Определение по в. ч. гр. дело №2018/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1548
Дата: 9 ноември 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300502018
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 154809.11.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20205300502018 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „С.Г.Груп“ЕАД,ЕИК: *********,представлявано от Ю.
Б. Ц. чрез адв.В. А. В.,САК за отмяна на опреде-ление №7103 от 10.07.2020 г. по гр.д.
№14912/2019 г. на ПРС,14 гр.с., с което е оставено без уважение искането му за изменение
на постановеното решение №1219 от 10.04.2020 г. в частта за разноските, чрез отмяната му в
частта, в която е осъден да заплати на ищеца П. А. А. разноски в размер на
350лева.Претендира за разноски по ЧЖ.
Ответникът по молбата П. А. А. , ЕГН:********** от *** чрез адв.М. Б.– взема
становище, ча ЧЖ е неоснователна.Претендира за разноски по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.
Съдът намира, че молбата е подадена на 28.07.2020 г./по куриер/,а съобщението за
обжалвания акт е получено на 22.07.2020 г., поради което е в законоустановения срок,
поради което е допустима, а разгледана по същество - е неоснователна, поради следното:
С решение №1219 от 10.04.2020 г. по гр.д.№14912/2019 г. на ПРС,14 гр.с. е уважил
предявеният от ищеца А. УИ за недължимост на парична сума и е осъдил ответника
„С.Г.Груп“ООД на осн.чл.78,ал.1 ГПк да заплати на ищеца направените разноски по делото.
Обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта за
разноските, молителят счита за незаконосоъбразно, т.к. счита, че с ОИМ е признал
предявеният иск, с което не е дал повод за предявяване на иска, поради което не следва да
отговаря за разноски, цитира практика на ВКС.
Ответникът по молбата излага доводи, че след като ответникът го е поканил да
заплати задължението въпреки, че той изрично е направил възражение за недължимост с
1
имейл от 13.08.2019 г., поради погасяване на вземането по давност, с което е дал повод за
завеждане на делото и няма основание за изключване на отговорността му за разноски.
ПРС е отхвърлил искането по съображения, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото с претендиране на сумата преди подаване на ИМ ,видно от проведената елекронна
кореспонденция, в която ответното дружсетвое отплаило ново писмено искане за плащкане
и предупреждение за предприемане на съдебна процедура и принудително извпълнение,
което обосновава правния инетрес от завеждането на иска.
Видно от доказателствата преди завеждане на делото ответникът е уведомил
длъжника А., че задължението му към Мобилтел е прехвърлено на него с договор за цесия.
От проведената между страните преди завеждане на делото елекроннна кореспонденция е
видно, че на 13.08.2019 г. -л.37 от делото на РС, А. е направил възражение за погасяване на
вземенето по давност. На л.38 от д. е приложена покана за плаане от С.Г.Груп до ищеца за
сумата 649,02 лв. в 7-дневен срок от получаване на поката, както и предупреждение, че при
неплащане, че се заведе съдебно дело за принудително събиране на задължението. Горното
обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на отрицателния УИ за недължимост.
Съгл. чл.78 ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Следователно, чл.78,ал.2 ГПК
е приложим при наличието на две комулативни предпоставки – 1.ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и 2.да признае иска. Ответникът по настоящия спор –
извънсъдебно е оспорил недължимостта на задължението с поканата заплащане,а
признанието, че претенцията е погасена по давност е направено след завеждане на делото,
поради което съдът намира, че не е налице втората предпоставка – ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото.
Ето защо ПОС намира, че не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК - разноските по
делото следва да се възложат на ответника.
По изложените съображения съдът намира, че молбата за изменение на
определението на РС в частта за разноските, е неоснователна. С оглед неуважаване на ЧЖ
молителят следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв.М. Б. –пълномощник на
ответника по ЧЖ, присъдени по чл.38ал.2 ЗАдв., в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК: *********,
подадена чрез адв.В. А. В.,САК за отмяна на определение №7103 от 10.07.2020 г. по гр.д.
2
№14912/2019 г. на ПРС,14 гр.с., с което е оставено без уважение искането му за изменение
на постановеното решение №1219 от 10.04.2020 г. в частта за разноските, чрез отмяната му в
частта, в която е осъден да заплати на ищеца П. А. А. разноски в размер на 350лева.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на адв. М. Б., Пловдивска АК
с л.№********** сумата 300 лв.- адвокатски хонорар за процесуално представителство пред
ПОС по ЧЖ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3