№ 4690
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110127132 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът „НАДЕЖДА - БИМ“ ЕООД, чрез адв. Н., извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 14.08.2020 г. между страните бил сключен договор
за изготвяне и управление на проект, по силата на който ответникът следвало да изготви и
управлява проект за кандидатстване на ищеца по проект за финансиране по програма: ПРСР
- Марка/Схема/Процедура: 4.1. „Инвестиции в земеделски дейности”, с договарящ орган по
процедурата - ДФЗ. В изпълнение на задълженията по чл. 3 от договора исковата сума в
размер на 2500 лева без ДДС била заплатена като авансово възнаграждение от ищеца по
банкова сметка на ответника, за което била издадена фактура №298/14.08.2020 г. Поддържа,
че бил изправна страна по договора, но от страна на ответника било налице неизпълнение
на задължението по чл. 13 от договора, тъй като последният не изготвил проектно
предложение до изтичане на крайния срок за подаването му на 30.09.2020 г. Излага доводи,
че поради неизпълнението от страна на изпълнителя и наличието на извършено плащане,
ответникът дължи връщане на авансово платената сума по договора. С нотариална покана,
връчена на ответника на 12.11.2020 г., същият бил поканен да върне на ищеца авансово
платената сума по договора, но сумата не била възстановена. Ищецът моли съда да признае
за установено претендираното вземане за сумата от 2500 лева, представляваща подлежащо
на връщане на отпаднало основание авансово плащане по развален договор за изготвяне и
управление на проект от 14.08.2020г. за кандидатстване на ищеца по проект за финансиране
по програма: ПРСР - Марка/Схема/Процедура: 4.1. „Инвестиции в земеделски дейности”,
ведно със законната лихва от 08.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
7721/2021г. по описа на СРС, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЦЕНТРАЛНА КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“
ЕООД, чрез адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с който намира предявения иск за
неоснователен. Признава, че на 14.08.2020 г. страните сключили договор за изготвяне и
1
управление на проект, по който е поел задължение да изготви и управлява проект за
кандидатстването на ищеца по проект за финансиране по Програма за развитие на селските
райони, Мярка: 4.1. „Инвестиции в земеделски дейности“, с краен срок на кандидатстване -
30.09.2020 г., както и че на 17.09.2020 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 3000 лева
с ДДС. Излага доводи, че не е изпълнил задълженията си по договора по причина, за която
ищецът отговаря, тъй като ищецът не оказал необходимото съдействие и не представил на
ответника данни за финансовите 2018 г. и 2019 г. за дружеството, както и друга
информация, изискуема от условията за кандидатстване по мярката, съобразно поетото
задължение по чл. 9, т. 9.1 от договора да ги представи на ответника в срок до 8 работни дни
преди крайния срок за кандидатстване. Твърди, че представител на ответника – Вергил
Димитров, провел среща с управителя на ищцовото дружество, на която не били
предоставени исканите от ответника документи, както и че на 23.09.2020 г., на 28.09.2020 г.
и на 29.09.2020 г. на електронен адрес за кореспонденция до ответника били изпратени
искания за представяне на документи, но от страна на ответника такива не били
предоставени. Поддържа, че не дължи претендираната от ищеца и поради наличието на
изрична уговорка между страните по чл. 13 от договора, предвиждаща, че авансово
заплатената сума не подлежи на възстановяване, когато проектът не е подаден в срок поради
пропуск от страна на възложителя и/или при неизпълнение на задълженията от страна на
възложителя по чл. 9, т. 9.1 и/или чл. 9, т. 9.2 от договора. Ето защо моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Безспорно е обстоятелството, че на 14.08.2020г. между страните по делото е бил
сключен договор, по силата на който ответникът „Централна консултантска компания“
ЕООД, в качеството му на изпълнител, се задължил да извърши изготвяне и управление на
проект за кандидатстване на ищеца, в качеството му на възложител, по проект за
финансиране по програма: ПРСР - Марка/Схема/Процедура: 4.1. „Инвестиции в земеделски
дейности”, Договарящ орган по процедурата: ДФЗ, с краен срок на кандидатстване -
30.09.2020 г. Съгласно договора, услугата включвала: 1.1 администриране на изготвения
проект, включващо подаване на подписаните от възложителя документи и поддържане на
връзка с финансиращата институция до вземане на окончателно решение и оценка на
проекта; 2.2. следпроектно обслужване на спечелилия финансиране проект (изготвяне на
документация и провеждане на тръжни процедури по проекта; подготовка на искания за
авансово, междинни и окончателно плащания; подготовка на междинни и финален отчет по
проекта.
Съгласно чл. 2 от договора, същият влиза в сила от датата на подписването му, като
задълженията на изпълнителя възникват след изпълнението на задължението на
възложителя по чл. 3 – заплащане на изпълнителя на сумата от 2500 лв. без вкл. ДДС,
платима в срок от 5 календарни дни от датата на сключване на договора. Безспорно е между
страните по делото, че на 17.09.2020 г. ищецът „НАДЕЖДА - БИМ“ ЕООД е заплатил на
ответника авансово сума в размер на 3000 лева с ДДС.
Съгласно чл. 9.1 от договора, възложителят-ищец се задължил да предостави на
изпълнителя, не по – късно от 8 (осем) работни дни от крайния срок за подаване на проекта,
поискани документи и информация, които са необходими за изпълнението на предмета на
договора.
Съгласно чл. 13 от договора, в случай че съществува пропуск от страна на изпълнителя
и поради този пропуск финансиращата институция отхвърли подадения проект на
административно ниво, то изпълнителят се задължава да възстанови на възложителя сумата,
платена по чл. 3. Предходното изречение не се прилага и изпълнителят не дължи връщане,
2
когато проектът не е подаден в срок поради пропуск от страна на възложителя и/или при
неизпълнение на задълженията на последния по чл. 9, т. 9.1. по – горе.
От разменената между страните кореспонденция по имейл се установява, че
непосредствено след получаване на сумата от 3000 лв. с вкл. ДДС и за целите на изготвяне
на проектното предложение изпълнителят – ответник е поискал от възложителя – ищец
предоставяне на данни за дружеството за финансовите 2018 г. и 2019 г., както и друга
изискуема от условията за кандидатстване по мярката информация, а именно: 1. Лична карта
на управителя на дружеството; 2. Анкетна карта; 3. Отчет за приходите и разходите за
финансовите 2018 г. и 2019 г.; 4. Справка за заети лица, заверена от НСИ; 5. Оферти; 6.
Документи за собственост/наем на ферма; 7. Документи за собственост/наем на
обработваеми земи; 8. Удостоверение по чл. 137; 9. УРН. Изисканите от ищцовото
дружество документи не били представени, поради което на 28.09.2020 г. от изпълнителя-
ответник отново било изпратено искане по електронен път до възложителя – ищец за
предоставяне на необходимите документи за изготвяне на проектното предложение. На
29.09.2020 г. до ищеца – възложител отново било изпратено съобщение по електронен път
със следния текст: „Здравейте, моля пуснете поне лична карта и анкетна карта, за да
започнем с документите“.
По делото е представена и нотариална покана, изпратена от Б.М., в качеството му на
управител на „НАДЕЖДА-БИМ“ ЕООД, до „Централна консултантска компания“ ЕООД, в
която е било посочено, че ищецът-възложител изпълнил всички точно и в срок
задълженията си по договора от 14.08.2020 г., но ответникът-изпълнител не изпълнил
поетите договорни задължения – да изготви и управлява проект за кандидатстване на
възложителя по проект за финансиране по програма: „ПРСР – Марка/Схема/Процедура: 4.1.
„Инвестиции в земеделски дейности“. В цитираната покана ищецът-възложител се позовал
на чл. 13 от договора, съгласно който изпълнителят следвало да възстанови на възложителя
в пълен размер заплатеното авансово възнаграждение по чл. 3. Посочил още, че поради
изтичане на крайния срок за подаване на проектното предложение – 30.09.2020 г. и
неизпълнение на описаните договорни задължения от страна на изпълнителя, то последният
следвало да възстанови на възложителя в пълен размер заплатеното от него авансово
възнаграждение. С цитираната покана възложителят-ищец уведомил още изпълнителя-
ответник, че прекратява договорните отношения, поради неизпълнение на договорните
задължения, като поканил ответното дружество в седемдневен срок от получаване на
поканата да заплати сумата от 3000 лв., представляваща заплатеното от „НАДЕЖДА-БИМ“
ЕООД в пълен размер авансово възнаграждение на „Централна консултантска компания“
ЕООД по договора за изготвяне и управление на проект от 14.08.2020 г. Процесната
нотариална покана била връчена на ответника на 12.11.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелството, че представител на ответника-изпълнител е посетил управителя на
дружеството-ищец, за да получи необходимата документация за изпълнение на договора.
Свидетелят Вергил Василев Димитров – търговски директор на ответното дружество,
заявява в показанията си в о.с.з. на 26.11.2021 г., че през месец септември 2020 г. бил
помолен от административния директор на „Централна консултантска компания“ ЕООД да
посети фермата на г-н Б.М. – управителят на „НАДЕЖДА-БИМ“ ЕООД, тъй като
последният възпрепятствал изпълнителя-ответник да изпълни поетия ангажимент по
договора от 14.08.2020 г. Свидетелят Димитров трябвало да отиде и да вземе базовите
документи, необходими на изпълнителя-ответник за изготвяне на проектното предложение
на фирмата. Необходимите документи били: анкетен формуляр на земеделския
производител, зелено талонче и финансови документи за последните две приключени
години. Свид. Димитров успял да се свърже с г-н М. по телефона, като го уведомил, че
предметът на посещението му е да вземе физически всички документи, които управителят на
ищецът-възложител на е успял да изпрати, въпреки електронната кореспонденция.
3
Управителят на „НАДЕЖДА - БИМ“ ЕООД бързо се сетил за какви документи става въпрос
и също толкова бързо отказал да ги предостави на свид. Димитров, тъй като имал
ангажименти, като уверил представителя на ответника, че още на другия ден рано сутринта
документите щели да бъдат изпратени по и-мейла. В края на разговора свид. Димитров
попитал г-н М. дали има някакво притеснение и защо се е получило това забавяне, на което
управиелят на дружеството-ищец отговорил с умерен и ясен тон, че абсолютно всичко било
наред и още на другия ден щял да свърши поетия към изпълнителя-ответник ангажимент, а
именно да представи необходимите документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на
основание при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна
сила, например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са:
даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане
с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно
чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните
обстоятелства: 1/ плащането на процесната сума в размер на 2500 лева без ДДС от
възложителя по договора за проектиране на изпълнителя – ответник по делото; 2/ че е
възложителят по договора е бил изправна страна по договора към датата на развалянето; 3/
настъпването на падежа на задълженията за изготвяне на проекта; 4/ развалянето на
договора за проектиране с връчено на ответника писмено изявление от страна на ищеца. В
тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при
липсата на такова - че е върнал полученото.
Спорните между страните въпроси по същество в настоящото производство са
свързани с това дали е налице неизпълнение от страна на ответника на договора за изготвяне
и управление на проект, респ. дали ищецът валидно е развалил този договор.
На първо място, несъмнено е, че евентуалното валидно разваляне на договора за
изготвяне и управление на проект има обратно действие - чл. 88, ал. 1 ЗЗД, поради което и
даденото от страните по него подлежи на връщане (в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване). Последиците от развалянето на двустранния договор се
изразяват в това страните да си върнат престациите, които са си разменили, за да бъде
възстановено състоянието отпреди сключването на договора. Връщането се дължи поради
това, че договор ът като правно основание на разменените престации отпада.
За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е
прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна
по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или
частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/
неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/
кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако
длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава
на кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица. Доколкото
процесният договор за проектиране е сключен в писмена форма, съобразно правилото на чл.
87, ал. 1, изр. последно ЗЗД предупреждението за разваляне трябва да се направи писмено и
следва да бъде доведено на знанието на насрещната страна (виж Решение № 203 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК).
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е упражнил валидно правото да
развали договора за изготвяне и управление на проект, поради следните съображения:
4
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема, че ищецът-възложител не е доказал в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че е бил изправна страна по договора към датата на изявлението за
разваляне. Както от писмените, така и от гласните доказателства по делото се установява
несъмнено, че ищецът-възложител не е изпълнил задължението си по чл. 9.1 от договора, а
именно да предостави на изпълнителя, не по – късно от 8 (осем) работни дни от крайния
срок за подаване на проекта, поисканите документи и информация, които са необходими за
изпълнението на предмета на договора. Следователно при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е в кредиторова забава - чл. 95 ЗЗД, поради което същият не би
могъл валидно да развали договора - съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава
от последиците на собствената си забава. А след като не са налице необходимите
предпоставки за разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, направеното с
нотариалната покана волеизявление на ищеца за разваляне на договора не е произвело
правно действие.
Както се изясни, съгласно чл. 13 от договора, изпълнителят не дължи връщане на
сумата по чл. 3, когато проектът не е подаден в срок поради пропуск от страна на
възложителя и/или при неизпълнение на задълженията на последния по чл. 9, т. 9.1. Ето
защо и предвид обстоятелството, че възложителят не е изпълнил задължението си по
договора да предостави на изпълнителя поисканите документи и информация, необходими
за изпълнението на предмета на договора, то ищецът не се легитимира като кредитор на
претендираното вземане за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство в размер на 400 лв., съобразно представения договор за правна защита и
съдействие от 06.08.2021 г.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „НАДЕЖДА-БИМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: адрес представлявано от управителя Б. ИВ.
М., срещу „Централна консултантска компания“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: адрес, положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че „Централна консултантска компания“ ЕООД
дължи на „НАДЕЖДА-БИМ“ ЕООД сумата от 2500 лева без ДДС, представляваща платено
на отпаднало основание - развален поради неизпълнение договор от 14.08.2020г. за
изготвяне и управление на проект за кандидатстване на ищеца по проект за финансиране по
програма: ПРСР - Марка/Схема/Процедура: 4.1. „Инвестиции в земеделски дейности”, ведно
със законната лихва от 08.02.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 7721/2021г. по
описа на СРС, 167 състав.
ОСЪЖДА „НАДЕЖДА-БИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: адрес представлявано от управителя Б. ИВ. М., да заплати на „Централна
консултантска компания“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: адрес,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6