Присъда по дело №651/2021 на Районен съд - Силистра

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА от 24.11.2021 г.
ПО НОХД № 651 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2021 г .

Подсъдимият М. Р. М. от гр.С., ..., с ЕГН:**********, е предаден на съд,
за това, че след като е бил осъден с влязло в сила решение да заплаща
ежемесечна издръжка за своите низходящи –Г. М. и М. М., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като
деянието е извършено в условията на повторност, за което Силистренска
районна прокуратура е повдигнала обвинение по чл.183, ал.4 от НК.

Обвинението се поддържа от районния прокурор при разглеждането на
делото.

Подсъдимия признава всички факти изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признава се за виновен в извършване на престъплението
в което е обвинен и моли съда да наложи минимално наказание. Също така
представя доказателства, че е започнал да изплаща средствата за издръжка на
непълнолетните си деца.
След като прецени събраните в хода на съкратеното съдебно следствие
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. и свидетелката Н. сключили брак и живели заедно до
2015 година. След това бракът им бил прекратен с решение от 24.07.2016
година на СРС. Със същото решение упражняването на родителските права
върху ненавършилите пълнолетие деца Г. М. М. и М. М. М. било
предоставено на свидетелката Н.. Подсъдимия бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за децата съответно в размер от 250 лева и 150 лева
месечно. Подсъдимия не изпълнявал задълженията си редовно, поради което
било образувано НОХД№66/2019 година на Силистренския районен съд,
което завършило с осъдителна присъда, с която подсъдимия е призната за
виновен, като му е било наложено наказание по вид „глоба“. През 2020
година, подсъдимия отново спрял да изплаща присъдените издръжки на
своите деца. Това станало през периода от месец май на 2020 година до месец
август на 2021 година или обща четиринадесет месечни вноски. През това
време подсъдимия е упражнявал трудова дейност, макар и не постоянно. След
образуване на производството същият е заплатил по-голямата част от
неизплатените издръжки за изминалия период.
1

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на признанието на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, свидетелските показания на свидетелите Н. и Николов,
декларация, справки и платежни документи, препис от решение и справка за
съдимост.

Въз основа на всички по-горе изброени доказателства, които са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие
за установено от правна страна следното:

Подсъдимия М. е осъществил от субективна и обективна страна състава
на чл. 183, ал. 1 от НК за това, че в периода от месец май на 2020 година до
месец август 2021 год. включително, в гр.Силистра, след като е осъден със
съдебно решение на Силистренския районен съд да издържа своите
низходящи Г. М. и М. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски – 14 месечни вноски.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка по отношение на
низходящ (дъщерята и сина на подсъдимия), в размер на повече от две
месечни вноски, в случая 14 месечни вноски.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията на нормално съществуване на семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги
е целял. Същият е съзнавал характера на задължението си, наясно е бил със
съдебното решение и поради нежелание съответно неполагане на достатъчно
усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона поведение. В
тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от
чл. 144 от СК). Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че през горепосочения период подсъдимия не е имал редовни
доходи, но през 2020 година е работила в чужбина и е получавала доходи.
Същевременно обаче той е била в работоспособна възраст като няма данни да
страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му
да упражнява общественополезен труд за значителен период от време. В този
смисъл неизпълнението на задължението се дължи изцяло на субективни
причини. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна
2

практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015 год. на ВКС по н. д. №
205/2015 год. І н. о.; Решение № 111/04.07.2016 год. на ВКС по н. д. №
434/2016 год. ІІІ н. о. и ред други.
В конкретния случай деянието на подсъдимия следва да се квалифицира
по чл.183, ал.4 от НК, тъй като стана ясно, че той е осъден за такова деяние с
присъда по НОХД№66/2019 година на СРС, влязла в сила на 13.05.2019
година. От влизането на тази присъда в сила не е изтекъл срока предвиден в
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК и деянието трябва да се квалифицира като
извършено повторно.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
приема изразеното разкаяние и съжаление, проявеното критично отношение
към извършеното, затрудненото финансово положение в което се е намирал,
породено от липсата на постоянни трудови доходи, трудовата заетост,
стремежа за повишаване на квалификацията с цел получаване на по-добро
заплащане, а като отегчаващо такова продължителния период през който не е
изплащана издръжката.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимия за това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът
отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца,
които прие за сравнително ниски, поради което наложи наказанието при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Това даде основание да
се наложи наказание лишаване от свобода към най ниския предвиден от
закона размер. Именно с наказанието лишаване от свобода за срок от четири
месеца с отложено изтърпяване за срок от три години и обществено
порицание, биха се постигнали целите на наказанието посочени в НК, тъй
като то ще изиграе своята роля за поправянето на подсъдимата и ще
въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

Воден от гореизложеното съдът постанови присъдата.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	62
Дата:	24 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия:	Стоян Иванов Стоянов

Дело:	20213420200651
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2021 г.

Присъда по дело №651/2021 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите