Р Е Ш Е Н И Е
№ 1200
гр. Пловдив, 14 юни 2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Стоянов адм.
дело № 480 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268 във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5, т. 6 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Градски Археологически музей“ – град Хисаря, ул.
„Александър Стамболийски“ № 8, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от М.К.М.,
с която се оспорва Решение № 22 от 04.02.2021 г. на Директора на ТД
на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № РД-16-233/21.01.2021
г. в частта й, в която се оспорва писмо изх № С210016-178-0001387/14,01,2021 г.
и разпореждане изх. № С210016-031-0000073/18.01.2021 г., относно уважената част
на искане вх. № С210016-000-0014463/14,01,2021 г. и без уважение жалба вх.
№ РД-16-233/21.01.2021 г. против разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания с вх. № С210016-031-0000073/18.01.2021 г.
Жалбоподателят в жалбата си излага становище за
незаконосъобразност и неправилност на оспорването решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане отмяна на обявяване на обжалваното решение. Твърди се, че част от
сумите върху които е насочено принудителното изпълнение и е наложен запор са
несеквестируеми. В
съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа искането
за отмяна на оспореното решение, като моли за присъждане на разноските по
производството по представен списък.
Ответникът в производството – Директор на ТД на
НАП Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт А., е депозирал писмено становище с искане за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
500 лева. Прави се възражение по отношение на размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, претендирани от жалбоподателя. В съдебно заседание
ответникът се представлява от упълномощения му процесуален представител
юрисконсулт М., която поддържа искането за потвърждаване на обжалваното решение,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена
за образуваното производство, не е изпратила представител и не е встъпила в
същото.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, длъжник
по изпълнително дело, при наличие на правен интерес от обжалване, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно чл. 268, ал. 1, вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.
С постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 10.09.2020 г. и
запорно съобщение от същата дата на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, във връзка
със събиране на установено публично вземане по изпълнително дело № *********/2020 г. по отношение на „Градски Археологически
музей“ – град Хисаря е
бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***,48 лева.
С искане за разрешение за неотложно плащане на
основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК, постъпило при публичния изпълнител на 14.01.2021 г., „Градски Археологически
музей“ – град Хисаря
поискал издаване на разрешение за неотложно плащане, без посочване на период, във връзка с плащания на дължими суми по трудови договори, договори свързани с основната дейност, ел. енергия, вода, гориво
и други – строителни м-ли, телефони, рекламни м-ли, адвокатски услиги и др.
услуги. Като обстоятелства,
свързани с искането са посочени-
с цел да не се блокира работата на Археологическия музей и
за осъществяване на нормалните му дейности като музей по извършване на разкопки
и стопанска дейност за събиране на приходи и от там по издължаване на
задължението по запора. Към искането са приложени
справка за прогнозни данни за очаквани постъпления и плащания в запорираната
сметка за месец януари и февруари 2021 г., оборотна ведомост и банково
извлечение.
Във връзка с искането
публичният изпълнител е издал Разпореждане за временно разрешение за неотложни
плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК изх. № С210016-031-0000073/18,01,2021 г.,
с което е разпоредил частта от постъпилите или постъпващите суми по
сметка на длъжника в размер на 70 на сто
за периода на разрешението да останат на негово временно разпореждане за
неотложни плащания на: работна заплата, ел. енергия, вода, гориво, други за
плащане на данъчно-осигурителни задължения, разплащания свързани с основната
дейност , в т.ч. теглене в брой; частта от постъпилите или постъпващите суми по
сметка на длъжника в размер на 30 на сто
за периода на разрешението да останат на негово временно разпореждане за
погасяване на публични задължения по банкови сметки на НАП. Разрешението било
до 20,03,2021 г.
Тъй като по запорираната
на длъжника сметка в ЦКБ АД са постъпвали плащания от НОИ по мярка 60/40,
банката е отправила запиване до ответника дали тези средства са секвестируеми и
дали могат да се използват за принудително погасяване на публични и/или частни
държавни вземания. С писмо с изх. №
С210016-178-0001387/14,01,2021 г. ТД на НАП – Пловдив е отговорил, че
вземанията постъпили от НОИ по мярка 60/40 са секвестируеми и могат да се
използват за принудително погасяване на вземания.
Против посоченото по горе писмо и Разпореждане
за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК била подадена жалба. По жалбата Директорът на ТД на НАП Пловдив
постановил обжалваното по настоящото дело Решение № 22 от 04.02.2021 г., като приел същата за недопустима в една част, а в друга за неоснователна. В решението издателят му посочил
разпоредбата на чл. 229 от ДОПК, като описал съдържанието й и отразил, че в
производството по издаване на разрешение по посечения ред публичният изпълнител
действа при условията на оперативна самостоятелност и преценява дали са налице
предпоставките по чл. 229, ал. 3 от ДОПК, като преценката е такава по целесъобразност и
включва оценка на обстоятелствата дали е налице действителна неотложност на
плащането, както и че ако счете, че искането касае суми, предназначени за
неотложни плащания, следва да даде разрешение. Посочено било, че при преценката публичният
изпълнител се ползва изцяло от представените от длъжника писмени доказателства,
както и че от самото
искане следва да се разбира какви точно плащания касае, в какви размери. Отразено било също в мотивите на обжалваното решение, че публичния изпълнител не
е одобрил само исканите от жалбоподателя други плащания за строителни
материали, телефони, рекламни м-ри, адвокатски услуги и др. услуги. Посочено, че сумите
постъпващи по мярка „60/40“ са секвестируеми и подлежат на принудително
изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, от
правна такава съдът намира следното:
Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител, могат да
се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК, в посочените случаи / чл. 267, ал. 2, т. 2, 4,
5 и 6 /, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд
по местонахождението на компетентната ТД.
На първо място, оспореното решение е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената в закона
форма. В тази насока и не са налице основания за обявяване нищожност на
обжалваното решение.
В нормата на чл. 229 от ДОПК е предвидена възможност публичният изпълнител с
разпореждане до банката да разреши определена част от постъпилите или
постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно
разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Разрешението се
издава, при условие че сумите са дължими по договори, свързани с основната
дейност на длъжника и забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до
тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за
продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори
или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по
трудови договори и други подобни. Условията са кумулативни. Установяването, че
предпоставките по чл. 229, ал. 3, т. 1-3 ДОПК съществуват, е в тежест на длъжника. Преценката
на публичния изпълнител се извършва въз основа на писмената молба от длъжника и
приложените към нея доказателства – чл. 229, ал. 2 ДОПК. Целта на уредбата е да се предостави
възможност на длъжника да се разпореди с част от запорираните средства, за да
може да продължи своята дейност и да реализира приходи, с които да погасява
задълженията си, включително публичните такива. Затова и разрешението за
неотложни плащания се възприема като своеобразно споразумение за разсрочване на
задълженията, чието издаване винаги следва да е обусловено от задълбочен анализ
на доказателствата, подкрепящи искането на длъжника.
Когато органът по чл. 229, ал. 1 ДОПК даде разрешение, той посочва в него плащането,
за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши. Без съмнение
публичният изпълнител разполага с право на преценка, основана на писменото
искане на длъжника с приложени към него доказателства. Правото на преценка не
отрича прилагане принципите, установени в чл. 3 и чл. 5 ДОПК – обективност, служебно начало. В разгеждания казус представените с искането писмени доказателства
са били достатъчни, за да бъде извършена обективна преценка за основателност на
искането.
Поради това публичният изпълнител е
удовлетворил искането на жалбоподателя, като е издал Разпореждане за
временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК
изх. № С210016-031-0000073/18,01,2021 г., като единствено
неудовлетворено е останало само искането за разрешаване на неотложни плащания
по други задължения– строителни м-ли, телефони,
рекламни м-ли, адвокатски услиги и др. услуги.
Съдът намира, че
тези суми не попадат в нито една от хипотезите посочени в чл. 229, ал. 3 ДОПК, поради това правилно Директора на ТД на НАП – Пловдив е приел, че разпореждането за временно
разрешение за неотложни плащания е законосъобразно.
В частта, с която
жалбата на „Градски Археологически музей“ – град Хисаря срещу Разпореждане за
временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК
изх. № С210016-031-0000073/18,01,2021 г. досежно уважената част
от искането е оставена без разглеждане е правилно и законосъобразно, тъй като
жалбоподателят няма правен интерес да го обжалва, доколкото искането му е било
удовлетворено.
Досежно решението на Директор на ТД на НАП Пловдив, с което е оставил без
разглеждане жалбата против писмо с изх. №
С210016-178-0001387/14,01,2021 г. ТД на НАП – Пловдив, с което е застъпено
становището, че вземанията постъпили от НОИ по мярка 60/40 са секвестируеми и
могат да се използват за принудително погасяване на вземания, съдът намира
следното.
В ТР № 2/2013 г. от
26,06,2015 г., постановепо по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането
на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими
изпълнителни действия. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на
длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително
изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е
допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата
част. Нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху несеквестируема
потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху
което не се допуска принудително изпълнение. Запорът трябва да е наложен, за да
упражни длъжникът правото си на жалба. Не е необходимо тези действия да бъдат
извършени, за да упражни длъжникът правото си на жалба, достатъчно е налагането
на запор или възбрана върху несеквестируема вещ. Длъжникът може да упражни чрез
жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което
е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на
съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане,
върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е
съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от
узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или
отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява
само отмяната на наложения запор като изпълнително действие. Длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху
която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването
на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява само
отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия. Длъжникът
може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен
срок от предявяването му.
Видно от приетите по
делото писмени доказателства постъпилите от ЦКБ АД, върху плащания от НОИ по мярка 60/40,
постъпили по сметка на длъжника, е наложен запор от страна на ТД НАП- Пловддив.
Съдът намира, че сумите постъпили по мярка „60/40“ са несеквестируеми по
следните съображения. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 151 ОТ
3 ЮЛИ 2020 г. за определяне на
условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на
работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка,
обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от
2020 г. предвижда, че средствата за запазване на
заетостта са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за май 2020
г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки
работник или служител по ал. 1, осигурен по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за социално осигуряване. Когато работодателят получава финансиране за
същите разходи от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от
държавния бюджет, като компенсация за услуги, възложени от държавата, общият
размер на предоставените средства е до 80 на сто от осигурителния доход за май
2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. Средствата са за сметка на
фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване и се превеждат на
съответния работодател по банков път от Националния осигурителен институт. – чл. 1, ал. 6 от
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 151 ОТ 3 ЮЛИ 2020 г. чл. 2, ал. 2 от (2)
от посоченто постановление предвижда, че работодателят,
получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща
на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1, т. 5, наети след 1 юни 2020 г.,
трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на минималния
осигурителния доход за длъжността, и внася дължимите осигурителни вноски за
съответния месец.
Правната норма на чл. 96 от ЗДБРБ/2020 г./ ал. 1 и ал. 2 предиждат, че целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности
и услуги не могат да се използват за обезпечения. Средствата по ал. 1 не могат да се използват и
за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица.
Това налага извода, че средствата, който
работодателят получава от Националния осигурителен институт, фонд Безработица по мярка 60/40 имат целево
предназначение за компенсации на работодатели с цел запазване заетостта.
Следователно тези средства за несеквестируеми и не подлежат на принудително
изпълнение.
Директорът на ТД на НАП Пловдив е следвало преди да остави
жалбата без разглеждане да изясни какво точно обжалва жалбоподателя: дали
самото писмо, което не е действие на публичния изпълнител или се иска вдигане
на запор върху твърдени несеквестируеми суми. Ако се иска последното следва да
се конкретизира точно и ясно кой са несеквестируемите суми. Също така
административния орган следва да приложи и принципа на последователност
и предвидимост закрепен в чл. 13 АПК, спод който административните
органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му. В становище по
запитване с вх. № 20-28-284/27,10,2020 г. НАП, ДОДОП- Пловдив, е застъпено обраното
виждането, обекривирано в обжалваното писмо, а именно, че средствата по мярка
60/40 са несеквестируеми.
По изложените съображения, жалбата се приема за частично основателна, поради което се дължат разноски и на двете
страни по съразмерност. Жалбоподателят претендира 400 лв. адвокатско
възнаграждение- разноски по административна фаза, 100 лв. адвокатско
възнаграждение – разноски по съдебна фаза и 50 лв. – държавна такса. Съобразно
правилото на чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателя има право на разноски само по
съдебното производство или общо 150 лв., като по съразмерност му се дължат 75
лв.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Като по
съразмерност следва да му се присъдят 50 лв.
Мотивиран с изложеното и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 174 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Градски Археологически музей“ – град Хисаря, ул. „Александър Стамболийски“
№ 8, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от М.К.М. против
Решение № 22 от 04.02.2021 г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която
е оставена без разглеждане жалбата на „Градски Археологически музей“ – град Хисаря срещу разпореждане изх. №
С210016-031-0000073/18.01.2021 г., относно уважената част на искане вх. №
С210016-000-0014463/14,01,2021 г. и без уважение жалба вх. № РД-16-233/21.01.2021 г. против разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания с изх. №
С210016-031-0000073/18.01.2021 г..
Отменя Решение № 22 от 04.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив в частта, в която е оставена без разглеждане жалба вх. № РД-16-233/21.01.2021
г. против писмо изх № С210016-178-0001387/14,01,2021 г.
Връща преписката на Директора на ТД на
НАП – Пловдив за произнасяне по писмо с изх. №
С210016-178-0001387/14,01,2021 г. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Определя срок за изпълнение на съдебното решение
– 14 дни след получаване на съобщение за
постановяването му с изпращане на преписката.
Осъжда ТД на НАП-Пловдив да заплати на „Градски Археологически музей“ – град Хисаря, ул. „Александър Стамболийски“
№ 8, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от М.К.М. – 75 лв. съдебни разноски.
Осъжда „Градски Археологически
музей“ – град Хисаря, ул. „Александър Стамболийски“ № 8, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, представлявано от М.К.М. да
заплати на ТД на НАП-Пловдив– 50 лв. съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: