Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр. Враца, 30.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 31.08.2020
г. /тридесет и първи август две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 253 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на В.А.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 20-0248-000012/20.01.2020 г., издадена от Началника
на РУ - Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ******** за срок от 6
месеца.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи
се в допуснати съществени процесуални нарушения при издаването ѝ и
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че на
посочената дата не е извършил визираното в заповедта нарушение на ЗДвП. Излага
доводи, че е нарушено правото му да даде кръвна проба, въпреки връчения му
талон за медицинско изследване, тъй като полицейските служители не са го
закарали до МБАЛ *** и не са го изчакали достатъчно там, докато той се отбил до
дома си, за да извика баща си да го придружи. Десет минути преди крайния час,
посочен в талона за медицинско изследване, се явил в спешния център на МБАЛ ***,
но полицаите вече били напуснали спешния център, тъй като се отзовали на сигнал
за сбиване в с. *** и медицинското лице отказало да му вземе кръвна проба.
Твърди, че ЗППАМ е антидатирана и моли за отмяната ѝ с произтичащите от
това законни последици.
В
съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът,
Началник РУ - Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява
в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 14.05.2020 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Бяла Слатина при ОДМВР - Враца на 28.05.2020 г., с рег. № 248000-3714,
с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 20.01.2020
г. на жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ GA22937
от ** към ОДМВР – Враца, РУ – Бяла Слатина затова, че на същата дата, около 22.20
ч. в гр. *** по ул. *** до училище ** е управлявал лек автомобил Фиат Пунто, с рег.
№ ********, негова собственост, под въздействието на алкохол 1.11 промила в
издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер № 7510+ с
фабричен номер 0018, като пробата е извършена в 22:31 часа, показана и видяна
от водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0031569. Жалбоподателят
не носил СУМПС и контролен талон към него, СРМПС част II,
управлявал с АУАН с изтекъл на 16.01.2020 г. срок на валидност, имал
незаплатени глоби по ЗДвП в размер на 50
лева и МПС било технически неизправно – не светела лява габаритна светлина.
Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.
1, чл. 190, ал. 3, чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
На
същата дата – 20.01.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ
№ 20-0248-000012/20.01.2020 г. от Началник на РУ - Бяла Слатина към ОДМВР –
Враца, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ******** за срок от 6
месеца.
Издадено
е НП № 20-0248-000035/18.02.2020г. на Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР –
Враца.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към
ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т. 1.5 на приложената по
делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на
управляваното от него МПС, концентрацията на алкохол в кръвта, установена с годно
техническо средство Алкотест Дрегер, отчел 1.11 промила алкохол в издишания
въздух, с издаден талон за медицинско изследване № 0031569. В текста ѝ
фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените
мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере
съображенията на административния орган за издаване на приложената ПАМ. Не е
налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане
и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното
налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е
налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид установеното по
надлежен ред нарушение, извършено от жалбоподателя, правилно административният
орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „б“ за
издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС.
Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6
месеца до една година (хипотезата в настоящия случай). Разпоредбата на
чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията, изчерпателно
изброени в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде
административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
При определяне срока на ПАМ административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да
изложи мотиви, за да обоснове границите на тази самостоятелност и да се
установи дали е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 от АПК. В разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, законодателят е предвидил срок от 6 месеца до една
година. В конкретния случай органът е определил продължителността на мярката в
минимално предвидения от закона срок от 6 месеца, поради което не може да се приеме,
че липсата на нарочни мотиви за определената продължителност на ПАМ нарушава
правото на защита на жалбоподателя. Предвид липсата на данни за повторност на
нарушението или други утежняващи отговорността обстоятелства, съдът намира така
определеният минимален срок на ПАМ за достатъчен да изпълни възложените ѝ
функции, без да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото.
За законосъобразността на принудителната
административна мярка е важно да се установи обективно осъществено ли е
правонарушение. Законодателят, с оглед на функцията на административните органи
- да прилагат административна принуда под формата на административно наказание
или мярка, е възложил на административните органи и задължението да констатират
административните нарушения. Констатирането на административното нарушение
законодателят изисква да бъде извършено във формата на специален документ - акт
за установяване на административно нарушение. По своята правна същност актът за
установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от
надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно
фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение.
Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди
в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата
го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно
нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
Това правно действие на акта за установяване на
административно нарушение е посочено изрично в чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят
изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в акта. Такива факти не бяха
доказани в настоящото производство, с което жалбоподателят не обори презумптивната доказателствена сила на акта за установяване
на административно нарушение, съставен за нарушение по ЗДвП. Поради това съдът
кредитира материалната доказателствена сила на АУАН и приема за доказана
установената с него фактическа обстановка, с оглед на което наведените в
жалбата доводи за недоказаност на извършеното административно нарушение, дало
основание на органа да издаде оспорената заповед, се явяват неоснователни.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето
на участниците в движението, като се
осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона
за движението по пътищата.
По
изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0248-000012/20.01.2020 г.,
издадена от Началника на РУ - Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП –
Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ********
за срок от 6 (шест) месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На основание
чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: