фактури, за отделните дължими суми, както следва:

          1. Фактура № **** от 11.06.2018 г. на стойност 1023.97 лв. (хиляда двадесет и три лв. и деветдесет и седем ст.) за периода от  06.05.2018 г. до 05.06.2018 г.

          2. Фактура № **** от 10.07.2018 г. на стойност 445.66 лв. (четиристотин четиридесет и пет лв. и шестдесет и шест ст.) за периода 06.06.2018 г. - 05.07.2018 г.

          3. Фактура № **** от 09.08.2018 г. на стойност 58.56 лв. (петдесет и осем лв. и петдесет и шест ст.) за периода от 06.07.2018 г. до 04.08.2018 г.

          4. Фактура № **** от 10.09.2018 г. на стойност 4 лв. (четири лв.) за периода 05.08.2018 г. - 04.09.2018 г.

          5. Фактура № **** от 10.01.2019 г. на стойност 3 лв. (три лв.) за периода 06.12.2018 г. - 04.01.2019 г.

          6. Фактура № **** от 09.02.2019 г. на стойност 6.49 лв. (шест лв. и четиридесет и девет ст.) за периода 05.01.2019 г. - 01.02.2019 г.

          7. Фактура № **** от 12.03.2019 г. на стойност 5.66 лв. (пет лв. и шестдесет и шест ст.) за периода 02.02.2019 г. - 01.03.2019 г.

          8. Фактура № **** от 10.04.2019 г. на стойност 7.43 лв. (седем лв. и четиридесет и три ст.) за периода 02.03.2019 г. - 01.04.2019 г.

           От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 1763/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

          1. 1554.77 лв. (хиляда петстотин петдесет и четири лв. и седемдесет и седем ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.05.2018 г. до 01.04.2019 г.;

          2. 183.84 лв. (сто осемдесет и три лв. и осемдесет и четири ст.) - законна лихва за забава, считано от 06.07.2018 г. до 25.09.2019 г.;

          - ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /03.10.2019 г./ до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в цялост. Претендира разноски, като представя списък по   чл. 80 ГПК.  

Ответникът се представлява от особен представител – адв. П.Г. от МАК. Същият счита, че заключението на вещото лице е точно и въз основа на него може да се приеме, че предявеният иск е напълно основателен и няма основание за оспорване. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

По ч. гр. д. 1763/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед № 1192 от 07.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – И.П., за сумата от общо     1738,61 лв., от които: главница 1554,77лв. и 183,84 лв. лихва за времето от 06.07.2018 год. до 25.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 03.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 94,77 лв. разноски по заповедното производство, представляващи държавна такса в размер на 34,77 лв. и адвокатско възнаграждение – 60,00 лв.

Заповедта е връчена на длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане № 1451 от 13.03.2020 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От приложените с исковата молба 8 бр. фактури (издадени за периода от 06.05.2018 г. до 01.04.2019 г.), се установява фактурирано задължение в общ размер на 1554,77 лв. /с лихва за забава в размер на 183,84 лв./ или общо 1738,61 лв. с лихвите.  

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството – ищец (което е водено редовно) е отразено задължението на ответника за абонатен номер **** – И.П. *** за периода от 11.06.2018 г. до 10.04.2019 г. в размер на 1 554,77 лв. Размерът на дължимата законна лихва е за сумата от 186,94 лв. или общо дължимата сума е 1 741,71 лв.

          В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че то е изготвено въз основа на доказателствата по делото и след справка в счетоводството на ищеца. Вещото лице не е установило доказателства за извършени плащания за посочения период до деня на проверката – 12.02.2021 г. Извършени са плащания, но за предходен период. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период. С оглед заявеното от особения представителна ответницата адв. Г., съдът намира за безспорно също така, че от И.П. не са извършени плащания и следователно същата дължи описаните суми.

В случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

          1. 1554.77 лв. (хиляда петстотин петдесет и четири лв. и седемдесет и седем ст.) - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.05.2018 г. до 01.04.2019 г.;

          2. 183.84 лв. (сто осемдесет и три лв. и осемдесет и четири ст.) - законна лихва за забава, считано от 06.07.2018 г. до 25.09.2019 г.;

          - ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /03.10.2019 г./ до окончателното заплащане на главницата.

От заключението на вещото лице, прието като обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството - ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер **** по описаните фактури:

-         Фактура № 0****/11.06.2018 г. за период 06.05.2018 – 05.06.2018 год., на стойност 1 023,97 лв.

-         Фактура № 0****/10.07.2018 г. за период 06.06.2018 – 05.07.2018 год., на стойност 445,66 лв.

-         Фактура № 0****/09.08.2018 г. за период 06.07.2018 – 04.08.2018 год., на стойност 58,56 лв.

-         Фактура № 0****/10.09.2018 г. за период 05.08.2018 – 04.09.2018 год., на стойност 4,00 лв.

-         Фактура № 0****/10.01.2019 г. за период 06.12.2018 – 04.01.2019 год., на стойност 3,00 лв.

-         Фактура № 0****/09.02.2019 г. за период 05.01.2019 – 01.02.2019 год., на стойност 6,49 лв.

-         Фактура № 0****/12.03.2019 г. за период 02.02.2019 – 01.03.2019 год., на стойност 5,66 лв.

-         Фактура № 0****/10.04.2019 г. за период 02.03.2019 – 01.04.2019 год., на стойност 7,43 лв.

        Общото задължение по петте фактури е 1 554,77 лв.

        Законната лихва върху главниците е  186,94 лв.

От ответницата за посочения в исковата молба период плащания не са извършвани. Ето защо съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна. Същата следва да бъде уважена в размер на 1554,77 лв. по отношение на главницата и тъй като ищецът претендира по-нисък размер на лихвата за забава, а именно 183,84 лв. (а не както е посочено от вещото лице – 186,94 лв.), претенцията му следва да се уважи в пълен размер.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР        № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 762,19 лв.

Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.П., с ЕГН **********, с ИТН ****, с адрес: ***, че същата дължи на ****, ****, с ЕИК ****, сумата      1738,61 лв., от които:

          1. 1554,77 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.05.2018 г. до 01.04.2019 г.;

          2. 183,84 лв. - законна лихва за забава, считано от 06.07.2018 г. до 25.09.2019 г.;

          - ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /03.10.2019 г./ до окончателното плащане на главницата, за които по ч.гр.д.№ 1763/2019 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 410 ГПК Заповед от 07.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение, като  

 

ОСЪЖДА И.П.П., с ЕГН **********, с ИТН ****, с адрес: ***, да заплати на ****, ****, с ЕИК ****, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 762,19 лв. /седемстотин шестдесет и два лева и 19 ст./.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

                                          Районен съдия: