Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
Гр. София, 12.10.2021 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV - „Д” състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: З.И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д.
№ 7128 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано въз основа
на определение № 10944 от 08.07.2020 г.
на СГС, ІІ Брачен състав, по гр. д. № 6412 от 2020 г., с което е разделено и е
изпратено на ВО за разглеждане по въззивната жалба на ответника В.П. Ф.-Т., чрез особен
представител, срещу решение № 294746/05.12.2019 г. на СРС, 50 с - в, по гр. д.
№ 65068/2016 г., в частта в която В.П.Ф.с предишно фамилно име Т., ЕГН **********
е осъдена да заплати на М.К.Т., ЕГН **********, обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствен имот - ап. 41, находящ се в гр. София, ж. к. „*********,
в размер на сумата общо от 1 780 лв. или от по 5 лв. на ден за периода
09.01.2014 г. - 31.12.2016 г.
В жалбата се излагат съображения, че СРС неправилно е
осъдил ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения имот. Поддържа се, че бракът между страните е прекратен на
основание чл. 99, ал. 3 СК (отм.), като е постигнато споразумение, с което семейното
жилище е останало в съсобственост между страните, но е предоставено изцяло за
ползване на съпругата, като между съпрузите не е уговаряно заплащане на
обезщетение за ползването. Поддържа се, че поради това искът за такова
обезщетение е неоснователен. В съдебно заседание на 21.10.2019 г. пред СРС е
представена нотариална покана от 2008 г. за заплащане на обезщетение, но
особеният представител е направил възражение за погасяване на вземането поради
изтичане на 5 – годишна давност през 2013 г. Ако се приеме исковата молба за
покана, следва да се присъди обезщетение от исковата молба 08.11.2016 г. до м.
12.2016 г. Поддържа още, че определения от СРС наем от 150 лв. на месец за 1/2
част от апартамента е завишен предвид факта, че имота представлява стара
гарсониера в ж. к. Люлин. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищецът М.К.Т. не е подал писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Ищецът е починал на 23.03.2020 г. и с определение на
СРС, 50 с-в, по гр. д. № 65068/2016 г. на
негово място е конституиран наследника му по закон Р.М.К.. Последната е редовно
призована във въззивната инстанция, но не е взела становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената
част.
Предвид посоченото по - горе
определение №
10944 от 08.07.2020 г. на СГС, ІІ Брачен
състав, по гр. д. № 6412 от 2020 г., с което производството е разделено и за
разглеждане във ВО е изпратена въззивната жалба на ответника В.П. Ф.-Т., чрез особен
представител, срещу решение № 294746/05.12.2019 г. на СРС, 50 с - в, о гр. д. №
65068/2016 г., в частта в която тя е осъдена да заплати на М.К.Т., ЕГН **********,
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот - ап. **, находящ се в
гр. София, ж. к. ********, в размер на сумата общо от 1 780 лв. или от по
5 лв. на ден за периода 09.01.2014 г. - 31.12.2016 г., въззивният състав намира,
че предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата срещу решението
само в частта по иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
От доказателствата събрани пред СРС се установява, че по силата на решение
от 03.12.2007 г. по гр. д. № 2358/2007 г. на СРС, 91 с - в, влязло в сила
28.12.2007 г., бракът между страните е прекратен, като на основание чл. 99, ал. 3 от СК (отм.) е
утвърдено споразумение между тях относно ползването на процесното семейно
жилище, което е предоставено на съпругата – ответницата В.П.Ф.безвъзмездно.
От решение от
07.03.2013 г., по гр. д. № 40089/2010 г.
по описа на СРС, 56 с-в, е видно, че по съдебната делба на процесния ап. № 41
между страните, при равни квоти, имотът е изнесен на публична продан. Към
датата на приключване на съдебно дирене пред СРС не се установява съсобствеността
да е прекратена реално.
Пред СРС е представена
и нотариална покана с peг. № 15077/16.10.2008
г. на нотариус с peг. № 034 от НК,
получено от ответницата В.Ф.на 16.10.2008 г., с която последната е поканена да
заплаща на ищеца наем в размер на 500 лв. за ползването на имота.
От всички събрани
доказателства се установява, че ответницата през процесния период е ползвала
вещта за задоволяване на собствени нужди.
По съществото на спора и като
съобрази възраженията на ответницата във въззивната жалба, съдът намира
следното :
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки
съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или
няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я
ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите
обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това.
Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното
възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или недвижима, тъй като
това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е
лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик -
длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Освен това, за да
възникне право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходимо писмено поискване, отправено до ползващия
съсобственик. То действа само за в бъдеще - за времето, през което
съсобственикът - ползувател си е служил с имота.
Следователно фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС изисква кумулативното доказване на следните предпоставки: съсобственост върху
вещта, ползване на вещта лично от единия съсобственик и писмена покана за заплащане на подобно обезщетение
от друг съсобственик. (в този смисъл ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК
на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о.,
решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия
състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване)
и на размера на обезщетението се носи от ищец.
В случая въпросът за ползването на семейното жилище е
разрешен с постигнатото споразумение, одобрено с решението от
03.12.2007 г. по гр. д. № 2358/2007 г. на СРС, 91 с - в, влязло в сила 28.12.2007 г., съгласно което страните са постигнали съгласие семейното жилище да бъде предоставено за ползване на
ответницата, като липсва уговорка ползването да е възмездно.
По въпроса за характера и действието на сключено
споразумение при развод по взаимно съгласие е налице съдебна практика,
обективирана в решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 422/2009 г. на ВКС,
II отд., решение № 124 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 792/2009 г. на ВКС, II
отд., както и решение № 755 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 27/2010 г. на ВКС, І г. о. и др.
В посочените
решения са изложени подробни мотиви относно характера и действието на брачното споразумение по отменените чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. и чл. 101 СК от 1985 г. Разяснено е изрично, че със
споразумението по чл. 101 СК (отм.) съпрузите уреждат всички последици от
развода, касаещи личните и имуществените отношения между тях. Одобреното от съда споразумение има присъщото на
съдебната спогодба правоустановяващо и декларативно действие - страните се
задължават да се въздържат от всякакво оспорване на прогласената от самите тях
обикновена съсобственост и да спазват занапред поведение, отговарящо на
установеното със споразумението правно положение. Посочено е, че със
споразумението по чл. 101 СК (отм.) съпрузите могат както да уредят най - пълно имуществените последици от развода, така и да определят съдържанието
на отношенията си по повод придобитите пред време на брака имущества.
След като споразумението в брачния процес има за
цел да бъдат окончателно уредени всички лични и имуществени отношения по повод
съществуването и прекратяването на брака и има силата на спогодба, която урежда
отношенията между бившите съпрузи и ги обвързва, никоя от страните не може да претендира, че отношенията им са
различни от тези, които прогласява спогодбата.
По тези съображения
въззивният съд, за разлика от СРС намира, че не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши
съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно тези отношения.
Съдът приема, че в настоящия случай страните са обвързани от
постигнатото между тях споразумение по въпроса за безвъзмездното ползване на
семейното жилище от ответницата в процесния период. Следователно ищецът няма
право да претендира преуреждане на отношенията, чрез искане за заплащане на обезщетение
за времето, през което ответницата е ползвала неговата 1/2 ид. част от
процесния имот.
Ето защо решението на СРС в частта, с
която са уважени искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС - за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. част от
процесния апартамент 41,
находящ се в гр. София, ж. к. ********, в размер на сумата общо от 1 780 лв.
или от по 5 лв. на ден за периода 09.01.2014 г. - 31.12.2016 г. е незаконосъобразно
постановено и следва да се отмени и вместо това - исковете да се отхвърлят.
Предвид промяната в
изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която ответницата
е осъдена за заплащане на разноски в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83 от ГПК.
По
разноските за СГС :
Ответницата е представлявана от особен представител в
тази инстанция, поради което не е направила разноски да държавна такса. Тъй
като съдът е пропуснал да задължи ищеца за внасяне на депозит за особен
представител, той следва да бъде осъден с решението, да внесе по сметка на СГС
150 лв. депозит за особен представител на ответницата в производството,
назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, на основание чл. 77 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
294746/05.12.2019 г. на СРС, 50 с - в, по гр. д. № 65068/2016 г., в частта, в
която В.П.
Ф., с предишно фамилно име Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на М.К.Т.,
ЕГН **********, обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот - ап. **,
находящ се в гр. София, ж. к. ********, в размер на сумата общо от 1 780 лв.
или от по 5 лв. на ден за периода 09.01.2014 г. - 31.12.2016 г., както и
разноски в полза на СРС, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от М.К.Т., ЕГН **********
(починал на
23.03.2020 г. и заместен в производството от
наследника му по закон Р.М.К., ЕГН **********, с определение на СРС, 50
с-в, по гр. д. № 65068/2016 г.) срещу В.П.
Ф., с предишно фамилно име Т., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот - ап. 41, находящ се в гр. София, ж. к. ********, в размер на
сумата общо от 1 780 лв. или от по 5 лв. на ден за периода 09.01.2014 г. -
31.12.2016 г.
ОСЪЖДА Р.М.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на СГС депозит за особен представител на
ответницата В.П.
Ф., в размер на 150 лв., на
основание чл. 77 ГПК
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 290, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.