№ 22961
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162751 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу З. Х. С., положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 2 746,63 лв., представляваща
главница по сключен между /ФИРМА/" и ответника Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
*************/27.05.2022г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца –
/ФИРМА/, с Приложение № 1 от 09.11.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата в размер на 683,19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.05.2022 г.
до 08.11.2022 г. и сумата в размер на 204,74 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода от 09.11.2022 г. до 04.07.2023 г. и за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
37580/2023г., по описа на СРС, 45 с-в.
В исковата молба се твърди, че между /ФИРМА/" - кредитодател, и ответната страна-
кредитополучател, е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*************/27.05.2022г., съгласно
Закона за потребителския кредит. Съгласно Приложение Договор за револвиращ кредит с
код за усвояване CREX-************, представляващо неразделна част от процесния
договор е предоставена на кредитополучателя сумата в размер 3000 лв., която ответникът
усвоил в периода от 27.05.2022 г. до 08.11.2022 г. за извършена покупка на изплащане.
Съгласно процесния договор, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на
кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 23.35%. Посочва, че за ползването на
картата Картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата, поместена в процесния
договор. На следващо място ищецът твърди, че подписвайки договора, страните са
договорили, че ако Кредитополучателят не извърши една или две месечни вноски,
последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
1
периода на забава за всяка забавена вноска. На 09.11.2022 г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, по силата на което вземанията,
произтичащи от процесния договор са прехвърлени в полза на /ФИРМА/, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което
ответникът е уведомен. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните
искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства и претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е уведомен за
извършената цесия и поради това ищецът не е материално легитимиран да предяви исковете.
Твърди, че договорът за цесия е недействителен. Поддържа, че липсва облигационно
правоотношение между страните и че ответникът не е получавал процесната сума.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 283151/05.09.2024г. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът З. Х. С., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат М. Д., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е
да установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите. Правният интерес на ищеца от предявяване на исковете се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело
№ 37580/ 2023 година по описа на СРС, 45-ти състав, от които е видно, че срещу заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срок е подадено възражение, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска
си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявените установителин претенции по
този ред са допустими.
От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се
претендират процесните суми произтича от договор за потребителски кредит CARD-
************* от 27.05.2022г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и З. Х. С., като
кредитополучател, съгласно който на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на
3000,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез карта CARD-
*************. Твърди се че ищецът се е възползвал от предоставения му кредит
посредством услугата „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на
кредитора“, като е усвоил част от сумата в размер на 2548,68 лева, в периода – 27.05.2022г.
до 08.11.2022г. Съгласно договора ответникът дължи върху усвоения размер от кредита
фиксиран годишен лихвен процент от 23,35%, като ГПР по договора е посочен като 23,17%.
Сключването на договора се оспорва от ответника, както и усвояването на сумата.
2
По възражението на ответника, че цесията не е породила действие спрямо него. Не се
оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Приложение № 1/09.11.2022г. към Рамков
договор за цесия от 15.02.2022г., вземането по договора е прехвърлено на ищеца. Спорно е
обаче дали цесията е породила действие спрямо ответника. С разпоредбата на чл.99, ал.4 от
ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането.
Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията
е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде
извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.20 по делото. Такова
уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, като се установява, че са правени опити за уведомяване на
ответника на адреса по договора, но безуспешни. С разрешението дадено от ВКС в Решение
|№123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ ТО и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.
№1711/13г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пред.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В настоящият
случай, уведомлението е прието на л.21 по делото и е връчено на процесуалния
представител на ответника на 12.01.2024г. С оглед на представеното с исковата молба
уведомление за цесия от цесионера и изричното му упълномощаване от цедента за
съобщаване на цесията, съдът намира цесията за съобщена на длъжника, чрез процесуалния
му представител. В решение на ВКС по гр.д.№5759/2014г. е даден положителен отговор по
въпроса за възможността за съобщаване на цесията от цесионера, който е упълномощен за
това от цедента. По въпроса за валидността на съобщаването на цесия в хода на исковото
производство е даден положителен отговор в решение на ВКС по т.д.№12/2009г. В Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК също е посочено, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е
връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, което се установи в производството. Поради това,
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с липсата на надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има
действие за длъжника и доколкото същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен
кредитор и така нареченото двойно плащане. В случая ответникът не е навел подобни
твърдения.
Изслушаната съдебно счетоводна експертиза установява, че съгласно месечно
извлечение на /ФИРМА/, за периода от 14.05.2022г. до 15.06.2022г. по кредитна карта с №
536543…000 с титуляр З. Х. С. е посочен кредитен лимит от 3 000 лева, като общо
използваната сума е в размер на 2548,68 лева, разполагаема сума от 451,32 лева; дължими
суми към 01.07.2022г. в размер на 94,40 лева по процесния договор с посочена дата на
покупка - 30.05.2022г., като в извлечението датата е посочена и като дата на транзакцията.
Вещото лице е установило, че е незаплатена сума по договора за главница в размер на
3
2746,63 лева, 683,19 лева – договорна лихва и сумата от 224,61 лева лихва за забава, за
периода от 09.11.2022г. до 06.07.2023г.
Ответникът твърди, че не е сключил договора и не е усвоил суми по него. В тази
връзка съдът е допуснал изслушване на СТЕ. Според изслушаната ССчЕ сумата е преведена,
съгласно представените справки от ищеца на 30.05.2022г., като в извлечението датата е
посочена и като дата на транзакцията. Не е представена фактура за закупената стока. До
изслушване на съдебно-техническа експертизата не се стигна, тъй като ищецът не
предостави на вещото лице нужните документи, не оказа нужното съдействие. Съгласно
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски
кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът",
като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски
кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
"кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за
спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно
§ 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
В конкретиката на случая ЗПК допуска сключването на договор за потребителски
кредит от разстояние - по правилата на ЗПФУР – аргумент от чл. 5, ал.13 от ЗПК, като
ищецът твърди, че процесния договор е сключен именно по реда на ЗПФУР. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на
ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото не е установено страните да са сключили действителен
договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Твърденията на ищеца, че
договора е сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, не водят до извод, че твърдението
му следва да се приеме за доказано с представянето на заверен от него договор и
съпътстващи го документи, в които се съдържат личните данни на твърдяния
кредитополучател по договора. При оспорване на автентичност на договора в тежест на
кредитодателя е да установи същата в хипотеза, в която се твърди, че договорът е сключен
по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /заглавието на ЗЕДЕП-Закон за електронния документ и
електронния подпис, с измененията с ДВ бр. 58/2019 г /. По делото не се установи
твърдението на ищеца: да е предоставил на ответника необходимата преддоговорна
информация, да е получил заявка от него за сключване на договора, както и че е получил
неговото съгласие за сключване на договора, въобще всички изисквания, които поставя чл.
4
18 от ЗПФУР досежно сключването на договори от разстояние. Твърденията на ищеца за
разменени по електронна поща с ответника документи не са установени по делото.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил срокове по чл.
12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За доказване на
електронни изявления, каквито са твърденията на ищеца по делото се прилага ЗЕДЕУУ-
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /заглавието на
ЗЕДЕП - Закон за електронния документ и електронния подпис, с измененията с ДВ бр.
58/2019 г./, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Именно в тази връзка с оглед възраженията на
ответника по делото бе допуснато изслушване на СТЕ, но безрезултатно. Електронното
изявление съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ. В чл. 13 от ЗЕДЕУУ са дадени определения на електронен
подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис чрез
препращане към Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L
257/73 от 28 август 2014 г. /, като в ал. 4 е регламентирано, че правната сила на електронния
подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. Следователно, законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но и допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4
ЗЕДЕУУ. Едва при установяване на тези предпоставки може да се обоснове извод, че е
създаден и подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание /В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV
ГО, ГК/. В конкретния случай ответникът е оспорил представените с исковата молба на
хартиен носител документи, които не носят подписа на никоя от страните, поради което в
тежест на ищеца е била с представянето на същите по делото на електронен носител да
установи твърдението си за възникване на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние с характеристики, твърдяни с исковата молба,
което не е сторено, поради което съдът приема за недоказана твърдяната от ищеца
облигационна обвързаност с ответника. Следва да се отбележи, че знанието на ищеца за
лични данни на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са
постигнали съгласие за договора.
По гореизложеното главната искова претенция следва да бъде отхвърлена.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и исковете за
договорна и за мораторна такава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Такива се претендират, както в заповедното, така и в
исковото производства. С молба с вх. № 283151/05.09.2024г. ищецът е направил възражение
5
за прекомерност. В заповедното производство и в исковото такова, процесуалният
представител на ответника – адвокат М. И. Д. от САК, личен номер **************, с адрес
на упражняване на дейността в *****************************, административна сграда,
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, за което по делото са представени договори за правна защита и
съдействие, от които се установява, че страните са уговорили представителство в
горепосочената хипотеза. В заповедното производство се претендира присъждане на
възнаграждение в размер на 487,86 лева. Налице е константна практика при релевирано
възражение за прекомерност как се определя размера на възнаграждението при подадено
възражение по чл. 414 от ГПК в заповедното производството, а именно по реда на чл. 6, т.5
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Определение № 11686/05.10.2023г. по ч.гр.д. № 20231100503303 на СГС, ЧЖ, VI-И състав/.
По изложеното съдът намира, че в заповедното производство следва да определи за
присъждане възнаграждение в размер на 200,00 лева на адвокат Д.. Съгласно чл. 2, ал.5 от
Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки иск
поотделно, независимо от формата на съединяване. Така на основание чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат М.
И. Д. следва да бъде определено общо възнаграждение в размер на 1374,66 лева в исковото
производство, от по 400,00 лева за исковете за договорна и мораторна лихва и в размер на
574,63 лева по иска за главница. Процесуалният представител на ответника претендира и
възнаграждение още в размер на 500,00 лева, от по 250,00 лева за последните две съдебни
заседания в хипотезата на чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/2004г., което съдът намира, че не следва
да присъжда с оглед релевираното от ищеца възражение за прекомерност и с оглед цената на
исковете, правната и фактическа сложност на делото, като отчете, че делата бяха отлагани
единствено по причина за изслушване на съдебно-техническа експертиза. Или на
процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в
исковото производство в размер на 1374,66 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ************ срещу З. Х. С., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, за сумата в размер
на 2 746,63 лв., представляваща главница по сключен между /ФИРМА/" и ответника
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-*************/27.05.2022г., вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца – /ФИРМА/, с Приложение № 1 от 09.11.2022г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 683,19 лв., представляваща договорна лихва, за
периода от 27.05.2022 г. до 08.11.2022 г. и сумата в размер на 204,74 лв., представляваща
мораторна лихва, за периода от 09.11.2022 г. до 04.07.2023 г. и за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 37580/2023г., по описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. Д. от САК,
6
личен номер **************, с адрес на упражняване на дейността в
*****************************, административна сграда, сумата в размер на 1374,66 лева,
адвокатско възнаграждение в исковото производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. Д. от САК,
личен номер **************, с адрес на упражняване на дейността в
*****************************, административна сграда, сумата в размер на 200,00 лева,
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, присъдено в хипотезата на чл. 38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7